№ 92
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20211100514704 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№117263/19.11.2021г.,
подадена от С.С.Г., чрез адв.Р.Ш., насочена срещу постановление за разноски
изх.№ 80266/03.11.2021г., по изп.д.№20208510401673 по описа на ЧСИ М.П.;
срещу покана за доброволно изпълнение по изп.№80393/03.11.2021г,
допълнени и изменени с уведомление изх.№82803/10.11.2021г. по същото
изпълнително дело.
С подадената жалба се атакуват законосъобразността на действията на
ЧСИ при определяне на дължимите разноски.
В подкрепа на тезата за незаконосъобразност на горепосочените актове,
с които се обосновава искането за отмяна на постановленията за разноски
жалбоподателката сочи следните аргументи:
Твърди, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя
И.Е.Г. във връзка с изпълнение на постановено по гр.д.№29533/2020г. по
описа на СРС, 117-ти състав, режим на лични отношения обективиран в
изп.лист от 25.08.2020г.
Твърди, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ)
длъжникът и настоящ жалбоподател и изпълнявала добросъвестно и
доброволно задължението си по чл.528, ал.2 ГПК.
Твърди, че последваща ПДИ от 03.11.2021г. е ненужно и безпредметно
действие на ЧСИ, тъй като закона няма такова изискване, поради което и
1
такси за тази покана са недължими.
Твърди, че към момента на атакуваните актове на ЧСИ по
изпълнителното производство не са извършени действия на принудително
изпълнение от страна на съдебния изпълнител(СИ) и това е така, тъй като е
налице доброволно изпълнение от страна на майката и без участието на СИ.
Действия от страна на взискателя, чрез адвокат също не са извършвани,
поради което не следва да се начисляват нови такси за ЧСИ и да се приемат
нови разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, които да се
възлагат в тежест на длъжника.
Жалбоподателката твърди, че съобразно разпоредбата на чл.434, ал.2
ГПК едва при предприемане на изпълнително действие и при неговото
извършване СИ определя разноските за плащане. Съгласно чл.79, ал.1,т.3
ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, за тези
изпълнителни способи, които не са приложени.
Ето защо при нереализиране на изпълнителен способ предаване на дете
по чл.528, ал.5 ГПК, не следва преждевременно да се възлагат на длъжника
определени за това такси и разноски, независимо от искането на взискателя.
Извън изложеното от актовете на ЧСИ не се установяват какви са
правните и фактически основания за начислени такси за ЧСИ в размер на
168лв., респ. 156лв., както и кои точно разноски и за какво действие по
защита на взискателя са приети за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв, който разход се явява недължим, тъй като
е неясно за какво действие по защита е приет за събиране, тъй като на
длъжника е връчена единствено повторна ПДИ. Други действия не са
извършвани и ако основанието за това възнаграждение е само повторната
ПДИ то е налице злоупотреба по аргумент на чл.3 ГПК. Твърди, че след като
по изпълнителните дело не са извършвани изпълнителни действия то не е
налице и основание за начисляване на адвокатско възнаграждение по т.4 на
чл.10 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
Излага доводи за недължимост на сумата от 168лв./ 156лв., тъй като не е
налице съставени сметка от ЧСИ, която сочи основание и размер на всяка
такса, а тази неяснота възпрепятства длъжника да възрази конкретно всяка
сума, формираща посочената по- горе и тази неяснота е достатъчно основание
атакуваните актове на ЧСИ да бъдат отменени, в каквато насока сочи
практика на СГС. Твърди, че това е и основание съдът да бъде поставен в
невъзможност да извърши преценка за законосъобразността на атакуваните
актове на СИ.
Твърди, че по делото няма данни ЧСИ да е регистриран по ДДС, за да
има право да начислява такова върху дължимите суми.
Оспорва и дължимост и размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като излага
аргумента, че при определяне на същата не следва да се включва
адвокатското възнаграждение.
Моли съдът да уважи жалбата. Претендира разноските в това
производство, като моли съда да осъди взискателя, ЧСИ и посочения му
помощник, солидарно да бъдат осъдени да му заплатят разноските.
2
В срока за отговор на жалбата, другата страна в процесуалната връзка,
взискателят И.Е.Г., депозира такъв, с който оспорва основателността на
жалбата, като излага аргументи за неоснователността и.
Твърди, че в хода на изпълнителното производство е налице периодично
изпълнение от страна на длъжника, но в повечето случаи не е предавала
децата на бащата. Твърди, че това се установява от електронната
комуникация между страните. Твърди, че за всяко неизпълнение се е обаждал
на тел. 112, като разполага и със свидетелски показания за установяване на
това си твърдение.
Тъй като след получаване на първата ПДИ са следвали периоди на
неизпълнение, по аргумент от чл.428 ГПК, следва да се заключи, че СИ би
бил възпрепятстван да извърши принудително изпълнение, без да е изпратил
ПДИ във връзка с новото неизпълнение. В този смисъл доводите на
жалбоподателя за ненужност на втората ПДИ са несъстоятелни, което се
извежда и от характера на дължимата престация – лична и незаместима, при
която е налице неизпълнение, след вече извършено доброволно такова.
Поради тази причина взискателят е ангажирал адвокат, на когото е заплатено
адвокатско възнаграждение. Не е налице основание да се приеме тезата на
жалбоподателя, че поради факта, че взескателят е адвокат по професия, то
този факт да го лишава от възможността за правна защита и съдействие.
Моли съда да остави без уважение жалбата.
ЧСИ М.П., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви относно
неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №2028510401673 по описа на ЧСИ М.П., рег.№851
на КЧСИ, е образувано въз основа на молба, подадена от И.Е.Г. на
08.09.2020г., за осъществяване на принудително изпълнение на определения
от съда по гр.д.№29533/2020г. по описа на СРС, режим на лични отношения
на взискателя с децата, като длъжник по който е посочената настоящата
жалбоподателка С.С.Г..
Към молбата е приложен изпълнителен лист от 25.08.2020г., издаден по
посоченото гражданско дело, съдържащ конкретния режим на лични
отношения между бащата и двете малолетни деца.
На 08.09.2020г. до длъжника е изпратена ПДИ, за която няма данни да е
връчена на длъжника.
На 24.09.2020г. ЧСИ отново изпраща ПДИ до длъжника, на която
длъжностното лице е извършило удостоверяване на 28.09.2020г., че книжата
са връчени при отказ за получаването им от адресата, тъй като децата са при
баща им.
За последното, а именно наличие на доброволно изпълнение,
свидетелствува молбата на взискателя от 01.10.2020г.
На 01.10.2020г. ЧСИ изпраща нова ПДИ до длъжника касателно
изпълнение на задължението да предаде децата на взискателя на 05.10.2020г.,
3
на 22.10.2020г., на 02.11.2020г. и на 19.11.2020г. в посочените часове.
ПДИ е връчена на длъжника на 02.10.2020г.
По делото е налице изявление на взискателя, че на 05.10.2020г. децата са
му предадени доброволно.
На 10.06.2021 година по делото постъпва заявление от длъжника С.Г.,
чрез адв. Ш., с което страната, чрез ЧСИ уведомява взискателя, че за
посочения в заявлението период ще ползва платен годишен отпуск, за което
уведомяване е налице споразумение между страните в контекст на режима на
личните отношения между бащата и децата.
На 21.10.2021 година пред ЧСИ постъпва уведомление от длъжника
относно причини, които правят невъзможно изпълнение на задължението за
изпълнение на режима на лични отношения между взискателя и децата.
На 02.11.2021 година по делото постъпва уведомление от взискателя, че
е налице неизпълнение от страна на длъжника на режима за лични
отношения, касателно посочените периоди. Представя доказателства за
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лева, за
които е удостоверено, че са платени в брой.
На 03.11.2021 година ЧСИ изпраща ПДИ за 18.11.2021година., която е
изпратена на 05.11.2021година на имейла на адвоката на длъжника.
На 03.11.2021 година ЧСИ издава постановление за разноски, с което
приема за събиране сумата от 200лв. адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя, връчено по имейл на адвоката на
длъжника на 10.11.2021 година.
На 19.11.2021 година постъпва процесната жалба от страна на длъжника.
На 24.11.2021 година ЧСИ издава сметка, съобразно която дължимите
такси по т.5 ТТРЗЧСИ са в размер на 60лв общо (по 20лв за връчване на
книжата) и ДДС в размер на 12 лева – общо сумата от 72лева.
Съобразно актовете на ЧСИ към тази сума следва да се прибави и
адвокатското възнаграждение, в резултат на което сумарната величина е
272лева. Остатъкът за такси към ЧСИ, представляващи разлика между сумата
от 72 лева и посоченият общ размер на таксите от 156лева, не е посочено как
се формира.
При така установеното съдът от правна страна приема следното:
Предмет на обжалване са актове на ЧСИ, представляващи
постановления за разноски, обективирани в постановление за разноски от
03.11.2021 година и покана за доброволно изпълнение от същата дата, за
които длъжникът е получил уведомление по имейл на адвоката на
10.11.2021година.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, на
основание, изрично посочено в нормата на чл.435, ал.2,т.7 ГПК, подадена в
преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима.
По нейната основателност.
4
В случая, взискателят, чрез процесуалния си представител, е подал
молба за образуване на изпълнително дело. Причината за образуване на
изпълнителното дело е създаване на трудности при осъществяване на
контактите.
Съобразно ТР№3/2015 от 10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК на
ВКС: “ В случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не
се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително
изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо
действие, по смисъла на чл. 527 ГПК. Правото на лични отношения обаче не
може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение няма да бъде
изпълнено, ако детето не бъде реално предадено на родителя за периода на
осъществяването му. Последното се реализира по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК.
Приложното поле на изпълнителния способ по чл. 528 ГПК е очертано в ал. 1
на разпоредбата. Същото се отнася и до изпълнение на задължение за
предаване на дете и за такова за последващо връщане на детето. Посочени са
само задълженията, които могат да бъдат изпълнени принудително чрез този
способ, без да бъдат посочени конкретните основания за възникването им и
някои от тях да са изключени изрично от приложното поле на чл. 528 ГПК.
Затова по този ред се изпълняват всички задължения за предаване на дете,
включително и това за предаването на детето от упражняващия родителските
права родител на другия такъв за осъществяване на правото му на лични
отношения с детето. Да се приеме, че това задължение не може да бъде
реализирано по реда на чл. 528 ГПК, а само по реда на чл. 527 ГПК, означава
да се постави родителят, който не упражнява родителските права в по -
неблагоприятно положение от другия родител, тъй като той не би могъл да
осъществи реално правото си на лични отношения с детето, което произтича
от съществуващите му, но ограничени откъм обем на упражняване
родителски права. Същевременно другия родител би могъл винаги да иска
предаването на детето по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК, позовавайки се на
съдебното решение, с което му е предоставено упражняването на
родителските права. В текста на чл. 528, ал. 1 ГПК е използван израза
„последващо връщане”, което означава, че същото е свързано с осъществено
преди това предаване на детето, въз основа на което е възникнало задължение
за това връщане. Това налага извода, че изпълнителният способ, чрез който се
провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на
лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК“.
В практиката е спорен въпросът доколко за налагане на глобата по
чл.528, ал.3 ГПК следва да се изпраща отделна покана за всяко едно
задължение за предаване на детето. В част от становищата изразени в съдебни
актове, доколкото в поканата за доброволно изпълнение е подробно изложено
съдържанието на изпълнителния лист, с посочване на конкретни дати, на
които следва да бъде изпълнено задължението за предаване на дете, може да
се приеме, че длъжникът е добре запознат с предмета на образуваното дело,
както и кога точно следва да изпълнява, поради което за СИ, дори и при
случай не неизпълнение, не е необходимо да изпраща нова покана по смисъла
на чл.528, ал.1 ГПК, тъй като вече е изпратена ПДИ по чл.428 ГПК и при
5
конкретен случай на неизпълнение на всяко периодично задължение, не е
необходимо съдебният изпълнител да изпраща нова покана по см. на чл. 528,
ал.1 от ГПК, тъй като функциите и ролята й се изпълнява от самата покана за
доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК, тъй като в нея ясно е посочена датата
и часа на изпълнението, както и какво точно трябва да се изпълни. Според
друга съдебна практика съществува необходимост да се изпраща покана за
всеки следващ период на изпълнение на задължението за предаване на дете,
тъй като се касае за периодично задължение, за да може да се наложи
санкцията при конкретното неизпълнение, на основание чл.528, ал.3 ГПК.
Аргументи в тази насока се базират на съдържанието на поканата и
задълженията на длъжника при неизпълнение на тези задължения, очертани с
нормата на чл.528, ал.2 ГПК, да се приложи нормата на чл.528, ал.3 от закона.
В настоящия случай ЧСИ е изпратил нова покана до длъжника на
03.11.2021 година, инкорпорираща и постановлението за разноски, а в
последствие и самото постановление, като със съобщение е коригиран
размерът на разноските, дължими по ТТРЗЧСИ.
По виждане на състава, с оглед липса на изрична норма в материята,
регламентираща принудителното изпълнение на режима за лични отношения,
Глава 48 ГПК, конкретно разпоредбите на чл.527 и чл.528 ГПК, че за всяко
следващо действие, свързано с изпълнение на режима на лични отношения,
СИ следва да изпраща нова ПДИ, то приложение следва да намери общата
норма та чл.428 ГПК- т.е. ПДИ, със съдържанието, съгласно законовата
разпоредба, следва да кани длъжника да изпълни доброволно в определено
време (което най-често е определяемо) и на определено място.
Такава покана длъжникът и настоящ жалбоподател е получил.
Ето защо последващо изпращане на ПДИ за всеки следващ период от
време не следва да се осъществява, като аргументът за приложение на
нормата на чл.528, ал.3 ГПК не може да бъде споделен, тъй като
задължението на длъжника за уведомяване на СИ на обстоятелствата,
посочени в нормата на чл.528, ал.2 ГПК, произтича от закона, а не от
получаване на всяка следваща покана за изпълнение.
Връчването на последващи ПДИ за всеки следващ период от срока за
изпълнение води до необосновано увеличаване на имуществената тежест за
длъжника, която може да произтича, както и разпоредбите на ТТРЗЧСИ, така
и от възможността взискателят да осъществява действия, имитиращи
процесуална активност, за да кумулира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Страните в изпълнителното производство изначално са наясно с режима
на лични отношения, следователно всеки един от тях знае каква и дължимата
престация, която има периодичен характер – знаят кога и какво следва да се
направи, за да е налице изпълнение.
Ето защо съдът намира, че липсва законова необходимост от изпращане
на последваща ПДИ за всеки следващ период и разноските, направени от
ЧСИ за връчване на тази повторна ПДИ се явяват недължими от длъжника
(размер на 24лв с ДДС).
6
По отношение на предявеното от взискателя вземане за адвокатско
възнаграждение в размер на 200лева, за което по делото са налични
доказателства, че са платени на пълномощника адв.Б. К..
Осъщественото от адв. К. Действие е подаване на молба до ЧСИ на
02.11.2021 година, че длъжникът по изпълнението не е осъществил
дължимото поведение да предаде децата на взискател за посочения в молбата
период и е направено искане да се насрочи изпълнение в най-кратки срокове,
съединено с искане за събиране на разноските от 200лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Към молбата, посочено по- горе, страната е представила договор от
01.11.2021година, съобразно който взискателят И.Г. и адв.Б. К. са се
съгласили, че предмет на договора е осъществяване на процесуално
представителство на взискателя Г. от адв.К. пред ЧСИ М.П., рег.№851 във
връзка с оказване на правна защита и съдействие по повод осъществяване на
принудително изпълнение при придаване на децата, срещу С.С.Г., по изп.дело
№1673/2020г. по описа на ЧСИ М.П.. С разпоредбата на чл.1.2 от договора
адвокатът е поел задължение да извърши описаната в чл.1.1 от договора
правна дейност. С разпоредбата на чл.2 от договора страните са уговорили
възнаграждение за адв. К. в размер на 200лева, за което е удостоверено, че е
платено в брой.
По изпълнителното дело е представен договор между същите страни от
23.09.2020г., чийто предмет е осъществяване от адв. К. на правна защита и
съдействие на взискателя Г. пред всички съдебни изпълнители на територията
на Републиката във връзка с осъществяване на правна защита и съдействие по
образуване на изпълнително дело, включително и представителство, срещу
С.Г. по отношение на двете малолетни деца.
Съпоставяйки предмета на двата договор съдът констатира, че
единствената разлика е в това, че по договора от 23.09.2020г. адв.К. има право
да представлява взискателя пред всички СИ на територията на Републиката по
образуване на изпълнително дело срещу С.Г., но с възможност и за
процесуално представителство по образуваното дело. Във втория договор
формулировката е правна защита и съдействие по повод на принудителното
изпълнение при предаване на двете малолетни деца. Т.е. пак е включена
възможност да осъществява процесуално представителство.
Съобразно установената практика на ВКС по спорове за плащане на
възнаграждение по договори за оказване на адвокатско услуга, договорът за
правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за
изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и
на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на
адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка).
Съобразно чл.10, ал.1, т.1 Наредба №1/2004г. на ВАС за образуване на
изпълнително дело минималното възнаграждението е 200 лв. Тази разноска
вече е призната на взискателя с предходно решение на състав на СГС.
Съгласно разпоредбата на чл.10,т.4 от Наредбата за защита по
изпълнително дело, възнаграждението за водене на изпълнително дело и
7
извършване на действия, извън посочените в предходните разпоредби е 200
лв.
В чл. 36, ал. 2 ЗА са установени два принципа - на справедливост и
обоснованост, които следва да бъдат спазвани при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Договорът за правна помощ, сключен между страните на 01.11.2021г.,
противоречи на добрите нрави и е нищожен (чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД) изцяло.
Клаузите между двата договора се припокриват, като с втория е уговорено
допълнително възнаграждение от 200лева. Целта на втория договор за правна
защита и съдействие е същият да попадне в хипотезата на чл.10,т.4 от
Наредбата и да се претендира заплащане на разноски от длъжника в размер на
платеното адвокатско възнаграждение в посочения размер. Вярно е, че това
възнаграждение е в минимален размер, както повелява Наредбата, но целта на
същия, с оглед на факта, че разпоредбите на двата договора се припокриват,
че не може да се предположи, че същият би бил сключен и без клаузата за
заплащане на допълнително възнаграждание в размер на сумата от 200лева.
Ето защо съдът приема, че това допълнително уговорено възнаграждение на
адвоката за подаване на молбата от 02.11.2021 година се явява необосновано
и недължимо, тъй като договорът е нищожен на посоченото основание. Съдът
служебно следи за валидността на клаузите на договора, който извод следва
от аргументите изложени от ВКС в т.3 на ТР№1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Такова правомощие ЧСИ обаче няма, поради което, при своевременно
направено искане от взискателя, дължи произнасяне, което в случая е
приемане за събиране на това вземане.
Въз основа на издаденото под изх.№80266/03.11.2021година за приемане
на тези разноски, ЧСИ е длъжен да уведоми длъжника за тази разноска, за да
може страната, при преценка за недължимост на същата, да обжалва акта на
СИ.
При така изложеното съдът намира, че длъжникът не дължи сумата от
200лв за адвокатско възнаграждение, но дължи разноски, представляващи
такси по ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение за приетата разноска,
представляващо постановление за разноски, в размер на 20лв, с ДДС – 26 лева
общо по сметка на ЧСИ.
По отношение на корекционното съобщение за размера на разноските от
10.11.2021година, тъй като се касае за грешка на самия ЧСИ то тя не може да
влече неблагоприятни последици за страната, задължена за разноски, поради
което такса за връчване на това съобщение страната не дължи.
Ето защо от сметката, изготвена от ЧСИ на основание чл.79 ЗЧСИ, от
24.11.2021година, настоящият състав на съда приема за основателна дължима
такса само сумата от 26 лв. за връчване на постановление за разноски,
включващи претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от
200лв, на база договора с адв.К. от 01.11.2021г., инкорпорирано в ПДИ от
8
03.11.20211 година. Останалите разноски до сумата от 72лв, посочени в
сметката са недължими.
По отношение на разноските, представляващи разликата между 72лв. и
посочената сума от 156лева.
Съгласно чл. 79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя
са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Тази обща постановка е намерила нормативно изражение и в
разпоредбите на ЗЧСИ, като разпоредбата на чл.78 от ЗЧСИ сочи, че такси по
изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за
извършване на други действия. Съгласно чл.79 от закона за дължимите
разноски по изпълнението ЧСИ съставя сметка в два или повече еднообразни
екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се
връчва на задълженото лице. Съобразно ал.2 на цитираната разпоредби
сметката има задължителни реквизити, а именно- основанието, на което се
дължат таксите, материален интерес при пророционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената
предплата и последиците при неплащане.
Както е посочено и по- горе в настоящия случай ЧСИ е издал една
сметка, в която е посочил дължимите прости такива, свързани с връчване на
изготвените от него книжа – повторната ПДИ, постановлението за разноски и
съобщението за негово връчване, всички обективиращи в себе си
постановление за разноски.
По делото липсват актове на ЧСИ, включително и сметка, касаеща тези
разноски, за да може да се прецени по какъв начин е формирано това
задължение на длъжника и какво е основанието за начисляване на тези такси.
Както правилно е посочено в жалбата съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.2 ЗЧСИ задължение на ЧСИ е да изготви сметка, която да съдържа
минималната информация относно основание и размер на дължимите такси.
Тъй като в изпълнителното производство не е налична такава, а от данните по
делото не се установява извършване на действия, попадащи в обхвата на
нормата на чл.78, ал.1,т.1 и 2 ЗЧСИ съдът намира, че в тази част жалбата се
явява основателна и начислените разноски са недължими.
При така изложеното съдът намира жалбата за частично основателна
като в резултат на това атакуваните актове на ЧСИ следва да бъдат: отменени
– постановлението за разноски, обективирано в ПДИ от 03.11.2021година над
сумата 24лв. с ДДС(т.5 от ТТРЗЧСИ и тъй като ЧСИ са регистрирани по
ДДС), а останалите два атакувани акта- изцяло отменени.
По разноските.
Жалбоподателят моли съда да осъди взискателя, ЧСИ и неговия
помощник, солидарно да заплатят разноските по това дело.
9
Тъй като ЧСИ и неговият помощник не са страна в настоящето
производство, то същите, по правилата на чл.78 вр. с чл.81 ГПК, не могат да
носят имуществена отговорност за разноските, които страната е направила в
производството, поради което това искане изначално се явява неоснователно.
Ако ЧСИ извърши действия, които са противоправни и в резултат на
които страната, претърпи вреди, то тя може да дири обезвреда от ЧСИ по
реда на чл.74 ЗЧСИ, а ако взискателят осъществи противоправно вредоносно
за длъжника деяние в хода на изпълнителното производство, то той носи, на
основание чл.45 ГПК имуществена отговорност.
Направените от жалбоподателя разноски в настоящия процес са в
размер на сумата от 200лв, адвокатско възнаграждение и заплатена държавна
такса в размер на 25лв по сметка на СГС.
Направените разходи пред ЧСИ за препис не попадат в обсега на
съдебните разноски, поради което съдът приема, че не следва да ги включва
при определяне на дължимите разноски.
Разноските следва да бъдат присъдени на база разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК, съобразно която ответникът по жалбата следва да заплати на
жалбоподателя разноски по водене на делото в размер на 233, 69лв.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба с вх.№ 117263/19.11.2021г., подадена от С.С.Г.,
чрез адв.Р.Ш., постановление за разноски, инкорпорирано в покана за
доброволно изпълнение с изх.№80393/03.11.2021г., по изп.дело№
20208510401673 по описа на ЧСИ М.П., рег.№851 на КЧСИ в частта за
дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 200лв и за разноски,
представляващи такси по ТТРЗЧСИ над сумата от 24лв с ДДС; отменя
изцяло ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски с изх.№80266/03.11.2021година,
постановено по същото изпълнително дело и постановление за разноски,
инкорпорирано в съобщение с изх.№82803/10.11.2021г., издадено от ЧСИ
М.П. по изп.д.№ 20208510401673 по неговия опис, като оставя жалбата в
останалата и част без уважение.
ОСЪЖДА, на основание чл.81 вр. с чл.78, ал.1 ГПК, И.Е.Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.София, район „Средец“, бул.****, първи
надпартерен етаж вдясно, да заплати на С.С.Г., ЕГН **********, с адрес
гр.София, бул.“****, разноски по водене на делото в размер на 233, 69лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11