№………../…….05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА П.
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско
дело №667 по описа за 2019г.,
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., против Разпореждане №500 от 21.02.2019г. по гр.д.№276/2019г. по описа на Районен съд Девня, в частта, с която е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника М.Д.П., в частта относно претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 155.55лв.
С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд неправилно е преценил, че е налице нередовност на заявлението. Изложени са подробни съображения за основанието, начина на определяне и размера на претенцията. Поддържа се още, че съдът е превишил правомощия си по преценка на редовността на подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото производство. Моли се за отмяна на атакуваната част от разпореждането и издаване на заповед за изпълнение.
Съдът,
след като обсъди доводите на заявителя, намира за
установено от фактическа и правна страна,
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Доводите на жалбоподателят, че заповедният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извърши в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, която предвижда проверка дали искането на заявителя отговаря на изискванията за редовност. Като тук е мястото да се посочи, че процесното заявление не съдържа непълноти или противоречия, които да са основание за неговото отхвърляне, още повече, че не е спазена процедурата по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за даване на указания на заявителя за поправка на пороците.
От друга страна обаче, в случая договора за кредит, на който заявителя основава претенцията си, е потребителски и като такъв се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит. Според индивидуализацията на вземането съдържащата се в т.12 от заявлението, между страните е уговорена неустойка за неизпълнение на поето задължение за предоставяне, в 3 дневен срок от сключване на договора, на поръчителство от лице което отговаря на определени условия. Така уговорената неустойка има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, поради неполучено обезпечение. В този смисъл предвидените за компенсиране вреди, са насочени към репариране на риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Уговорка от посоченият тип обаче влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Наред с това уговорката обосновава значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателят да получи, сигурно завишено плащане и то в размер надхвърлящ една трета от сумата на кредитиране, като това оскъпяване, не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК, който ограничава свободата на договаряне при потребителско кредитиране. Изключването на неустойка за ползване на необезпечен кредит, при формиране на ГПР, съставлява отклоняване от задължението на кредитора да посочи това плащане като компонент от основният критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. Ето защо се налага извода, че клаузата предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника да предостави, последващо сключването на договора обезпечение, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Предвид нищожността на клаузата за неустойка, същата не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение, респективно в полза на кредитора, не се следва претендираното вземане.
В заключение състава на въззивният съд намира, че като е достигнал до извод за неоснователност на заявлението, макар по различни съображения, първоинстанционният съд, е постановил законосъобразен съдебен акт. Ето защо разпореждането на РС Девня, следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №500 от
21.02.2019г. по гр.д.№276/2019г. по описа на Районен съд Девня, в частта, с
която е оставено без уважение заявлението на “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу длъжника М.Д.П., за сумата от 155.55лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.