РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Сливница, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. В.а
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20221890100304 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.8, ал.1 вр. чл. 10, ал.3 и чл.18,
ал.1 ЗЗДН по повод подадена молба от ИВ. В. ИВ. срещу К. Б. Д..
Молителката ИВ. В. ИВ. моли да бъде издадена заповед за защита по
Закона за защита срещу домашното насилие, с която ответникът по молбата
К. Б. Д. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея, да му бъде забранено да я приближава, както и да приближава
местоработата й, жилището й и местата за социални контакти и отдих, за
максимално предвидения в закона срок.
В молбата си И.И. твърди, че на 19.04.2022 г., 24.04.2022 г. гр. Б.............
спрямо нея били извършени три акта на домашно насилие, изразяващи се в
отправянето на обиди и заплахи, че ще вземе общото им дете и тя няма да го
види повече от страна на ответника по молбата, който е лице, с което се е
намирала във фактическо съжителство. В молбата е отразено, че описаните
актове на домашно насилие са извършени от ответника под въздействието на
наркотични вещества, в резултат на което той бил агресивен и това породило
страх у молителката, че ще изпълни заканите си.
При така изложените обстоятелства, молителката желае спрямо
1
ответника по молбата да бъде издадена заповед за защита, като бъдат
наложени посочените в молбата мерки за защита по ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с адв. В. и поддържа
молбата. Добавя, че ответникът по молбата употребява наркотични вещества
от около 10 години, в резултат на което става агресивен и неадекватен. Тъй
като в последно време тези негови прояви са довели до сериозно напрежение
помежду им, двамата са се разделили и той е напуснал жилището, в което
живеят. Молителката твърди, че въпреки това, ответникът упражнява спрямо
нея психически тормоз със заплахи обиди по повод осъществяването на
лични контакти с малолетното им дете.
Ответникът по молбата не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание се явява лично и с адв. Н., като моли молбата да бъде отхвърлена.
Изтъква, че твърденията за употреба на наркотици от негова страна не
отговарят на действителното положение и на доброто физическо състояние, в
което се намира. Заявява, че има желание да вижда детето си, а контактите му
с него се осуетяват от молителката по различни причини.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
В приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката
ИВ. В. ИВ. е отразила, че на 19.04.2022 г., 24.04.2022 г. гр. Б............. спрямо
нея били извършени три акта на домашно насилие, изразяващи се в
отправянето на обиди и заплахи, че ще вземе общото им дете и тя няма да го
види повече от страна на ответника по молбата.
От показанията на св. В. В. В. и К. Х. Т. се установява, че страните по
делото са заедно от 15 години, от които последните 4 години са били във
фактическо съжителство. Св. В. посочва, че ответникът по молбата е
споделял с нея, че има приема хероин и негови заместители, като тя лично не
го е виждала, но многократно е ставала свидетел на състоянието му след
такъв прием и твърди, че поведението му е неадекватно. Непосредствените й
впечатления от подобно поведение и предшестващ прием на наркотични
вещества са от 2020 г. по време на първата ковид – вълна, когато тя е живяла
в дома на страните, тъй като се е грижела за внучката си. Заявява, че в този
период често се е случвало ответникът по молбата да спи в помощно
помещение към къщата, където според нея употребява наркотици.
В показанията си св. К. Т. обяснява, че във връзка с раздялата между
2
страните, и по молба на молителката, която й е внучка, тя пристигнала в гр.
Божурище, за да гледа детето. Независимо, че в показанията си св. Т. посочва,
че е пристигнала на 20.06. и си е тръгнала на 23.06., в края на разпита си
заявява, че на 24.04.2022 г. е била в дома си (което се потвърждава и от св. М.
Д.а, която я е търсила там), поради което съдът приема, че тази неточност се
дължи на неволна грешка. Св. Т. посочва, че на тази дата й се е обадил
ответникът по молбата, който й казал, че с молителката са се разделили и че
той има проблеми, тъй като е наркоман, което за нея е било неочаквано. Св. Т.
заявява, че и преди е гостувала за по-дълго в дома на страните, но не е
присъствала на сериозни конфликти помежду им, а само на дребни
скарвания.
В показанията на св. М. Д.а, която е сестра на ответника, е изложено,
че на 23.04.2022 г. ответникът е трябвало да види дъщеря си, но тъй като не е
открил молителката в дома им, помолил нея да провери дали тя и детето не се
намират при баба й в гр. Тетевен. Св. Д.а посетила дома на св. Т., която
нямала възможност да я посрещне, и от правнука на последната разбрала, че
молителката и детето не се намират там. Св. Д.а обяснява, че молителката
осуетява опитите на брат й да контактува с дъщеря си по-често. Отрича
ответникът да употребява наркотици. Заявява, че не е ставала свидетел на
проява на агресия между страните.
Съдът кредитира показанията на св. Въткова, Т. и Д.а, тъй като помежду
им не са налице противоречия, последователни са и въпреки близката им
родствена връзка със страните по делото, настоящият съдебен състав приема,
че техните показания са обективно депозирани, още повече, че те като лица
от най-близък семеен кръг, имат непосредствени впечатления от отношенията
между страните. В показанията на разпитаните свидетели обаче не се излагат
конкретни факти, свързани с описаните в молбата три случая на упражнено
домашно насилие.
От друга страна процесуалният способ за проверка на изнесеното в
показанията на първите две свидетелки обстоятелство, че ответникът по
молбата употребява наркотични вещества, е експертиза (физико-химическа
или психолого – психиатрична). Такова доказателствено средство не е
ангажирано, тъй като страните не проявиха активност в тази насока и
независимо от служебното начало, допускането на експертно изследване от
3
страна на съда би довело до чувствително засягане на личната сфера на
ответника по молбата.
При горните факти, приети въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в
хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН, с излагане на факти, осъществили се
в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството е допустимо.
Доколкото се установява, че ответникът е лице, с което молителката е живяла
на семейни начала и имат общо дете, то случаят попада в приложното поле на
хипотезата по чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, поради което и ответникът е
процесуално легитимиран да отговаря по молбата.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
обезпечава чрез ЗЗДН, за молителя търсещ защита по този закон е
предоставен улеснен ред. Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. Т. е. на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, в случай, че в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Съобразно нормата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителят и ответникът. В закона липсва
легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално
насилие“ но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които
имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и
да не ги изразява. Актове на психическо и емоционално насилие могат да
бъдат вербалното насилие (псуване, обиждане, крещене), унижаване,
предизвикване на страх.
4
С оглед съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства
извършеното на 19.04.2022 г., на 26.04.2022 г. и на 08.05.2022 г., изразяващо
се в изричането на обидни думи и отправянето на заплахи, че повече няма да
вижда детето, следва да се квалифицира като упражняване на домашно
насилие, след като видно от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и свидетелските
показания на св. Въткова и Т., молителката е възприела осъществените от
ответника действия като тормоз и се е почувствала притеснена.
В случая се касае за психическо и емоционално насилие, което е
неприемливо и не следва да бъде толерирано. За да е налице емоционално
насилие е достатъчно е деятелността на извършителя да въздейства негативно
върху емоционалното спокойствие и уравновесеност на жертвата, като
предизвика у нея тревога, стрес, безпокойство и др. неприятни изживявания.
Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са
задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Обратното разбиране влиза в
противоречие с идеята на закона за своевременност на защитата и
ограничаване възможността от настъпване на по-тежки вредоносни
последици за жертвите.
За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази и изложеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която законът придава обвързваща съда
доказателствена сила, като същата представлява достатъчно доказателство за
основателността на подадената молба за защита. Тази декларация обръща
доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на сочения
извършител. Следва да се отбележи, че законодателят, въвеждайки
доказателствена стойност на тази декларация, е разместил доказателствената
тежест в процеса по ЗЗДН, като при наличието на такава, в тежест на сочения
извършител се разпределя тежестта да докаже, че не е извършил деянията,
съставляващи актове на домашно насилие.
Същевременно, при възложената на ответника доказателствена тежест,
същият не е ангажирал доказателства за опровергаването на обстоятелствата,
изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдът счита, че представените разпечатки от писмената кореспонденция
между страните, осъществена чрез мобилното приложени „Вайбър“, след като
не са събрани по установения в ГПК надлежен ред, и доколкото
5
съдържанието, автентичността им и обстоятелството дали биха могли да
бъдат приети за електронни документи по смисъла на чл. 2 и 3 от ЗЕДЕП, не
са проверени посредством компютърна експертиза, то същите представляват
недопустими доказателства и съответно не следва да бъдат кредитирани.
С оглед на горното, ответникът К. Д. следва да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие над пострадалото лице ИВ. В.
ИВ., за срок от шест месеца, считано от издаване на заповедта и на основание
чл. 5, ал. 4 ЗЗДН да му бъде наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на
извършените от ответника три акта на домашно насилие. Съдът намира че
така определената по вид и размер мярка за защита от домашно насилие е
достатъчна по обем да осъществи търсената закрила на пострадалото лице.
Тук е мястото да се отбележи, че производството по ЗЗДН са
характеризира като специално и незабавно средство за съхраняване
физическата и психическата неприкосновеност на лицата – жертви на
домашно насилие. То не следва да се използва нито като средство за
уреждане на лични отношения между лица, живели на семейни начала или с
децата, за която цел са предвидени процедурите по чл.49 СК, чл.127, ал.2 СК,
нито с доказателствена насоченост към предстоящо друго производство.
К. Б. Д. следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на РС
– гр. Сливница, държавна такса по производството в размер на 25 (двадесет и
пет) лв.
С оглед изхода от спора на молителката следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА К. Б. Д., с ЕГН **********, от гр. София, Софийска
област, ж.к. ............., да се въздържа от извършване на домашно насилие над
ИВ. В. ИВ. с ЕГН ............., за срок от 6 (шест) месеца, считано от днес.
6
Да се издаде заповед за защита в горния смисъл като в нея се впише
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 2 ЗЗДН.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на К. Б. Д., с ЕГН
**********, от гр. София, Софийска област, ж.к. ............., ГЛОБА в размер
на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА К. Б. Д., с ЕГН **********, от гр. София, Софийска област,
ж.к. ............., да заплати на държавата, по сметка на РС – гр. Сливница,
държавна такса по производството в размер на 25 (двадесет и пет) лв.
ОСЪЖДА К. Б. Д., с ЕГН **********, от гр. София, Софийска област,
ж.к. ............., да заплати на ИВ. В. ИВ. с ЕГН ............., от гр. Г............., сумата
от 400 (четиристотин) лева, представляваща направените от нея разноски по
делото.
Препис от решението да се връчи както на страните, така и на РУМВР –
гр. Сливница.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7 –
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7