РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Бургас , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по два броя
въззивни жалби: 1) жалба вх. № 262656/21.01.2021 г. по входящ регистър БРС, подадена от
А. Н. С., ЕГН **********, в качеството й на майка на малолетното дете Е. Л. З., ЕГН
********** и 2) жалба вх. №262657/21.01.2021 г. по входящ регистър на БРС, подадена от
Л. А. З., ЕГН **********, в качеството му на баща на малолетното дете Е. Л. З., ЕГН
**********, и двете жалби против Решение №260063 от 13.01.2021 г. по гр.д. №7864/2020 г.
по описа на Районен съд Бургас, с което съдът по молба, подадена от Агенция за социално
подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас е постановил малолетното дете Е.
Л. З., ЕГН ********** да бъде настанено в семейство на роднини – баба и дядо на детето по
бащина линия Е. А. З., ЕГН ********** и А. В. З., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Бургас, ж.к. М.р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, за срок от 2 (две) години, считано от 13.01.2021 г.
или до настъпване на основание за изменение или прекратяване на мярката за закрила.
В подадената жалба въззивницата А.С. изразява недоволство от
първоинстанционното решение като намира същото за неправилно и необосновано. Със
същото крайно се ограничавали родителските й права като майка, поради което иска то да
бъде отменено, а в условията на евентуалност – срокът за настаняване да бъде намален на
шест месеца. Излага твърдения, че заедно с бащата на Е. живеят в дома на неговите
1
родители, при които детето е настанено и всички заедно полагат грижи за него. Тъй като
вьззивницата е в отпуск по майчинство, то тя разполагала с най- много време да се грижи за
детето. Заявява, че оспорва резултатите от извършената от ДСП проверка, като макар да
признава обстоятелството, че с бащата са имали проблеми от битово естество и скандали,
детето не било застрашено. Твърди се, че към момента между въззивницата и бащата на
детето нямало конфликти и същите могат да осигурят благоприятна среда за отглеждане на
детето. Заявява, че има син от първия си брак, който е на 20 години, и на чиято помощ също
може да разчита. Прави искане за назначаване на нов социален доклад.
Подадената въззивна жалба от Л.З. – баща на малолетното дете, е с идентично
съдържание и искания. Въззивникът заявява, че в съдебно заседание пред първата инстанция
е оспорил молбата за настаняване на детето, но не е ангажирал своевременно искания,
поради което с въззивната жалба иска освен извършването на нов социален доклад от ДСП
Бургас, да бъде допуснат до разпит и един свидетел при режим на довеждане, с показанията
на който да бъдат установени отношенията между двамата родители на детето, както и
условията, при които то се отглежда.
Преписи от подадените въззивни жалби са връчени на Дирекция Социално
подпомагане – Бургас /на 26.01.2021 г./, както и на заинтересованите страни – Е. А. З. и А.
В. З. /на 04.03.2021 г./, като в указания от съда 3 – дневен срок, никоя от страните не е
депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание страните се явяват лично, като за Дирекция Социално
подпомагане – Бургас се явява процесуален представител юрисконсулт Даракчиева.
Въззивните жалби, подадени от двамата родители на детето Е.З. са допустими като
със същите се оспорва подлежащ на обжалване съдебен акт, депозирани са в законовия срок,
от лица, легитимирани и имащи правен интерес да обжалват решението на БРС. При
служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.
първо от Закона за закрила на детето и е образувано пред РС-Бургас по молба на Директор
на Дирекция "Социално подпомагане"- гр.Бургас с искане за настаняване на малолетното
дете Е. Л. З., ЕГН **********, с родители А. Н. С., ЕГН ********** и Л. А. З., ЕГН
*******, в семейство на роднини (баба и дядо по бащина линия) – Е. А. З. и А. В. З.,
двамата с адрес: гр. Бургас, ж.к. М.р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. * за срок от две години.
В подадената от ДСП Бургас молба се сочи, че на 12.11.2020 г. в дирекцията е
постъпил устен сигнал за детето Е., съдържащ информация за осъществено домашно
насилие в домашна среда, в резултат на който е извършено проучване от социален работник.
В хода на същото майката – настояща въззивница е заявила, че възнамерява да изостави
детето или да го убие, а впоследствие тя самата се е самонаранила, поради което била
2
настанена в ЦПЗ –Бургас, с диагноза „остро полиморфно психотично разстройство без
шизофренни симптоми“. А.С. била напуснала болничното заведение преди да е приключило
лечението и не приемала предписаната й медикаментозна терапия. Обяснила, че е отправяла
заплахи за живота на детето, за да принуди бащата да извърши спешно ремонт в жилището
им. Според служителите на ДСП Бургас А.С. не била в състояние самостоятелно да полага
грижи нито за себе си, нито за дъщеря си Е., тъй като нямала дом, средства, близки и
роднини, както и че не било ясно как ще се развият отношенията й с бащата на детето. Със
Заповед № ЗД/Д-А-185/20.11.2020 г. на Директора на ДСП – Бургас детето е било настанено
временно, спешно в семейството на бабата и дядото по бащина линия –Е. А. З. и А. В. З.,
като е оценено, че бабата и дядото разполагат с необходимия личностен и финансов ресурс
да се грижат адекватно за внучката си , за която са полагали преки грижи за детето в дома
си. Сочи се, че от изложените обстоятелства е изводимо заключение, че детето е в риск по
смисъла на § 1 , т. 11, б.“а“ и б“в“ от ДР на ЗЗДет. и предприетата мярка за закрила чрез
настаняване в семейство на роднини е адекватна и възможно най- благоприятна за детето,
съответно отговаряла в оптимална степен на интереса на детето.
Районният съд е счел молбата за основателна, като е изложил мотиви относно липсата
към настоящия момент на родителски капацитет у родителите на детето за самостоятелно
отглеждане на дъщеря им Е., за създаването на благоприятна за нея среда и установяване на
отношения помежду им, които да не са опасни за детето, доколкото според неоспорения по
делото социален доклад бащата периодично упражнявал домашно насилие над майката.
Съдът е приел за установено, че бабата и дядото на детето по бащина линия са създали
добри условия за отглеждането и възпитанието на внучката си Е., както и че интересите и
ниската възраст на детето изискват осигуряването на непосредствени грижи на близки лица
чрез настаняването й в дом със спокойна и благоприятна за детската психика семейна среда.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
включително и тези, събрани пред настоящата съдебна инстанция, становищата на страните
по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Детето Е. Л. З., ЕГН ********** е родено на ****** г. с родители А. Н. С., ЕГН
********** и Л. А. З., ЕГН *******.
Със Заповед №ЗД/Д-А-185/20.11.2020 г. на Директор на Дирекция "СП"-Бургас,
приета като доказателство по делото, детето Е. Л. З. е било настанено временно, спешно в
семейството на баба и дядо по бащина линия – Е. А. З. и А. В. З., за срок до произнасянето
на съда с решение, съгласно чл. 28 от ЗЗДет.. В заповедта, издадена на основание чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от ППЗЗД, във връзка с чл. 25, ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 4, ал. 1 т. 2 от ЗЗД, и въз основа
на събраните в хода на извършеното проучване от социалния работник данни, е прието, че
предвид здравословното състояние на майката на детето, същата не може самостоятелно да
полага грижи както за себе си, така и за детето Е.. По отношение на бащата Л.З. е посочено,
че със същия не е проведена комуникация, въпреки многобройните покани по телефона от
3
страна на социалния работник, поради което не е известна неговата позиция по обсъжданите
въпроси. С оглед изразеното от страна на бабата и дядото на детето съгласие детето да бъде
настанено при тях и да поемат грижите и отговорността за отглеждането и възпитанието на
детето Е., както и писменото заявление на майката А. в същия смисъл, Директора на
Дирекция „СП“ Бургас е постановил посочената по – горе заповед.
На същата дата – 20.11.2020 г. е изготвен и социален доклад, също приет като
доказателство по делото, в който са описани констатациите на социалния работник относно
потребностите на детето, свързани с развитието му, капацитета на родителите, факторите на
средата и семейството, както и са направени съответни изводи и препоръки. От
съдържанието на доклада се установява, че родителите на детето съжителстват на семейни
начала от около 4 години, като Е. е трето по ред дете за майката и първо за бащата. Спрямо
детето веднъж вече е била предприемана мярка „закрила в семейна среда“, като повод за
същата било упражнено домашно насилие от бащата спрямо майката. Тогава за период от
месец февруари 2020 г. до май 2020г. бебето с майката са били настанени в Кризисен център
в град Бургас. Повод за предприетите понастоящем действия е постъпил на 12.11.2020 г. в
ДСП Бургас устен сигнал, съдържащ отново информация за извършено домашно насилие от
страна на бащата спрямо майката, с оглед на което социалният работник е преценил, че
детето е в риск.
В хода на извършваното проучване, в Дирекция „СП“ Бургас е постъпило писмо изх.
№ 1795/17.11.2020 Г. на Управител на ЦПЗ Бургас /представено по делото/, от което се
установява, че майката на детето А.С. е приета принудително на 09.11.2020 г. и лекувана в
болничното заведение до 15.11.2020 г., в условията на Отделение за лечение на спешни
психиатрични състояние, с диагноза „остро полиморфно психотично разстройство без
шизофренни симптоми. състояние след суициден опит.“ В писмото се сочи, че на 15.11.2020
г. болната и приятелят й са настояли за изписване и са подписали информирано решение за
преждевременно прекратяване на болничния престой. На С. е била изписана рецепта за
поддържаща терапия с Хлорпротиксен.
В социалния доклад е посочено, че за времето, през което А.С. е била настанена за
лечение в ЦПЗ Бургас, грижи за детето са полагали бабата и дядото по бащина линия – Е. и
А.З.и, като са отглеждали същото в дома им в к.с. М.р.. След изписването на А.С. от ЦПЗ, тя
също е била приета в дома на семейство З.и, които са се грижили и за нея. В доклада се
сочи, че А.С. не приемала изписаната й от ЦПЗ терапия. Същата е заявила пред социалния
работник, че няма яснота как ще се развият отношенията им с г-н Л.З., и че между тях
предстоят разговори и постигане на договорки.
Направено е проучване на способностите на бабата и дядото на детето по бащина
линия да се грижат за малолетното дете, като е констатирано, че в жилището им има
създадени подходящи условия за целта, както и че разчитат на финансова помощ от другите
им двама сина, всеки един от които им изпращал по 150 евро месечно и на помощта от
4
Евангелската църква, която посещават.
В доклада е посочено, че по данни на майката и роднините на детето, бебето Е. имало
здравословен проблем „нещо като киста от дясно“, във връзка с което са правени прегледи,
изследвания и консултации със специалисти в Бургас, Варна и София. Между детето, бабата
и дядото съществува емоционална близост, като същото е привързано и към своите
родители.
Пред въззивната инстанция по искане на въззивника Л.З. е разпитана свидетелката Д.
С., която заявява, че е съседка на семейство З.и в к.с. М.р. /живее в съседен блок/. По нейни
наблюдения младите се разбират, макар да се е случвало да имат и неразбирателства.
Посочва, че преди да започне работа А. също е живяла в М.р., а сега понякога мъжът й я
взема от центъра и идва през деня да обгрижва детето. Намира, че А. е добра майка и се
грижи за детето. Доколкото свидетелката С. не заявява да е контактувала често със страните
и да има непосредствени, преки впечатления от отношенията между тях, съдът намира, че
показанията на същата не могат по успешен начин да опровергаят констатациите в
социалния доклад относно нестабилните към момента на проучването отношения между
бащата и майката на детето, и последвалите в резултат на това конфликтни ситуации, които
са станали повод за предприемането на действия по осигуряване закрила на детето Е..
В проведеното пред БОС открито съдебно заседание, въззивницата – А.С. се явява
лично и заявява, че поддържа подадената жалба срещу решението на първоинстанционния
съд и настоява детето да е при нея. Заявява, че понастоящем живее в жилище, което се
намира в центъра на град Бургас, на ул. „Св.Св. К. и М.“, което е собственост на родителите
на съжителя й и баща на детето – Л.З.. Посочва, че междувременно е започнала работа във
фирма за почистване, като работното й време е от девет часа сутринта до седемнадесет часа
вечерта и че през това време детето го гледат Е. и А.З.и. Бащата на детето – Л.З. също се
явява лично и заявява, че иска да си вземат детето при тях, че понастоящем не работи и си
търси работи, а през деня прекарва време с детето в дома на родителите му в к.с. М.р..
Заинтересованите страни Е. и А.З.и в проведеното пред въззивната инстанция съдебно
заседание също заявяват, че детето следва да си го гледат майката и таткото, както и че те
като баба и дядо ще продължават да помагат с каквото могат. Предоставили са им жилището
си в центъра на Бургас, за да се установят и да живеят там. Страните сочат, че в това
жилище също са създадени добри условия – има климатици за отопление, играчки за детето.
По повод настаняването на майката за лечение в ЦПЗ Бургас, заявяват, че А. не е психично
болна, а е по – емоционална, и че излязла преждевременно от психиатрията, защото ръцете
й са били възпалени от инжекциите и там не можело да бъде проведено адекватно лечение,
поради което се наложило да отидат в спешното.
Процесуалният представител на ДСП Бургас изразява пред БОС становище, че
подобряването на взаимоотношенията между родителите на детето е от съвсем скоро и че е
необходимо време, за да се установи, че твърдяната от тях добра и здравословна среда не е
5
моментно състояние, а е трайна и последователна и може да гарантира стабилност за
нормалното отглеждане на Е.. Намира, че при така установените обстоятелства би било
прибързано детето да се върне на този етап при родителите си, които и без друго не са
ограничени в контактите си с детето. Позовава се и на предходни данни за конфликти между
родителите, които са били повод А.С. два пъти да бъде настанявана в социално заведение,
както и за психиатрично лечение.
При така установените по делото факти и събрани данни, се налагат следните правни
изводи:
В производството по чл. 28 от Закона за закрила на детето съдът преценява: налице ли
са условия за отглеждането на детето в семейна среда и дали са изчерпани възможностите в
това отношение, като следи за най-добрия интерес на детето.
Висшите интереси на детето са от първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи (чл. 3 от Конвенция за правата на детето).
Държавите - страни по Конвенцията, каквато е и България, осигуряват детето да не
бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти
решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен
преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето (чл. 9 от
Конвенция за правата на детето).
Най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на
детето включва: преценка за желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение
към детето.
Съдът намира, че при така установените данни в хода на социалното проучване,
осъществено по повод на постъпилия в Дирекция СП Бургас сигнал, предприетите от страна
на социални работници действия по осигуряване закрила на детето Е. се явяват уместни и
своевременни. По делото не е оспорено, че поради осъществено от страна на Л.З. спрямо
А.С. домашно насилие, същата два пъти е била настанявана в Кризисен център в Бургас. По
повод на постъпил на 12.11.2020 г. сигнал за извършено отново спрямо майката на детето
домашно насилие, е извършено социално проучаване, в резултат на което е била издадена
заповед за временно настаняване на детето в семейството на роднини – баба и дядо по
бащина линия. При тези данни правилен се явява изводът на БРС, че към момента по делото
не е установено родителите на детето да разполагат с родителски капацитет за
6
самостоятелно отглеждане на детето Е. и за създаването на благоприятна за нея среда,
поради съществуващата опасност и от следващи прояви на домашно насилие в присъствието
на детето. В действителност към момента на разглеждане на делото от въззивния съд,
страните не споделят за проблеми в отношенията помежду им. Напротив и майката, и
бащата заявяват желание да отглеждат съвместно дъщеря си, в жилището, което им е
предоставено от родилите на Л.З.. Но независимо от това, не може да се направи извод, че е
настъпило трайно подобряване на отношенията и е отпаднал риска от последващи прояви на
домашно насилие. Все пак изминал е един твърде кратък период от последния случай на
осъществен конфликт между родителите, от който психичното здраве на майката е било
изключително негативно повлияно. Съдът отчита, че представеният по делото социален
доклад е извършен много скоро след този случай на домашно насилие и само пет дни след
преждевременното изписване на А.С. от психиатричното заведение, в което е била
настанена за лечение, поради което констатациите отразяват нейното състояние, силно
повлияно както от конфликта с бащата, така и от проведеното й лечение. Същевременно,
обстоятелството, че А.С. не провежда предписаната й терапия също следва да се отчете при
преценката относно наличието на родителски капацитет да се грижи за малолетното дете.
По делото не се установява дали понастоящем е налице трайно подобряване на
здравословното състояние на майката, което би й позволило същата да поеме изцяло и
самостоятелно грижите за детето. Като индиция за това би могло да се отчете
обстоятелството, че същата е започнала работа, но съдът намира, че е необходимо както
взаимоотношенията между родителите, така и здравословното състояние на майката да
бъдат обект на периодична оценка за времето, през което е в сила определената мярка за
закрила на детето.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че в най- голям интерес на детето е
същото да не бъде откъсвано от семейството на родителите си за толкова продължителен
период, какъвто районният съд е определил, а именно две години.
На основание чл. 25, ал. 2 Закон за закрила на детето настаняването на детето извън
семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за
закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно
чл. 23, ал. 2 от ППЗЗД /в сила от 08.01.2021 г./: „потребностите на детето задължително се
оценяват преди настаняването му извън семейството. Оценката на потребностите се
актуализира периодично.“
Детето понастоящем е на една година и четири месеца, в която възраст безспорно е
налице нужда от по -близък контакт с родителите. Още повече, че от данните по делото се
установява, че и двамата родители искат да се грижат за детето, и се стараят да прекарват
време с него. Ето защо, съдът отчитайки и настъпилите в хода на производството
обстоятелства- подобрението в състоянието на майката и взаимоотношенията между
двамата родители, заявеното от тях желание да полагат грижи за детето, както и ниската
възраст на детето, намира, че налагането на мярката „настаняване на детето в семейство на
7
роднини“ за по – продължителен срок от 6 месеца е ненужно. С оглед на задължението на
социалната служба да актуализира периодично оценката на потребностите на детето, то при
необходимост и при данни, че състоянието на риск продължава, може да бъде издадена нова
заповед за настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо за допълнителен
срок, като наличието на основания за това ще бъдат отново предмет на преценка.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се измени определеният от
първоинстанционния съд срок като същият от две години се намали на 6 месеца, като
решението, в частта, в която е определен срок по – дълъг от 6 месеца следва да се отмени.
На основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето настоящото решение е
окончателно, поради което не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260063 от 13.01.2021 г. постановено по гр.д. №7864/2020 г. по
описа на Районен съд Бургас,в частта, в която е определен срок за настаняване на детето Е.
Л. З., ЕГН ********** в семейство на роднини – баба и дядо на детето по бащина линия Е.
А. З., ЕГН ********** и А. В. З., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Бургас, ж.к. М.р., бл.
**, вх. *, ет. *, ап. *, за срок от 2 (две) години, считано от 13.01.2021 г. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
НАСТАНЯВА малолетното дете Е. Л. З., ЕГН **********, родено на ****** г. в
град Бургас, с родители: майка - А. Н. С., ЕГН ********** и баща - Л. А. З., ЕГН
**********, в семейство на роднини – баба и дядо на детето по бащина линия Е. А. З., ЕГН
********** и А. В. З., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Бургас, ж.к. М.р., бл. **, вх. *,
ет. *, ап. *, за срок от 6 (шест) месеца, считано от 13.01.2021 г., или до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на мярката за закрила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8