Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 30.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Виктория Иванова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело
№ 1214 по описа за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 147220 от 11.07.2020г.
по гр.д. № 60770/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 159-ти
състав, поправено с Решение № 20256606 от 20.11.2020г. по гр.д. № 60770/2018г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 159-ти състав е
отхвърлил исковете на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за осъждане на ответника А.П.П.,
ЕГН ********** да заплати на ищеца следните суми: сумата от 508.87 лв. -
главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******, ап. ****аб. № 126551 за периода от 01.01.2014г. до
30.04.2016г.; сумата от 98.88 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2015г.-15.12.2017г. ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба -13.09.2018г. до окончателното плащане на дължимото,
както и сумата на дялово разпределение за периода в размер на 14.26 лв.- главница за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. и сумата от 3.01 лв. обезщетение за забава за
периода 10.07.2015г. до 15.12.2017г. ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба – 13.09.2018г. до окончателното плащане на дължимото като
неоснователни. Със същото решение е отхвърлил
исковете на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за осъждане на ответника Д.П.П., ЕГН **********
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 508.87 лв.- главница,
представляваща стойността на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, ап. ****аб. № 126551 за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 98.88 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2015г.-15.12.2017г. ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба -13.09.2018г. до окончателното плащане на дължимото,
както и сумата на дялово разпределение за периода в размер на 14.26 лв.- главница за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. и сумата от 3.01 лв. обезщетение за забава за
периода 10.07.2015г. до 15.12.2017г. ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба – 13.09.2018г.
до окончателното плащане на дължимото като неоснователни. С посоченото
решение ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ответника А.П.П. сумата от 300
лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач „Н.И.“ ООД.
Срещу решението в е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която излага, че решението е
неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с
което исковете да бъдат уважени до пълния претендиран размер. Смята, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответниците не дължат процесните суми и е
неправилен изводът, че от представените доказателства не може да се изведе
заключението, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата
на което в процесния имот е доставяна топлоенергия, след като са приети и СТЕ и
ССЕ, изготвени от експерти, притежаващи специални познания и след като им са
предоставени документи. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
решение в цялост и за постановяване на друго, с което исковите претенции да
бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира за присъждане на
разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява
представител на въззивника и с допълнителна молба до съда
поддържа въззивната жалба. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по жалбата А.П.П. и Д.П.П.,
действащи чрез процесуалния си представител адв. С.С. са депозирали в срок отговор, в който са изразили становище за
неоснователност на жалбата. Моли да отхвърляне на жалбата като неоснователна и
потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски
за въззивна инстанция.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната
страна, намира за установено следното:
Районният
съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно ос чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците А.П.П. и Д.П.П. като наследници
на П.Й.П. и Р.Т.П. са потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ап. 110 с аб. № 126551. Според ищеца двамата ответници са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл. 109 ЗЕЕЕ (отм.)
потребителите били длъжни да заплащат в срок дължимите суми за топлинна
енергия. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи
условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези
общи условия купувачите на топлинна енергия, били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
интернет страницата на продавача. Ответниците били използвали доставената им
топлинна енергия през исковия период, но не били погасили задълженията си.
Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ етажните собственици на
сградата, в която се намирал и имотът на ответниците, били сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение с „Н.И.“ ООД. Сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. За процесния топлоснабден имот били издадени изравнителни
сметки. Ищецът сочи, че същите не са заплащали доставената от ищеца топлинна
енергия за периода за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г.. По изложените
съображения претендира при условията на разделна отговорност от всеки един от
тях следните суми: 508,87 лв главница на
потребената за посочения имот топлинна енергия на стойност., 98,87 лв. законна
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014 г. до 15.12.2017 г.,
както и сумата от 14,26 лв. представляваща главница за дялово разпределение
м.05.2015 г. – м.04.2016 г., както и 3,01 лв. лихва върху главницата за периода
10.07.2015 г. до 15.12.2017 г. Претендира
разноски.
С допълнителна молба вх. №
5168326от 22.10.2018г. ищецът „Т.С.“ ЕАД уточнява исковатаси претенция към
всеки един от ответниците както следва: за ответника А.П. П. – ½ идеална
част от сумата 1250.04 лв., от които 508.87 лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014гг.-30.04.2015г.;
98.88 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 15.12.2017г.; 14.26 лв.,
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 10.07.2015г.-15.12.2017г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите; за ответника Д.П.П. - ½ идеална част
от сумата 1250.04 лв., от които 508.87 лв.- главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014гг.-30.04.2015г.; 98.88
лв. – законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 15.12.2017г.; 14.26 лв.,
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
10.07.2015г.-15.12.2017г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ответниците А.П.П. и Д.П.П.. са
подали в срок отговор на исковата молба, в който твърдят, че в имота приживе са
живеели техните родители, които били клиенти на ищцовото дружество. На 26.03.2018г.
ответниците са извършили плащане на задълженията им към ищеца, с което са
искали да погасят съществуващите им задължения, в това число и за процесния
период. Твърдят, че в имота не се ползва
услугата топлоподаване.
Софийският градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но
само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата
на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е частично основателна по следните
съображения:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК
и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че
ответницата дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за процесния имот, че в сградата, където се намира имотът, за
които се твърди, че е ответниците са собствении на същия и с адрес гр. София, община „Надежда“, жк
*********ап. ****с аб. № 126551, има монтиран топломер в АС, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР
и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
От признанието на ответниците, извършено
в отговора на исковата молба, че техните родители приживе са били клиенти на
ищцовото дружество, че в имота им е имало инсталация за доставка на топлинна
енергия, се установява, че двамата в качеството си на наследници по закон на
покойните си родители – П.Й.П. /починал 04.07.2007г/ и Р.Т.П. /починала на
12.09.1996г./ са съсобственици при равни права на процесния имот. Още повече,
че ответниците признават, че след смъртта на двамата си родители, а именно на
26.03.2018г. са извършили плащане на
дължимите суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот.
След като настоящият състав приема за безспорно обстоятелството, че двамата
ответници са съсобствници на процесния имот същите са потребители на топлинна
енергия. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или титулярът на
вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Следователно двамата
ответници се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./,
респ. имат качеството на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с
чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./. В смисъла на горното легално определение, ответниците, като собственици
на имота, имат качеството на потребители на топлинна енергия, поради което са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.
По делото в първоинстанционното
производство не се спори, че сградата, в която е процесното жилище, собственост
на ответницата е била топлоснабдена, че топлинната енергия е отчитана с
топломер, който е преминал метрологична проверка и съответства на одобрения
тип, при електронно отчитане на данните ежемесечно, като не са констатирани
несъответствия в отчетите и показанията в абонатната станция, независимо, че не
са представени оригинали на отчетите, като също така се установява, че са
приспаднати технологичните разходи в АС, извършвани са годишни отчети на
уредите в отделните обекти и количеството ТЕ
за разпределение, като са изготвяни и изравнителни сметки. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал.
1 от ЗЕЕЕ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение за топлинна енергия с фирма „Н.И.“ ООД. По
делото е представен и протокол от Общо събрание на етажната собственост на
сградата, в която си намира топлофицирания имот, от който е видно, че
последните са решили да се сключи такъв договор. В приложения списък на
присъстващи е вписан и наследодателя на ответниците – П.Й.П.. За процесното
жилище е посочено, че няма отоплителни тела и не е начислявана топлинна енергия
за отопление за имот, както и в общите
части и са начислявани разходи за топлинна анергия за сградната инсталация на база отопляем обем и топлинна
енергия за подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за брой
ползватели.
По делото са приети 2 бр.
индивидуални справки за дялово разпределение, представена от „Н.И.“ ООД за
периода от 01.05.14г. до 30.04.15г. и от 01.05.15г. до 30.04.16г. и 2 бр.
формуляр за извършен отчет на 23.05.2015г. и на 10.05.2016г. Освен това
въззивникът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми,
като е представил съобщенията към фактурите за процесния период и извлечение за
задължения на абонат № 126551.
По делото е назначена
съдебно-техническата експертиза, кожято настоящият състав напълно кредитира в
условията на чл. 202 от ГПК. Вещото лице, което я е изготвило е констатирало,
че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е
извършвано от фирма за дялово разпределение, че технологичните разходи в
абонатната станция са определяни в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007
г. Отразено е, че процесния имот е с аб. №126551, представлява апартамент и има
отопляем обем по проект 154 м3. Вещото лице дава заключение, че за периода от
01.05.14г.-30.04.16г. сумата за изразходвана топлинна енергия е 1017.74 лв.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на
начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни
компоненти. Според заключението, което
настоящата инстанция напълно кредитира сумата, която се дължи от ответниците в
условията на разделност за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. е в размер на
1017.74 лв. Вещото лице посочва, че не е
установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът
е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.
По делото са
представени и констативни протоколи за извършен отчет. Въз основа на съвкупната
преценка на всички приложени по делото писмени доказателства се установява
несъмнено, че сградата, в която се намира процесния имот е топлофицирана през
същия период, доставяна е топлинна енергия в нея, включително и за сградна
инсталация, независимо, че също така няма отоплителни тела в жилището, но е
ползвана топла вода, което изрично е заявено и не се оспорва от представителя
на ответницата по делото и в тази връзка
е представен главен отчет за следващ
отоплителен период с отчет на два водомера за топла вода, намира, че дължима се
явява сумата за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация за процесния период, както и сума за топлинна
енергия за БГВ за един потребител и което съответства на отчета на водомерите
за топла вода за следващия отоплителен период, който е представен от
ответницата. За да възприеме този извод
съдът съобрази, че ответниците остават потребители дори и да прекратят
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в
тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни
собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина,
регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.
139-чл. 148) и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
При съвкупната преценка на представените
по делото писмени доказателства следва да се приеме, че за периода от 01.05.2014г.
-30.04.2016г. стойността на доставената до процесния имот топлинната енергия е
в размер на 1017.74лв. формирана като разлика между начислените суми по
прогнозна консумация за период и добавен
резултат от изравнителните сметки. Поради което съдът намира, че исковата
претенция за цената на доставената топлинна енергия доказана в претендирания
размер. От ответника не се оспорва и стойността на услугата дялово
разпределение – на 28.52 лв. Относно исковата претенция за цената на
услугата дялово разпределение съдът кредитира
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
вещото лице всички дължими от ответниците такси за услугата дялово
разпределение са в размер на 28.52 лв. Ответниците твърдят, че са извършили
плащане на дължимите суми, за които прилагат платежни нареждания. Според заключението на вещото лице, което е
извършило справка в счетоводството на ищцовото дружество с тези плащания са
погасени задължения на ответниците за друг период, не и за процесния.
Вторият спорен
въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали ответниците
са в забава по отношение на задълженията си за стойността на доставената
топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. Съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно
действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014
год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача
– чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато
начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.
Настоящият съдебен състав приема, че
публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от
Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се
отразява и стойността на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от
Общите условия/, представлява по своето естество уговорен между страните начин,
по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение, т.е. той
решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема,
че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал.
2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от СРС изводи.
За вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за исковия период ответниците не са изпаднали в забава поради липса на доказателства по делото дали и на коя дата ищецът е изпълнил задължението си да публикува фактурите за дължимите суми в страницата си в интернет, нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и исковете за мораторна лихва са неоснователни.
В разглеждания случай по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в
забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния
период. По изложените съображения и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираните претенции на
ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По изложените съображения следва да се
приеме, че въззивникът – ищец се
легитимира като кредитор на вземанията по отношение на ответниците в условията на
разделност за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г. на стойността на доставената топлинна енергия
в общ размер на 1017.94 лв. /по ½ за всеки един от ответниците в размер
на 508.87лв/, и услугата дялово
разпределение – в общ размер на 28.52 лв. /по ½ за всеки един от ответниците в размер на 14.26 лв/ за периода м. 05.2014г.
до м. 04. 2016г. до които релевираните претенции от се явяват основателни,
ведно със законната лихва за забава, считано от 12.09.2018г. – датата на
подаване на исковата молба Предвид
изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени предявените срещу ответниците А.П.П., ЕГН ********** и Д.П.
Попов, ЕГН ********** искове за заплащане на сума за топлинна енергия за
посочените размери за главница за доставена топлинна енергия и за дялово
разпределение, като исковете в тази част бъдат уважени. В останалата част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на двамата ответници се дължат разноски за
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер от 60лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид уважения от настоящата съдебна инстанция размер на претенцията,
на ищеца за първоинстанционното производство от всеки от ответниците се дължат
разноски в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД в
размер на общо 480 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
въззивника ищец съобразно уважената част от въззивната жалба, следва да се
присъдят разноски в размер от 80 лв., представляваща част от платена държавна
такса, съразмерна с размера на уважената искова претенция. Доказателства за
други сторени разноски във въззивното производство не са представени.
Настоящият
състав намира, че независимо от направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от страна на въззиваемата страна „Топлофикаця
София“ ЕАД, такова не се дължи за настоящото производство, доколкото не е
подаден отговор на въззивната жалба и не се е явил процесуален представител,
поради което съдът намира, че действително не е осъществено процесуално
представителство.
На
въззиваемата страна ответник се дължат разноски съобразени с отхвърлителната
част на постановеното въззивно решение.
Ответниците са претендирали общо адвокатско възнаграждение за настояща
инстанция в размер на 300 лв., за което е представен и договор за правни услуги
от 04.09.2020г., служеш като разписка за заплатения хонорар. С оглед изхода на
делото въззивника следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 60
лв., дължим адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 147220
от 11.07.2020г. по гр.д. № 60770/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 159-ти
състав, поправено с Решение № 20256606 от 20.11.2020г. по гр.д. № 60770/2018г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 159-ти състав в частта му,
в която са отхвърлени предявенияте
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********срещу А.П.П., ЕГН ********** да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 508.87 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, ап. ****аб. № 126551 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата на дялово разпределение за периода
в размер на 14.26 лв.- главница за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г. ведно със законната лихва върху тях от подаване на исковата молба
-13.09.2018г. до окончателното плащане на дължимото, и срещу Д.П.П., ЕГН **********
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 508.87 лв. - главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ап. ****аб. № 126551
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата на дялово разпределение за
периода в размер на 14.26 лв.- главница
за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. ведно със законната лихва върху тях
от подаване на исковата молба -13.09.2018г. до окончателното плащане на
дължимото, както и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 13.09.2018г до
окончателното плащане на дължимото както и в частта за разноските като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
А.П.П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район М., ЖК ********да
заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********следните суми: сумата от 508.87 лв. -
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ап. ****аб.
№ 126551 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата на дялово
разпределение за периода в размер на 14.26 лв.- за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г. ведно със законната лихва върху тях от подаване на исковата молба
-13.09.2018г. до окончателното плащане на дължимото, както и
осъжда
Д.П.П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район В., ж.к. „********да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 508.87 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
ап. ****аб. № 126551 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата на
дялово разпределение за периода в размер на 14.26 лв.- а периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. ведно със законната лихва, считано от датата
подаване на исковата молба -13.09.2018г. до окончателното плащане на дължимото,
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 147220 от 11.07.2020г. по гр.д. № 60770/2018г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 159-ти състав, поправено с Решение № 20256606 от 20.11.2020г. по гр.д.
№ 60770/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 159-ти
състав в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район М., ж.к.
М. 4, № ********и Д.П.П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район В., ж.к. ********№
********да заплатят на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ********със седалище и адрес на
управление *** на основание чл.78, ал. 1
от ГПК всеки един от тях по 280 лв. /общо 560 лв./ - сторени разноски в
първоинстанционно и въззивно
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на ответниците А.П.П., ЕГН **********, с адрес гр. София,
район М., ЖК М. 4, № ********и Д.П.П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район
В., жк. ********№ ********на основание на основание чл.78, ал. 3 от ГПК общо сумата от 30 лева, разноски в първоинстанционно производство; и
сумата от 30 лв. - разноски за въззивно
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Н.И.“
ЕООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.