Решение по дело №5702/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18120
Дата: 4 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20231110105702
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18120
гр. София, 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110105702 по описа за 2023 година
Ищецът *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ*** № 25, ЕТ. 2,
ОФ. 4, чрез юрк. ***, е предявил установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432
ТЗ и чл.86 ЗЗД, срещу ответника Б. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ***, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 59673/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 3 102,94 лева, представляваща главница по Договор за кредит № PLUS-
11650653/15.10.2015 , ведно със законна лихва за период от 02.11.2022 г. до изплащане на
вземането,
- 1 574,60 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.06.2017 г. до 20.02.2020 г.,
- 2 052,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.06.2017 г. до 02.11.2022 г.
Ищецът твърди, че на 15.10.2015г. между „***“ ЕАД като заемодател и Б. К. като заемател е
сключен Договор за кредит № PLUS-11650653/15.10.2015 за сумата 4000лв., като страните
договорили застрахователна премия в размер 1164,80лв., договорна лихва от 4146,32лв.
/37,20%/ и ГПР –47,38%. Сумите следвало да бъдат платени на 52 месечни вноски от по
179,06лв. с краен падеж на договора 20.2.2020г. Ищецът сочи, че поради забава на длъжника
е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.06.2017 г. до
02.11.2022 г. В размер на 2052,64лв., като за периода на извънредното положение
13.3.2020г.-14.7.2020г. не е начислявано обезщетение за забава.
Твърди, че вземането му е прехвърлено от „***“ ЕАД с договор за цесия от 18.4.2018г.
Прилага уведомление за цесията към исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Възразява да му е предадена заетата сума, прави възражение за нищожност на
договора за кредит поради накърняване на добрите нрави /размерът на уговорената лихва
1
противоречи на добрите нрави/, както и поради противоречие на закона – чл.11, ал.1, т.9
ЗПК – не е ясно дали лихвата се начислява върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница, чл.10, ал.1 – размерът на шрифта е по-малък от 12, чл.11, ал.1, т.10 –
застрахователната премия представлява скрита такса. Прави възражение за погасяване по
давност. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради противоречие със
ЗПК и ЗЗП, както и твърди, че не е надлежно уведомен.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор
за кредит, по силата на който ответникът е дължал претендираните суми; предаване на
заемната сума, сключване на договор за цесия, надлежно съобщаване на цесията на
длъжника; размер на неплатените изискуеми суми, дължими по договора.
От събраните писмени доказателства и заключение към ССчЕ се установява, че на
15.10.2015г. между „***“ ЕАД като заемодател и Б. К. като заемател е сключен Договор за
кредит № PLUS-11650653/15.10.2015 за сумата 4000лв., като страните договорили
застрахователна премия в размер 1164,80лв., договорна лихва от 4146,32лв. /37,20%/ и
ГПР –47,38%. Сумите следвало да бъдат платени на 52 месечни вноски от по 179,06лв. с
краен падеж на договора 20.2.2020г.
„***“ ЕАД прехвъплило взаманията си на ищеца с договор за цесия от 18.4.2018г.
Уведомление за цесията е приложено към исковата молба, връчена на ответника чрез
упълномощен адвокат, поради което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на
дължимите от него суми към новия кредитор.
Съгласно заключението към ССчЕ сумата по договора от 3860лв /удържана е такса
ангажимент/ е прехвърлена по банкова сметка на 16.10.2015г., открита на името на
ответника, на основание договор № PLUS-11650653. Предвид изложеното, се установява, че
сумата е предадена на длъжника.
Съгласно заключението към ССчЕ, длъжникът дължи и застрахователна премия в размер на
1640,80лв., разпределени на вноски от по 22,40лв., дължими при падеж на всяка от вноските
по кредита. За периода 20.4.2018г.-20.2.2020г. вноските са анулирани. От ищеца се
претнедира сумата 134,40лв., включена към главницата, представляваща неплатените и
неанулирани застрахователни премии.
Дължимата застрахователна премия от 1640,80лв. не е включена при изчисление на ГПР и
ако бъде включена, размерът на ГПР ще е 60,56%.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може
да надхвърля 50%.
В случая е уговорено допълнително плащане – застрахователна премия, включена към
главницата по кредита, която представлява разход по кредита и не попада в изключенията
по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР. При отразяване на това
допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50% - съгласно заключението
2
към ССчЕ при включване на застрахователната премия ГПР възлиза на 60,56%.
Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Без значение е
обстоятелството, че част от задълженията за застрахователна премия не се претендират, тъй
като ГПР се определя към момента на сключване на договора.
Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение
на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за
потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена
към момента на сключване на договора.
В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита – 3860лв.
Съгласно заключението към ССчЕ за периода 20.11.2015г.-11.10.2017г. длъжникът е
изплатил сумата 4166,38лв., с които са погасени 1031,46лв. главница, 2571,72лв. – договорна
лихва, 515,20лв. – застрахователна премия, 48лв. – разноски за събиране. Изплатената сума
надхвърля чистата стойност на кредита, от което следва, че още към 2017г. задълженията на
ответника са били изцяло погасени.
Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На ответника следва да се платят разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се
сумата 800лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство и 620лв. – за
подаденото възражение в заповедното производство или в общ размер 1420лв. В исковата
молба е направено възражение за прекомерност. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност и приключването на делото в 1 осз съдът, както и предвид липсата на
самостоятелен характер на възражението в заповедното производство /определение
№45/23.1.2019г. на ВКС, ТК първо т.о. по ч.т.д. № 3074/2018г./, съдът намира, че следва да
намали претендираното възнаграждение до минимума от 973,02лв.

По изложените мотиви, Софийски районен съд




РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с адрес ГР.СОФИЯ,
БУЛ*** № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, чрез юрк. ***, установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД,
вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД, срещу ответника Б. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 59673/2022г. на СРС, 32 състав,
3
а именно:
- 3 102,94 лева, представляваща главница по Договор за кредит № PLUS-
11650653/15.10.2015 , ведно със законна лихва за период от 02.11.2022 г. до изплащане на
вземането,
- 1 574,60 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.06.2017 г. до 20.02.2020 г.,
- 2 052,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.06.2017 г. до 02.11.2022 г.
ОСЪЖДА *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ*** № 25, ЕТ.
2, ОФ. 4, да плати на Б. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *** сумата 973,02
лева разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4