№ 235
гр. Варна, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000244 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба, подадена от името на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"
АД срещу решение №103/29.02.2024, постановено по електронно дело
20223100900760 (ТД №760/2022г.) на ОС-Варна, В ЧАСТИ, с които
застрахователят е бил осъден да заплати в полза на две увредени лица
застрахователни обезщетения в размер на по 100 000 лв. за понесените
неимуществени вреди от загубата на техния брат, починал в резултат на ПТП,
причинено от застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ автомобилист, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и
са били разпределени разноски.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивния съд е произнесъл с определение № 320/28.05.2024 г. (л. 32-33).
Въззивникът ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, чрез гл. юрк. И., излага
оплаквания за неправилно установени факти по противоправното поведение
на застрахования водач като счита, че превратно е интерпретирана присъда за
престъпно причиняване на смъртта на родственика на ищците. Сочи, че
немарливото изпълнение на товаро-разтоварните действия не касае
използването на застрахования автокран като МПС за превоз по път, тъй като
инцидентът е настъпил на строителна площадка при извършване на
специфичната работа по разтоварване на тухли и затова неправилно
1
управляващият кранист е възприет като автомобилист - застрахован водач на
МПС. Счита за неправилна и преценката на качеството на пострадалия като
участник в движението на пътя, доколкото същият е бил увреден на самата
строителна площадка. Поддържа доводите си за настъпило събитие извън
покритието на задължителната застраховка, като зачитането на установените в
присъдата характеристики на деянието, причинило смъртта налагат
оспорените изводи на назначения експерт(специалист по трудови злополуки)
да не се кредитират. Отделно се излагат и оплаквания по установените вреди,
понесени от ищците и критериите за остойностяването им, като въззивникът
сочи, че не са били убедително доказани онези изключително близки
емоционални връзки между братята и особено интензивно негативно
изживяване на загубата им, които да обосноват и специалното основание за
обезщетяване на такъв вид вреди, съответно на задължителната практика на
съдилищата (ТРОСНГК 1/2016). Позовава се и на неприложен лимитиран
размер за такива обезщетения, въведен с пар. 96 от ПЗР КЗ. Оплаквания са
изложени и по необоснованото отричане на съпричиняването на смъртта,
въпреки безспорно установеното поемане на значителен риск от страна на
затиснатия от съборената стената работник, намирал се на строителен обект в
зона на разтоварване на автокран за да извършва работа без сключен трудов
договор, без получен инструктаж за правила за безопасност, без каска и
работно облекло. Сочат се и оплаквания по неправилно определен начален
момент на забава на застрахователя, без отчитане на правилото по чл. 497 ал.1
т.1 КЗ, определящо срок за произнасяне на застрахователя от 15 работни дни.
В пледоарията по същество юрисконсултът на въззивника обосновава
със същите доводи липсата както на застрахователен случай на смърт при
ПТП, причинено от автомобилист, така и на покрити от застрахователя вреди
на родственици, чието увреждане не представлява изключителен случай на
особено значима прекъсната емоционална връзка. Моли за отмяна на
неправилното решение и отхвърляне на неоснователните претенции на
двамата ищци в цялост.
Третите лица Т. В. Т. и „ПРЕСИЯНСТРОЙ“ ЕООД, подпомагащи
въззивника, чрез общ пълномощник адв. П. излагат становище за
неоснователност на претенциите, с доводи идентични на посочените от
подпомаганата страна.
Въззиваемите П. М. А. и С. М. Р., чрез пълномощници адв. Г. и адв. М,
съвместно оспорват с общи доводи оплакванията по обосноваността на
изводите на първата инстанция, като сочат, че установеното в присъдата
престъпно поведение не изключва и установяването на други нарушения на
дееца, а самото използване на автокрана за дейност, включена в типичните му
функции и то след преустановяване на разтоварване (придвижване на заден
ход към друго място на товарене) несъмнено покрива характеристиките на
покритието на задължителната застраховка, така както е изяснена в
тълкуването на общностната европейска правна рамка (дело С-514/16 на
СЕС). Позовават се на установеното от показанията на свидетелите и
експертизата поведение на водача на специализираното МПС, който при
движение по улично платно на път (ул. Стефан Караджа в гр. Провадия) не е
изпълнил задължение да си осигури видимост при маневрата на заден ход при
което е допуснал удара на стената и срутването й към пострадалия. Считат за
2
правилно установени обстоятелства както на изключителна близост между
братя, които са израснали отглеждани от един родител и са компенсирали
липсата на мъжката фигура в семейството с емоционалната привързаност
помежду им, така и значително интензивно страдание, усложнено поради
рязко влошаване на здравето и последвалата смърт и на майка им, възприета
от ищците като последица от смъртта на сина й. Оспорват оплакванията по
възражението за съпричиняване, като сочат, че доказателствата за начина на
причиняване на смъртта (затискане на цялото тяло от съборена стена)
категорично изключват значението на липсата на защитно облекло и каска, а
самият пострадал не е имал пряка видимост към движещото се МПС и не е
можел да избегне опасността, породена от удара на стрелата на крана в
срутилата се стена. Оспорват се и оплакванията по началния момент на
забавата на застрахователя, като се позовават на изричен отказ за изплащане
на обезщетение, индикиращ несъмнено забава на застрахователя.
По същество пълномощникът на увредения А. пледира за възприемането
на критерия за разграничаване на застрахователната отговорност при
използването на специализираните машини според действията, които са
извършвани към момента на причиняване на вредата, а пълномощникът на Р.
поддържа бланкетно доводите за обосновано и правилно ангажиране на
отговорността на застрахователя, като и двамата адвокати пледират за
потвърждаване на решението за уважаване на исковете.
Главните страни са поискали насрещно определяне на разноски за
настояща инстанция, за които са представили списъци по чл. 80 ГПК (л. 39 и
58), съответно – направени от въззивника разноски за държавна такса за
разглеждане на въззивната жалба и юрисконсултско възнаграждение, а
въззиваемите – присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно
предоставена адвокатска помощ пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите на ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл.
432, ал.1 и чл. 493а ал.1 КЗ, вр. чл.45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД за осъждане
застрахователното дружество да заплати претендирани застрахователни
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от по 100 000 лв. за всеки от
ищците, при покрит риск за едно и също застрахователно събитие - смъртта на
М М. А., вследствие на ПТП настъпило на 02.11.2018 г., виновно причинено
от М С М, водач на автомобил автокран марка „Мерцедес“, модел „814“ с Рег.
№ Х ХХХХ ХХ, както и обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
по 100 000 лева за всеки от ищците вследствие смъртта на майка им А М Р.а,
починала на 04.04.2021 г., вследствие претърпени от същата емоционални
страдания, с оглед загубата на сина й, довели до постепенното влошаване на
здравословното й състояние, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2022
г. до окончателното изплащане. Първоинстанционният съд е разгледал
обективно съединените претенции, като е уважил тези за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от увредените ищци
вследствие на смъртта на пострадал при ПТП техен брат – М А. и е отхвърлил
тези за обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта
на майката на ищците – А Р.а. В отхвърлителните части решението не е
3
обжалвано в срока визиран в чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което в същите е
влязло в сила. В обжалваните осъдителни части решението е постановено по
допустим иск и съдът не констатира пречки по упражняване на правото на
иск.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че е налице застрахователно правоотношение между въззивното
дружество и собственика на автомобил-автокран марка „Мерцедес“, модел
„814“ с Рег. № Х ХХХХ ХХ, учредено при сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица серия G0 № 63988999 със срок на застрахователно
покритие от 26.03.2018 г. до 25.03.2019 г. Няма спор, че тази машина е била
управлявана от водач М С М, като след движение на заден ход на автокрана с
неприбрана стрела е установена смъртта на работника М М. А., премазан от
съборен от стрелата зид.
В производството не е спорно, а и от представеното удостоверение за
наследници (л. 9 от делото на ВОС) се установява, че починалият е в
родствени връзки с ищците в производството С. М. и П. М. А. – братя на
пострадалия, като наред с тях в същата степен на родство са и три сестри, а по-
близките по степен – низходящ и единствен възходящ родител са починали,
съответно детето преди, а майката близо две години след смъртта му.
Пред настоящата инстанция спорни са обстоятелствата, които определят
причиняването на смъртта като резултат от действия на автомобилиста М С М
и конкретното съдържание на съществувалата приживе емоционална връзка
между родствениците и действителния интензитет, обем и продължителност
на страданията, които внезапното прекъсване на тази връзка причинява на
ищците.
Липсват данни за повдигнато обвинение, проведено разследване и
осъждане на водач на МПС за престъпно причиняване на смърт с нарушаване
на правила за движение по пътищата (транспортно престъпление) и затова
няма акт, който да подлежи на задължително зачитане по отношение на
установени в наказателен процес обстоятелства от фактически състав,
пораждащ гражданска отговорност като застрахован риск (чл. 300 ГПК).
Същевременно, квалифицирането на смъртоносното деяние като немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност при налагането на наказание на краниста М С М с присъда
№ 42/13.07.2022 г. по НОХД № 407/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
само по себе си не може да изключи последиците от нарушаване и на други
правила и норми. Посочената присъда не може да бъде отнесена към
гражданската отговорност на автомобилист, тъй като визира единствено
причиняването на смъртта на работник в резултат на травматичното
увреждане на тялото му, настъпило при изпълнение на трудовата му функция
по време на работа, а тези обстоятелства са извън фактическия състав на
противоправно поведение на водач на МПС, пораждащо покрит риск по
сключената задължителна застраховка. Затова сама по себе си присъдата нито
подлежи на зачитане, нито изключва транспортен деликт, още повече, че
4
престъпното деяние е било установено като комплекс от две дейности –
разтоварване, последвано от движение на заден ход. Не се налага и каквото и
да е съпоставяне на показания на свидетели, събрани по повод на
административното разследване на трудова злополука и разпитвани в
наказателното следствие, доколкото значение за покритата от застрахователя
отговорност могат да имат само събраните в процеса с негово участие
доказателства и доколкото самият въззивник не е ангажирал такива гласни
доказателства, те не са били приобщени като свидетелски показания в
настоящия процес и оплакването за необсъдени противоречия между тях е
неоснователно.
От показанията на свидетелите А А. Т., П. А Н, Е С И и А Н А,
депозирани пред първоинстанционния съд в о. с. з. на 20.11.2023 г., съдът
установява, че М Р. търсил епизодично работа и така попаднал на строителния
обект, където започнал като строителен работник да изпълнява нарежданията
на техника Т. (привлечения като помагач собственик на строителна фирма).
Според очевидците на инцидента около 13:00 часа на 02.11.2018 г. пристигнал
автокран, натоварен с палети с тухли, управляван от водача М С М, който
спрял на улицата в близост до строителния обект, където се планирало
изграждането на зид на къща. След разтоварване на първия палет от едната
страна на преградна стена, посредством стрелата на автокрана, работниците
поискали от водача да разтовари останалите тухли на по-удобно за тях място.
Водачът М М се подготвил да премести крана и вдигнал стабилизаторите му,
но поради немарливост забравил да прибере и стрелата на автокрана и
потеглил на заден ход, придвижвайки се по същия автомобилен път, по който
бил дошъл до обекта. Без да съобразява габаритите на превозното средство
при смъкнатата стрела, блъснал с нея изградената вече преградна стена, която
се срутила и премазала стоящия в близост М Р.. Еднопосочни и
безпротиворечиви са показанията на свидетелите, че работниците,
включително и починалия, са започнали да полагат труд в строителния обект
без сключени трудови договори, без предоставени предпазни средства, без
провеждане на инструктажи и провеждане на ефективен надзор по време на
строителните дейности.
От заключението, депозирано пред първоинстанционния съд, по
назначената съдебно-техническа експертиза, което настоящият състав
кредитира като достоверно, изчерпателно и компетентно изготвено се
установява, че така събраните показания съответстват на механизма на
злополуката, настъпила на 02.11.2018 г., като срутването на тухлите върху
тялото на починалия е резултат от разклащане на недовършена стена, закачена
именно от изпънатата стрела на автокрана „Мерцедес 814“ с рег. № Х ХХХХ
ХХ. Този сблъсък е бил причинен при управление на заден ход на
автомобила, управляван от М С М, с монтиран на него стрелови автокран,
който в момента на движението бил с вдигнати стабилизатори, но с
неприбрана и застопорена стрела.
Други доказателства за обстоятелствата по инцидента, които имат
отношение към поведението на водача на машината и на пострадалия
непосредствено преди премазването на тялото не са ангажирани.
Допълнително при разпита на свидетелите А А. Т., П. А Н и Е С И са
описани впечатленията им от общия бит на семействата на тримата братя и
5
тяхната майка. Всички сочат, че починалия е бил близък с братята си П. и С.,
самият той нямал семейство след като невръстното му дете било починало,
майка им също живеела сама, първоначално заедно с племеницата си на село,
а в последствие се преместила в къщата на женения си син П., а когато С.
купил къща, живеела и при него. Всеки от братята формирал собствено
домакинство към момента на злополуката, като не е конкретно установено
къде точно е пребивал починалия, за когото обаче се знаело, че по-рано е бил в
затвора и пребивавал както при единия, така и при другия брат. След
злополуката с М, майката отново била при П., където живеел и починалия, а
после се преместила при С., който също се оженил и имал дете. Сведения за
конкретни прояви на мъката на ищците поради загубата на брат им не са
събрани с тези показания, като свидетелите акцентират на тежкото състояние
на майката, която не можала да преживее смъртта на сина си.
При така събраните доказателства въззивният съд намира за установени
фактите досежно противоправното поведение на водача, причинило
непосредствено и пряко смърт на родственика на ищците. Независимо, че
само част от товара в каросерията на автокрана е бил разтоварен, дейността
по ползване на подемната сила на съоръжението, монтирано на товарния
автомобил е била временно прекъсната от предприето преместване на
автокрана до друго „работно“ място, където разтоварването е следвало да
продължи. На този етап от използването на машината, тя не може вече да се
счита за подемна, а именно за превозна, тъй като е необходимо специалния
автомобил да се придвижи(заедно с монтирания върху него кран и още
неразтоварения палет) по автомобилния път покрай строежа. При това
положение въззивният съд приема, че конкретното увреждане е настъпило
именно при ползване на автомобила за транспорт, а тази функция се покрива
от обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, тъй като именно ползването на
специалната товарна машина като превозното средство, участващо в
движението по пътищата е нужно да се застрахова (чл. 481 КЗ). Действително
този вид машини могат да се използват за различни дейности, като освен за
специфична работа, те могат и да се придвижват на собствен ход до различни
места, където да бъде приложено специалното им предназначение (товаро-
разтоварни дейности), включително и като ползват за това собствено
транспортиране и обществените и частните пътища. Затова принципно
отговорността на водачите им следва да бъде застрахована за рисковете, които
могат да настъпят когато машините се използват по този начин. Обект на тази
застраховка, съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на машините като моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят, но не и вредите, които могат да
настъпят при другото, специфично за стопанската дейност тяхно
предназначение – като средство за товарно-разтоварни дейности. В случая
автокранът е ползван обаче не за самото повдигане и преместване на товарите
(то вече е било преустановено с освобождаване на стабилизаторите до
позиция позволяваща придвижване на МПС), а именно за достигне до нова
точка на разтоварване. Затова и в този момент автокранът представлява
превозно средство и съответно водачът му следва да изпълнява задължения по
6
управлението му като МПС в съотвествие с изисквания на Закона за движение
по пътищата, а застрахователя да покрива риска от настъпило ПТП по
смисъла на § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП.
Принципно отговорност на автомобилист може да възникне,
респективно да се осъществи покрит от задължителна застраховка риск, не
само когато самоходна машина се намира на обществения път, по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ЗДвП, където водачът и е длъжен да се съобразява с правилата за
движение по пътищата (решение № 5 от 24.03.2017 г. постановено по търг.
дело № 2787/2015 г., на II т.о., тк, на ВКС), но и във всички случаи, когато
застрахованата вещ се използва именно като превозно средство на друг терен.
Липсва легално определение за такъв вид ползване и това налага да се
преценява спецификата на всеки конкретен случай в съответствие с целта на
закона, възприета в духа на общите достижения на Европейското право,
доколкото обществените отношения в сферата на задължителното
застраховане са уредени от националния ни законодател в рамките на т.нар.
„Моторни директиви“ на ЕС (представени от Директива 2009/103/ЕО, като
най-нов акт в тази област имплементиран на осн. пар. 7 т.2 от ДР на КЗ). В
тази връзка, не са загубили значение дадените отговори по преюдициални
запитвания, отправени до СЕС за тълкуване на смисъла на разпоредби от
предходните директиви, които не са променяни. Такова е понятието за
„използване на МПС“ в хипотеза на вредоносно произшествие, ангажиращо
отговорност на автомобилиста спрямо друг участник в движението (чл. 12 т.3
вр. чл. чл. 3 ал.1 от настоящата директива, съответен на чл. 3 от първата
Директива 72/166/ЕИО). В тълкувателната практика е изяснено, че
застрахователното покритие включва такова използване на превозното
средство, което отговаря на обичайната му транспортна функция (в решението
по дело С-162/13 като транспортна е приета маневра на селскостопанска
машина товарач в стопански двор, при придвижването му извън склада към
друго транспортно средство). Извън покритие би било само такова ползване,
което не е типично за обичайно транспортно предназначение, а представлява
употреба на работна машина и разграничението следва да се направи въз
основа на специфичните обстоятелства на работата (в решението по дело C-
514/16, дейността на трактор, задвижващ с работещ двигател пръскачка, не е
приета за транспортна). Въз основа на тези критерии въззивният съд намира,
че следва да квалифицира злополуката като резултат от ползване на МПС,
дори и конкретното място на което се е намирал пострадалия да не е част от
пътя. Налице е придвижване по път и ползване на машината за
транспортиране на товар, при което са нарушени правилата за движение в чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Посочените правила са нарушени от
дееца, при проявена непредпазливост доколкото същият като водач на
превозното средство в хода на маневра на заден ход, е следвало да държи
сметка за габаритите на превозното средство, вкл. размерите на неприбраната
стрела, и за наличието на препятствията по планираната траекторията на
движението и намиращи се в близост до тях физически лица. Затова,
премазването на тялото на работника в строителния обект като резултат от
пряко въздействието върху стената с неприбраната стрела, довело до
несъвместимото с живота му телесно увреждане, според въззивния съд е
резултат от транспортно произшествие с превозно средство, а не само трудова
производствена злополука. В тази връзка и настъпилите вреди следва да се
7
третират като покрит риск по задължителната застраховка на автомобилист.
До същия извод е достигнал първоинстанционния съд и оплакването за
неправилно приложен закон е неоснователно.
Освен вредоносното поведение на застрахования водач, обаче, в тежест
на увредените лица е установяването на всеки от елементите на деликта,
покрит като застрахователен риск. За разлика от пряко пострадалите при ПТП
лица, правото на справедливо обезщетяване и на косвено засегнати от
причинена смърт на родственик увредени лица, изисква и допълнително
окачествяване на конкретните неимуществени вреди като изключителни по
своята тежест.
Съобразно указанията по приложението на закона, дадени с ТР
№1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало такава постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, че внезапното й травматично
прекъсване да поражда продължителни болки и страдания, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките
опечалени. В практиката се приема, че такава изключителност съществува
само когато особени житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и страдащото лице да се породи особена близост,
оправдаваща и получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди като особено интензивна или необичайно
продължаваща траурна скръб. Обратно, при установяване на традиционните за
българското общество семейни отношения в най-близкия родствен и семеен
кръг, където връзките между братя се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, няма основание за обезщетяване на
нормално присъщите за съответната родствена връзка морални болки и
страдания.
В настоящото дело не се установяват нито особени житейски
обстоятелства, нито ясно очертани по интензитет и степен негативни
емоционални преживявания. От събраните пред първоинстанционния съд
писмени и гласни доказателства се установи, че между ищците и брат им няма
толкова съществена възрастова разлика (между пострадалия и първия ищец е
близо 2 години и 9 месеца, а с втория ищец е близо 8 години и 3 месеца), за да
се обоснове поемане на роля на „бащина“ фигура от който и да е от тях
спрямо най-малкия. Установено е, че към момента на инцидента всеки от
братята е бил самостоятелен, и макар да са живеели сплотено и дори да са
споделяли домовете си с майката и малкия брат, не е очертана водеща роля на
който и да е от тях, респективно ясно изразено предпочитание в общуването,
което да може да характеризира връзката с починалия като изключителна по
интензитет и значимост за личността на страдащия. Напротив, свидетелите
сочат, че по-големите братя са изградили свои семейства, грижели са се за
свои деца и това изцяло кореспондира на общуване с брат им в типичен по-
широк роднински, а не прекия по-тесен семеен кръг. Затова въззивният съд не
намира за установени специалните предпоставки за пораждане по изключение
на право на компенсация на ищците за обичайни по степен страдания поради
загубена традиционна привързаност с починалия им брат. Претенциите за
8
застрахователни обезщетения в такива обичайни случаи на траурна скръб на
родственици не са основателни. В този смисъл е наложилата се практика на
съдилищата (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II
т. о., решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019г., ВКС, II т. о. Решение
№500/27.07.2024 по дело №2554/2023 и Решение №504/29.07.2024 по дело
№1455/2023 на ВКС, III гр. о.).
Този краен извод изцяло се разминава с постановеното обжалвано
решение, поради което осъдителните му части следва да се отменят изцяло и
предявените от ищците искове следва да се отхвърлят, без да е необходимо да
се обсъждат възраженията на въззивното дружество, свързани със
съпричиняване на вредите от пострадалия и начален момент на забава на
застрахователя.
По разноските:
Промяната в резултата от спора налага ревизиране и на отговорността за
разноските по делото, като всички възложени на ответника по неоснователен
иск плащания следва да се отменят. Невнесените от лица, освободени от
задължения за внасяне на такси и разноски суми не следва да се събират.
Доколкото с отхвърлянето на исковете в цялост се поражда отговорност на
ищците за компенсиране на ответника по неоснователните претенции в
цялост, към вече определените разноски от 620лв следва да се допълнят още
620лв до достигане на сбора от 1240лв. на общо направените разходи в
първата инстанция, обявени в неоспорения списък.
С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, в полза на
въззивника се дължи и присъждане на допълнително направени в процеса
пред настоящия съд разноски в сбор от 4540лв. (от които 4000лв такса за
основателно обжалване по двете претенции и 540 лв неоспорен размер на
юрисконсултско възнаграждение), съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 103/29.02.2024 г. постановено по електронно
дело № 20223100900760 (т.д. № 760/2022 г.) по описа на ОС – Варна, В
ЧАСТИТЕ, с които са били уважени искове по чл. 432 вр. чл. 493а ал.1 КЗ
в размер на по 100 000 лв. със съответна законна лихва, и са определени
плащания на такси в размер на 8000лв. в полза на ОС – Варна и разноски в
размер на по 8650 лв в полза на двама адвокати, дължими от осъдения
ответник, и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Р., ЕГН **********, срещу ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, иск за сумата от
100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му М М. А.,
починал на 02.11.2018 г. в гр. Провадия, причинена при управление от М С М
на автомобил автокран „Мерцедес 814“, рег. № ХХХХХХХ, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
9
главницата, считано от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. А., ЕГН ********** срещу ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, иск за сумата от 100
000 лв. (сто хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му М М. А.,
починал на 02.11.2018 г. в гр. Провадия, причинена при управление от М С М
на автомобил автокран „Мерцедес 814“, рег. № ХХХХХХХ, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА С. М. Р., ЕГН **********, гр. Провадия, ул. „Х. Ганчев“ № 1
и П. М. А., ЕГН **********, гр. Провадия, ул. „Шипка“ № 16, ет. 8, ап. 7 да
заплатят на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, гр. София
сумите, както следва:
допълнително сумата от 620лв. (шестстотин и двадесет лева),
представляваща горница над присъдените до общо дължимите направени по
делото в първа инстанция разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК;
сумата от 4540лв.(четири хиляди петстотин и четиридесет лева),
представляваща разноските, направени за въззивното обжалване, на осн. на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП.
РЕШЕНИЕТО не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на
отхвърлителните му части и присъдените в полза на ответника разноски от
620лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ПРЕСИЯНСТРОЙ“
ЕООД, ЕИК ********* и Т. В. Т., ЕГН ХХХХХХХХХХ, в качеството им на
трети лица – помагачи на страната на въззивника.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред
Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10