РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Кърджали, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело №
20225100100206 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
В основата на настоящото гражданско производство стои депозирана чрез процесуален
представител от А. С. А. от гр.К., искова молба, в която твърди, че на 27.05.2022 г. около
6.30 ч. - 7.00 ч., излизайки от дома си, находящ се в гр. К., ж.к. „П.” № **, с цел разходка и
покупки, както обичайно това тя правела всяка сутрин, тръгнала към училище „П. Р. С.” по
ул. „З. З.”. Стигнала до новата джамия в кв.“П.“ и минавайки покрай находящия се там
контейнер, забелязала, че са се събрали кучета - едри на ръст и тъмни на цвят, без поставена
ушна марка, проскубани, мръсни и видимо изглеждали като безстопанствени. Изневиделица
едно от тях се нахвърлило върху ищцата и я ухапало по дясната длан в областта на основата
на петия пръст. Веднага след него върху нея се нахвърлило и друго куче, което й захапало
третия пръст на лявата ръка. Ищцата започнала да вика за помощ, а кучетата я съборили на
земята. От лявата й ръка започнало да тече силно кръв. Ищцата изпаднала в шок. Станало й
много лошо, усещала, че губи съзнание и получила позиви за повръщане. От шока, в който
била изпаднала, дори не забелязала, че едно от кучетата отхапало пръста на лявата й ръка.
Стояла на земята в почти безсъзнателно състояние, започнала да плаче и да вика силно за
помощ. На помощ се притекъл един минаващ покрай нея мъж, който успял да я вдигне от
земята и да я откара до дома й. След това по спешност ищцата била откарана в ЦСМП - К..
Твърди, че по пътя към болницата в линейката изпитвала силни болки в областта на
ухапванията -по продължение на дясната ръка усещала изтръпване, а лявата си ръка, на
която пръста бил отхапан от кучето, почти не усещала. Твърди, че освен силните болки
изпитвала и страх от голямата вероятност да не се е заразила с болест по кучетата, като бяс
1
или други заразни болести, с оглед обстоятелството, че кучетата били улични.
Ищцата твърди, че същият ден била приета и настанена в отделението по „Ортопедия и
травматология“ при МБАЛ „д-р А. Д.“ и същия ден била оперирана. Претърпяла хирургична
интервенция по прикрепване наново на сухожилието на дланта й. Престояла в болницата
пет дни, през което време изпитвала силни болки в областта на лявата ръка, включително и
от хирургичните интервенции, и силен страх от голямата вероятност да е заразена със
заразна болест. Продължавала да има позиви за повръщане, силно главоболие от болките и
от притесненията, които изпитвала. Ищцата твърди, че в резултат на ухапването, й е
причинено - травматична ампутация на третата /крайна/ фланга на третия пръст на лявата
ръка - пълна; охлузване на кожата на дясната ръка и дясната подбедрица с размери 1/0,5 см.
всяко. Травматичната ампутация на крайната фаланга на третия пръст на лявата й ръка, е
довела до разстройство на здравето, включително и до краен дефицит на движенията, а
двете охлузвания - на петия пръст на дясната ръка и на дясната подбедрица й причинили
болки и страдания.
Изтъква, че от тези ухапвания за нея настъпили неимуществени вреди, изразяващи се
във физически болки и страдания, продължително обездвижване на лявата й ръка, а от там и
невъзможност за свободно движение, разстройство на физическото и психическото й здраве,
които вреди търпяла ежедневно в продължение на дълъг период от време, като твърди, че
отчасти изживява същите неудобства и понастоящем. Ищцата твърди, че извършената
трансплантация на сухожилие, успяла само да възвърне естетичният вид на пръста й, но не и
функционалността на третия пръст, а от там и функционалността на цялата й лява ръка. В
невъзможност била да се обслужва самостоятелно и да движи цялата си лява ръка.
Единствено болкоуспокояващите медикаменти облекчавали временно болката. Твърди, че се
храни и се обслужва с чужда помощ, а благодарение на близки и роднини, успявала да
съхрани нервите си, предизвикани както от физическите билки, така и от стреса, който
изпитвала, поради факта, че била в невъзможност да се грижи за себе си. Често плачела. При
излизанията си навън изпитвала силен страх и притеснения от срещата си с улични кучета-
излизала с придружител, само в светлата част на деня, когато по улиците имало хора и в
повечето случаи само до близкия хранителен магазин. Твърди, че чувството на страх
изпитвала и понастоящем, дори счита, че започнала да развива фобия в тази насока. Често
сънувала кошмари,като случката от 27.05.2022 г. се повтаряла на сън.
Ищцата изтъква, че задължение на ответника било да събира принудително
безнадзорните и безстопанствени кучета на територията на Община К., да ги настанява в
приют или на определени за това места, да изземва злонравни кучета, които с поведението
си представлявали заплаха за здравето и живота на хората, а по силата на чл.26, ал.1 от
Наредбата за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на Община К., това следвало да
извършва ежедневно. Твърди, че това не се правело от ответника Община К. респ. от
съответното длъжностно лице, поради което ответникът следвало да възстанови вредите,
които виновно, чрез бездействието си й е причинил.
2
Поради изложеното, моли да бъде осъден ответникът Община К. да й заплати сумата в
размер на 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди –физически и
психически болки и страдания, претърпени от причинените й от ухапвания от
безстопанствени кучета телесни увреждания, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането- 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата претендира и присъждане на направените в производството разноски.
В дадения надлежен по реда на чл. 131 от ГПК срок, по делото чрез юрисконсулт, е
постъпил от ответника Община К. отговор на исковата молба. С него исковата претенция е
намерена за допустима, но неоснователна. Същата се оспорва изцяло, както по основанието
й, така и по размера й.
Ответникът оспорва твърдението, че Община К. не полага дължимата грижа за
настаняване на бездомните кучета в приюти и овладяване на популацията, защото ОбС- К.с
Решение № 66/28.03.2012 г. приел Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на
кучетата и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община
К.. Твърди, че съгласно тази наредба организирал приют за кучета “Д. л.“, в който
изпълнявал задълженията си по нейния Раздел ІV, но под натиска на природозащитни
организации през 2021 г. приютът бил закрит, което довело до увеличаване на популацията
на кучета и съответно до инциденти с ухапвания от кучета. Ответникът твърди, че към
настоящия момент полагала усилия за възстановяване на приюта „Д. л.“, който се обслужвал
от Общинско предприятие “Озеленяване, благоустройство и чистота“, като имал и проектна
готовност за изграждане на нов мащабен приют за кучета в с. С., който следвало да се
изгради до края на 2023 г. В отговора се изтъква, че Община К. сключила и Договор
№17919-03/14.06.2021 г., с предмет: „Намаляване на популацията на бездомните кучета“,
включващ дейности по маркиране, обезпаразитяване, кастриране, ваксиниране срещу бяс на
кучета и др. С решение № 20 от 27.01.2022 г на Общински съвет-К., съгласно Протокол №1
от проведено заседание била приета и Програма за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета на територията на Община К. за периода от 2021 г. -2025 г.
С отговора се оспорва и фактът на настъпване на процесното противоправно деяние, а
именно, че ищцата на 27.05.2022г., разхождайки се по пътя от нейния дом към училище
„П.Р.С.“ по ул.“3. З.“ до новата джамия покрай контейнер е била нападната от
безстопанствени кучета; оспорва се виновното поведение на ответника за настъпването на
противоправното деяние, а именно, че Община К. не полага дължимата грижа за настаняване
на бездомните кучета в приюти и овладяване на популацията; оспорва се причинно-
следствената връзка между противоправното деяние и неоспорените като настъпили по вид
телесни увреждания; оспорва се вида и интензитета на претендираните неимуществени
вреди.
Излагат се съображения и, че претендираният размер е прекомерно завишен и
несъответстващ на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Претендира се присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
3
В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от
ГПК, ищцата А., чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция
изцяло. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК,
ответникът, чрез процесуалния си представител -юрисконсулт, поддържа депозирания по
делото отговор. Излага съображение, че опасната близост на ищцата до контейнерите е
предизвикала у кучетата животинския им инстинкт. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
Окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен, по повод
разгледания спор, прие следното:
При изложените от ищцата твърдения, че ответникът носи отговорност за
претендираните от нея вреди, поради това, че не изпълнявал ежедневното си по смисъла на
чл.26, ал.1 от Наредбата за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община К.,
задължение да събира принудително безнадзорните и безстопанствени кучета на
територията на общината, да ги настанява в приют или на определени за това места и да
изземва злонравни кучета, които с поведението си представлявали заплаха за здравето и
живота на хората, следва предявената искова претенция, съставляваща обективно съединени
два иска, да бъде квалифицирана като такава с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от
ЗЗД и чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. В този смисъл Определение № 50481/12.12.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1554/2022 г., II г. о., ГК на ВКС.
От фактическа страна в производството се установява следното:
От представения препис- извлечение от протокол № 1/27.01.2022г. от проведено
заседание на Общински съвет – К. се установява, че на същото е взето Решение №20, с което
на основание чл.21, ал.1, т.12 от ЗМСМА и чл.40, ал.3 от Закона за защита на животните, е
приета Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията
на Община К. за периода 2021г.-2025г. От прочита на представената и приета по делото
програма, се установява, че в нея са приети конкретни мерки за целеното овладяване, между
които и залавяне и обработване на безстопанствени кучета, създаване на приют за
безстопанствени животни и за настаняване в него за доживотно отглеждане или евентуална
евтаназия по решение на създадената с правилата комисия, на агресивните кучета, чието
поведение, представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.
Представен по делото в заверено копие е Договор с рег. № 17919-03/ 14.06.2021г., от
прочита на който се установява, че ответникът Община К.е възложител на „Н.-*“ ЕООД,
гр.К., извършване срещу заплащане на услуга с предмет : „намаляване на популацията на
бездомните кучета“, в която дейност се включват действия по обезпаразитяване,
ваксиниране срещу бяс, кастриране на мъжки и женски кучета, маркиране с чип и ушна
марка и престой в здравен кабинет. Договорът е сключен със срок на действие 12 месеца или
до изчерпване на стойността на договореното възнаграждение или до което от двете събития
4
настъпи първо. С оглед на договорените условности обаче, и при отсъствие на доказателства
в този смисъл, не се установява в производството, дали така сключеният договор е действал
към процесната дата -27.05.2022 г.
Прието по делото е и писмо на Кмета на Община К. с изх.№ 53-00-958/30.09.2021г., в
което във връзка със зачестилите случаи на ухапани и нападнати от агресивни бездомни
кучета хора, същият е възложил на управителя на Общинско предприятие „ОБЧ“
предприемане в най-кратки срокове на действия по почистване и застрояване на временен
приют, отговарящ на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, находящ
се на ул.“Я.“ в гр.К.. В този смисъл по делото са представени пет бр.фактури, придружени с
констативни протоколи от м.12.2021г., от прочита на които се установява, че са извършвани
и са влагани строителни материали в ремонт на приют на ул.“Я.“, но същите определено не
установяват факта на въвеждане в експлоатация на този временен приют.
От разпита на свидетеля Е. Б. Х., се установява, че през месец май на миналата година,
една сутрин, минавайки с кола покрай джамията на кв.“П.“ в гр.К., видял възрастна жена на
земята, нападната от 4 или 5 на брой кучета, организирани в глутница. Кучетата били доста
големи, мръсни и мърляви, и видимо били безстопанствени. Докато се придвижвал с колата
си видял и, че върху жената стояло куче, което я хапело в този момент. Спрял колата и
тръгнал към жената, като едно от групата кучетата дори тръгнало към него, но той успял да
ги разпръсне. Жената била цялата в кръв, вкл. и по ръцете си, и с разкъсани дрехи.
Свидетелят твърди и, че жената била толкова стресирана, че не можела да говори.Той я
вдигнал и й предложил да я закара до „Бърза помощ“, но тя поискала само да я закара до
дома й, което и направил. Там намерил внука на пострадалата, на който я оставил, като
оставил за връзка и телефонния си номер. На следващия ден му се обадил сина на
пострадалата и от него разбрал, че тя е приета в болница.
От разпита на сина на ищцата- свидетелят А. Г. А., се установява, че на 27.05.22г., както
всяка сутрин, майка му излязла на разходка и на пазар. По-късно същия ден по телефона
позвънил синът му, който му съобщил, че кара пострадалата си баба към „Бърза помощ“ и,
че същата била нападната в района на джамията от кучета, че била с разкъсани дрехи и с
отхапана ръка / едва в „Бърза помощ“ се установило, че е отхапан само пръста й/. По-късно,
в болницата, където той я видял след случилото се- тя била на системи с изключително
силни болки, била в неадекватно състояние, като дори не могла да обясни точно ситуацията,
в която била попаднала, нямала спомен за много неща. Едва на третия-четвъртия ден от
почти седмичния й престой в болницата, тя започнала да си спомня какво точно се е
случило с нея. Свидетелят уточни, поради това, че докато слушаше показанията на сина си в
откритото съдебно заседание, на ищцата й прилоша, че в такива състояния майка му
изпадала често след процесното нападение. Свидетелят установява и, че преди това за
възрастта си /на 82г./, майка му била жизнен и работоспособен човек, само обработвала
градинката си, но след това изведнъж рухнала. Повтаряла, че ръката я боли и не може да си
служи с нея, дори за къпането й се налагало да й се помага, отказвала да пазарува и не
можела да подготвя продуктите си за готвене. Рухнала и емоционално, непрекъсното
5
споделяла с близките си, че случилото се е някакъв кошмар, който преживява всеки ден и
всяка вечер сънува как я разкъсват кучета. Свидетелят изтъква, че и преди нападението
майка му се е оплаквала от по-високи стойности на кръвното й налягане, но други
заболявания и оплаквания е нямала.
Приети по делото са и представените с исковата молба Съдебномедицинско
удостоверение №**/01.06.2022г. и Епикриза на името на ищцата по ИЗ **** /КП 222/ за
периода 27.05.2022г. - 01.06.2022 г. на Отделението по ортопедия и травматология към
МБАЛ „Д-р А.Д.“, които са били съобразени и при изготвяне на приетото по делото
заключение по назначената Съдебномедицинска експертиза, съгласно която на ищцата А. С.
А. са били причинени-Травматична ампутация на трета /крайна/ фаланга на третия пръст на
лявата ръка; охлузвания на кожата на дясната ръка по задната повърхност на петия пръст, в
областта на първата междуфалангеална става и две охлузвания на кожата на дясната
подбедрица в горната й трета, като травматичната ампутация на крайната фаланга на третия
пръст на лявата ръка е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а охлузванията на кожата на дясната ръка и дясната подбедрица са причинили
болка и страдание. В проведеното открито съдебно заседание, вещото лице-медик уточнява
и, че за изготвяне на назначената експертиза е извършил преглед на ищцата на 04.11.2022г.,
при който установил липсата на върховата част-крайната фаланга на третия пръст на лявата
ръка и констатирал ампутационен чукан със зараснала във върховата част на пръста рана,
което по своя характер съставлявало завършено дефинитивно лечение на причинената
травма. Установява, че при така извършения й преглед ищцата се оплакала от спонтанна
болка при допир в областта на ампутационния чукан и от изтръпване в областта на третия
пръст на лявата ръка, последното от които същият описва като специфична фантомна болка.
Установява, че благодарение на своевременно предприетото лечение и профилактика, не се
е стигнало до заразяване на ухапаната ищца със заразни, вкл. и бактериални заболявания.
Вещото лице разяснява и, че вследствие от причинената й травма, за ищцата са налични
затруднения във финните хватателни движения по отношение на третия пръст на лявата
ръка, но че такива не са налични по отношение на останалите пръсти, като с тях захватът на
лявата ръка не е променен. Вещото лице установява и причинната връзка между
извършените ухапвания и уврежданията на ищцата.
От приетото заключение, изготвено по назначената Съдебно - психологическа
експертиза, се установява, че извършеното нападение от бездомни кучета над ищцата е
предизвикало у нея силен субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и
сигурността й, съпътстван с повишена тревожност и безпокойство, физическа болка, които
са резултирали на телесно ниво с повишаване стойностите на кръвното налягане,
световъртеж, главоболие и повръщане, и че описаното състояние е от типа на остра стресова
реакция, която е довела до разстройство в адаптацията. Експертизата изтъква, че по принцип
тези симптоми са преходни и отзвучават след приключване на екстремната ситуация или
извеждане от нея, но и че симптоматиката на психотравменото събитие все още се
преживява емоционално от ищцата и рефлектира върху поведението й, тъй като при хората
6
от възрастовата група на ищцата, която е на 82 г., настъпват промени в когнитивната и
емоционална сфера - намаляване на когнитивните възможности, застойност на мисловните
процеси, изостряне на личностни черти като мнителност, недоверчивост, конфликтност,
отслабване на паметовите възможности, недостатъчна гъвкавост в избор на стратегии за
справяне, намалена стресоустойчивост, ограничен диапазон на емоционалните
преживявания, нежелание да излиза от вкъщи, с чувство на отпадналост, безсъние,
кошмарни сънища, световъртежи, безперспективност, нарушения на съня и апетита, като
при вида на куче у нея се появявал силен страх с усещане, че е видяла същото куче.
Констатирайки изложеното от фактическа страна, съдът изгради правните си
съображения:
Принцип в правото е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е
предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на
работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност,
която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция, и не произтича от вината на
възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени и в Постановление № 7/58 г. на
Пленума на ВС, отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е
предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите.
Ангажирането на отговорността на ответника в настоящото производство изисква
осъществяването на противоправно причинени вреди от действия и /или бездействия на
лица - служители на ответника, при или по повод извършване на възложена от ответника -
юридическото лице работа, и наличие на причинно-следствена връзка между поведението на
ответника и претърпените от ищцата неимуществени вреди.
За да установи сбъдването на фактическия състав на търсената ответникова
отговорност, съдът приема, че от анализа на събраните писмени доказателства и снетите
гласни показания на очевидеца- свидетел, в производството се установява, че на 27.05.2022
г. по време на традиционната си сутрешна разходка по ул.“3. З.“ в кв. П.на гр.К.,
преминавайки покрай контейнер в близост до новата джамия, 82-годишната ищца А. С. А.
била нападната от глутница от 4-5 на брой доста големи, мръсни и мърляви безстопанствени
кучета, съборена на земята и ухапана в основата на петия й пръст на дясната ръка и по
третия пръст на лявата й ръка, в резултат на което на същата били причинени травматична
ампутация на трета /крайна/ фаланга на третия пръст на лявата ръка; охлузвания на кожата
на дясната ръка по задната повърхност на петия пръст, в областта на първата
междуфалангеална става и две охлузвания на кожата на дясната подбедрица в горната й
трета, като травматичната ампутация на крайната фаланга на третия пръст на лявата ръка
довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
охлузванията на кожата на дясната ръка и дясната подбедрица й причинили болка и
страдание.
Недоказано остана в производството възражението на ответната община, че ищцата е
провокирала у кучетата животинския им инстинкт, поради това, че в опасната близост е
преминала покрай контейнера за смет. От снетите свидетелски показания на св.Е. Х. не се
7
установява ищцата да е била в опасна близост до контейнера.
Съдът намира, че в производството са налице и предпоставките да се ангажира
безвиновната, имаща гаранционно обезпечителна функция, обективна отговорност на
ответника Община К.за чужди виновни действия. Съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2 от
Закона за защита на животните, общините, като организации по чл.49 от същия закон, са
задължени да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора
или животни. Действително в производство се установи, че Общински съвет - К. с Решение
№ №66/28.03.2012 г. на основание чл. 40, ал.5 от ЗЗЖ/във варианта му към онзи момент/, е
приел Наредбата за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване на
популацията на безстопансващите кучета на територията на Община К., както и с Решение
№ 20/27.01.2022 г., отново на основание чл.40 от ЗЗЖ, е приел Програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на Община К. за периода 2021г.-
2025г., в които са предписани конкретни мерки- задължения на Община К., между които и
залавяне и обработване на безстопанствени кучета, създаване на приют за безстопанствени
животни и настаняване в него за доживотно отглеждане или евентуална евтаназия по
решение на създадената по този повод комисия на агресивните кучета, чието поведение,
представлява опасност за живота и здравето на хората или животните. Наличието обаче в
рамките на общинската територия на глутница от 4-5 безстопанствени, явно агресивни
кучета, води до извод, че длъжностните лица, натоварени с изпълнението на предписаните
мерки, не са ги изпълнили, т.е. налице е неизпълнение на законови предписани задължения,
което обуславя виновното поведение на тези длъжностни лица, а от там и безвиновната
отговорност на ответника. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на
общината по отношение на посоченото й задължение по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ да вземе мерки
за предотвратяване на подобни прояви. Нещо повече ответникът, върху когото пада така
разпределената му доказателствена тежест, не само не доказва, но и не твърди, че в
общината има действащ приют за безстопанствени кучета, изтъква само, че такъв е имало,
че се ремонтира временен и, че ще се изгражда нов приют. Що се касае до представения
договор, сключен от Общината с трето за спора лице, с предмет „намаляване на популацията
на бездомните кучета“, от него общината разбира се може да извлече довод за договорно
неизпълнение, но не в настоящото производство, а в друго нарочно такова. В аспекта на
изложеното и константната съдебна практика ( решение № 368/18.11.2015 г. по гр. д. №
2045/2015 г. на ІV ГО, ГК на ВКС; решение № 488/07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. на ІV
ГО, ГК ВКС; решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV ГО, ГК на ВКС,
решение № 383/27.07.2010 г. по гр. д. № 424/2009 г. на ІV ГО, ГК на ВКС и др.).
Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените такива следва да
се преценяват по справедливост. Последните съставляват промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на блага на човека, представляващи неговите права, телесната
му цялост и здраве. Понятието пък "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съгласно и
постулатите на Постановление № 4/23. XII. 1968 г. на Пленума на ВС, е свързано с
8
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
За да определи размера, репариращ настъпилите за ищцата неимуществени вреди, съдът
съобрази и съдебната практика, проследявайки постановени по повод на касационна
проверка за периода 2021-22г. съдебни актове с идентично правно основание, но и
спецификата на настоящия казус. И за да определи конкретната стойност на търсените
неимуществени вреди, които следва да обезщетят претърпените от ищцата в цялост болки и
страдания –физически и психически, съдът съобрази причинените й, установени в
производството като вид и характер три на брой телесни повреди, имащи характер на леки
такива, първата- травматична ампутация на трета /крайна/ фаланга на третия пръст на лявата
ръка - довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
останалите две- охлузванията на кожата на дясната ръка и дясната подбедрица -причинили
болка и страдание, както и че увреждания установено са довели до значителни по сила и
интензитет физически болки и страдания. Съобрази установеното обстоятелство, че се е
наложило под обща анестезия извършването на оперативна „травматична ампутация на друг
пръст на ръката с прикрепване наново на сухожилие на длан“ и че тази оперативна
интервенция е завършила с невъзвратимо отстраняване на трета /крайна/ фаланга на третия
пръст на лявата ръка. Съдът съобрази в този аспект и установеното от вещото лице-медик
при извършения по повод назначената експертиза преглед, че е налице ампутационен чукан
със зараснала във върховата част на пръста рана, което по своя характер съставлявало
завършено дефинитивно лечение на причинената травма, но че за ищцата продължават да
бъдат налице болки, определени от медицината като фантомни, както и че за нея са налице
затруднения във финните хватателни движения на третия пръст на лявата ръка, но без
промяна на захвата на лявата ръка. При извършваната оценка не по-малко значение за
нейното определяне по справедливост има и фактът на установените търпени от ищцата
душевни билки и страдания, за които говори, както разпитания по делото свидетел, така и
заключението, прието по назначената Съдебно -психологична експертиза. Съгласно
последното деликтът е предизвикал у ищцата силен субективен стрес с преживяване на
реален страх за здравето и сигурността й, съпътстван с повишена тревожност и
безпокойство, които по принцип са преходни, но и че с оглед възрастова група на ищцата,
която е на 82 г., са констатирани при нея настъпили промени в когнитивната и емоционална
сфера, изразяващи се в отслабване на паметовите възможности и намалена
стресоустойчивост, нежелание да излиза от вкъщи, с чувство на отпадналост и
безпомощност, с нарушения на съня, обусловени от изживяване на сън на кошмара от
деликта.
С оглед изложеното, съдът формира извод, че размер от 18 000 лв. ще покрие
изискването за справедливост в настоящия процес. В този смисъл следва искът за разликата
над този размер и до пълния му предявен размер от 30 000 лв. да бъде отхвърлен.
Прочие, основателно се явява в производството и искането за присъждане на законна
лихва върху така определената за дължима от ответника сума, и при това, съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, считано от момента на причиняване на неимуществените
9
вреди- 27.05.2022 г. и до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, доколкото такива изрично са поискани, съдът следва да се
произнесе и досежно направените от ищцата в производството разноски, съгласно приложен
списък на разноските по чл.80 от ГПК- заплатена ДТ в размер на 1 200 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие от
15.08.2022 г. и заплатени възнаграждения за вещи лица в размер на 553.80 лв. Прочие,
следва на ищцовата страна да бъдат присъдени разноски, съобразени с уважената част на
исковата претенция и при уважаване на направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, а именно в размер на 1 910.28 лв. А на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, доколкото също изрично са поискани, се следват и на
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, или в доказания размер на 216
лв.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., бул. „Б.“ № **, БУЛСТАТ *********, да заплати на А. С. А., с
постоянен адрес гр. К., кв.„В.“, бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, сумата в размер
на 18 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди-
физически и психически болки и страдания, причинени й от нанесените й телесни
увреждания от ухапвания от безстопанствени кучета, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на деликта -27.05.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., бул. „Б.“ № **, БУЛСТАТ *********, да заплати на А. С. А., с
постоянен адрес гр. К., кв.„В.“, бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, сумата в размер
на 1 910.28 лв., съставляваща разноски в производството, съразмерно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА А. С. А., с постоянен адрес гр. К., кв.„В.“, бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, с ЕГН
**********, да заплати на ОБЩИНА К., бул. „Б.“ № **, БУЛСТАТ ********* сумата в
размер на 216 лв., съставляваща разноски в производството, съразмерно отхвърлената част
на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
10