№ 2685
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110216616 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. А. против наказателно постановление
(НП) № 23-4332-024731/17.10.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че не е
посочено точното място на извършване на административното нарушение,
като е налице противоречие между АУАН и НП. Твърди, че поднасянето на
задната част на автомобила се дължи на мокра пътна настилка, като не е
доказано по несъмнен начин извършването на вмененото нарушение. В
условията на евентуалност излага доводи за преквалифициране на
нарушението в такова по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Моли НП да бъде отменено,
алтернативно – да се измени основанието за налагане на наказание и да бъде
намален размерът на наложената глоба на 20 лв.
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
1
представител адв. Ц., поддържа жалбата, като излага доводи, че от събраните
доказателства и свидетелски показания категорично се установява, че не е
извършван дрифт, като не е имало форсиране на автомобила. Счита, че
незаконосъобразно актът е съставен върху докладна записка от полицейски
служител, който не е присъствал на извършване на нарушението и не е
възприел лично същото. Посочва, че автомобилът е със затъмнени задни
стъкла, поради което при евентуално пътуващи отзад лица е възможно
същите да не бъдат забелязани. Излага доводи, че свидетелите, които твърдят
да са пътували на задната седалка на автомобила, дават много точни и
описателни показания както за това, че автомобилът е спрян два пъти, така и
за пътя на движение на автомобила от ресторанта, находящ се на бул.
„Симеоновско шосе“, до мястото на спиране. Посочва, че и тримата са
последователни в свидетелските си показания, че не е имало поднасяне или
форсиране на автомобила, като дори и разпитаният свидетел в последното
съдебно заседание потвърждава, че не е имало форсиране, а актосъставителят
изобщо не може да вземе отношение. Счита, че от справката се установява, че
действително част от улиците са били мокри, тъй като се е извършвало
измИ.е на пътния участък, поради което приема, че твърдяното занасяне на
автомобила, ако действително има такова, би могло да е от мократа настилка
или от това, че автомобилът се е движил върху павета. Счита, че дори и да е
имало занасяне, то не се е усетило от пътниците в автомобила, като В. А. е
овладял автомобила и не е причинил никакви вреди. Излага доводи, че
съдебната практика е категорична, че следва да има форсиране, за да се
извърши така наречения „дрифт“, а такова по делото не се доказва, напротив,
опровергава се от събраните доказателства
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание. В депозирани
писмени бележки от юрк. Х. – пълномощник на въззиваемата стран, се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
2
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 09.09.2023 г., около 23.10 часа, в гр. София, В. Д. А. управлявал
предоставения му за ползване лек автомобил „*****“ с рег. № **** по бул.
„Александър Стамболийски“ с посока от бул. „Христо Ботев“ към бул.
„Княгиня Мария Луиза“. В автомобилът заедно с него пътували на предната
седалка свидетелката Е.Н. и на задната седалка – К.П. и Х.Е.К.. В участъка на
бул. Александър Стамболийски“ между ул. „Цар Самуил“ и ул. „Княз Борис I“
жалбоподателят А. извършил рязка маневра и преднамерено извел
автомобила извън контрол чрез презавИ.е, което довело до загуба на
сцепление на гумите и поднасяне на задната му част. Действията на водача
били възприети непосредствено от свидетелите П. Г. П. и В. Б. Ц. –
полицейски служители в СДВР, участващи в специализирана полицейска
операция във връзка с т.нар. „дрифтове“, които по същото време се движели
със служебен автомобил по бул. „Александър Стамболийски“, след като били
направили десен завой от бул. „Христо Ботев“. Полицейските служители
поискали съдействие от свои колеги при ОСПС-СДВР и последвали
автомобила, който завил наляво към бул. „Княгиня Мария Луиза“, след това
надясно към бул. „Цар Освободител“ и наляво по ул. „Раковска“. В района на
пл. „Славейков“ водачът бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР,
които му указали да спре в първата пряка, до Европейския парламент, за да не
пречи на движението. Полицейските служители докладвали за случая на ОДЧ
и поискали съдействие от ОПП-СДВР. Междувременно свидетелите П. и Е.К.
слезли от автомобила, като в него останала само свидетелката Н..
На място бил изпратен свидетелят Г. Г. Х., заемащ длъжността мл.
автоконтрольор при ОПП – СДВР, който приел, че А. използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, поради което съставил
срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
907158/09.09.2023 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2
от ЗДвП. Нарушителят подписал съставения против него АУАН, като
посочил, че има възражения и не е извършван дрифт. Такива постъпили и в
3
писмен вид в законоустановения срок, в които А. посочил, че не е извеждал
преднамерено автомобила извън контрол, а е възможно същият да е поднесъл
поради мокра настилка и мокри гуми, което може да бъде потвърдено от
спътничката му Е.Н. Н..
Въз основа на така съставеният АУАН и като приел възраженията за
неоснователни, началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал
атакуваното наказателно постановление № 23-4332-024731/17.10.2023 г., с
което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В. Д. А. било наложено
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. НП било връчено на
07.11.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите П. Г. П., В. Б. Ц. и Г. Г. Х. и частично от
показанията на Е.Н. Н., К. Г. П. и Х.М Е.К., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – докладни
записки, възражение с вх. № УРИ 433200-100614/13.09.2023 г., справка от
Търговския регистър, справка картон на водача А., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-
2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, справка с рег. № ССИ24-ВК08-
1825/01.04.2024 г. на директора на Столичен инспекторат към Столична
община, договор за ползване на лек автомобил от 08.09.2023 г., пълномощно
и приемо-предавателен протокол от 08.09.2023 г.
Обстоятелствата относно извършеното нарушение се установяват от
показанията на свидетелите П. и Ц., на които съдът даде вяра като
последователни, житейски логични и кореспондиращи както помежду си,
така и с писмените доказателства по делото - с изготвените докладни записки.
Свидетелите П. и Ц. са възприели непосредствено извършените маневри,
респективно осъществяването на т.нар. „дрифт“ от жалбоподателя А., като са
категорични, че не се касае за обикновено поднасяне на автомобила, а за
характерна загуба на сцепление при преднамерени действия на водача.
Полицейските служители подробно и непротиворечиво описват маршрута на
процесното МПС, като единствено свидетелката Ц. твърди, че „дрифтът“ е
извършен на бул. „Цар Освободител“, докато свидетелят П., който има по-
4
добре съхранен спомен за случая, уточнява, че автомобилът преднамерено е
изведен извън контрол неколкократно, докато е бил следван от служебния
автомобил на СДВР, като първата маневра чрез рязко презавИ.е е
осъществена на бул. „Александър Стамболийски“. Съдът отдава
констатираното разминаване в показанията им на изминалия период от време
и естеството на служебните им задължения, но съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се
установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна
на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на
процесния АУАН. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите
Е.Н. Н., К. Г. П. и Х.М Е.К. единствено в частта, че на процесните дата и
място жалбоподателят А. е управлявал „*****“ с рег. № **** по бул.
„Александър Стамболийски“, както и относно придружаващите го пътници,
като намира, че е възможно неучаствалите в последвалата проверка П. и Е.К.
да не са били възприети от полицейските служители. Настоящият съдебен
състав обаче не дава вяра на заявеното от свидетелите, че не е имало загуба на
сцепление на гумите на автомобила и поднасяне, тъй като същите
противоречат на показанията на свидетелите П. и Ц., които категорично
заявяват, че действията на водача не са били от естество да овладеят
поднасяне, като следва да се отчете и заинтересоваността на свидетелите Н.,
П. и Е.К. предвид личните им отношения с жалбоподателя.
От показанията на свидетеля Х. се установява процедурата по съставяне
на АУАН, като същият потвърждава, че е направил констатациите си въз
основа на докладната записка на свидетелите-очевидци.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка. От приобщената по делото справка от
Столична община се установява, че в този момент е била извършвана дейност
по миене на пресечни на бул. „Александър Стамболийски“ улици, поради
което не може да се изключи намокряне на пътната настилка и в участъци на
самия булевард, но както бе посочено по-горе – действията на водача не са
били от естество да овладеят поднасяне.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
5
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Действително, както се сочи в жалбата,
налице е несъответствие между конкретно посоченото в титулната част на
АУАН и на НП място на извършване на нарушението, но същото не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
препятствало жалбоподателя да разбере за какво административно нарушение
е ангажирана отговорността му. От една страна при описание на
обстоятелствата на нарушението както в АУАН, така и в НП подробно е
описан маршрутът на процесното МПС и е посочено, че то се движело по бул.
„Александър Стамболийски“, посредством което може да бъде
индивидуализирано с необходимата конкретика мястото на извършване на
нарушението. От друга страна административнонаказващият орган е
упражнил правомощието си по чл.53, ал.2 от ЗАНН и е посочил съответното
на даденото описание място на извършване, тъй като е било установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя и относно опорочаване
на процедурата по съставяне на АУАН, тъй като актосъставителят не е
6
възприел лично извършването на нарушението. Законодателят не е поставил
подобно изискване, напротив – по аргумент от чл.40, ал.1 от ЗАНН,
предвидена е възможността за съставяне на АУАН по данни на свидетели-
очевидци, какъвто е и настоящия случай.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон, като
жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушени. Съгласно разпоредбата на чл.104б,
т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона
не се съдържа легална дефиниция относно „ползването на път за други цели,
освен за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза. В случая както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички
елементи от състава на нарушението, а именно, че автомобилът е изведен
извън контрол чрез извършена рязка маневра, което е довело до загуба на
сцепление на гумите, като не е необходимо да има изрично посочване и
извършване на „форсиране“ на автомобила. Съзнателното опасно шофиране,
посредством преднамерено поднасяне на автомобила чрез презавИ.е, в
никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с
основната цел за това - за превоз на хора и товари. Дори и в случая пътната
настилка да е била мокра, то това предполага шофиране със завишено
внимание и съобразителност, а не извършването на рязка маневра с
произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила. С
оглед на това съдът не споделя доводите в жалбата за наличието на основание
за преквалифициране на деянието в такова по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят в качеството си на водач на МПС
съзнателно е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с предназначението му за управление на МПС с цел
превоз на хора и товари, като е целял загубата на сцепление на гумите на
автомобила.
Административнонаказващият орган правилно е приложил
санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и е наложил на
7
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Предвид
абсолютно определения размер на административните наказания за съда не
съществува възможност да измени НП в тази му част.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше
приложение, нарушението, извършени от А., не би могло да се квалифицира
като маловажно, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид. Подобно поведение по пътната
мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на
намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и
обстоятелството, че процесуалното представителство на институцията, издала
обжалвания акт, е осъществено само посредством депозирано писмено
становище, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
024731/17.10.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В. Д. А. е
наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Д. А. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
8
на вътрешните работи сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9