Решение по дело №6265/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 04.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6265 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.365 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „ТМТ – Е.“ ООД твърди, че с „К.Т.“ ООД били в трайни търговски правоотношения, по силата на които му доставял стоки, като към 10.05.2010 г. задълженията на последния за доставените му стоки били в общ размер на сумата от 94 481,72 лв., поради което сключили договор за отсрочено плащане, с който постигнали уговорка за нов срок за заплащане на цената на доставените стоки – 10.03.2011 г. Сочи, че с договора за отсрочено плащане ответникът поел задължение за заплащане на продажната цена в срок до 10.03.2011 г. в случай, че длъжникът „К.Т.“ ООД не погаси задължението. Поддържа, че поради неизпълнение на задължението, съобразно уговореното в договора от 10.05.2011 г., между него от една страна, и „К.Т.“ ООД и ответника, от друга страна, на 09.06.2011 г. била сключена спогодба, по силата на която последните двама се задължили солидарно да погасят дължимата по договора за отсрочено плащане цена в срок до 31.05.2011 г., която цена не е заплатена изцяло, като неизплатената част възлиза на 90 257,11 лв., поради което  претендира тази сума, както и лихва за забава за периода 20.05.2013 г. - 20.06.2013 г. в размер на сумата от 804,69 лв. Претендира и направените разноски.

            Ответникът Х.П.Б. в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че е изтекъл преклузивния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.365 ЗЗД:

По делото не се спори, а и се установява от представения договор за отсрочено плащане от 10.05.2010 г., нот. заверен на същата дата, както и от приложение №1 към договора, че между ищеца, от една страна, „К.Т.“ ООД, ответника и К.П.К., от друга страна, е постигнато съгласие, че „К.Т.“ ООД дължи на ищеца сумата от 94 481,72 лв., представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки, съгласно фактури, подробно описани в приложение №1 към договора, както и че последният се е задължил да заплати продажната цена в срок до 10.03.2011 г. Със същия договор ответникът и К.П.К., в качеството им на гаранти, са се задължили да заплатят на ищеца в срок до 10.03.2011 г. цялата продажна цена, ако длъжникът „К.Т.“ ООД не я изплати.

Видно от представената по делото спогодба от 09.06.2011 г. и приложение №1 към нея, двустранно подписани, между ищеца, от една страна, И.И.В., „К.Т.“ ООД и ответника, от друга страна, е постигнато съгласие, че последните двама дължат на ищеца сумата от 94 481,72 лв., съгласно описания по-горе договор за отсрочено плащане от 10.05.2010 г., като ответникът дължи сумата в качеството му на гарант по същия договор. Със същата спогодба „К.Т.“ ООД и ответникът са се задължили да заплатят солидарно на ищеца дължимите суми в размер на 94 481,72 лв. в срок до 31.05.2011 г.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при подписване на процесния договор за отсрочено плащане ответникът е действал в качеството си на поръчител. В решение №504 от 26.07.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. № 420/2009 г. е прието, че спорът относно точния смисъл на договорни клаузи се разрешава при тълкуване действителната обща воля на страните. При това тълкуване отделните уговорки се преценяват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Осъществявайки такова тълкуване на договорните клаузи, съдът намира, че в случая при подписване на договора за отсрочено плащане на 10.05.2010 г. ответникът, заедно с К.П.К., са действали като поръчители, а не като солидарни длъжници, тъй като, съгласно уговореното, е налице поемане на задължение от т.нар. гаранти – поръчители /лица, които поемат отговорност да заплатят определена сума, ако не я изплати длъжникът/, спрямо кредитора, които гаранти да отговарят за изпълнение на задължението към длъжника, а не е налице уговорка между гарантите и длъжникът да отговарят спрямо кредитора при условията на солидарност, която акцесорна поръчителска отговорност в случая би възникнала само тогава, когато длъжникът „К.Т.“ ООД не изпълни задължението си към кредитора по договора за отсрочено плащане. В случая, солидарната отговорност на т.нар. гаранти по договора за отложено плащане не произтича от уговорка между тях и длъжника, а по силата на закона, с оглед качеството им на поръчители - чл.141 ЗЗД. За разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорена солидарна задълженост, каквато в случая не е налице, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността му няма акцесорен характер. В случая не е налице и встъпване в дълг, защото съгласно чл.101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Предмет на съгласието за встъпване в дълг е поемането на чужд дълг като свой, за който встъпилият отговаря наравно с първоначалния длъжник на свое собствено основание и в пълен обем, без да е налице акцесорност или ограничение в срока на отговорност. За разлика от встъпването в дълг, поръчителят се съгласява да отговаря за чужд дълг при условията на солидарност с длъжника, но при съответните ограничения в обхвата на отговорността, включително по отношение на нейния срок, като всеки конкретен случай се преценява въз основа на конкретните уговорки между страните.

Описаната по-горе спогодба от 09.06.2011 г., на която ищецът основава процесните си вземания, не е източник на нови задължения, а определя нов падеж за изпълнение на задълженията за заплащане на цената по процесните доставки. Същата е сключена от ответника в качеството му на т.нар. гарант,  т.е. поръчител, по силата на договора за разсрочено плащане от 10.05.2010 г. за задълженията длъжника „К.Т.“ ООД по договора за покупко-продажба на стоки. Тази спогодба няма правопораждащо действие за ответника, а единствено променя срока за изпълнение, поради което няма новиращ задължението ефект. Ответникът има качеството на поръчител и съгласно разпоредбата на чл.141 ал.1 ЗЗД, както бе посочено по-горе, е задължен солидарно за сумата от 94 481,72 лв. с главния длъжник „К.Т.“ ООД, като падежът на задължението, съгласно процесната спогодба, е 31.05.2011 г.

Реализирането на отговорността на поръчителите обаче е ограничена от 6-мес. срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, с изтичането на който тази отговорност се погасява, ако кредиторът не е предявил иска срещу длъжника. Константната съдебна практика, а и задължителната такава - т.4 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приемат, че срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен, като с изтичането му се прекратява самото поръчителство.

По делото липсват доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, ищецът да е предявил иск за процесното вземане срещу длъжника „К.Т.“ ООД в 6-мес. срок, считано от падежа на задължението – 31.05.2011 г. Изтичането на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД към датата на депозиране на настоящата искова молба – 20.05.2016 г., е абсолютно основание за отхвърляне на претенцията на ищеца срещу поръчителя Х.П.Б.-ответник в настоящето производство.

Предвид изложено, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Искът за заплащане на обезщетение за забава предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Доколкото съдът не достигна до извод за наличието на такъв, то и този иск следва да бъде отхвърлен изцяло, без да се изследва наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 3260,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

 

       Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, срещу Х.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.365 ЗЗД за заплащане на сумата от 90 257,11 лв., съгласно спогодба от 09.06.2011 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 804,69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 90 257,11 лв. за периода 20.05.2013 г. - 20.06.2013 г. .

ОСЪЖДА „Т.” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 3260,00 лв., представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: