Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3366 12.08.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на
осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15212 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от Е.И.Т., ЕГН ********** против „Теа Вижън Груп” ООД,
ЕИК *********, с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с договор от 08.03.2018 г. възложила на ответника
изработка, монтаж, демонтаж и транспорт на дограма /8,83 кв.м., профил Aluplast
5К – бяла/. Уговорен бил срок за изпълнение 20 работни дни, при дължимо и
платено възнаграждение от 1620 лева.
На 26-27 март била демонтирана
старата дограма и иззидана терасата. При опит за монтаж на новата се оказало,
че размерът не отговаря, а иззиданият парапет бил направен по – висок от
уговорените 90 см. Поставеният само в предната част на терасата профил /без
остъкляване/, бил положен плътно до винкела на горната тераса, при което изтичала
ръжда при всеки дъжд. Не било оставено разстояние за поставяне на изолация на
тавана, според уговореното.
Неколкократните разговори и опити
за доброволно уреждане на отношенията не дали резултат. Изпълнението било
толкова неточно и лошо, че следвало да се приравни на пълна липса на престация.
Поради изложеното и отказа за
съдействие, ищцата първо устно, а впоследствие и с писмена покана /върната като
непотърсена на 21.05.2018 г./ уведомила, че разваля договора, като предоставила
14 - дневен срок за доброволно изпълнение.
Такова не последвало, поради което
съглашението следвало да се счита развалено от 05.06.2018 г. Платеното
възнаграждение подлежало на връщане, съгласно чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
За сумата се снабдила със заповед
по чл. 410 ГПК № 8368/11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 9509/2018 г. на ПРС, XIV гр.с., срещу която в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост. Възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като се моли за уважаването му, ведно със
законната лихва. Претендират се разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор. В съдебно заседание оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 9509/2018 г. на
ПРС, XIV гр.с., вземането по
настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението
за недължимост е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът, по който е
образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По
същество:
За
основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за
извършване на твърдените монтажни работи; конкретния размер на възнаграждението
за работата, което е платено; отправянето на покана за изпълнение на
договорните задължения с предоставен подходящ срок и предупреждение, че след
изтичането му, ще счита договора за развален; отпаднал интерес от изпълнението
след изтичането му.
В тежест
на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи
изпълнение на задълженията по договора, за които е получил плащане, респ.
наличието на основание за задържане на претендираната сума.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.
От
представения договор от 08.03.2018 г. се установява, че
ищцата е възложила на ответника изработка, монтаж, демонтаж и транспорт на
дограма /8,83 кв.м., профил Aluplast 5К – бяла/. Уговорен бил срок за
изпълнение 20 работни дни от момента на плащане на възнаграждението, което е
сторено в същия ден – л.5.
От
разпита на свидетелите И. /без родство/ и Т. /майка на ищцата/ се установява по
категоричен начин, че фактически в имота, дограмата не е монтирана, като не са
изпълнени и уговорените СМР. Провеждани са разговори с представител на
ответника, който въпреки обещанията, не е предложил реално и навременно
изпълнение. Съдът кредитира показанията им като ясни, последователни и непротиворечиви,
вкл. като съобрази чл. 172 ГПК относно тези на Т., които обаче са житейски
логични и няма данни, които да ги опровергават.
От
приетото заключение на СТЕ, което се цени като компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че възложеното с договора не е
изпълнено, като са осъществени дейности, които на практика водят до извод за неточно
до степен на пълно неизпълнение. Проектирането, доставката на дограмата,
иззиждането с итонг на парапета на терасата до уговорения размер от 90 см.,
поставянето на стъклопакет и изолация след монтиране на дограмата, като се
остави и необходимото разстояние за последващо поставяне на изолация на тавана
на терасата – са дейности - изцяло неизпълнени. Има монтирани само рамки на
част от дограмата на северната страна на терасата, които обаче не са надлежно
укрепени. От изложеното е видно, че отв. дружество е изпълнило незначителна
част от поетите задължения, което на практика се приравнява на пълно
неизпълнение. Падежът за тази престация предвид извършеното плащане е отдавна
настъпил, като въпреки твърденията /вкл. в о.с.з./, надлежно изпълнение така и
не е предложено и осъществено. От показанията на св. се установява, че ищцата
многократно е искала такова, както и доброволно уреждане на отношенията, но
фактически действия от ответника не са последвали.
Предвид
горното са налице предпоставки за разваляне на договора. Волеизявлението за
това е достигнало до ответника с получаване на уведомлението с исковата молба,
с която се претендират последиците на развалянето.
Ответникът не
ангажира доказателства за пълно и точно изпълнение на възложената му работа. За
пълнота се посочва, че – възраженията му едва в о.с.з., съдът намира за
преклудирани. С изтичане срока за отговор на исковата молба, е загубил
възможността да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни
нему към този момент факти, които пропуски са допуснати поради собствената му
небрежност и не могат да бъдат отстранени. Не се твърди и установява наличие на
особени непредвидени обстоятелства.
С оглед изложеното
и доколкото не се установи изпълнение на поетите задължения, респ. за наличието
на основание за задържане на платеното от ищеца възнаграждение, за последния като
изправна страна е възникнало правото да инициира разваляне на договора поради
неизпълнение. Предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са налице – отправено е
изрично волеизявление, като предоставеният срок за доброволно изпълнение в хода
на процеса от получаване на ИМ до приключване на устните състезания е
предостатъчен и подходящ за изпълнение с оглед естеството на престацията, но
такова не е последвало. Ето защо и договорът следва да се счита за развален. В
хода на процеса ответникът не доказа погасяване, въпреки разпределената
доказателствена тежест.
Съдът приема,
че всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани, а
ответникът не установи основание за задържане на претендираната сума. Искът е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда, като последица.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.59 / и доказателства за сторени такива в размер на: 32,40 лв. – ДТ; 130
лв. – депозит СТЕ и 400 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /32,40 лв. – ДТ и 300 лева – адв.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Теа Вижън
Груп” ЕООД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на Е.И.Т., ЕГН ********** сумата от 1620 лева – главница, представляваща
подлежаща на връщане сума поради разваляне на договор за изработка, доставка и
монтаж на дограма от 08.03.2018 г., ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда – 07.06.2018 г. до окончателното погасяване, за които е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 8368/11.06.2018 г. по ч.гр.д. №
9509/2018 г. на ПРС, XIV гр.с.
ОСЪЖДА „Теа Вижън Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Никола Вапцаров” № 98, ет.3, ап. 41 да
плати на Е.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: общо 562,40 лева /петстотин шестдесет и два
лева и четиридесет стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 332,40 лева /триста тридесет и два лева
и четиридесет стотинки/ -разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 9509/2018 г. на ПРС, XIV гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ