№ 154
гр. Варна, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500280 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 280/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по жалби на КОНПИ, подадени чрез
гл.инспектор към ТД –Варна А. Д., а именно:
-По въззивна жалба на Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество против решение № 54/18.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 316/2022 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен,
предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
иск за отнемане в полза на държавата от С. В. Е. и Р. В. Е., двамата от с.Яс.,
ул.“* *“ №* на следния недвижим имот: дворно място в с.Яс., ведно с
построена в груб строеж двуфамилна жилищна сграда на два етажа, с
административен адрес: с.Яс., ул.“* *“ №* и КОНПИ е осъдена да заплати по
сметка на ОС - Разград държавна такса в размер на 5520 лв., както и да
заплати на Р. В. Е. сумата 2150лв. за направените деловодни разноски.
КОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и
необосновано, като е молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за
осъждане на ответниците да заплатят сторените по делото разноски за двете
инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Навела е следните
оплаквания: окръжният съд неправилно и в нарушение на чл. 172 ГПК
кредитирал показанията на разпитаните свидетели (Юл. Е. и Р. В. - синове на
1
ответниците и Л. В. - племенник на отв. Е.), въпреки тяхната
заинтересованост, вследствие на което и неправилно се позовал на вариант две
от заключението на вещото лице по назначената СТЕ (оспорено от ищеца)
относно стойността на извършените СМР и стойността на процесното
имущество (обща стойност на имуществото 146 496,68 лв., като сбор от
стойността на закупеното дворно място в размер на 5500 лв. и стойност на
строежа в размер на 140 809,14 лв.); Неправилно и в нарушение на
материалния закон и на задължителната съдебна практика
първоинстанционният съд разширил дадените от ВКС разяснения в ТР №
4/2021 г. на ОСГК на ВКС приемайки, че следва да е налице стойностна
разлика между имуществото в началото и в края на периода и то същата да е
над законово определения размер на несъответствието (над 150 000 лв.);
Погрешно първоинстанционният съд приел, че за определяне на
несъответствието следвало да бъдат взети предвид само наличните
имуществени обекти.
Ответникът Р. В. Е., чрез адв. С., е подал писмен отговор на въззивната
жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на
оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд е
молил за потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответницата С. В. Е. не е подала отговор на въззивната жалба.
-По частна въззивна жалба на Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество против определение № 230/30.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 316/2022 г. по описа на Разградския окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК за
изменение на решение№ 54/18.03.2024 г. в частта за разноските, присъдени в
полза на Р. Е..
КОНПИ е настоявала, че определението по чл. 248 ГПК е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и
необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й по
чл. 248 ГПК с отмяна на разноските за насрещната страна. Сочила е, че
окръжният съд не съобразил в случая, че причина за предявяване на иска е
поведението на ответника, както и че частичният отказ от иска е заявен
веднага след приемане на ново тълкувателно решение (ТР 4/18.05.2023 г. по
т.д. №4/2021 г. ВКС) и е по причини настъпили след предявяване на иска.
Отделно от това се е позовала на липсата на фактическа и правна сложност на
делото и на прекомерност на заплатения адвокатски хонорар- обстоятелства,
неотчетени от окръжния съд при постановяване на обжалваното определение.
Отговори на частната жалба ответниците не са подали.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът КОНПИ,
чрез процесуалния си представител, е поддържал въззивната жалба,
претендирал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е
направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК на разноските за
2
адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Въззиваемият Е., чрез адв.
С., е подал писмена молба, с която е молил за потвърждаване на обжалваното
решение с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение по
приложен списък.
Производството пред Разградския окръжен съд е било образувано по
иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (сега КОНПИ) с правно основание чл.153,
ал.2 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ - Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от
6.10.2023 г.), за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото
имущество, срещу С. В. Е. и Р. В. Е. за отнемане на недвижим имот с цена на
иска от 138 000лв., срещу С. В. Е. за отнемане на парични средства от 129
026,94лв. и срещу Р. В. Е. за отнемане на парични средства от 6415,12лв. След
изменението на иска с частичен отказ от него в с.з. на 19.09.2023г., предмет на
делото е останал иск срещу С. В. Е. и Р. В. Е. за отнемане в полза на държавата
на недвижим имот, представляващ дворно място в с.Яс., ул.“* *“ №*, ведно с
находящата се в него двуфамилна жилищна сграда в груб строеж, с цена на
иска 138 000 лв., поради неустановяване законен източник на средства за
придобиването му и поради наличие на значително несъответствие в
имуществото на ответниците по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във
вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
Комисията е поддържала, че с решение №2852/03.08.2022 г. на
директора на ТД - Варна е образувано производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило
уведомление вх. № 298/11.02.2021г. от Окръжна прокуратура - Разград за
привличане на С. В. Е. в качеството на обвиняем по досъдебно производство
ДП № 40/2017г. на ОСО-ОП Разград за престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал.1, т.10
ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). С протокол № ТД04ВА/УВ-2462/17.02.2021г. била
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на С. Е. и съпругът й Р. В. Е., обхващаща периода от 17.02.2011г.
до 17.02.2021г. В хода на проверката било установено гражданското състояние
и семейното положение на проверяваната, придобитото имущество, събрана
била данъчно-осигурителна информация и такава за наличности и движения
по банкови сметки, необходима издръжка на семейството, задгранични
пътувания, платени публични задължения и др., от които и след направените
анализи се установявало значително несъответствие в имуществото на
проверяваната както и предпоставките за отнемане в полза на държавата на
посоченото имущество. С решение № 3129/9.11.2022г. КОНПИ внесла искане
в Окръжен съд -Разград за отнемане в полза на държавата от С. В. Е. и Р. В. Е.
на описаното имущество, за придобиването на което не е установен законен
източник.
Ответникът Р. В. Е., чрез адв. С., е подал писмен отговор с който е
оспорил иска и е молил за отхвърлянето му. Ответницата С. В. Е. не е подала
писмен отговор на исковата молба.
3
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед събраните по делото доказателства установи следното:
Производството на комисията се води по чл. 153 ЗОНПИ и е допустимо
– налице са всички предвидени в закона предпоставки: ЗОНПИ е сезирана с
уведомление от Окръжна прокуратура - Разград вх. № 298/11.02.2021г. за
привличане на С. В. Е. в качеството на обвиняем по досъдебно производство
ДП № 40/2017г. на ОСО-ОП Разград за изваршено престъпление по чл.210,
ал.1, т.2, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108,
ал.1, т.10 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Проверката обхваща периода от
17.02.2011г. до 17.02.2021г. и е образувана с протокол № ТД04ВА/УВ-
2462/17.02.2021г. С решение №2852/03.08.2022 г. на директора на ТД - Варна е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество от ответника, а с решение №3129/09.11.2022 г. въз
основа на доклад от 26.10.2022г. на директора на ТД - Варна – и за внасяне в
съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество от С. Е.
и съпругът й Р. В. Е. - ответници по иска.
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество е за отнемане от ответниците на
недвижим имот, представляващ дворно място в с.Яс., ул.“* *“ №*, ведно с
находящата се в него двуфамилна жилищна сграда в груб строеж.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е
установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество,
т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието
на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито
незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка
се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на
проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия проверяван период;
образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по
НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. По
приложението на ЗОНПИ понастоящем е налице постановено ТР №
4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което: не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на
§1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
4
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество.
Основната предпоставка за отнемането е установяване дали между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането
може да бъде извършено, в случай че имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от
ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с
това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от
ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи
на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането е
възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато
превишението не се дължи на получен през проверявания период законен
доход (в тази насока е съдебната практика, обективирана в решение
№97/18.05.2018г. по гр.д.№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение
№200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г., ВКС, III гр.о., решение
№147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.; решение
№263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно
по приложението на ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2018г.) и относима към
настоящото производство по ЗОНПИ, обн.2018г. предвид аналогичните му
разпоредби.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
(самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност). Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер. В мотивите на цитираното ТР ВКС е приел още,
че стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово
понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на
имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход
5
за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (така Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.). При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и
горепосочената съдебна практика, съдът извършва икономически анализ, по
който паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците,
както и придобитите от тях и впоследствие отчуждени в проверявания период
движими вещи и недвижими имоти, не се включват при преценка на
наличното имущество и не участват в остойностяването му, като имуществото
включва всички движими вещи и недвижими имоти, които са придобити през
проверявания период и са налични в патримониума на проверявания към
неговия край, дружествените дялове и паричните суми, които са налични
също към края на този период.
Предвид изложеното, оплакванията на възивника, че неправилно и в
нарушение на материалния закон и на задължителната съдебна практика
първоинстанционният съд разширил дадените от ВКС разяснения в ТР №
4/2021 г. на ОСГК на ВКС приемайки, че следва да е налице стойностна
разлика между имуществото в началото и в края на периода и то същата да е
над законово определения размер на несъответствието (над 150 000 лв.) и че за
определяне на несъответствието следва да бъдат взети предвид само
наличните имуществени обекти, са неоснователни.
В случая, в рамките на целия проверяван период придобитото
възмездно от ответниците и налично в края му имущество е един поземлен
имот, представляващ дворно място в с.Яс., общ. Р. ул.“* *“ № *, с площ
952кв.м., закупен от Р. Е. с нотариален акт № 85/18.10.2013г. на нотариус с
район на действие РС - Разград, по време на брака му със С. Е., и построената
в същия имот през 2014 г. двуетажна жилищна сграда. Няма спор, че
твърдяните от КОНПИ като придобити от ответниците парични средства от
129 026,94 лв. и 6 415,12 лв., постъпили по сметките им в проверявания
период, не са налични, поради което и същите не се включват към стойността
на имуществото. Установена със заключението на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза е налична в края на проверявания период сума по
банкова сметка от 187,54 лв. Установена със заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е пазарната стойност на дворното място към
датата на придобиването му 18.10.2013 г., а именно 5 500 лв. и по този факт
няма спор между страните. Спор е налице по въпроса за пазарната стойност на
разходите за придобиване (като труд и материали) на построената в имота
сграда. Според твърденията на КОНПИ в исковата молба, стойността към
2014 г. е в размер на сумата от 100 292,58 лв. Във връзка с възражението на
6
ответника в отговора на исковата молба, че сградата е изградена частично със
стари материали и с труда на ответника и близките му (двама синове и
племенник), без заплащане на труд на майстори с изключение на
възнаграждения за треда на специалисти по електро и ВиК инсталации и
поставяне на дограма, са изслушани показанията на свидетелите и е прието
допълнително заключение на вещото лице по оценителната експертиза във
варианти.
Според вещото лице, сградата не е довършена, като първият етаж се
ползва, но вторият е необитаем. Стоманобетонната конструкция е частично
изградена, няма стълбище към втория етаж, не са иззидани всички вътрешни
стени по проект, липсват дограми на втория етаж и покривът не е изпълнен по
проект. Довършителните работи – мазилки, настилки, облицовки, ел. и ВиК
инсталации не са изпълнени в цялост. За строежа не е съставен акт за
приемане на конструкцията обр.14. Според показанията на всички свидетели
(Юл. Е., Р. В. и Л. В. - първите двама синове на ответниците, а третият –
племенник на отв.Е.), ответникът е строител и от дълги години се занимава
със строителство, работи в чужбина по строежи и сам, с помощта на синовете,
племенника си и на други техни роднини, които помагали за общата работа, е
строил къщата в село Яс.. За първия етаж материалите - желязо, тухли и дърво
взел на старо от друг имот в близко село, докато вторият етаж строил с нови
материали, но етажът не бил завършен. Измазан и годен за обитаване бил само
първия етаж. Пари за труд ответникът платил само на майстори за прокарване
на ВиК, за ел.инсталацията и за поставяне на дограмата. На първия етаж била
напълно довършена само една стая (за да могат да живеят в къщата), като
останалите стаи и банята били на черна мазилка, а вторият етаж – бил
недовършен, на тухли, без мазилка, без ток и вода, с частично поставена от
лявата страна на къщата дограма и частично направен покрив. Няма
основание да се отрече достоверността на показанията на свидетелите заради
близката им връзка с ответника, тъй като всички свидетели са дали ясни,
последователни, детайлни и конкретни показания за фактите, като казаното от
тях се припокрива и/или кореспондира помежду си и се подкрепя от
установеното от вещото лице състояние на имота при огледа му, житейски са
логични (логично е ответникът – строител и близките му да са я градили и със
собствен труд и да са ползвали за част от строежа посочените материали
„втора ръка“). Затова и след съобразяване на чл. 172 ГПК, съдът кредитира
показанията на свидетелите и намира оплакванията на въззивника в тази
посока за неоснователни. При положение, че сградата е в посоченото от
вещото лице състояние и за направата на първия етаж са ползвани материали -
тухли, материали за кофраж и дървен материали втора употреба, стойността
на материалите за изграждането й към 2014 г. е в размер на 90 784,48 лв.,
съгласно варианта от допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ.
Цената за труд, при положение, че същият е заплатен само за ВиК и
ел.инсталациите и за направа на дограмата е в размер на 2 072,05 лв.
(стойностите са от таблицата на вещото лице за труд и материали по пера –
7
приложение към СТЕ). При това положение, придобитият имот като цена за
дворното място и за изграждане на сградата се равнява на сумата от 98 309,14
лв. (сбор от 5 500 лв., 90 784,48 лв. и 2 024,66 лв.). Така, стойността на
придобитото в проверявания период имущество от дворно място и сграда на
стойност 98 309,14 лв. и наличност по банкова сметка от 187,54 лв., е под
150 000 лв., т.е. то е под релевантния размер. Дори при положение, че за
определяне стойността на сградата се включи изцяло стойността на труда от
50 024,66 лв. (както е приел в решението си окръжният съд), то общата оценка
на имуществото (земята 5 500 лв., сградата 140 809,14лв. и наличната сума по
сметка от 187,54 лв.) е в размер от 146 496,68лв. и отново е под релевантния
размер от 150 000 лв. При това положение оплакванията на комисията по
отношение на оценката на имуществото са неоснователни, като освен това
твърденията й са за стойност за изграждане на сградата в още по-нисък от
възприетия от първата инстанция размер - 100 292,58 лв. и с обща цена за
имотите от 106 292,58 лв.
Както бе посочено по-горе в решението, стoйнocттa на т.нар.
„значително несъответствие“ е специално законово понятие означаващо
превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора
на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.
Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
Нетният доход (по см.§ 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер не
съставлява „имущество“ (по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) и не следва да се
„прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с
отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на
финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за
съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява
обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на
ЗОНПИ. Предвид тези разрешения, неоснователни са оплакванията на
въззивника КОНПИ за несъответна на закона методика на окръжния съд при
извършване на икономическия анализ и за липса на извършена релевантна
съпоставка между отрицателния нетен доход със стойността на придобитото и
налично имущество (без оглед на неговата стойност, която може да е под
150 000 лв.).
Всичко изложено в случая налага извод, че не е налице увеличение на
имуществото на проверяваните в процесния период над 150 000 лв. и липсва
предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен
източник.
При това положение, искът на КОНПИ по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ е
изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до
идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който
8
не страда от визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде
потвърден.
По частна въззивна жалба на Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество против определение № 230/30.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 316/2022 г. по описа на Разградския окръжен съд по
реда на чл.284 ГПК:
С молбата си по чл. 248 ГПК пред окръжния съд, КОНПИ е настоявала,
че разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение на ответника Е. са
прекомерни, поради което и предвид своевременно заявеното му възражение и
в съответствие с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022, те
следва да бъдат намалени. Адвокатското възнаграждение е уговорено и
платено за защита по делото при първоначално предявени искове с цена от
138 000 лв. и 6415,12лв. и след частичния отказ на КОНПИ е по иска за
отнемане на недвижимия имот с цена 138 000лв. Делото е по реда на ЗОНПИ
и е с фактическа сложност; протекло е в период от година и половина;
адвокатът е подал отговор, явявал се е в пет открити заседания и е участвал в
събиране на доказателствата, поради което и платеното от страната адвокатско
възнаграждение от 1500 лв. не се явява прекомерно за защитата в първата
инстанция. Молбата по чл. 248 ГПК е била неоснователна и правилно е
отхвърлена от окръжния съд. Позоваване, че причина за предявяване на иска е
поведението на ответника, както и че частичният отказ от иска е заявен
веднага след приемане на ново тълкувателно решение (ТР 4/18.05.2023 г. по
т.д. №4/2021 г. ВКС) и е по причини настъпили след предявяване на иска, не
са били наведени в молбата по чл. 248 ГПК, поради което и не подлежат на
разглеждане, а оплакванията че окръжният съд не ги е съобразил в случая, са
неоснователни. Независимо от това, само за пълнота съдът следва да посочи
следното: Чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ не се прилага, когато Комисията е мотивирала
отказ от иска с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС.
Поведението на ответниците при завеждане на делото има правно значение в
определени случаи за отговорността за разноските, но не и в хипотезата на
прекратяването му поради отказ от иска с оглед на новоприето тълкувателно
решение. Съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР №
7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по индивидуален
правен спор постановеното тълкувателно решение няма значението на
юридически факт, тъй като не представлява елемент от основанието на иска,
респ. не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право
- предмет на делото. Настоящият казус е точно такъв, тъй като Комисията е
мотивирала отказа с Тълкувателното решение. Тълкувателното решение е по
тълкуване на ЗОНПИ и има действие от влизане в сила на този закон, т. е. не
може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и
отказът от иска е извършен поради новонастъпили (след подаването на иска)
обстоятелства.
С оглед изхода от спора, разноските са в тежест на ищеца. КОНПИ
дължи заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на
9
сумата от 2 760 лв. съгл. чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
КОНПИ дължи заплащане и на сторените от насрещната страна разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Претендираните
такива са в размер на сумата от 1 500 лв., договорена от ответника Р. Е. и
платена от него по сключен договор за правна защита и съдействие с адвокат
С. от 26.04.2024 г. Съдът, предвид направеното от КОНПИ възражение по чл.
78, ал.5 ГПК като съобрази, че спорът е по реда на ЗОНПИ, цената на иска е
138 000 лв., както и извършената във въззивното производство работа от
адвокат С. по подаване на отговор на въззивната жалба и писмено становище
преди провеждане на откритото съдебно заседение, намира че платеното
възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност и
извършената от адвоката работа и предвид липсата на обвързаност от
определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения (така задължителния характер на даденото тълкуване на
чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без
да са обвързващи за съда) намира, че възнаграждението следва да бъде
определено в размер от 1000 лв., които КОНПИ следва да заплати на другата
страна.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/18.03.2024 г., постановено по гр.д. №
316/2022 г. по описа на Разградския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 230/30.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 316/2022 г. по описа на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Варненския апелативен съд дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на сумата от 2 760 лв. съгл. чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр.
с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
ЕИК ********* да заплати на Р. В. Е. с ЕГН ЕГН ********** сумата от 1000
лв., представяваща сторените по делото разноски за адвокатска защита във
въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11