Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
/……….................. г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове:
1. М.И.-Даскалова
2.Станислава Стоева
при секретаря Пенка Михайлова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия М. И. -
Даскалова КНАД №180 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „РУДИСТРОЙ 1“ООД -гр.Варна,
срещу Решение №1134/16.12.2021г. постановено по НАХД № 3395/2021г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е изменено НП № 03-013025/ 10.03.2021г. издадено от
директор Дирекция “Инспекция по труда”- Варна като наложената на дружеството за
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ „имуществена санкция” в размер на 3000лв. е намалена
на 1500лв. и то е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна
сумата от 40лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се претендира отмяна на решението на ВРС
като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено ново
решение, с което да бъде отменено изцяло НП. Поддържат се развитите и пред
въззивния съд доводи за наличие на граждански договор между дружеството и
работещия на обекта Г. Н. Т. и се оспорва извода в решението за правилна
преценка на актосъставителя и административно-наказващия орган за наличие на
трудово правоотношение и за правилно квалифициране на извършеното. В съдебно
заседание се явява упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и оплакванията в
нея за неправилност и незаконосъобразност на решението на ВРС. Развива доводите
за наличие на гражданско правоотношение между дружеството и установеното на
обекта лице, на уговорка за изработка, а решаващите изводи в решението не били
подкрепени от доказателствата. Претендира отмяна на Решението и на НП изцяло и
присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции, съгласно
представения списък.
Ответната страна - Дирекция "Инспекция по
труда"-Варна не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение
за неоснователност на жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и
законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение
с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно чл.218, ал.2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес за оспорването, поради което е допустима.
С Решение №1134/16.12.2021г. Районен съд-Варна изменил
НП № 03-013025/10.03.2021г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна като намалил от 3000лв. на 1500лв. размера на наложената на основание чл.414,
ал.1 от КТ на „РУДИСТРОЙ 1“ООД-гр.Варна имуществена санкция за нарушение на
чл.62, ал.1 от КТ. За да постанови това въззивния съд установил от събраните по
делото доказателства от фактическа страна, че на 09.02.2021г. служители на
Дирекция "Инспекция по труда"-Варна, сред които свид. И. извършили проверка
за спазването на трудовото законодателство на строителен обект „Жилищна сграда“
находяща се в УПИ VІІ-246, кв.360, по плана на 10м.р. на гр.Варна, ул. „Х***“
№29“ на който строително-монтажните работи се извършвали от „РУДИСТРОЙ 1“ООД-гр.Варна
с ЕИК *********. РС установил, че проверяващите констатирали Г. Н. Т. и други
работници, които извършвали трудова дейност, като Т. бил облечен с работно
облекло и полагал фаянс между втори и трети жилищен етаж. Въз основа на
доказателствата РС установил в решението, че при проверката Г. Т. попълнил
декларация на основание чл.402 от КТ, в която посочил, че е ангажиран от
строителя на обекта; че е с работно време от 10:00часа до 15:00часа; че няма сключени трудов или
граждански договор и не посочил размер на възнаграждението си. РС установил, че при последвала
документална проверка от дружеството бил представен сключен граждански договор с
Т.. РС установил, че свид. И. съставила на 01.03.2021г. на „РУДИСТРОЙ
1“ООД-гр.Варна АУАН за това, че на 09.02.2021г. дружеството в качеството му на
работодател на Г. Т. го допуснало до работа за поставяне на фаянс на
строителния обект като „строителен работник“, при определено работно време и
договорено трудово възнаграждение, без между тях като страни по трудовото
правоотношение да е сключен трудов договор в писмена форма, с което били нарушени
чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ и чл.61, ал.1 от КТ. РС установил, че
АУАН е връчен на дружеството и срещу него на 11.03.2021г. постъпило писмено възражение, което било преценено като
подадено след тридневния срок и оплакванията в него – за неоснователни по
подробни доводи в писмено становище, приложено в преписката. РС установил, че въз
основа на АУАН на 10.03.2021г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
издал НП №03-013025, в което възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа
обстановка и извода, че е извършено нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ, за което на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството наложил
имуществена санкция в размер на 3000лв.
РС намерил фактическата обстановка свързана с нарушението за отразена обективно,
всестранно и пълно от проверяващите, въз основа на правилна преценка на
възприетото на обекта от тях при проверката на място, от данните в попълнената
декларация от работника на обекта и събраните доказателства. Твърденията в
жалбата на дружеството, че с конкретното лице е имало сключен граждански
договор и правоотношението с него не било трудово основателно са отхвърлени от РС. Прави
правилна преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата в решението
въззивният съд намерил за неоснователни твърденията за съществуващи на
09.02.2021г. граждански правоотношения между дружеството и работещия на обекта
Г. Т., като взел предвид посоченото от работника писмено в декларацията на
09.02.2021г., че няма граждански договор с дружеството и отчел факта, че гражданския
договор е представен впоследствие в инспекцията - при проверката на документите
представени на 18.02.2021г. в Дирекция „ИТ“-Варна, когато е дадено и сведението
от управителя на „РУДИСТРОЙ 1“ООД-гр.Варна, както е посочено в протоколите в
преписката. Поради това в съответствие с доказателствата РС заключил, че
гражданския договор е съставен за да бъде представен в подкрепа на тезата за
дружеството, че с работника е в гражданскоправни отношения. Тези мотиви се
споделят изцяло от касационният състав като правилни и основани на обективна
оценка в съвкупност на събраните писмени и гласни доказателства.
Правилно РС намерил НП за
законосъобразно издадено, при правилно квалифициране на извършеното от
дружеството допускане до работа на 09.02.2021г. да престира труд на обекта на
конкретния работник, без сключен трудов договор, в нарушение на чл. 62, ал. 1,
във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, за което свидетелствали събраните
в съдебната фаза гласни и приетите писмени доказателства.
Съгласно императивната норма на чл.1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. От доказателствата по делото се установява, че в отношенията
между „РУДИСТРОЙ 1“ ООД с ЕИК ********* и Г. Н. Т. – последният е предоставял
единствено и само работната си сила. Доказателствата свидетелстват, че това
физическо лице е установено от проверяващите да работи на обекта на „РУДИСТРОЙ
1“ ООД като строителен работник, във връзка с дейностите по поставяне на фаянс в
сградата с материали на дружеството, изпълнявайки поставена му от тях задача, при
определени от дружеството работно време и работно място. Т.е. между страните
съществува йерархична обвързаност и работодателят осъществява пряк контрол
върху изпълняваната от работника дейност. Проверяващите и РС правилно са
заключили от обективно установеното за условията при които престира труда си Т.
на обекта, че той има установено работно време и не взема независимо и
самостоятелно от дружеството решение дали да работи или не и кога, с каквато независимост
и самостоятелност от възложителя разполага изпълнителя при договора за
изработка. Поради това правилна е основаната на доказателствата преценка на РС,
че е доказано наличието на трудово правоотношение между „РУДИСТРОЙ 1“ООД и допуснатия
на 09.02.2021г. до работа на обекта му Г. Н. Т. като строителен работник, без
да е сключен между тях трудов договор в писмена форма, с което е осъществен
обективния състав на вмененото на дружеството административно нарушение, за
което е ангажирана имуществената му отговорност на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
В съответствие
с правомощията си за цялостна проверка на НП, след като установил, че не е
налице основание за отмяна на НП, РС извършил проверка за правилно приложение
на закона при определяне на размера на наложената имуществена санкция. След
като в преписката и по делото не се съдържат данни и доказателства за
обстоятелства, които да отличават конкретното нарушение като такова с по-висока
степен на обществена опасност, нито за предходно санкциониране на дружеството
за такова нарушение на КТ, въззивния съд законосъобразно изменил НП, като
намалил размера на наложената имуществена санкция от 3 000лв. на предвидения в чл.
414, ал. 3 от КТ минимум от 1 500лв. Правилно този размер на санкцията е
определен като съответен на нарушението, справедлив и достатъчен за постигане
на целите на превенцията.
По изложените съображения
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са
неоснователни. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК, неправилно приложение на
материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Правилно ВРС приложил ЗАНН и КТ като уважил
частично въззивната жалба и изменил НП и в съответствие с този изход на спора се
произнесъл по направеното искане за разноски от представителя на въззиваемата
страна, като присъдил на дирекция „ИТ“-Варна сумата от 40лв., представляваща
част от претендираното юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на
Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред
касационната инстанция, своевременно направеното искане от представителя на касатора
за присъждане на разноски е неоснователно и такива не следва да му бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1134/16.12.2021г. постановено по НАХД № 3395/2021г. по описа на Районен съд-Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.