Решение по дело №1457/2019 на Районен съд - Стара Загора

 Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     21.11.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и четвърти октомври                            две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: НЕЛИ ГЕОРГИЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 1457 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002180 от 20.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „Ивкънстракшън”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

 

 

                             

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 24-002180 от 20.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „Ивкънстракшън”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

                        В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002180 от 22.04.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.3 от КТ – Кодекс на труда („Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение”) за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ („Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа”).

                        Според фактическото описание на нарушението обстоятелствата, при което то е било извършено, в НП е посочено, че – при извършена проверка на 17.04.2019 година в 13,10 часа на строителен обект в град Стара Загора, на улица „Армейска” № 6 и от представените на 24 април 2019 година в сградата на въззиваемата страна документи било констатирано, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е сключил трудов договор с лицето И.М.А., ЕГН **********, преди постъпването му на работа, като не се посочва лицето А. като какъв е установено че работи на проверявания обект.

                        Така разгледано, обжалваното НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). Не е посочено в какво точно се изразява постъпването на работа на 17.04.2019 год. на лицето И.М.А. – извършвал ли е дейност и каква, как и от какви документи е било установено това обстоятелство. Не е посочено също след постъпването му на работа споменатото лице извършвало ли е някаква дейност и каква за жалбоподателя, в частност – работило ли е на проверявания обект в деня на проверката и какво и като какъв.

                        Допуснатата неяснота при фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение съставлява съществено процесуално нарушение не само защото цитираната разпоредба е императивна и законът не допуска възможност за саниране на нередовностите в НП, аналогична за тези в АУАН – чл.53, ал.2 от ЗАНН, а и защото,  както жалбоподателят, така и съдът е обективно лишен от възможността да разбере недвусмислено административнонаказателното обвинение (първият, за да организира адекватно защитата си, а съдът – за да прецени съответствието му с действителните факти и обстоятелства).

                        В случая за съда от събраните по делото доказателства не се установи, какво точно работа е извършвало на проверявания обект, а само че по време на самата проверка, в хода на която е попълнило декларация, че работи за един дена. За съда самата декларация не е попълнена съобразно изискванията на кодекса и не може да служи за годно доказателство обуславящо обвинителната теза на ано.

                        Макар изложеното до тук само по себе си да е достатъчно основание за отмяна на НП, без да е необходимо разглеждането на спора по същество, съдът намира, че дори по съществото на спора (ако се приеме, че обсъдените по-горе процесуални нарушения не са налице или не са съществени) НП е незаконосъобразно. Това е така, защото, макар в попълнената по време на проверката декларация И.М.А. да е посочил, че работи за жалбоподателят /спорен е и момента че именно лицето я е попълнило, а отделно декларацията не е попълнена в пълен обем/, последният отрича този факт, но само твърденията на въпросното лице не са достатъчни да ангажират отговорността на жалбоподателя, а в тежест на въззиваемата страна е докаже административно-наказателното обвинение. Ангажираните обаче от нея доказателства, преценени в съвкупност с представените от жалбоподателя, подкрепят тезата на последния:

            според актосъставителя и свидетелката по акта установените от тях лица да работят на проверявания обект, сред които и И.М.А., не посочват какво точно е работил А. и дали е бил в работно облекло на проверяваното дружество;

            от друга страна попълнената декларация не е съобразена с изискванията на кодекса а се и събраха доказателства, че лицето не притежава грамотност за да може да попълни собственоръчно същата, факт който не е изследван от ано преди да пристъпи към реализиране на административно-наказателната отговорност.

                        Следователно не се събраха безспорни и категорични доказателства лицето И.М.А. е полагал труд на проверявания обект за жалбоподателя, а напротив – събраните сочат точно обратното. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.

                        Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: