№ 239
гр. с., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – с., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20212200500216 по описа за 2021 година
Производство е по реда чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 12333 /12.04.2021 г. на М. Й. К., ЕГН **********, с
която се обжалва извършеното и предявено разпределение, обективирано в протокол № 2 от
30.03.2021 г., по изпълнително дело № 20178370401206 по описа на ЧСИ № 837 с район
Окръжен съд с..
Жалбоподателката счита определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за неправилно
изчислена, в по-висок размер и в тежест на длъжниците. Сочи, че съгласно бележка 4 към т.
26 ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не следва да бъдат включени авансови такси,
като видно от страница 2 на протокола, е че са в размер на 6436,50 лв., а на страница 3 при
определяне на таксата са извадени само 4915,80 лв. Счита още за неправилно изваждането
на такса опис от целия размер, а следва същата да бъде извадена от пропорционално
дължимата такса по т. 26. Не е обосновано изваждането на таксата по т. 26 от протокол 1
при протокол 2, а не обратното, както и начинът по който е определен коефицентът.
Посоченото уравнение за определяне на коефицент също намира за неправилно, тъй като в
числителя е записана сума в размер на 133 567,40 лв., без да е приспаднат погасения данък
към общината в размер на 904.09 лв. Именно приспадането на този данък и таксата по т. 26
обосновавали извод, че сумата която остава за събиране е по-малка от 133 567,40 лв. В
заключение сочи, че Община с. не е сред изброените взискатели, като липсва информация за
нейното вземане и въпреки това в нейна полза са разпределени 904.09 лв. за данъци. С
обжалваното разпределение не е обоснован дължимост, вид и размер на данъка към
1
Общината. Жалбоподателката иска отмяна на извършеното разпределение в протокол № 2 и
връщане на СИ за ново разпределение.
По реда на чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ с № 837 в КЧСИ и район на действие ОС-с. е
представил мотиви. Застъпено е становище за неоснователност на жалбата, тъй като таксата
е пропорционална и е определена върху цялото задължение, а коефицентът на
пропорционалност на база събраната сума. Коефицентът на пропорционалност счита за
необходим единствено и само за определяне на пропорционалната такса на база цялата
дължима такса за целия дълг. Допълва с това, че таксата за общото задължение винаги по-
ниска от таксата за всяко едно частично събиране. Твърди, че таксата за данък към
Общината е извадена от цялата постъпила сума, като получената разлика е за
разпределението, т.е. остатъкът е разпределен на ипотекарния кредитор. Изложен е довод и
че общината не е присъединен взискател по право, но вземането на общината произтича от
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и се дължи за всяко разпределение, както се изплащат с привилегия
разноските по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
По делото е приложено копие от изп
.д.№ 1206 по описа на ЧСИ с № 837 в КЧСИ и район на действие ОС-с. – П.Г..
С молбата с вх. № 2115/26.08.2021 г. жалбоподателката е заявила, че желае да
прекрати частично производството по отношение на разпределението, обективирано в
протокол № 1, като с определение № 285/08.09.2021 г., по настоящото дело, производство в
тази част е прекратено.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния тридневен
срок по чл. 462 ал. 2 от ГПК, от легитимирана страна с оглед разпоредбата на чл.462 ал. 1 от
ГПК и срещу акт подлежащ на обжалване.
След преценка на приложеното в копие изп. д. № 1206/2017 г. по описа на ЧСИ с №
837 в КЧСИ и район на действие ОС-с. и становищата на страните, изразени по делото,
настоящият съдебен състав приема за установено следното:
С разпределение, обектирано в протокол № 2 от 30.03.2021 г., по изп. д. № 1206/2017
г. по описа на ЧСИ с № 837 в КЧСИ и район на действие ОС-с., на основание чл. 495 от
ГПК, е разпределена сумата от 133 567,40 лв. от продажбата на публична продан на имоти,
представляващи: ПИ с идентификатор № 67338.418.412, с площ 3559.00 кв.м., находящ се в
гр. с., местност „Л.в.“, урбанизиран, ниско застрояване, ведно с построените в имота сгради:
1. Сграда с идентификатор № 67338.418.412.1, със застроена площ 4 кв.м., един етаж и
предназначения селскостопанска сграда; 2. Сграда с идентификатор № 67338.418.412.2, един
етаж, със застроена площ 50 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; 3. Сграда с
идентификатор 67338.418.412.3, със застроена площ 36 кв. м., един етаж, с предназначение
сграда за обитаване; 4. Сграда с идентификатор № 67338.418.412.4, със застроена площ 5
кв.м., един етаж, с предназначение селскостопанска сграда; 5. Сграда с идентификатор №
67338.418.412.5, един етаж, със застроена площ 7 кв.м., един етаж, с предназначение друг
вид сграда за обитаване; 6. Сграда с идентификатор № 67338.418.412.6, със застроена площ
2
22 кв.м., един етаж, с предназначение селскостопанска сграда; 7. Сграда с идентификатор №
67338.418.412.7, със застроена площ 35 кв.м., два етажа, с предназначение вилна сграда.
При публичната продан за купувач на посочените горе имоти е обявен Т. К. К., с ЕГН
**********, за сумата 133 567, 40 лв.
Съставеното с протокол № 2 от 30.03.2021 г., по изп. д. № 1206/2017 г. по описа на
ЧСИ с № 837 в КЧСИ и район на действие ОС-с. разпределение, е предявено на 09.04.2021
г., за която дата страните са били предварително уведомени от ЧСИ.
Към момента на извършване на разпределението взискатели са: първоначалния
взискател „Райфайзенбанк“ ЕАД – 341 649, 37 лв., а за вземанията от длъжниците К.К. и
М.К. са присъединени взискатели ЦВ. Р. ИВ. – 21 975 лв., Т. К. К. – 21 975 лв., Д.П. К. –
21 975 лв., и ТД на НАП – Дирекция Бургас – 13 741, 56 лв.
За вземането на първоначалния взискател длъжниците К.К. и М.К. са солидарни
длъжници, включително и ЕТ „К. – К.К.“, „К. инс“ ООД и „К. ИПС“ ООД.
Към посочения лист от взискатели и размера на техните вземание, съдебният
изпълнител е посочил, че на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД следва да бъдат платени
задълженията за данък върху възложения имот към Община с., като е определил 524, 76 лв.
за К.К. и 379, 33 лв. за М.К., или общо 904, 09 лв.
По делото са направени и събрани справки от Община с., находящите се на л. 846-851
от копието на изпълнителното дело, от които се установяват неплатени дължими
задължения на солидарните длъжници за посочените по-горе суми. Видно още от справките
е, че сумите са неплатени задължения по партиди, в които са включени имотите, обект на
осъществената публична продан.
С обжалваното разпределение съдебният изпълнител е изчислил, че дължимата по т.
26 от ТТРЗЧСИ такса е в размер на 2514, 58 лв. За да достигне до това изчисления,
съдебният изпълнител е посочил, че първоначално дължимата такса за целия дълг (
467 177,24 лв., от която са извадени начислени такси 4915, 84 лв. ) е в размер на 12 465, 23
лв. От тази такса е извадил такса за опис на имота( 2272,50 лв.) и такса по т. 26 за протокол
№ 1 (2940,53 лв.)и така получената сума е 7252,20 лв. Коефицентът за събираемост(
0,28894344195) от реализирания изпълнителен способ, определил чрез съотношение между
събраната сума и дълга по делото – 133 567,40 лв. разделена на 462 261,40 лв. След това
умножил този коефицент по определената по т. 26 такса ( 7252,20 лв.) и така достигнал до
2095,48 лв., а с вкл. ДДС 2514,58 лв. При разпределения на сумите разпоредил да се изплати
на ЧСИ сумата в размер на 2514,58 лв., доплащане по т. 26 от ТТРЗЧСИ; на община с.
904,09 лв. задължения за данъци на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД; и на основание чл.
136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД на първоначалния взискател да се изплати 130 148, 73 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав не открива нарушения на императивни правни норми.
Доводите на жалбоподателката за допуснати процесуални нарушение и
3
необоснованост са неоснователни, тъй като видно от протокол № 2 съдебният изпълнител
подробно и ясно е определил начина на изчисления на процесните суми, и техния вид, т.е.
не е налице непълнота или неяснота. Относно правилността на изчисленията, като е извадил
начислените такси, такса опис на имот и таксата за другото разпределение, съдебният
изпълнител е спазил забележка 4 и 5 към т. 26 от ТТРЗЧСИ и разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от
ЗЧСИ. Приспаднати са само таксите, които взискателя дължи по изпълнението към
съдебния изпълнител, а разноските са различно вземане, което се удовлетворява при
разпределение на постъпилите суми. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е възнаграждение за
ЧСИ, като същата е пропорционална и е изчислена върху постъпилата сума от публичната
продан, а не върху отделните вземания, т.е. не ощетява нито длъжника, нито взискателя.
Безспорно се установяват публичните задължения на жалбоподателката за имотите,
обект на осъществената публична продан, поради което представляват привилегировани
вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и доколкото в случая Общината следва да осъществи
тяхното събиране, правилно са разпределени в нейна полза. Относно възражението, че
Общината не била посочена сред списъка със взискатели, настоящият съдебен състав намира
същото за неоснователно, тъй като съдебният изпълнител е посочил, че е налице задължение
за данък върху възложения имот, както и че същото е дължимо към Община с. за местни
данъци и такси, и правното основание за тяхното изплащане. Изброяването е
непосредствено след вземанията на взискателите.
Коефицентът е също ясно и точно определен, доколкото изваждането на
задълженията за данък върху продадения имот към Община с., е дейност, която се
осъществява при окончателното разпределение и се изразява в изваждането от продажната
цена на имота, а не при определяне на коефицента, който е от значение за определяне на
дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Ето защо и възражението за необоснованост е
неоснователно, а определеният от съдебния изпълнител коефицент, по посочения от него
начин, е правилен, тъй като спазва забележка 1 към т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С оглед гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното
разпределение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в
неговата цялост, а жалбата оставена без уважение.
Ръководен от изложеното и на основание чл.463 ал.1 от ГПК, Окръжен Съд с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпределение на ЧСИ П.Г. с № 837 в КЧСИ и район на действие
ОС-с., обективирано в протокол № 2 от 30.03.2021 г., извършено по изпълнително дело №
20178370401206/ 2017 г. по описа на същия ЧСИ.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните с частна жалба пред Апелативен съд Бургас
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5