Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 13. 06. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на пети юни през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 9258 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.К.Н.П.З.“***
против Р.М.Д. от гр.
П. . В молбата се твърди, че на 17. 07. 2017 год. между „***“ ЕАД като кредитор
и ответника като кредитополучател е бил подписан договор за стоков кредит № 278222,
по силата на който на ответника е бил отпуснат стоков кредит в размер на 880,
51 лв. за закупуване/ заплащане на стоки/ услуги, продавани от „Т.Б. “ ЕАД,
както и за сключване чрез „***“ ЕАД на договор за застраховка. Твърди се, че
сумата на кредита е била усвоена еднократно, безкасово, по сметка на търговеца,
а сумата, предоставена за финансирането на застраховката, е била усвоена
еднократно, безкасово, по сметка, посочена от застрахователя. Твърди се, че
кредитът е следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, като 17 от вноските са били в размер на 65, 65 лв., а
остатъкът от 47, 63 лв. се е дължал с последната вноска съгласно уговорения
между страните погасителен план. Твърди се, че в чл. 6 от договора страните са
уговорили фиксиран лихвен процент, който е 39, 58 % годишно. Твърди се, че
ответникът е преустановил плащанията по договора, поради което и съгласно чл.
12.1 от Общите условия целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем,
като предсрочната изискуемост е била обявена на 09. 03. 2018 год. Твърди се, че
на 29. 09. 2017 год. е бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ между „***“ ЕАД и ищцовото дружество, а на 09. 03. 2018 год.
е било подписано Приложение № 1 към договора, с което вземането срещу
ответника е било прехвърлено на ищеца с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 4205/ 2018
год. по описа на П. ския районен съд /погрешно изписано в исковата молба като
ч. гр. дело № 5614/ 2018 год./. Твърди се, че заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя и правния интерес
на ищеца от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено вземането му срещу ответника за следните суми:
-сумата от 880, 51 лв.,
представляваща главница по договор за стоков кредит № 278222/ 17. 07. 2017
год., ведно със законната лихва, считано от 05. 06. 2018 год. до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 224, 59 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 06. 08. 2017 год. до 09. 03. 2018
год., и
-сумата от 25, 08 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 07. 08. 2017 год. до 26. 05.
2018 год.
Претендира и присъждане на
направените в заповедното и исковото производство деловодни разноски.
С молба от 28. 01. 2019 год.
ищецът е заявил оттегляне на претенцията за установяване на мораторна лихва в
размер на 25, 08 лв., поради което в тази му част производството по делото
следва да бъде прекратено на основание чл. 232 от ГПК.
Ответникът Р.М.Д. ***, чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4205/
2018 год. по описа на П. ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан
по същество, предявеният положителен установителен иск е основателен.
Вземането н. „А.З.К.Н.П.З.“*** произтича от договор за стоков
кредит № 278222/ 17. 07. 2017 год., рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 29. 09. 2017 год. и приложение № 1 към договора от 09.
03. 2018 год. По
силата на цитирания по- горе договор за кредит, сключен с „***“ ЕАД, ответникът Р.М.Д. като кредитополучател се е задължил да погаси задължението си в размер общо на 1 163, 68 лв. на 18 месечни вноски. Установява се, че към момента на приключване на
съдебните прения е останало непогасено задължение в размер на сумата от 1 105, 10 лв., от която 880, 51
лв. представляващи главница и 224, 59 лв. представляващи договорна лихва. Това
вземане е било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на
ищцовото дружество с последващото подписано приложение към рамковия договор за
цесия. Ирелевантно
за предмета на спора е обстоятелството дали уведомлението за извършената цесия
на вземането е било връчено на ответника. Длъжникът може да възрази за липса
на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от последния лице. В настоящия случай такова
твърдение липсва, а и се установява по категоричен начин, че плащания от страна
на ответника след 17. 07. 2017 год. не са извършвани. Основното
възражение на особения представител на ответника е за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, които са нищожни и
рефлектират при определянето на размера на задължението на ответника. Съдът
счита, че разпоредбите от договора за кредит, касаещи размера на годишния
лихвен процент и годишния процент на разходите, не нарушават нито закона, нито
добрите нрави. Видно е, че с горните разпоредби страните са договорили фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 39, 58 % и годишен процент на разходите 47, 47
%. Следва да се отбележи, че към датата на сключване на договора е действала
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, която
предвижда, че годишният процент на разходите, включващ и лихвите съгласно ал.
1, не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на
Министерския съвет. Уговорените в договора лихва и годишен процент на разходите
не надвишават петкратния размер на законната лихва, поради което в тази му част
процесният договор не е нищожен и е породил своето действие.
В заключение може да се
обобщи, че предявеният от „А.З.К.Н.П.З.“*** против Р.М.Д. *** положителен
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е основателен и следва да
бъде уважен изцяло в претендирания размер от 1 105, 10 лв.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни разноски в
размер на 75, 00 лв., както и направените в настоящото исково производство
деловодни разноски в размер на 484, 00 лв., в които е включено и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения П. ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК производството
по гр. дело № 9258/ 2018 год.
по описа на П. ския районен съд в частта му досежно предявения от „А.З.К.Н.П.З.“***
против Р.М.Д. *** иск за установяване на вземането на ищеца за сумата от 25, 08
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07. 08. 2017 год. до 26. 05.
2018 год.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.М.Д. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***,
сумата от 880, 51 лв., представляваща главница по договор за стоков кредит № 278222/ 17. 07. 2017
год., ведно със законната лихва, считано от 05. 06. 2018
год. до окончателното изплащане на сумата, и
сумата от 224, 59 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.
08. 2017 год. до 09. 03. 2018 год.
ОСЪЖДА Р.М.Д. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 75, 00 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство, и сумата
от 484, 00 лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
В частта му, в която е
частично прекратено производството по делото, решението има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред П. ския окръжен съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните. В останалата му част решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. ския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: