Р Е Ш Е Н И Е
№…………
17.10.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ОСЕМНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор: ………………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 477 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 138/10.04.2019 г., Червенобрежки районен съд по гр. дело № 658/2018
г. по описа на същия съд е отхвърлил предявения от ТП ДГС ***с ЕИК ***, адрес гр. ***ул. ***№*,
представлявано от директора инж.Я.П. против В.Б.Н. адрес *** иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата от
3860 лв., представляваща неоснователно получена сума от продажба на дървесина от В.Б.Н. през
2014г. като погасен по давност.
Осъдил на основание чл.78, ал.32 ГПК
„ТП ДГС ***с ЕИК ***, адрес гр. ***ул. ***№*, представлявано от директора
инж.Я.П. да заплати на В.Б.Н. адрес ***
направените съдебно деловодни разноски общо в размер на 1000 / хиляда/ лева.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ТП „***“ – гр. ПЛЕВЕН,
в която се излага становище, че същото е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и при неправилно при5лагане на материалния закон. Въззивникът твърди, че ищецът е страна по
сключения и приет за валиден и пораждащ правно действие Договор за съвместно
създаване на тополови насаждения върху земи извън горски фонд от 02.03.2000 г.
Правата и задълженията на ТП „***“ – гр. ***произтичат не от правото му на
собственост върху имота, а от облигационната му обвързаност по горецитирания
договор за залесяване и въз основа на същия, ищецът следва да се приеме, че има
вещни права върху тополовите насаждения, единствено, въз основа на придобитите
права по договор, ищецът може да докаже основателността на претенцията си,
размера на обедняването, както и да защити интересите си срещу трето лице,
каквото в случая е В.Б.Н.. Договорът за залесяване не е сключен под условие и е
породил своето правно действие. В настоящия случай собственикът на имота – Л.Н.Л.
е предоставил за временно ползване земята си, с цел залесяване на същата за
сметка на ТП „***“ – гр. ПЛЕВЕН, а стойността на реализираната впоследствие
дървесина е следвало да бъде разделена между собственика на земята и ТП „***“ –
гр. ПЛЕВЕН. Законът дава право на собственика на земята да ползва същата, както
и да извършва разпоредителни сделки със земята си, но не и с цялата дървесина
върху нея. Заплащане на ТП „***“ – гр. ***се дължи от ответника в
производството, като изискуемостта на вземането възниква след продажбата на
реализираната дървесина, като в случая се касае за отложено плащане, чийто
падеж е в зависимост от деня, в който се осъществи продажбата на дървесината.
Законът дава право на собственика на земята да ползва същата, както и да стане
собственик на добивите от имота си, но този резултат не следва да се постигне
при прехвърляне на съсобствени идеални части, т.е. посредством сделките дарение
или покупко-продажба, както е станало в настоящия случай. Договорът между ТП „***“
– гр. ***и собственика на залесения имот не е забранен, но и не е правно регламентиран,
т.е. законът не предвижда такъв договор да бъде вписван, няма как и да се
впишат тежести, въз основа на облигационния договор, тъй като договорните
отношения между страните не засягат собствеността на имота, а реколтата.
Договорът урежда обществени отношения, свързани с ползването на земя с цел
залесяване от държавна институция и извличане на плодове. Въззивникът моли
Окръжния съд, да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло обжалваното
решение на Районен съд – гр. Червен бряг, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и при неправилно прилагане на материалния закон и да се произнесе с
решение по съществото на спора, с което да уважи в пълен размер предявената искова
молба.
Постъпил
е писмен отговор от В.Б.Н. чрез защитника й – адв. К.П. от САК, в който се
излага становище, че въззивната жалба на ТП „***“ – гр. ***следва да бъде
отхвърлени като неоснователна и необоснована, а решението на Районен съд – гр.
Червен бряг следва да бъде потвърдено. Въззиваемата счита, че изложените
обстоятелства в исковата молба и въззивната жалба са неясни, противоречиви и
логически несвързани. Договорът от 02.03.2000 г. не е вписан в имотния регистър
към Агенция по вписванията и поради тази причина не е противопоставим на трети
лица, придобили впоследствие собствеността върху недвижимия имот, вкл. на В.Б.Н..
Собственикът на земята придобива по приращение и всички насаждения в имота,
като новият собственик не е обвързан от облигационните права и задължения на
предходните собственици, възникнали въз основа на невписани в имотния регистър
договори. След като ответницата не е била страна по Договора от 02.03.2000 г. за
съвместно създаване на тополови насаждения върху земи извън горския фонд, не е
наследник на страните, подписали същия и поради факта, че договорът не е вписан
в имотния регистър към Агенция по вписванията, то ответницата няма как да бъде
обвързана от договора, неговите условия, правата и задълженията на страните по
него. Въззиваемата счита, че са налице всички включени в състава на чл.59 ал.1
от ЗЗД предпоставки. Поддържа и направеното възражение за нищожност на Договор
за съвместно създаване на тополови насаждения върху земи извън горския фонд от
02.03.2000 г., като счита, че същият е сключен извън кръга от дейности,
посочени в Закона за горите, действащ към момента на сключване на същия. Моли
Окръжния съд, да отхвърли въззивната жалба на ТП „***“ – гр. ***и да потвърди
първоинстанционното решение. Алтернативно, в случай, че съдът отхвърли
възраженията на въззиваемата и уважи претенцията на ищцовото дружество,
въззиваемата моли, да бъде намален размера на претендираната сума, която е в
размер на 3680,00 лв., тъй като, съгласно процесния договор ответницата е В.Н.
е длъжна да обезпечи другите наследници, съсобственици на имота и поради тази
причина реално е получила 1/3 от продажната цена или сумата от 2573,33 лв.,
поради което претенцията на ищцовото дружество следва да бъде 50% от тази сума.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Правилно
и обосновано на събраните по делото доказателства РС-Червен бряг е възприел
фактическата обстановка по делото, която накратко е следната:
Безспорно е, че по силата на решение на Общинска
служба земеделие гр.Червен бряг е възстановено правото на собственост наследниците
на Н.Л.Г. рег.№ 9367, бивш жител *** с площ 27,739 дка /решение по чл.27 от ЗСПЗЗ
за обезщетяване със земи, решение №3 от 25.08.1999г., издаден от поземлена
комисия Червен бряг, регистрация от 02.02.2000г./ В последствие имот №104001 е
бил разделен на два имота: имот № 104014 с площ от 13 дка, собственост на
Община Червен бряг – земя по пар.19 от ЗСПЗЗ и имот № 104015 с площ 14,739 дка
и собственици – наследниците на Н.Л.Г. рег.№ 9367, бивш жител ***
Също така не се спори, че Л.Н.Л. е наследник на Н.Л.Г.,
роден на ***г., починал на 25.10.1971г. в село Чомаковци.
Видно от представения договор от 02.03.2000г. сключен между
Държавно лесничейство ***от
една страна и Л.Н.Л. от друга, относно имот с кад. №104001 с ЕКАТТЕ 80501 в
землището на село Чомаковци, че по силата на същия собствениците на включените в него имоти ги предоставят на ДЛ ***срещу
уговорка лесничейството да извършва почвена
подготовка за залесяване и отглеждане на тополови култури до 7 г.
възраст за своя сметка, а след достигане на посочения турнус сечта да се
извърши след издаване на позволително за сеч от страна на ДЛ, като собствениците
получават 50% от добитата и реализирана дървесина. Съгласно т.7 от договора никой от страните не може да
извършва сеч в тополовите насаждения без съгласието на другата страна.
Не се спори между страните и е видно от представеното заверено копие на нотариален акт за дарение
на недвижим имот /земеделска земя/ №184, том 5, рег.№ 2847, н.дело
№609/12.09.2014г нотариален акт, че на 12.09.2014г. Л.Н.Л. дарил на В.Б.Н.
недвижим имот, находящ се в землището на село Чомаковци, а именно 1/3 ид.част
от др.селскостопанска територия с площ 14,739 дка трета категория при неполивни условия, в местността „Темна
дупка” съставляваща имот № 104015, при граници и съседи: имот №
10414-др.селскостоп.т. на Община Червен бряг, имот № 000427-път III на
държавата, имот № 104003 други селскостопански територии на наследниците на М.Б.М.,
имот № 104002-други селскостопански територии на Н.П.Г. и имот № 000562 водно течение на държавата
–МОСВ.
Установява се от представения от представения договор
за покупко-продажба на дървесина, че на 28.01.2015г. въззиваемата В.Б.Н. е
продала дървесината от имот №104015 в землището на с.Чомаковци на Г.Б.И. за
сумата от 7720лв.
Не се спори и е видно от протокол №0218687 от
24.06.15г. за освидетелстване на сечище, че в имот 104015 действително са били
отсечени 234.95 куб. м дървесина.
Безспорно по
делото е и се установява от ценоразпис за продажба на дървесина на ДГС, че 50%
стойността от добитата от процесния имот дървесина възлиза на 7040.93 лв.
Установено
е от заключението на назначената по делото икономическа експертиза, че пазарната
стойност на добитата дървесина е 10433.92лв. без ДДС и 12520.70лв. с ДДС.
При
така установената фактическа обстановка, за да отхвърли предявения иск
РС-Червен бряг е приел, че не са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД, на
който се основава иска и е налице неправилно смесване на договорно и
извъндоговорно основание, а също и, че претенцията е погасена по давност,
защото същата е започнала да тече от датата на обогатяването, което е станало с
приключване на залесяването на имота през 1999г. и следователно е изтекла през
2014г., а искът е подаден чак 2018г.
Тези
изводи на първата инстанция не се споделят от настоящия въззивен състав.
Несъмнено
е, че към момента на сключване на договора между страните 02.03.2000г. Лазар
Лалов в качеството си на наследник на Н.Л.Г. е притежавал собственост
върху една трета идеална част от имот 104015 в землището на с.Чомаковци.
Договорът е действителен, с нотариална заверка на подписите и е породил своето
облигационно действие. По силата на същия Държавно лестничейство ***е засадило
в имота собственост на съдоговарящия описаното количество тополови фиданки.
Следвало е същите да растат в имота 7 години и след това да се добие
дървесината, като придобитата за нея парична стойност се раздели поравно между
страните по договора. Факт е, че договорът не е обвързан със срок, както и че
по време на неговото действие Лазар Лалов е прехвърлил притежаваната от него
идеална част от имота върху въззиваемата В.Н. през 2014г. От своя страна тя е
продала на 28.01.2015г. цялата дървесина от имот №104015 за сумата от 7720лв.
С
исковата молба се иска присъждането на половината от тази сума, като се твърди,
че неоснователно Н. се е обогатила с нея, а съответно Държавното лесничейство
се е обеднило, тъй като е следвало да получи 50% от нея, съобразно договора.
Правилно
съдът е посочил, че искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД изисква кумулативното наличие на
следните предпоставки: обогатяване на получателя; обедняване на лицето, което претендира връщане
на обогатяването; липса на основание и обогатяването на получателя да е за
сметка на претърпялото обедняване лице. Също
правилен е и изводът, че в случая не се претендира суми на договорно основание,
а именно на този най-общ иск.
За да се
установи наличието на предпоставките Окръжният съд приема, че с продажбата на
дървесината от имота за сумата 7720лв. е налице обогатяване от страна на В.Н.,
което се е осъществило на 28.01.2015г., на която дата е получила тази сума.
Налице
е и обедняване на Държавно лестничейство /както е страна по договора/,
понастоящем ***, тъй като същото не е получило никаква сума от продажбата на
дървесината, на която е собственик на 50%. В случая собствеността върху
дървесината е възникнала след засаждането на фиданките в имота и е такава,
каквато е уредена в договора от 02.03.2000г. В случая не се касае за приращение
към земята на саморасли дървета, а за целенасочена исокомическа дейност по
тяхното засаждане и отглеждане. След като първоначалния собственик е приел, че
в неговия имот ще се извършва такава дейност и в замяна на това той ще придобие
правото на собственост върху половината дървесина, то и при последващото
прехвърляне на имота върху въззиваемата Н. е могъл да прехвърли само правата,
които е имал, както върху земята, така и върху посадените върху нея дървета.
Т.е. Н. е могла да придобие само правата, които нейния праводател е имал върху
тополовите насаждения, които са отделна вещ от самия недвижим имот. Тези права
са уредени с договора за тяхното придобиване и са в размер на 50% от тях, както
и от придобитата след отсичането им дървесина. След като Н. се е разпоредила с
всичките засадени тополови дървета, като е продала дървесината им за отсичане
на практика е продала на половина чужда вещ. За това й действие липсва правно
основание. Такова би имало само при наличие на изрично пълномощно. Продажбата
на чужда вещ не е недействителна, но извършилият това действие дължи връщане на
собственика именно по реда на неоснователното обогатяване на придобитото в
следствие на сделката.
В
случая въззиваемата Н. е продала изцяло дървесината за сумата от 7720лв.
Независимо, че вещото лице е посочило, че пазарната стойност на дървесината е
по-голяма, сумата с която Н. се е обогатила е в размер на половината от
получената или 3860лв. *** се е обеднило със същата сума, тъй като не я е
получило. Вещта /дървесината след отсичането/ е погинала и няма друг начин
обеднелият да защити правата си освен да поиска присъждане на тази сума в пари.
Извършеното от страна на Н. разпореждане с дървесината, собственост на ДГС е
лишено от правно основание и е налице пряка връзка между нейното обогатяване и
настъпилото обедняване.
Изцяло
неправилни са направените в тази връзка изводи на РС-Червен бряг, че е
настъпила погасителна давност. Както сам правилно приема, погасителната давност при субсидиарния иск
по чл. 59 от ЗЗД тече от получаване на престацията от обогатилия се. Неправилен обаче е изводът, че
това обогатяване е приключило още през 1999г., когато е приключило
залесяването. Към този момент няма никакво обогатяване за собственика на имота
Лазар Лалов, а още по-малко за Н., която дори не е собственик. Засаждането на
фиданките не обогатява страните по договора, защото тяхната цел е съвместната
дейност - те да достигнат зрелост за сеч и да се придобие дървесината, която
вече представлява самостоятелна обща при равни права вещ. Продажбата на тази
вещ ще донесе и равни приходи на страните. Вещта е продадена от въззиваемата Н.
чак през 2015г., с което е осъществила и обогатяването от нея. Именно и от този
момент тече давността за претендиране на неоснователно обогатяване. Неправилно
е и разбирането, че обедняването на ДГС ***е в обработката на почвата и
стойността на посадъчния материал. Напротив с договора от 02.03.2000г. страните
изрично са разпределили задълженията си, но са постигнали пълно съгласие, че
освен първоначалната вещ /фиданките/ към нея се прибавя и прираста /достигане
на възраст и размери за сеч/ и именно тази вече съществуваща към отсичането вещ
е обща и нейната стойност следва да бъде разделена по-равно от страните.
Ето
защо Окръжният съд, счита, че искът е доказан изцяло по своето основание и по
размер и следва да бъде уважен, като се осъди В.Б.Н. да заплати на осн. чл.59 от ЗЗД на ТП ДГС ***с
ЕИК ***, адрес гр. ***ул. ***№*, представлявано от директора инж.Я.П. сумата от
3860лв., представляваща неоснователно получена сума от продажба на дървесина от имот №104015 в
землището на с.Чомаковци. Тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано
от 26.07.2018г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Решението на РС-Червен бряг се
явява необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, като
вместо него се постанови друго съобразно изложените по-горе мотиви.
При този изход на процеса следва
на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК В.Б.Н. *** направените в производството
разноски в общ размер 1329.90лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
осн. чл.271 от ГПК Решение № 138/10.04.2019 г., постановено от Червенобрежки районен съд по
гр. дело № 658/2018 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл. 59 от ЗЗД В.Б.Н. ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ТП *** гр.***с ЕИК ***, адрес гр. ***ул. ***№*, представлявано от
директора инж.Я.П. сумата от 3860лв.,
представляваща неоснователно получена сума
от продажба на дървесина от имот №104015 в землището на с.Чомаковци,
ведно със законната лихва, считано от 26.07.2018г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78
ал.1 и ал.8 от ГПК от ЗЗД В.Б.Н. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ТП *** гр.***с
ЕИК ***, адрес гр. ***ул. ***№*, представлявано от директора инж.Я.П. сумата от
1329.90лв., представляваща разноски
за двете инстанции по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: