Р Е Ш
Е Н И
Е №260196
гр. Кюстендил, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при участието на съдебен секретар Вергиния Бараклийска,
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 52
по описа на ОС- Кюстендил за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба
от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: ****** ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1000, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано
съвместно от М.И.и В.К.-М.като Изпълнителни директори, чрез процесуалния
представител по пълномощие юрк. Рая Лукова, насочена срещу решение № 260142 от
03.12.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№ 1060/2020 г. по описа на
същия съд.
Първинстанционният съдебен акт се
обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД против Е.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за признаване на установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сума за разликата над уважения размер от
13 000.00 лева до предявения размер
от 25 000 лева, представляваща изплатено от ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД на пострадалия Б.М.Г.обезщетение
за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило
на 08.01.2017г., около 18:30 ч., на път 6204, 350 м. след с. Ресилово, община
Сапарева баня, в посока гр. Самоков, и причинено виновно от ответника,
за която сума в полза на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2020 г.
по ч. гр. д. № 611/2020 г. на ДнРС.
Решението на районния съд в обжалваната
част се приема за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и поради неговата необоснованост. Приема се, че съдът необосновано
и в противоречие с установената трайна практика на ВКС е присъдил занижен
размер на обезщетение, несъответстващо на причинените на пострадалия
травматични увреждания. Счита се, че съдът е следвало да съобрази, че
сключването на извънсъдебни споразумения в случаите, в които застрахователят
има право на регрес срещу застрахования е в интерес именно на застрахования,
тъй като сумата, която е изплатена на основание извънсъдебно споразумение е
окончателна. Пояснява се, че в този случай пострадалият не би могъл
допълнително да претендира суми за обезщетение. Следвало да се отчете и
обстоятелството, че при водене на съдебно производство от пострадалия срещу
застрахователя, последния би заплатил законна лихва, съдебно – деловодни
разноски, които суми биха подлежали на възстановяване от застрахования в
случаите по чл.500, ал.1, т.1 КЗ. Приема се, че изплащането на сумата от 25 000
лева на пострадалия в най-пълна степен би репарирала претърпените от него
неимуществени вреди без да се стигне до неоснователно обогатяване на същия.
Подробно се обосновава изложения в тази насока довод, акцентирайки се върху
причинените на пострадалия травматични увреждания, техния интензитет и времето,
необходимо за възстановяване на физическото му здраве. За необоснован се приема
изводът на районния съд, че с изплащането на сумата за обезщетение пострадалият
повишил стандарта си на живот, предвид инфлационните процеси в страната и
непрекъснатото повишаване на цените на стоките от първа необходимост. Счита се,
че следва да бъде отчетено обстоятелството, че пострадалия не е престирал
работа в продължение на повече от осем месеца, в които период от време се е
възстановявал от получените травматични увреждания. По изложените съображения
се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло
на предявения иск, като бъдат присъдени и сторените в двете производства
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия Е.А.П., ЕГН:
**********, с адрес: *** чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Е.П..
С отговора се оспорва основателността на въззивната жалба и се поддържа искане
за оставянето й без уважение. Счита се, че решението е постановено при цялостна
преценка на събраните в производството доказателства и установените факти, при
спазване на материалния и процесуалния закон. Приема се, че сумата по
сключеното извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя в
размер на 25 000 лева е прекомерно завишена.
Обобщава се, че съдът правилно е приложил регламентирания в разпоредбата
на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, определяйки размера на дължимото
обезщетение.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба,
както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивният съд е приел
жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Кюстендилският окръжен съд
преценявайки на основание чл. 269 ГПК служебно изцяло валидността и
допустимостта на атакуваното първоинстанционно решение – в обжалваната му част,
и съобразявайки се с наведените доводи в жалбата констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Производството пред РС –
Дупница е образувано по искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД срещу Е.А.П., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 25 000.00 лв., представляваща изплатено на
пострадалия Б.М.Г.обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2017г. и причинено от ответника, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2020 г. до окончателното
й заплащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2020 г. по ч. гр. д. №
611/2020 г. на ДнРС.
В обстоятелствената част на
исковата молба се конкретизира, че на 08.01.2017 г., около 18:30 ч., на път 6204,
350 м. след с. Ресилово в посока гр. Самоков, ответникът
- 2 -
управлявал лек автомобил „******“ с ДК№ ****** след употреба на
алкохол и поради движение с несъобразена скорост, изгубил управление върху
автомобила и ударил правомерно движещия се в насрещна пътна лента лек автомобил
„******“ с ДК№ ******, собствен на Б.М.Г., ЕГН: **********, и управляван от
същия, като му причинил телесни повреди - счупване на лъчева кост на дясна
предмишница. Съставен бил Протокол за ПТП с пострадали лица, образувано било
досъдебно производство срещу Е.П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. а, предл. първо от НК. Изготвена била химическа експертиза на взетата от П.
кръвна проба, която установявала, че същият по време на инцидента е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,66 промила.
Автомобилът на ответника бил
застрахован по договор за комбинирана застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите и Злополука“, полица № 11/11/116003180492, издадена от ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД и валидна към датата на ПТП. След подадена претенция от пострадалия
Г., за събитието в ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД била образувана преписка по щета №
10018100101252Н. С пострадалия било сключено извънсъдебно споразумение за
обезщетяване на претърпените от него болки и страдания, резултат от травмите от
ПТП, както и за обезщетяване на сторените разноски във връзка с лечението му.
Така на 14.06.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД изплатило по претенцията на увреденото
лице Б.М.Г.сума в размер на 25 000.00 лева за претърпените неимуществени и
имуществени вреди, свързани с понесените от ПТП травматични увреждания.
С регресна покана от
18.07.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД предоставил на ответника 30-дневен дневен срок да
заплати сумата от 25 000.00 лева. Тъй като сумата не била заплатена в срок,
дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК, за което в PC-Дупница е
образувано ч.гр.д. № 611/2020г., по което е издадена заповед за изпълнение,
срещу която ответникът възразил.
На база така описаните
обстоятелства е направен извод, че ищецът с оглед разпоредбите на чл. 500, ал.
1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД от момента на изплащане на застрахователното
обезщетение е придобил право на регрес срещу виновния водач. Отправено е искане
за осъждането му да заплати сумата от 25 000 лева.
С отговора на исковата молба
е изразено становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна, като
се възразява срещу размера на претендираното обезщетение.
Искът се приема за основателен до размер от 12 500.00
лв.
Във връзка с твърденията на
страните по делото и с оглед представените доказателства е установено и е
обявено с доклада по делото за безспорно установени изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно настъпило
на 08.01.2017 г. ПТП. Така съдът след събиране на поисканите от страните и
относими към спора доказателства е постановил решението, част от което е
предмет на обжалване, с което е направил краен извод за частична основателност
на исковата претенция, като е приел, че на причинените на пострадалия
травматични увреждания съответства обезщетение в размер на 13 000 лева,
при което и заявеното от застрахователя регресно право се разпростира до този
размер.
При проверката на
правилността на постановеното решение, с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал.
2 ГПК, въззивният съд съобрази следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка
по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът
е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е
изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не
са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се
преповтарят в настоящото решение и съгласно чл.272 от ГПК препраща и към
мотивите на първостепенния съд.
Правните изводи на районния
съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания
доказателствен материал, в т.ч. изслушаното заключение на вещото лице и
показанията на свидетеля Божидар Гиздов, за които съдът мотивирано е изложил
съображения относно кредитирането им, респ. не кредитирането им.
С обжалваното решение е
прието, че са налице всички предпоставки, обуславящи отговорността на ответника
по чл. 500, ал. 1 от КЗ , както и това, че съдът не е обвързан от договорения
между ищеца и пострадалия размер на обезщетението.
На тази база при условията
на чл. 52 от ЗЗД е направена нова преценка за размера на претърпените
неимуществени вреди и същите са определени на 13 000 лева, като за тази сума е
уважен предявеният иск, а до пълния предявен размер от 25 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Недоволен от решението е
останал ищецът, който обжалва същото в отвърлителната му част. В жалбата е
акцентирано, че размерът на изплатеното по извънсъдебен ред обезщетение на
пострадалия в размер на 25 000 лева е напълно кореспондиращ с претърпените
от същия имуществени и неимуществени вреди и че не е нарушен принципът на чл.52 ЗЗД при определянето му. Така определеното обезщетение имало функцията на
квазикомпенсация на преживяното от пострадалия, а не целяло неговото
неоснователно обогатяване.
При преценка правилността на
обжалваното решение, в границите, очертани от въззивната жалба, а именно
досежно размера на признатото регресно право, настоящият въззивен състав
съобразява следното:
С исковата молба ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД претендира от застрахованото лице, което е извършител на деликт,
възстановяване на платено на пострадало от ПТП лице застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди
Материалното право да се
претендира плащане на така платеното обезщетение е предвидено в разпоредбата на
чл.500, ал.1 от КЗ.
В същата е нормирано, че
освен в случаите по чл. 433, т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач:
1. при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или
под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества;
Описаното по-горе съдържание
на този нормативен текст води до извод, че основателността на исковата
претенция на първо място е обусловена от наличието на доказателства за
извършено плащане на обезщетение за вреди следствие на ПТП и такива, че по
отношение на застрахования са налице предпоставките за регресна отговорост. В тази
връзка следва да се има предвид, че решението на РС - Дупница в осъдителната му
част не е било обжалвано изцяло, което сочи, че то в едната си част е влязло в
сила и въпросът за това следва ли ответникът да отговаря пред ищеца на
основание на чл. 500 от ТЗ е разрешен със СПН, т. е. той не подлежи на
преразглеждане.
- 3 -
Реално предмет на спор е
размера на присъденото обезщетение на база тези неоспорени обстоятелства, което
от своя страна е обусловено от разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД.
Във връзка с извършване на
тази преценка следва на първо место да се има предвид, че предмет на исковата
претенция е за възстановяване на платено от застрахователя на пострадалото и
увредено лице застрахователно обезщетение. Това сочи, че вредите репарирани със
същото следва да са определени от съдържането на постановеното съдебно решение
или от съдържанието на постигнатото между застраховател и пострадал
споразумение за плащане на обезщетение, а не от изложеното в исковата молба на
основание чл. 500, ал. 1 от КЗ.
В случая видно от
съдържанието на сключеното между застрахователя и пострадалото лице
споразумението определеното и в последствие изплатено застрахователно
обезщетение има за предмет претърпените от пострадалия неимуществени и
имуществени вреди от процесното ПТП и именно техния размер следва да се
преценява в настоящето производство.
В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 493, ал. 1 и 2 от КЗ
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, включително за пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане.
Неговата отговорност е
функция на тази на извършителя на деликта. Това от своя страна води до извод,
че в случаите, когато този извършител не е взел участие в процеса на определяне
на дължимото застрахователно обезщетение той не е обвързан от същото и в
процеса по чл. 500, ал. 1 от КЗ може да прави всички правозащитни възражения,
касаещи неговата прекомерност и да твърди, че същото следва да е в по-малък
размер. Това по аналогия следва и от приетото в ТР № 1 от 2015 г. на ОСТК на
ВКС, където се говори за отговорност на застрахователя до размера на
присъденото по иск по чл. 45 от ЗЗД обезщетение, т. е. договореното обезщетение
е горна граница на отговорност, като не се отрича възможността да се правят
защитни възражения, даващи основание за намаляването му.
Изложеното сочи, че по
настоящия казус не е налице пречка ответникът да прави възражения за
прекомерност на уговорения със споразумението размер на обезщетение. При всички
случаи обаче съдът е обвързан от максималния размер на същото, възприет от
самото пострадало лице. В случая предмет на спора е именно този максимален
размер. Реално той е в размер на 25 000 лева и въззивното застрахователно
дружество твърди, че същият размер следва да бъде признат в настоящото
производство.
За да се отговори на така
очертания с въззивната жалба спорен момент, следва да се прецени в конкретиката
на настоящия случай, какви травматични увреждания са причинени на пострадалия и
как същите следва да се възмездят, прилагайки принципът на справедливостта,
залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г.,
по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди“ включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на
ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
При определяне на размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът в настоящия казус съобразява така
установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства:
При безспорно установена
причинно - следствена връзка между настъпилите за пострадалия увреждания и
претърпените от него неимуществени вреди /макар с исковата молба да се твърди,
че същият с постигнатото споразумение е обезщетен и за имуществени вреди, в
настоящото производство не се доказа такива да са реализирани/, следва
задължително да бъде отчетен начина на настъпването на ПТП и обективните
обстоятелства, при които същото се е осъществило, получените от пострадалия
травматични увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки,
периода за възстановяване, психоемоционалното състояние на пострадалия след
инцидента.
Безспорно реализирането на
ПТП е било при сравнително тежки условия, тъй като лекият автомобил на
пострадалия е бил ударен от движещия се срещу него л.а. на ответника, който
изненадващо е навлязъл в неговото пътно платно при което последвалият удар е
бил със сравнително силен интензитет.
От изслушаната съдебно
медицинска експертиза се установява, че пострадалият е получил следните
травматични увреждания: фрактура на лъчевата кост /радиус/ на дясната
предмишница - вътреставна, в долния й край - в областта на китковата става;
разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна в ляво; луксация на втори
долен ляв зъб, наложила медицинското му отстраняване - на фона на изразено
предходно болестно увреждане на зъбоподдържащия апарат на зъба от хронично
заболяване парадонтоза 3-4 степен, обхващаща и останалите налични зъби. Не се
установяват получени от пострадалия други травматични увреждания на зъби, няма
данни и за нарушения на психическото здраве на пострадалия вследствие на
инцидента. Вещото лице сочи, че обичайният срок за пълно възстановяване на счупената кост и
- 4 -
възстановяване функциите на крайника, при случаите показани за
консервативно /неоперативно-както в процесния случай/ лечение, при
най-благоприятно протичащ възстановителен процес е около 2,5 - 3 месеца /35-45
дни гипсова имобилизация и последващо раздвижване/, а при по-забавено
възстановяване-около 5-6 месеца до една година. През целия възстановителен
период пострадалият търпи болки и страдания-по силни и интензивни в началото до
средата на периода и постепенно затихващи и изчезващи към края му. Към
настоящия момент пострадалият е напълно възстановен-липсват данни за усложнения
или непълно възстановяване. Луксацията на втори долен ляв зъб, наложила
последващото му изваждане, не подлежи на самостоятелно възстановяване, но в
случая се касае за загуба на предварително значително увреден от болестен
процес зъб, която загуба не води до практически значимо нарушаване на
дъвкателната и говорната функция на пострадалия. Лечението е представлявало
еднократното му медицинско отстраняване, няма данни за проведено друго
хирургично или допълнително медикаментозно лечение на мекотъканната рана от
екстракцията на зъба или на раната на долната устна. Възстановяването от
мекотъканните наранявания в устната кухина е протекло за около три седмици,
като в този период е търпял болки и страдания-по-интензивни в началото и
постепенно затихващи и изчезващи в края му. По делото няма никакви данни за направени
от пострадалия Г.финансови разходи във връзка с медицински прегледи и лечение
по повод на инцидента.
Пострадалият при разпита си,
дава показания за това, че вследствие на инцидента дясната му ръка била счупена
в областта на китката, били му избити зъби. Ръката му била гипсирана в
продължение на четири месеца. Обслужвал се сам, с помощта на съпругата си.
Близо половин година след инцидента изпитвал болки в ръката при студено време.
Осем месеца не работил заради счупването, но сега при работа не изпитва болки.
При лечението в болницата не е заплащал нищо, понеже е здравно осигурен. Не
знае колко е заплатил за лекарствата, които е приемал при лечението си.
Безспорно по делото е
установено, че на пострадалия са нанесени няколко травматични увреждания.
По релевантния въпрос:
когато на едно лице са причинени няколко телесни повреди, следва ли да се
определи за всяка една справедлив размер на обезщетение или трябва да се
определи едно общо обезщетение за всички телесни повреди взети заедно, е налице
непротиворечива съдебна практика /така Решение № 459/06.12.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1548/2011 г., ІV г. о. и Решение № 183/26.06.2015 г. по т. д. №
3518/2013 г. на ВКС ІІ т. о. на ТК/. Прието е, че когато непозволеното
увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди /какъвто е
настоящият случай/, броят и видът им е от значение за приложение на принципа за
определяне на обезщетението по справедливост, тъй като съответните
обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото действие. При наличието
на едно увреждащо действие се дължи едно обезщетение, а броят и видът на
телесните повреди е от значение за тежестта на увреждането и респективно за
справедливия размер на обезщетението. Настоящият съдебен състав споделя
цитираната установена съдебна практика, като намира, че и в настоящия случай
следва за получените от пострадалата увреждания, да бъде присъдено едно общо
обезщетение за неимуществени вреди, при отчитане на броят и видът им, тъй като
съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото действие като
цяло.
При определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди в настоящия казус, въззивният съд
намира, че следва да бъде съобразено, че възстановителния период за контузията
на лъчевата кост на горния десен крайник е продължил в рамките на обичайния за
такъв тип увреждания, а именно около 3 месеца. Безспорно през този период
пострадалия е търпял болки, които са били по-интензивни в началото и към края
на периода са били затихващи. Имобилизацията на ръката чрез поставяне на
гипсово шина е причинила дискомфорт на пострадалия, свързан с невъзможността да
се обслужва съм в ежедневните му битови нужди. Към момента пострадалия дава
показания, че при лошо време чувства болка в ръката, но при работа болка
нямало. Разкъсно-контузната рана на лигавичната повърхност на долната устна в
ляво към момента е напълно възстановена. От тази травма пострадалият е изпитвал
болки и страдания за период от около три седмици. Полученото увреждане на
втория долен преден зъб в ляво е необратимо, същият е изваден, но съдът отчита
установеното от вещото лице, че пострадалия е страдал от пародонтоза преди
увреждането и неминуемо би се стигнало в даден етап до отпадане на зъбите му.
Тази увреда не е причинила силен дискомфорт на пострадалия, тъй като лечението
е представлявало еднократното му медицинско отстраняване, като вещото лице
установява, че няма данни за провеждано допълнително лечение – хирургично или
медикаментозно. Следва да се отчете и че екстракцията на зъба не води неминуемо
до загрозяване или проблеми с дъвкателните способност на пострадалия. В настоящия случай при пострадалия не е
установено безспорно състояние на посттравматично стресово разстройство. Така
въззивният съд отчита благоприятното за пострадалия пълно възстановяване на причинените
му в резултат на настъпилото ПТП физически травми, които с течение на времето
са напълно преодолени.
Тъй като последиците за
пострадалия от инцидента в случая са комплексни и взаимно обвързани, при
определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява и
целия комплекс от тези фактори. Наред с това въззивният съд отчита като
ориентир за размерите на дължимото от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди и повишаването на нивата на застрахователно покритие
съобразно с европейските директиви, както и икономическа конюнктура в страната
към момента на сключване на застраховката, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и при съобразяване на константната съдебна практика при определяне на
обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите. При
прилагане на тези критерии въззвиният съд намира, че сума от 13 000 лева е напълно достатъчна за
компенсиране на такова увреждане, като тази сума отговаря и на принципа на
справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Поради изложените
съображения, доколкото правните изводи на настоящата съдебна инстанция
съответстват на тези, изградени от първоинстанционния съд, решението на
районния съд в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на производството
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивното ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на въззиваемия Е.А.П. деловодни разноски в размер на 400
лева за заплатено адвокатско възнаграждение, доказани като сторен разход в
производството с приложения към делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260142 от 03.12.2020 г.,
постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1060/2020 г. по описа на същия съд В
ЧАСТТА, в която предявеният от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, район Средец, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 против Е.А.
-
5 -
П., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за признаване на установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сума за разликата над уважения размер от
13 000.00 лева до предявения размер
от 25 000 лева, представляваща изплатено от ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД на пострадалия Б.М.Г.обезщетение
за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило
на 08.01.2017 г., около 18:30 ч., на път 6204, 350 м. след с. Ресилово, община
Сапарева баня, в посока гр. Самоков и причинено виновно от ответника, за
която сума в полза на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2020 г.
по ч. гр. д. № 611/2020 г. на ДнРС е отхвърлен, като неоснователен.
Решението в останалата част,
като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на Е.А.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** деловодни разноски, сторени във въззивната инстанция, в размер на
400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението в останалата част,
като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: