№ 260016
град Шумен, 09.05.2022г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №25
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.422,ал.1 от ГПК
Подадена е искова молба от “Търговска
банка Д” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, бул.
"Ген. Тотлебен" № 8, представлявана от Главен Изпълнителен директор А.И.А.
и Изпълнителен директор срещу К.К.К.,
ЕГН **********, адрес: ***0, в която посочва, че на 13.07.2011 г., по ч.гр.д. №
2663/2011 г., ШРС издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с
която е разпоредено издаването на изпълнителен лист и постановено незабавно
изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК и Изпълнителен лист от 13.07.2011
г., с който длъжниците „ОЙЛ МАРКЕТ“ ЕООД
и К.К.К. са осъдени солидарно да
заплатят на ищеца сумите от: 63 859 евро (шестдесет и три хиляди осемстотин
петдесет и девет евро) - главница за неизпълнение на парично задължение по
Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010 г.; 334,51 евро (триста тридесет и
четири евро и петдесет и един евроцента) - възнаградителна лихва от 25.06.2011
г. до 11.07.2011 г. вкл.; 3124,32 евро (три хиляди сто двадесет и четири евро и
тридесет и два евроцента) - възнаградителна просрочена лихва от 25.01.2011 г.
до 11.07.2011 г. вкл.; законна лихва от 12.07.2011 г., до изплащане на
вземането, както и сумата 2633,24 лева - разноски за държавна такса и 1766,62
лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение, и въпреки, че същото е депозирано
извън срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
ШРС е указал на
банката, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу К.К.К.,
който е възразил, в едномесечен срок от получаване на съобщението. С договора за кредит банката е предоставила
на посочените длъжници стандартен
кредит за оборотни средства, с краен срок за издължаване до 25.08.2015 г.
Кредитът е трябвало да бъде погасяван съобразно посоченото в чл. 4 от Договора.
Тъй като кредитополучателят/съдлъжникът не са изпълнили това си задължение и са
в трайно просрочие за плащанията си по главницата и лихвите на отпуснатия
кредит, Банката взела решение за предприемане за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита и предприемане съдебни действия срещу кредитополучателя
и съдлъжника, изразяващи се в подаване на заявление по чл. 417 от ГПК за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Считано от деня на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /12.07.2011 г./, Банката спряла
начисляването на договорните лихви по кредита и претендира обезщетение за вреди
от неизпълнението, в размер на законната лихва върху главницата. Съгласно чл.
10 от Договора банката има право да прекрати договора едностранно и незабавно
като обяви кредита за предсрочно и незабавно изискуем като същевременно има
право без нарочно уведомление или покана за доброволно изпълнение да пристъпи
към принудително събиране на всички дължими й суми, включително по реда на 303
и по останалите уговорени в Договора способи, в следните случаи:
Кредитополучателят/съдлъжникът наруши което и да е от условията на договора и
относимите нормативни актове и/или не изпълни което и да е от задълженията си
по договора.На 05.11.2019 г. К.К., в качеството си на съдлъжник по договора за
кредит е подал в банката молба за сключване на споразумение за доброволно
изплащане на дълга. В резултат на горното на 23.12.2019 г., между „Търговска
банка Д“ АД и К.К.К., ЕГН ********** е сключено споразумение за доброволно
погасяване на задълженията към банката.
Предвид
горното моли да бъде постановено решение, по силата на което да се признае
съществуването на вземането на ищеца произтичащо
от Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010 г., както следва: общ размер на
задължението : 67 317.83 евро от които: 63 859 евро - главница за
неизпълнение на парично задължение по Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010
г.; 334.51 евро - възнаградителна лихва от 25.06.2011 г. до
11.07.2011 г. вкл.; 3124.32 евро-
възнаградителна просрочена лихва от 25.01.2011 г. до 11.07.2011 г. вкл.; ведно
със законна лихва от 12.07.2011
г. до изплащане на вземането. Моли за
присъждане на извършените деловодни разноски, включително и в заповедното
производство.
Ответникът
представя в срок отговор на исковата молба, в който оспорва иска.
Заявява, че всичко изложено в исковата молба от ищеца, свързано с възникване,
характеристики и срок на погасяване на задължението на ответника и солидарно
отговорния кредитополучател „Ойл Маркет“ ЕООД, е така както е описано в
исковата молба, освен усвояването. В исковата молба се твърди, че сумата в
размер на 62 940.00 евро, е усвоена и от ответника. Посочва, че всички суми по отпуснатия и усвоен кредит са получавани от
дружеството кредитополучател - „Ойл Маркет“ ЕООД, а не от солидарно отговорното
физическо лице, явяващ се ответник по настоящия иск. Това не променя качеството
му на солидарно отговорен съдлъжник, но има значение по отношение на
усвояването на кредита в размер описан по-горе.Не е спорен и фактът, че
ответника е встъпил в качеството си на съдлъжник по процесния кредит отпуснат на „Ойл Маркет" ЕООД, както
и не се спори всичко по отношение на възникване на договорно основание за
настъпване на предсрочна изискуемост на необслужван кредит. При възникване на
предпоставките за предсрочна изискуемост, предвидени в съответния договор,
следва кредиторът да е уведомил длъжника, че предсрочната изискуемост е
настъпила. В настоящият случай не се доказва, че до датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, длъжникът е уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост. В съдебната практика не е спорно, че
вземането, предмет на заявлението по чл. 417 от ГПК, следва да бъде изискуемо
към момента на депозиране на заявлението в съда. Подробни мотиви за изискването
за предварително, надлежно уведомяване на длъжника за упражняване правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем се съдържат и в ТР№ 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Независимо, че цитираното ТР е след датата на издаване на
процесната заповед и изп. лист, това не означава, че преди него кредитора не е
имал тези задължения относно предсрочната изискуемост на задълженията. Съгласно
изложеното до тук и факта, че заповедта по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2663/2011г.
по описа на ШРС, е издадена въз основа на заявление на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост следва да се приема, че такава не е настъпила, вземането
не е било изискуемо. По силата на Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист от 13.07.2011 г. е
образувано изпълнително дело № 670/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З., per. №
876, район на действие ШОС. С образуване на изп. дело на 19.07.2011г. ,съдебния
изпълнител е започнал поредица от изпълнителни действия за удовлетворяване на
вземането по изп. дело, но всички действия призовки и книжа, са насочвани
единствено и само по отношение на кредитополучателя - „Ойл Маркет" ЕООД.
Никога от страна на ищеца в настоящото производство, не е правено искане за
извършване на изп. действия по отношение на ответника. Едва през 2020г. по молба на взискателя - ищец, се налага
запор на трудовото възнаграждение на длъжника, но веднага след него ЧСИ установява
настъпването на основания, водещи до прекратяване на изп. дело, по реда на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК и с Постановление производството по изпълнително дело №
670/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З., per. №
876, с район на действие ШОС е прекратено.По отношение на спирането и
прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително
производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д.№
2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, В т. 10 от тълкувателното решение е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на
Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В конкретния случай, доколкото след образуване на изп. дело
№ 670/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З. - 19.07.2011г., не са били извършвани
изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността и които да са
насочени към принудително удовлетворяване на вземането, е налице хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради изтичане на двегодишен срок от последните
действия на принудително изпълнение и изпълнителният процес се е прекратил ех lege на
19.07.2013 г. От този момент нататък- 19.07.2013 г. всички предприети действия
за събиране на дълга са лишени от правно основание, доколкото са извършени,
след като изпълнителното дело е прекратено.Освен това счита, че и давността по
отношение на вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист е
изтекла към датата на подаване на исковата молба, предвид основанието на
процесното главното вземане, а именно на 12.07.2010г.Предвид изложените
съображения счита, че исковете се явяват неоснователни.
В допълнителната искова
молба, ищецът развива съображения относно възражението на ответника, че
вземането е погасено по давност. Счита, че в случая трябва да се приложи
тълкуването даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. . Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД,
по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство по силата на чл. 115, ал. 1,6. „ж“ от ЗЗД. В случая от 2011 г.,
когато е образувано изпълнителното дело
и това е било така докато делото е било висящо. Тук не е имало значение
срещу кого от двамата длъжници се предприемат изпълнителни действия, достатъчно
е било извършването на изпълнителни действия срещу един от длъжниците за да се
избегне прекратяване на производството поради дезинтересиране на кредитора. В случая
разпоредбата на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, към която навежда ответника,
а именно, че с всяко действие по изпълнителното дело се прекъсва давността е
неприложима. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези
тълкувателни актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните
ППВС и ТР, преди същите да са постановени и обявени по съответния за това ред.
Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани
само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да
бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР
те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Освен
горното, следва да се има предвид и че, изпълнителното производство е било
спряно до месец август 2019 г. За времето, когато производството е спряно
давност не тече. Следва да се вземе предвид и, че ответникът е признал размера на дълга към банката и е
поел ангажимент за плащане на месечни вноски. В споразумението са посочени,
основанието от което произтича вземането, номерът на Договора за кредит, описан
е подробно изпълнителният титул, както и дългът към момента на сключване на
споразумението. Това признание представлява всъщност отказ от позоваване на
вече изтекла давност.
В допълнителния отговор ответникът
заявява, че тълкуването изразено в допълнителната искова молба е неправилно и
по-конкретно относно действието по време на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Съдът
въз основа на събраните по делото писмени и доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на подадено от ищеца
Заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 2663/2011 г., ШРС, по което е
издадена Заповед за изпълнение
№1663/13.07.2011г. по чл.417 от ГПК , с
която длъжниците „Ойл Маркет“ ЕООД и К.К.К. са осъдени солидарно да заплатят на
кредитора “Търговска банка Д” АД, следните суми : 63 859 евро - главница за неизпълнение на парично
задължение по Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010 г.; 334,51 евро -
възнаградителна лихва от 25.06.2011 г. до 11.07.2011 г. вкл.; 3124,32 евро - възнаградителна просрочена лихва от
25.01.2011 г. до 11.07.2011 г. вкл.; законна лихва от 12.07.2011 г., до
изплащане на вземането, както и сумата 2633,24 лева - разноски за държавна
такса и 1766,62 лева - юрисконсултско възнаграждение. Издаден е и изпълнителен лист от 13.07.2011г.
На 30.12.2020г. длъжникът К.К.К. е подал възражение по чл.414 от ГПК, което
наложило предявяването на настоящия иск.
В исковата молба се твърди, че
възражението по чл.414 от ГПК не е подадено в срок. Подобно възражение е
направено от кредитора и в заповедното производство, където с Определение
№260447/10.02.2021г., съдът издал заповедта за незабавно изпълнение е приел, че
възражението е подадено в срок. Настоящият съдебен състав не е обвързан със
задължителна сила със становището на заповедния съд относно спазване на срока
по чл.414 от ГПК и е длъжен да извърши самостоятелна преценка в тази насока.
Като се запозна с обстоятелствата относими към спазване на срока по чл.414 от ГПК,
съдът споделя напълно становището на заповедния съд. Надлежното връчване на
заповедта за незабавно изпълнение е извършено на 29.12.2020г. по образуваното
въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2663/2011 г. на ШРС, изпълнително дело №1114/2020г. по описа на изпълнително дело по описа на ЧСИ
Д.З., per. №
876, район на действие ШОС. По предходно образуваното (прекратено) въз основа
на същия изпълнителен лист изпълнително дело № 670/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З.,
per. №
876, район на действие ШОС , връчването на длъжника К.К.К. не е надлежно.
Както правилно е посочил заповедния съд, физическите лица не могат да бъдат
представлявани от юрисконсулт, а в случая е отбелязано, че книжата са връчени
на лице притежаващо такова качество. Посоченото като „юрисконсулт“ лице не е от
категорията на лицата по чл.46,ал.2 от ГПК. Изложеното налага извода, че
предявеният иск е процесуално допустим и няма пречка за разглеждането му.
По
делото не е спорно и се доказва, че между ищеца и „Ойл Маркет“ ЕООД, като кредитополучател
и К.К.К., като съдлъжник е сключен Договор за кредит №
0400.0810/07.09.2010 г., по силата на който банката е предоставила на
посочените длъжници стандартен
кредит за оборотни средства, с краен срок за издължаване до 25.08.2015 г.
Кредитът е трябвало да бъде погасяван съобразно посоченото в чл. 4 от Договора.
Тъй като кредитополучателят/съдлъжникът не са изпълнили това си задължение и са
в трайно просрочие за плащанията си по главницата и лихвите на отпуснатия
кредит, банката взела решение обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
и предприемане на действия за съдебното му събиране.
Първото възражение на ответника касае
факта, че преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ищецът не е уведомил
длъжника, че обявява предсрочна изискуемост. Действително, от доказателствата
по делото и по-конкретно от приложените към Заявлението по чл.417 от ГПК
документи е видно, че до длъжниците не е изпратено уведомление на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Банката се е позовала на уговорената между
страните автоматична предсрочна изискуемост
настъпваща при условията уговорени в договора за кредит. Ищецът твърди,
че при преценка за надлежното упражняване на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да бъде съобразен факта, че едва в мотивите на към т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването и. Счита, че доколкото Заявлението по чл.417 от ГПК е
подадено преди постановяване на посоченото ТР, предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично, без да е необходимо уведомяване на длъжника. Съдът не
възприема за правилно становището на ищеца,
защото с посоченото Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
задължително тълкуване на противоречива съдебна практика, като до този момент
не е имало предходно задължително тълкуване на спорния въпрос. В тази хипотеза
възприетите в ТР постановки имат обратно действие и са приложими и към минал
момент. Предвид посоченото, съдът намира, че преди подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК банката не е обявила на длъжниците предсрочната изискуемост на
кредита.
Независимо от горното, съдът намира, че обявяването
на предсрочната изискуемост е била съобщена на длъжника макар и в по-късен
момент. По делото е представено споразумение от 23.12.2019г., в което ищецът и
ответникът са постигнали съгласие относно параметрите на дълга, начин на
изплащане и други условия. Това споразумение е подписано след подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, съответно издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист.
Сключването му е мотивирано от образуването на изпълнително дело по
издадения в производството по чл.417 от ГПК изпълнителен лист. Съобразявайки
тези обстоятелства, съдът счита, че по същество изразявайки воля за сключване
на споразумението, банката е съобщила на ответника, че счита кредита за
предсрочно изискуем. Длъжникът също, като е подписал споразумението е узнал, че
банката претендира предсрочно остатъка от дълга. Следва да се посочи, че в Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
изискуемите действия по обявяване на предсрочната изискуемост е необходимо да
бъдат извършени преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, но съдебната практика (Решение № 10 от
25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК), категорично възприема становището, че когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуемост е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните
суми. В коментираната ситуация, уведомяването е извършено дори преди подаване
на исковата молба и този факт следва да бъде приет от съда като надлежно
обявяване на предсрочната изискуемост.
Ако не се възприеме горното становище,
обявяването на предсрочната изискуемост следва да се приеме, че е направено с
исковата молба, по съображенията изложени по-горе.
Предвид посоченото съдът намира, че
възражението на ответника за неоснователност на предявения иск поради
неуведомяването му за предсрочната изискуемост на кредита за неоснователно.
Следващото възражение на ответника е
погасяване на претендираното вземане по давност, което съдът намира за неоснователно
по следните съображения:
Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 12.07.2011г., същото не е влязло в сила по
отношение на ответника предвид подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК.
На 19.11.2011г.
въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 670/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З., peг. № 876, район на действие ШОС.
Първото изпълнително действие предприето
спрямо длъжника К.К.К. е налагането на запор върху трудово възнаграждение,
извършено на 03.09.2019г.
На 23.12.2019г.
между ответника и банката е сключено споразумение, по силата на което
ответникът признава, че към датата на сключване на споразумението дългът му към
банката по процесния договор за кредит е в размер на 50 469,94 евро –
главница и съдебни разноски в размер на 18 лева.
На 05.10.2020г. , с акт на съдебния
изпълнител, изпълнителното дело е прекратено спрямо същия длъжника К.К.К. на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
На 02.12.2020г.
по молба на ищеца въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д. №
2663/2011 г., ШРС отново е образувано изпълнително дело №1114/2020г. по описа на изпълнително дело по описа на ЧСИ
Д.З., peг. № 876, район
на действие ШОС.
Първият спорен въпрос относим към
течението на погасителната давност е свързан с началния момент на приложение на
възприетото становище в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, според което в
изпълнителния процес давността не спира, както и изоставянето на тълкуването дадено в Постановление №3/1980г. на Пленума на
Върховния съд, което предвижда, че докато е висящо изпълнителното производство,
погасителна давност за вземането предмет на делото, не тече. Ответникът счита, че посоченото ТР има
обратно действие и предвид факта че по първоначално образуваното изпълнително дело
№ 670/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З., per. № 876, район на действие ШОС принудителни действия спрямо него са
предприети едва на 03.09.2019г. - с налагане на запор на трудовото му
възнаграждение, счита че с изтичането на
пет години за главницата и разноските, съответно три години за лихвите, без
предприемане на принудителни действия, вземанията на банката са погасени по
давност на основание чл.110 и чл.111, б.“в“
от ГПК. Към момента в съдебната практика е преобладаващо становището, че Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС няма обратно
действие. Според Решение № 252/17.02.2020г. по дело № 1609/2019 на ВКС, ГК, III г.о., при постановяването на нов тълкувателен акт, с
който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено
и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и
предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. Настоящият съдебен състав също възприема тази
позиция, счита, че не е правилно страната която е бездействала да губи процесуални
или материални права, при условие, че към онзи момент е било налице легално и
задължително тълкуване, което не свързва поведението и с тези последици. При това положение, до постановяване на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. до 26.06.2015г., при наличието на висящо
изпълнително дело, погасителна давност не тече. Тук обаче следва да се посочи,
че и преди постановяване на цитираното
ТР, при неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
настъпва перемиране, което води до последиците по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК -
прекратяване на изпълнителното производство. Това прекратяване настъпва по
силата на закона и не е необходимо „нарочен“ акт на съдебния изпълнител. В случая, по изпълнително дело № 670/2011 г.
по описа на ЧСИ Д.З. спрямо настоящият ответник две години не са предприемани
никакви изпълнителни действия, поради което следва да се приеме, че след
изтичането им, изпълнителното дело е прекратено по право, считано от 19.11.2013г. Във връзка с приложението на чл.433, ал.1,т.8
от ГПК, ищецът възразява, че изпълнителното дело е било спряно и този факт е
относим както към течението на погасителната давност, така и за настъпване на
предпоставките по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Действително в съдебната практика е
изразено становище, че когато изпълнителното дело е спряно, взискателят е в
обективна невъзможност да поиска изпълнителни действия, респ. съдебният
изпълнител не може да извърши такива. Този факт изключва и течението на срока
по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Горният извод обаче е под условие, а именно
спирането да не по волята на взискателя. В настоящият казус точно взискателят е
поискал спиране на изпълнителното дело, ето защо съдът счита, че и в
периода на спиране на изпълнителното
дело срокът по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК е текъл. Крайният извод на съда е, че на
19.11.2013г., изпълнително дело №
670/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З., per. № 876, район на действие ШОС е прекратено по отношение
на длъжника К.К.К. и както беше
посочено по-горе от този момент е
започнала да тече нова погасителна давност – 5 години за главницата и
разноските и 3 години за лихвите.
Първото действие, което прекъсва течението на
„новата“ погасителната давност спрямо длъжника К.К.К. е извършено на 03.09.2019г. с налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение. Видно е, че това действие е извършено след
изтичане на срока на погасителната давност както за главницата и разноските,
така и за лихвите .
Независимо от горното съдът счита, че
исковете са частично основателни, т.к. ответникът е направил отказ от изтеклата
в негова полза погасителна давност.
Вече беше посочено, че на 23.12.2019г. между ищеца и ответника е
сключено Споразумение, съгласно което длъжникът К.К.К. декларира и признава, че
размерът на вземанията на банката по издадената Заповед за изпълнение
№1663/13.07.2011г. и изпълнителен лист от 13.07.2011г. към датата на сключване
на споразумението е в размер на 50 469,94 евро – главница и съдебни
разноски в размер на 18 лева, като поема задължение да плати посочените суми в
сроковете и при условията посочени в споразумението.
В съдебната практика и в правната доктрина се приема, че
когато се признава вземане и се заявява готовност за плащане на „покрито“ с давност
задължение длъжникът прави отказ от изтекла погасителна давност – арг. 113 от
ЗЗД. В настоящият случай, видно от
текста на споразумението, страните са
индивидуализирали точно – по вид и размер вземанията на ищеца, ответникът е
поел изрично задължение да плати сумите в определени срокове. С това изявление
според съда, ясно и категорично е направен отказ от изтеклата погасителна
давност. Следва да се посочи, че отказът от изтекла давност касае само сумите
посочени в споразумението. Претенцията по настоящото дело е за пълния размер на
присъдените в ч.гр.д. № 2663/2011 г., ШРС суми. По изпълнително дело № 670/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З., per. № 876, район на действие ШОС
има принудително събрани суми, но ищецът е
съобразил обстоятелството, че в производството по чл.422,ал.1 от ГПК,
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК не касае принудително събраните суми. Ако вземането на ищеца не беше погасено по давност,
нямаше да съществува пречка същото да бъде признато в размерите посочени в
заповедта за незабавно изпълнение, въпреки че е налице частичното им погасяване
чрез принудително изпълнение по изпълнително
дело № 670/2011 г. по описа на ЧСИ Д.З., per. № 876, район на действие ШОС. В случая, т.к.
вземането на ищеца – за главница, разноски и лихви е погасено по давност, следва да се
признае съществуването само на вземане в размера, за който ответникът е
направил отказ от изтекла давност или 50 469,94
евро – главница.
Предвид
посоченото, съдът намира, че искът се явява основателен за сума в размер на 50 469,94 евро – главница по Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010
г., за
разликата до пълния предявен размер на главницата от 63 859 евро, искът се явява неоснователен. Изцяло
неоснователна е претенцията за признаване на вземане в размер на 334,51 евро - възнаградителна лихва от
25.06.2011 г. до 11.07.2011 г. вкл.; 3124,32 евро - възнаградителна просрочена
лихва от 25.01.2011 г. до 11.07.2011 г. вкл.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед
фактическата и правна сложност на делото и
на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ определя в размер на 300 лева. От тази сума, ведно с
останалите извършени разноски – държавна такса и възнаграждение на ВЛ,
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от иска
сумата 2 348 лева извършени в исковото производство. Относно разноските в
заповедното производство, съгласно цитираното по-горе споразумение ответникът е
признал дълг в размер на 18 лева- разноски. Не става ясно кои разноски са
останали непогасени – в заповедното производство, тези направени по
изпълнителното дело или други разноски. Поради обстоятелството, че ищецът не е
ангажирал доказателства в тази насока, съдът приема, че вземането за разноските
в заповедното производство е погасено по давност и същите не подлежат на
присъждане.
На основание
чл.78,ал.3 от ГПК, ответникът също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Ищецът е направил възражение по чл.78,ал.5 от ГПК ,
за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, договореният адвокатски
хонорар заплатен изцяло от ответника е 5 000 лева , а съгласно
чл.7,ал.2,т.5 от НМРАВ, съобразно цената на иска е 4 162 лева. Съдът
счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото не е налице
основание за намаляване на адвокатския хонорар. Предвид посоченото и съразмерно
на отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника сумата 1 251 лева
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422,ал.1 от ГПК, че К.К.К., ЕГН **********,
адрес: ***0 дължи на “Търговска банка Д” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”,
бул. "Ген. Тотлебен" № 8, представлявана от Главен Изпълнителен
директор А.И.А. и Изпълнителен директор,
сумата 50 469,94 (петдесет хиляди
четиристотин шестдесет и девет евро и деветдесет и четири евроцента) евро – главница по Договор за кредит №
0400.0810/07.09.2010г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
12.07.2011 г., до изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед за
изпълнение №1663/13.07.2011г. и изпълнителен лист от 13.07.2011г. по ч.гр.д. №
2663/2011 г. на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че К.К.К., ЕГН ********** дължи на “Търговска банка
Д” АД, ЕИК *********, следните суми : 334,51 евро (триста
тридесет и четири евро и петдесет и един евроцента) - възнаградителна лихва от
25.06.2011 г. до 11.07.2011 г. вкл., 3124,32 евро (три хиляди сто двадесет и четири
евро и тридесет и два евроцента) - възнаградителна просрочена лихва от
25.01.2011 г. до 11.07.2011 г., по Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010г.,
за които суми има издадена Заповед за изпълнение №1663/13.07.2011г. и
изпълнителен лист от 13.07.2011г. по ч.гр.д. № 2663/2011 г. на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********, да заплати на “Търговска
банка Д” АД, ЕИК *********, сумата 2 348 (две хиляди триста четиридесет и осем ) лева- деловодни разноски извършени в исковото
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА “Търговска банка Д” АД, да заплати на К.К.К., ЕГН
**********, сумата 1 251 (хиляда двеста
петдесет и един ) лева - деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ: