Решение по дело №80/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 257
Дата: 13 март 2024 г. (в сила от 12 март 2024 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Дело: 20242100500080
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Бургас, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100500080 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№
44971/29.11.2023г. на БРС от „Банка ДСК“ ЕАД вписано в Търговския регистър и регистъра
на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, ул. „Московска“№ 19, чрез пълномощника юрисконсулт
Весела Ангелова, против Решение № 2254/03.11.2023г., постановено по гр.д. № 1541/2023 г.
по описа на Районен съд - гр. Бургас в частта, с която са отхвърлени претенциите на „Банка
ДСК“ АД срещу М. С.М.- У., ЕГН ********** за присъждане на сумата от 762,87 лева,
представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.05.2020г. до
10.04.2022г. и за присъждане на сумата от 120.00 лева, представляващи разходи при
изискуемия кредит.
Твърди се, че в тази си част първоинстанционното решение е незаконосъобразно.
Заявява се, че изводът на съда за нищожност на разпоредбата на чл .18.1 от Общите условия
към Договор за кредит за текущо потребление от 10.04.2020г, е неправилен.Отбелязва се, че
претенцията за възнаградителна лихва се дължи на основание чл.5.1 от Договор за кредит за
текущо потребление от 10.04.2020г. Оспорените клаузи на чл.18.1 от Общите условия към
договорът за кредит определяли дължимото обезщетение за забава, а не възнаградителната
лихва. При формиране на вътрешното си убеждение съдът достигнал до грешен извод, че
възнаградителна лихва се дължи на основание чл.18.1 от Общите условия, поради което е
отхвърлил изцяло искът в тази част.Заявяват се съображения за правната природа на
възнаградителната лихва, че при банковите кредити (заемните сделки) лихвата има
възнаградителен характер, тя е цената на заема, цената, която се заплаща на банката за
ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства, докато при
търговските и гражданските сделки тя представлява обезщетение за вреди от забавено
изпълнение. За пълнота се добавя, че размерът на претендираната от „Банка ДСК“АД лихва
е потвърдена в приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна
експертиза. Съгласно чл.5.1 от Договора за кредит за текущо потребление от 10.04.2020г.,
1
страните са постигнали съгласие, че наред с главницата, следва да заплаща на банката и
годишна лихва. Страните по взаимно съгласие са определили дължимата възнаградителна
лихва по отпуснатият кредит, както и метода за нейното изчисляване. Заявяват се
доводи, че размерът на лихвата в случая не противоречи не само на закона, но и на добрите
нрави, поради което договорните клаузи, които дефинира формирането и изменението му,
не са нищожни. Заявяват се доводи за неправилност на обжалваното решение и в частта, с
която са отхвърлени претенциите за сумата в размер на 120 лв. Сумата е претендирана като
разход по изискуем кредит и е регламентирана в тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които „Банка ДСК“ прилага по извършвани услуги на клиентите. Сумата
включвала разходите на кредитора, възникнали във връзка с некоректното поведение на
длъжника, относно необслужване на кредита от негова страна съгласно договореното.
Спирането на плащанията представлява усложнение, което преустановява нормалния ход на
правоотношението и поражда преобразуващо право на банката по чл.60 от ЗКИ.Твърди се,
че чл.10а от ЗПК забранява на кредиторите да събират такси и комисионни за действия,
одобрение, усвояване на кредит и за неговото управление. Законът не забранява обаче
кредиторът да претендира, респективно да събира сторените по повод на кредита
разходи.Освен това претендираната сума не била такса, защото не се дължала във връзка с
предоставяна от банката услуга, не представлявала такса, тъй като не била свързана с
управлението на кредита. Събирането на изискуем кредит не било услуга, предоставяна от
банката, а съвкупност от действия, които тя е принудена да извърши заради
недобросъвестното поведение на своя клиент. Включването им в Тарифата на „Банка ДСК“
АД е с оглед осигуряването на пълна изначална яснота и определеност за клиента за
максималния размер на дължимото ограничаване на отговорността на кредитополучателят,
независимо от реално направените от кредитора разходи. В крайна сметка, претендираната
сума в размер на 120 лв. се дължала на основание чл.12 от договора за кредит и включвала
разходите, възникнали от некоректното поведение на длъжника, поради което не било
оправдано да останат за сметка на кредитора.Моли се отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и присъждане на разноските.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№
1471/14.01.2024г. на БРС от особения представител на въззиваемия- адвокат Борислава
Бачкова , в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Счита, че
правилно първоинстанционният съд е преценил, че с клаузата на чл. 18.1 от ОУ, приложима
към процесния договор за потребителски кредит е нарушен принципът на справедливостта,
тъй като кредиторът, който е икономически по-силната страна в правоотношението е
възложил на потребителя несъразмерни спрямо задължението му тежести- заплащане на
наказателна лихва, а не тази, която е определена като размер в чл.ЗЗ, ал. 2 от ЗПК. В случай,
че съдът приеме жалбата за основателна в тази й част, моли да се вземе предвид факта, че
видно от заключението по въпрос 6 от приетата СИЕ, дължимата редовна лихва от
26.05.2020г. до 10.04.2022г. възлиза на 691,68 лева по последния изготвен погасителен план
(неразделна част от експертизата), а не в претендирания размер от 762,87 лева.Относно
твърдението на жалбоподателя- че макар и размерът на вземането от 120 лева разходи да е
обусловен от предвиждането му в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, то не
съставлява такса, а е разноски на кредитора,счита,че предварително фиксираният размер на
обезщетение при допуснато неизпълнение на договорно задължение, който размер се
претендира с исковата молба, подчертава правната природа на вземането именно като такса.
А и в самия договор в чл.12 е отразено,че „Кредитополучателят заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани
услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане.“С оглед на
това намира за правилен извода на съда, че такава клауза противоречи на чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК,
съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
2
Предявените искове са с правно основание в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1,
ал. 2 от ТЗ, чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на дакона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД против М. С. М. - У., за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на банката следните суми:
2903.54 лв. - непогасен остатък от главница по договор за кредит за текущо потребление,
сключен между страните на 10.04.2020 год., 762.87 лв. - неплатена договорна лихва за
периода от 26.05.2020 год. до 10.04.2022 год., 251.31 лв. - лихва за забава за периода от
27.05.2020 год. до 10.04.2022 год., 8.07 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.04.2022
год. до 20.04.2022 год., 120 лв. - разноски при изискуем кредит, както и законната лихва
върху главницата, начиная от 21.04.2022 год. до окончателното й изплащане, за които
вземания по ч.гр.д. № 2516 / 2022 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Особеният представител на ответника- адвокат Борислава Бачкова, в писмен
отговор оспорва иска по основание и по размер; заявява твърдение за липса на
доказателства,че сумата по кредита е усвоена; заявява твърдения за нищожност на клаузата
за възнаградителна лихва, както и за сумата от 120 лева разходи за изискуем кредит по
съображения, че клаузата е с неустоечен характер.Моли отхвърляне на исковите претенции.
Районният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
съдебно-икономическа експертиза е приел, че кредитът е усвоен изцяло;установил е
непогасената част от главница и е уважил иска за същата изцяло,както и за дължимостта на
мораторната лихва върху забавените месечни вноски.
Отхвърлени са иска за договорна лихва по съображения, че с клаузата по чл.18.1
от Общите условия на договора за кредит се заобикаля ограничението на чл.33,ал.3 ЗПК
оглед на което тази клауза е нищожна.Отхвърлена е претенцията от 120 лева дължими
разходи по изискуем кредит, по съображения за липса на доказателства за наличие на
клауза за дължимост на такива разходи. В случай, че такава е налице, то същата според
районният съд би била нищожна поради противоречие с чл.33,ал.1 ЗПК.
Решението в уважаващата искове част не е обжалвано и е влязло в сила.
Висящи пред настоящата инстанция е спорът за дължимостта на договорна лихва
и за дължимите разходи по изискуемия кредит.
Фактическата обстановка по делото е такава, каквато е установена от районния
съд, като същата не се оспорва от страните.На 10.04.2020 год. между страните е сключен
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на ответника кредит от 3030.13 лв., със срок за издължаване - 24 месеца,
считано от подписване на договора и краен падеж - 10.04.2022 год. Погасяването е следвало
да става на 23 месечни анюитетни вноски от по 147 лв. и една последна, изравнителна, с
размер на 127.14 лв., при променлив годишен лихвен процент, който при сключване на
договора е определен на 13.45%.Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 26-
то число на месеца.Погасена е само една вноска на 12.05.2020г.,установено посредством
заключението на вещото лице.В подписаните от страните Общи условия към договора за
кредит- чл.18.1 от същия е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата,определена в Договора, частта от вноската ,представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с надбавка в размер на
10/десет/ процентни пункта.Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Съгласно разпоредбата на чл.33,ал.2 Закон за потребителския кредит:“Когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва“.
3
В случая санкционирането под формата на наказателна надбавка и възлагането й
в тежест на неизправния кредитополучател, не нарушава изискването за добросъвестност,
нито противоречи на чл. 33, ал. 2 ЗПК, тъй като санкцията е за виновно неизпълнение на
задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита за главница,
поради което е допустимо неизправната страна да бъде санкционирана, като предвидения
размер на надбавката за забава от 10 процентни пункта не надхвърля размера на законната
лихва за забава. Начисляването на договорна лихва върху просрочената главница е поради
продължаването да се ползва от кредитополучателя тази сума, тъй като при забавено
плащане размерите на главницата по вноски с пропуснат падеж, които не са били
предвидени като неплатен остатък за следващ месец, няма да бъдат олихвени по общия ред и
за тях следва да се извърши отделно начисляване на договорна лихва като възнаграждение
поради продължаващото ползване на тези средства от кредитополучателя.По тези
съображения не е недействителна поради неравноправност във вреда на потребителя
клаузата на чл. 18. 1 от ОУ,както неправилно е приел районния съд, с оглед на което в тази
му част първоинстанционното решение следва да се отмени и исковата претенция за
договорна лихва в претендирания размер се уважи.
Относно претендираната такса от 120 лв.:
В приложеното към договора Приложение №3 „Такси по кредити за текущо
потребление“ е включена такса от 120 лв., с посочено основание "разходи при изискуем
кредит". Уговорката, гарантираща на кредитора такова допълнително вземане не
съответства на изискванията за валидност. Този разход не е обявен конкретно в договора,
както изисква чл. 11, т. 7 от ЗПК, а допълнително приложение за такси, съпътстващи
кредитирането. Основанието за събиране на такава такса изключва връзката й с някаква
допълнителна услуга, която да може да се прецени като престация, получена срещу
допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. В самата тарифа таксата от
120 лв. е определена като разход, предназначен да компенсира кредитора за дейности
изцяло в негов интерес, които е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента
си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане. Подобно обезщетение противоречи на
забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение над
законната лихва за забава (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Съгласно чл. 10а и чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК,
освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, няма основание на потребителя
да се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.
Също така фиксирането на размера на таксата не е обосновано с някакъв обективен
критерий, нито с реалното извършване на разходи при изискуем кредит, които да
съответстват на този размер, което е предпоставка за допускане на неоснователно
разместване на блага с присъждане на такава без реално да има направени такива разходи от
кредитора. По изложените съображения предявения иск по чл. 422 ГПК за сумата от 120 лв.
заемни такси, следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски за въззивна инстанция,изчислени от съда съобразно
размера на уважената,респ.-отхвърлена претенция, както следва: в размер на 100 лева
възнаграждение за особен представител от внесения общ депозит в размер на 150 лева,както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ,както и д.т. от 15,26 лева разноски за производството по ч.гр.д. № 2516/2022 год. на
БРС и 15,26 лева държавна такса за производството по гр.д.№ 154182023г. по описа на БРС.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2254/03.11.2023г., постановено по гр.д. № 1541/2023 г. по описа
на Районен съд - гр. Бургас в частта, с която е отхвърлен иска на „Банка ДСК“ АД срещу М.
4
С.М.- У., ЕГН ********** за присъждане на сумата от 762,87 лева, представляваща дължима
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.05.2020г. до 10.04.2022г.,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. М. - У. от гр.***, ул.“***“ № *, ЕГН -
**********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр.София, район Оборище,
ул.”Московска” № 19, представлявана от Славейко Славейков и Диана Митева, сумата от
762.87 лв.,представляваща неплатена договорна лихва за периода от 26.05.2020 год. до
10.04.2022 год.,за която са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2254/03.11.2023г., постановено по гр.д. № 1541/2023 г. по
описа на Районен съд - гр. Бургас в частта, с която е отхвърлен иска на „Банка ДСК“ АД
срещу М. С.М.- У., ЕГН ********** за присъждане на сумата от 120.00 лева,
представляващи разходи при изискуемия кредит.
ОСЪЖДА М. С. М. – У., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 100 лева възнаграждение за особен
представители юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и д.т. от 15,26
лева разноски за производството по ч.гр.д. № 2516/2022 год. на БРС и 15,26 лева държавна
такса за производството по гр.д.№ 154182023г. по описа на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5