Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 216 03.07.2020 г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на трети юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена
Ангелова
и с участието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Г.Динкова административно дело №
7 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по жалба
на П.И.Д., ЕГН********** ***, подадена чрез пълномощника му адв. Г. Г.-М. ***,
против Заповед № 1983к-1833 от 23.12.2019 г. на главен комисар Н.Н. - Директор
на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Министерство на вътрешните работи, гр. София /ГД „ПБЗН“ –МВР, гр. София/, с
която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с т. 15, т.19 и т.20
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 197, ал. 1,
т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал.
1, т. 8 от ЗМВР, на младши инспектор П.И.Д. – старши пожарникар в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Района служба „ПБЗН“ – Стара Загора
към Регионална дирекция „ПБЗН“ – Стара Загора при ГД “ПБЗН“ – МВР, гр. София, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР.
В жалбата се съдържат доводи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, по съображения за постановяването й в
противоречие на материалноправни разпоредби и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че изложената
в оспорената заповед фактическа обстановка е невярна, като за отправна точка,
мотивирала крайния извод на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/, са взети
предвид факти и обстоятелства, в т. ч. данни за събития и лица, които не са
били изложени в процедурата по образуваното дисциплинарно производство, и за
които факти и обстоятелства жалбоподателят не имал възможността да вземе
отношение и да изложи своите аргументи. В жалбата се поддържа, че ДНО не е
спазил предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР преклузивен срок за налагане на
дисциплинарно наказание, както и не е съобразил, че образуваното вече
дисциплинарно производство е следвало да бъде спряно до приключване на
образуваното ДП №456/2018 г. по описа на ОСлО при ОП, гр. Пловдив. Оспорва се
относимостта и достоверността на част от доказателствата, описани в оспорената
заповед в т. ч. и обясненията, дадени от П.Д. пред следовател в структурата на
ОСлО при ОП, гр. Пловдив, като се твърди, че същите не са приобщени като годни
доказателства по реда на НПК, а още повече не следва да се ползват в
дисциплинарното производство, тъй като не са събрани в хода му. С жалбата се
навеждат и доводи за липсата на фактическа и правна обоснованост на изводите на
ДНО. Излагат се съображения за неизвършване на описаните нарушения на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР и въобще за липсата на достатъчно
доказателства, установяващи извършването на каквито и да било нарушения
от страна на жалбоподателя. Отправено е искане оспорената заповед да бъде
отменена, както и на основание чл. 104 във връзка с чл. 106 от Закона за
държавния служител на жалбоподателя да бъде изплатено обезщетение, в размер на
основната заплата, определена към момента на евентуалното признаване на
уволнението за незаконно, за цялото време, през което Д. не е заемал държавна
служба, но не за повече от шест месеца. Претендира се и присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр. София,
редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание. В представени чрез процесуалния си представител по делото –
ст. юрисконсулт Т.С., писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и
необоснована. Изложени са подробни съображения по отношение материалната
законосъобразност на процесната заповед, както и липсата на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в рамките на които е
проведено и приключено образуваното дисциплинарно производство. Твърди се, че
констатираното нарушение е съставомерно по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като в тази връзка се посочва, че жалбоподателят не е наказан поради
извършено престъпление по НК, а заради установено нарушение на приложимите
норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Излагат се
доводи, че дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е реализирана при
спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание, като са спазени
целите за налагане на наказанието. Посочва се, че служителят е дал писмени
обяснения, бил е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното
производство и със справка, изготвена при проверката и като цяло му е била
осигурена възможност за пълноправно участие в производството. Направено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Видно
от приложената на л. 138 от делото кадрова справка, П.И.Д. е постъпил в
системата на МВР на 10.09.2015 г. на длъжност „стажант“ в РД „ПБЗН‘-Стара
Загора. Жалбоподателят заема към датата на издаване на оспорената понастоящем
заповед длъжността младши инспектор - старши пожарникар в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Района служба „ПБЗН“ – Стара Загора
към Регионална дирекция „ПБЗН“ – Стара Загора при ГД “ПБЗН“ –МВР, гр. София.
Съобразно
представените по делото писмени доказателства, се установява, че на 07.12.2018г. П.Д., който на тази дата не е бил дежурен и в
този смисъл не е изпълнявал служебните си задължения /приложен „график на
смените на служителите в РСПБЗН, Стара Загора“ – л. 145-146/ е посетил гр. П.,
придружаван от още две лица – Н.К.и Г.В.. Към 21.00 на 07.12.2018г.
жалбоподателят е бил задържан от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към
МВР, непосредствено след като Д. е придобил наркотични вещества – марихуана,
свита на топче в черна найлонова торбичка. Освен жалбоподателят на местопроизшествието
са задържани и неговите спътници. Съгласно писмо с рег. №7855р-10480 от
11.12.2018 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР /л. 182/ и
сведенията на служителите в упоменатата дирекция, участвали в предварителното
разследване по случая и извършили задържането /л. 123-129/, П.Д. и Н.К.са
оказали съпротива при самото задържане и не са спазили дадените им
разпореждания. В резултат на последното от компетентните органи е използвана
физическа сила и помощни средства – белезници. В хода на извършената процедура
по задържане на лицата се е установило, че наркотичното вещество е било
изхвърлено от жалбоподателя в близост до местопроизшествието. От описаните като
извършени предхождащи оперативно-издирвателни мероприятия, е констатирано, че П.Д.
придобива, държи и разпространява, и евентуално употребява наркотични вещества,
като се снабдява с тях от различни лица в района на гр. Чирпан и гр. Пловдив. С
оглед визираните по-горе сведения, след задържането си П.Д. сам е посочил
мястото на което е изхвърлил наркотичното вещество, като лично заявил пред
служителите, че е закупил марихуаната от трето лице – Х.Х., с цел по-късно да
го предаде на своя позната от гр. Чирпан. Непосредствено след задържането на лицето
местопроизшествието е посетено от разследващ орган – следовател при ОСлО при
ОП, гр. Пловдив, като са извършени съответните процесуално-следствени действия.
П.Д. е бил задържан за 24 часа, като по случая е образувано досъдебно
производство № 456/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-гр. Пловдив по чл. 345а, ал.
1 от НК. Видно приложените към преписката писмени обяснения на жалбоподателя,
дадени от него пред разследващия орган, /л. 114/, както и от тези дадени пред
служителите на МВР, непосредствено след задържането му /л. 115/, служителят не
отрича, че е закупил наркотичното вещество по предварителна уговорка и че
същото е предназначено не за него, а за неговата позната. П.Д. твърди, че и
друг път е купувал марихуана от Х.Х. и то заедно със същата своя позната, като
е вземал подобно наркотично вещество и от други лица. В обясненията пред
следователя от ОСлО при ОП - гр. Пловдив жалбоподателят заявява, че употребява
марихуана от минимум година и половина, като в повечето случаи, в които бил
купувал, е било за лично консумация. За конкретния случай заявява, че не е
препродавал марихуаната, а просто е вършил услуга. Дадените от Д. обяснения са
подписани лично от него и са част от образуваното досъдебно производство /л.
113/. По делото е наличен и протокол за оглед на местопроизшествието /л.
96-97/, съставен от следователя от ОСлО при ОП- гр. Пловдив, който, в
съответствие с чл. 155 и чл. 156 от НПК и в присъствието на поемни лица и вещо
лице, е извършил оглед на найлонова черна торбичка, съдържаща зелена маса.
Същата е иззета, като веществено доказателство.
Във
връзка с постъпило писмо № 7855р-10480/ 11.12.2018г. на Директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР, съдържащо данни за извършено нарушение на
служебната дисциплина от мл.инспектор П.И.Д., Директорът на РД „ПБЗН“- Стара
Загора е направил предложение до Директора на ГД „ПБЗН“ за образуване на производство за извършване
на тежко нарушение на служебната дисциплина от страна на младши инспектор Д.
/л.151/. Със заповед № 1983к-2 от 02.01.2019 г. на директора на ГД “ПБЗН“
–МВР/л. 60/, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е образувано
дисциплинарно производство срещу служителя. Със същата заповед е определен и
дисциплинарно-разследващ орган /ДРО/ - комисия, състояща се от служители при РД
„ПБЗН“- Стара Загора. Определен е и срок за извършване на дейностите по
разследването, като в този срок – 25.02.2019г. е следвало да се даде и
становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност на служителя. Видно от съдържанието на гърба от последната страница
на допълнително представения по делото
екземпляр на тази заповед /л. 181-182/, същата е предоставена на П.Д., като
последният ръкописно е отбелязал, че към момента не се намира в законоустановен отпуск, вписал е датата - 07.01.2018 г. и час
- 10.42, като е положил и подпис под имената и длъжността си.
Срокът
за приключване на образуваното дисциплинарно производство е удължаван
многократно по писмени предложения от ДРО, като за целта са издавани нарочни
заповеди от директора на ГД “ПБЗН“ –МВР, гр. София /л. 158 – 181/. Същите са
представени за сведение и запознаване от страна на служителя П.Д., който от
своя страна е вписвал имената, длъжността, точния си адрес и е поставял дата и
подпис в края на всяка от заповедите. Изключение от това прави само заповед №
1983к-419 от 25.03.2019 г., с която дисциплинарното производство е удължено,
считано от 25.03.2019 г. до 25.05.2019 г. Доказателства за начина по който
заповедта е съобщена на жалбоподателя и датата на това съобщаване не бяха
представени по делото и след изричното задължаване на ответника за това.
В
хода на образуваното дисциплинарно производство е извършена и промяна в състава
на ДРО, като със заповед №1983к-338 от 07.03.2019 г. на директора на ГД “ПБЗН“
–МВР, гр. София /л. 155 -156/ председателят на комисията, разследваща случая е
заменен с друг служител РД „ПБЗН“- Стара Загора. Визираната заповед е връчена
на Д. на 12.03.2019 г.
В
хода на дисциплинарното производство са били предприети действия за обективно и
пълно изясняване на обстоятелствата по случая. Видно от приложените към
административната преписка документи е, че събирани доказателства, относими към предмета на
дисциплинарното производство. Налична е писмена комуникация между ДРО и
Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, Окръжна прокуратура гр. Пловдив, ОСлО
при ОП- гр. Пловдив, Второ РУ към ОД на МВР, гр. Пловдив. Приложени са снети
обяснения, както от служителите, извършили операцията и задържането на Д., така
и от самия младши инспектор. Приложени са докладни записки и сведения във
връзка със създалата се ситуация, както и протоколи от разпита на свидетелите
по случая – служителите при ДВС на МВР и лицата Н.К.и Г.В., последните придружили
Д. при ходенето му до гр. П.. От протокола за разпит на Н.К./л. 94/ се
установява, че същият е бил наясно с целта на пътуването /“П. ни помоли да
отидем до П. за да свършим някаква работа за някакво момиче. … Не е казал какво
ще вземаме от П., но аз си знаех, че ще е марихуана.“/, както и употребата на
наркотични вещества от П.Д. /св. К.: „Знам, че П. пуши марихуана един или два
пъти в седмицата, не повече“/. И двамата свидетели са присъствали на
задържането на жалбоподателя.
В
хода на дисциплинарното производство с рег. №7423р-238 от 11.02.2019 г. и рег.
№1239р-1909 от 11.07.2019 г. са снети обяснения от младши инспектор Д. /л. 81 –
84/, чрез които последният заявява, че е посетил със своите приятели град П. на
07.12.2019 г. с цел „разходка“ в неработен за него ден, като в последствие е
задържан от неизвестни за него, към онзи момент, лица. Твърди, че е бил съборен
на земята от същите лица, без да се е съпротивлявал. Отрича да е притежавал
наркотично вещество, както и да е извършвал действия с които да уронва престижа
на МВР. За проведената акция е разбрал в последствие, след като бил приведен в
ареста на Второ РУ на МВР, гр. Пловдив.
По
административната преписка е налична и изготвената от експерт към БНТЛ към ОД
на МВР-Пловдив химическа експертиза, възложена с нарочно постановление на
следовател от ОСлО при ОП - гр. Пловдив, водещ разследването по ДП
№456/2018 г. Видно от обективираното в Протокол № 5 заключение на вещото лице
/л. 136-137/ предоставената за анализ „суха, зелена растителна маса“ с общо
нетно тегло от 2,83 гр. представлява марихуана със съдържание на активен
компонент /тетрахидроканабинол/ - 9,4 тегловни % ТХГ.
Във
връзка с анализа на всички материали и доказателства по разследването от страна
на ДРО е изготвена обобщена справка с рег. №1239р-2939 от 23.10.2019 г. /л.
74-78/. Същата е съставена на основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР и съдържа
резултатите от извършената проверка за изясняване на постъпилите данни за
извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор П.Д.. В справката в
хронологичен ред и изчерпателно са описани всички извършени действия по
разследването, приобщените доказателствени материали, като са описани
обясненията, сведенията, рапортите и докладните на всички служебни лица,
свидетели, както и на самия служител. Описани са обстоятелствата и фактите,
довели до задържането на служителя, като е акцентирано, че последният на
07.12.2018 г. в гр. П., около 21.00 часа е придобил наркотично вещество –
марихуана, което в последствие, при задържането му на местопроизшествието, е
изхвърлил. Посочено е, че на 13.12.2018 г. на Д. е повдигнато обвинение по чл.
345а, ал. 1 от НК, като с оглед по-късното получаване на химическите резултати
от експертизата ще бъде повдигнато ново, коректно обвинение по същия текст от
НК, като в него ще бъде отбелязано и процента активно вещество и цената на
наркотичното вещество. С оглед изложената в справката информация новото
обвинение предстои да бъде повдигнато към 22.10.2019 г. Отбелязано е също, че
служителят е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, което се потвърждава и от приложените по делото протоколи /л. 139-143/. В
заключение ДРО излага своето становище за наличието на деяние, извършено от младши
инспектор П.Д., с което са нарушени правилата на т.т. 15, 19 и 20 от Етичния
кодекс, поради което ДРО счита, че служителят е извършил тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване
на правилата на етичния кодекс“. ДРО излага становище, че извършеното деяние е
тежко дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С нарочно
писмо рег. № 1239р-2940 от 23.10.2019 г. от срана на ДРО /л. 79/ служителят е
поканен да се запознае с изготвената обобщена справка, като му е предоставена
възможност в срок от 24 часа да се запознае със същата, както и при желание да
даде допълнителни обяснения или възражения. Поканата е връчена на 23.10.2019 г.
в 10.00 часа лично на Д., срещу положен от него подпис. С рег. №1239р-2953 от
24.10.2019 г. е постъпило писмено възражение от служителя /л. 85-86/, чрез
което същият заявява, че не е съгласен с констатациите на ДРО, с оглед недостатъчността
и пълнотата на събрания от ДРО доказателствен материал. Твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗМВР, според който дисциплинарно наказание не
може да се наложи, ако не е влязла в сила присъда за извършено деяние. Излагат
се съображения, че ДРО обсъжда материалите по ДП без изрично разрешение на
районен прокурор. На основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР е изготвено становище от
ДРО, с което е приключено дисциплинарното производство /л. 64/. Същото е
изпратено на директора на ГД “ПБЗН“ – МВР, гр. София, ведно с цялата преписка
по извършеното разследване. Видно от приложения по делото „транспортен етикет“
за доставка ДНО е бил уведомен за извършеното нарушение на 28.10.2019 г. /л.
57/.
Съобразно
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, чрез покана за даване на писмени
обяснения с рег.№1983р-16853 от 20.11.2019 г. /л. 26-27/ ДНО е предоставил
възможност на П.Д. да представи своите писмени обяснения по повод установеното
нарушение на служебната дисциплина. Същата покана е връчена на служителя на
23.11.2019 г. С рег. №1239р-3327 от 28.11.2019 г. е постъпил отговор от младши
инспектор Д. /л. 28/, в който се заявява отказът му да даде обяснения.
С
оспорената заповед № 1983к-1833 от 23.12.2019 г. на Директора на ГД “ПБЗН“ –
МВР, гр. София, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с т.т. 15,
19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 197,
ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 3 и чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на младши инспектор П.И.Д. – старши пожарникар в
група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РС „ПБЗН“ – Стара Загора към РД
„ПБЗН“ – Стара Загора при ГД “ПБЗН“ –МВР, гр. София е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Със
същата заповед на основание чл. 173, ал. 3, чл. 174, ал. 4 от ЗМВР е
разпоредено служителят да възстанови на МВР разходите за издръжка и обучение в
Академията на МВР, пропорционално на времето на неизпълнението на задължението
за 5 г. служба в МВР, след завършване на обучението. От фактическа страна
заповедта се основава на изложеното в становище рег.№ 1239 р-2983/ 25.10.2019г.
по описа на РД“ПБЗН“-Стара Загора и установеното в резултат проведено
дисциплинарно производство извършване на неправомерни действия от мл.инспектор П.Д.,
изразяващи се в това, че на 07.12.2018г. около 21.00часа в близост до павилион
„Лавка“ в центъра на гр.П. и до жилищен блок на адрес гр.П., ул.“К.Б.“ № 1,
след придобиване на наркотично вещество, свито на топче в черна найлонова
торбичка, което Д. е закупил за 40.00лв. от лицето Х.П.Х.Х. от с.Караджалово,
общ.П., мл.инспектор Д. е бил задържан от служители на ДВС-МВР. При задържането
си Д. е оказал яростна съпротива и спрямо него е използвана физическа сила и
помощни средства – белезници. При задържането на Пл.Д., преди да му бъдат
поставени белезници, той се е възползвал от появата на Николай К., който е
посегнал да нанесе удар на служителя от ДВС, като е побягнал и е пуснал на
земята придобитото наркотично вещество. Веществото, изхвърлено от мл.инсп.Д. е
било иззето по надлежния ред и след проведени химични и инструментални методи
за анализ е установено, че веществото е марихуана, с общо тегло 2.83гр. и
съдържание на активен компонент /тетрахидроканабинол/ - 9.4 теглови %
ТХК – „тетрахидроканабинолът е органично съединение с ясно изразени наркотични
свойства, което по естествен път се синтезира и съдържа в растенията от рода на
Марихуаната /коноп, канабис/“. От обясненията на П.Д., дадени на 08.12.2018г.
пред следовател А. Д., мл.инспекторът е заявил, че закупуването на марихуаната
е било с цел да я разпространи на Н.Б.Г.от гр.Чирпан. Дисциплинарно наказващият
орган е приел за безспорно установено и доказано, че в качеството си на
държавен служител младши инспектор П.Д., с описаните неправомерни действия на
07.12.2018г., е допуснал нарушение на правилата от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР /обн.ДВ, бр.67 от 12.08.2014г./, а именно: на
т.15 от Етичния кодекс – „Държавният служител съобразява законността на
действията, които възнамерява да приеме“. ДНО е направил извод, че е
недопустимо служител на МВР, който изпълнява служебните си задължения в служба
на обществото, да придобива и разпространява наркотични вещества – марихуана, с
общо тегло 2.83гр. и съдържание на активен компонент /тетрахидроканабинол/ -
9,4 теглови % ТХК, за което му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, и да не се подчинява на разпореждане на
служители с полицейски правомощия, като оказва яростна съпротива и налага
употреба на физическа сила и белезници; на т.19 от Етичния кодекс – „Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява“. Решаващият
административен орган е приел, че с неправомерното си поведение в извън работно
време – придобиване и разпространение на наркотични вещества – марихуана, на
свои познати и лица от гр.Чирпан и гр.П., Д. е увредил името на МВР и ГДПБЗН –
МВР /неправомерното му поведение води до загуба на доверие на обществото в
МВР/, като разчитайки, че по силата на служебното си положение – държавен
служител от МВР, няма да носи отговорност. Нарушението е обосновано и с
обстоятелството, че деянието е станало достояние на служители от Дирекция
„Вътрешна сигурност“-МВР, на служители от Второ РУ при ОДМВР – Пловдив, на
длъжностни лица извън МВР – от Окръжен следствен отдел при ОП-Пловдив, както и
на лица от обкръжението му от гр.П. и гр.Чирпан; на т.20 от Етичния кодекс –
„Държавният служител насърчава хората да спазват закона като дават личен пример
с поведението си.“ Неспазването на това изискване е обосновано с
обстоятелството, че с осъществените от мл.инспектор действия /в извън работно
време се е движел в среда, в която е употребявал, придобивал с цел
разпространение на наркотични вещества – марихуана/ той е дал лош пример на
гражданите да не спазват законите. Въз
основа на изложеното е направен извод за извършено дисциплинарно нарушение по
чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР и основание за налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение, съгласно чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
Заповедта
е връчена на служителя на 25.12.2019 г., което е удостоверено чрез вписване на
имената, датата на връчване и полагане на подписа му /л. 22/.
По
делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в
дисциплинарната преписка по образуваното и проведено срещу П.Д. дисциплинарно
производство, в т. ч. приложените към преписката материали от ДП №456/ 2018 г.
по описа на ОСлО при ОП-Пловдив.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законовоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед
№1983к-1833 от 23.12.2019 г. е издадена от компетентния, по смисъла на чл. 204,
т. 3 във връзка с чл. 197, ал. 1 т. 6 от ЗМВР орган - главен директор на ГД
“ПБЗН“ – МВР, гр. София, към щата на която структура се числи и заеманата от
уволнения служител младша изпълнителска длъжност. Компетентността на органа
произтича пряко от законовата разпоредба и заеманата от него длъжност.
Оспорената
заповед съответства на изискванията на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на
акт от такъв вид, включително и на изискването за описание на нарушението и
обстоятелствата по извършването му, което в случая е еднозначно, ясно и точно,
а именно: на 07.12.2018 г. в гр. П., около 21.00 часа младши инспектор П.Д. -
старши пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РС „ПБЗН“ –
Стара Загора към РД „ПБЗН“ – Стара Загора при ГД “ПБЗН“ –МВР, гр. София е
придобил с цел да разпространи, наркотични вещества – марихуана с общо нетно
тегло от 2,83 гр. със съдържание на активен компонент /тетрахидроканабинол/ -
9,4 тегловни % ТХГ, като при задържането си от служители с полицейски
правомощия е оказал яростна съпротива. За това деяние на Д. е повдигнато
обвинение по чл. 354а, ал. 1 от НК. В заповедта са конкретизирани изискванията
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, приложими по
отношения действията на служителите в и
извън работното им време, които мл.инспектор Д. не е спазил и в какво се
нарушението им. ДНО е обосновал
хипотезата на съставомерността на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с
чл. 197, ал. 2, т. 4 от същия закон и е квалифицирал извършеното деяние, като
тежко нарушение на служебната дисциплина, което е несъвместимо с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР и което е уронило престижа
на службата. В заповедта се съдържат подробни мотиви, представляващи правните и
фактически основания за издаването й, като дисциплинарно-наказващият орган е
описал подробно фактическата обстановка, която е приел за установена от
събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство доказателства, като
освен че ги е посочил, е анализирал същите. Обсъдени са материалите, съдържащи
се в ДП № 456/ 2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, надлежно приложени като
доказателства към административната преписка, като правилно е била зачетена
тяхната доказателствена стойност и относимостта им към образуваното дисциплинарно
производство, независимо от твърдението на жалбоподателя, че същите не могат да
се ползват с оглед незавършилото с влязла в сила присъда наказателно
производство. ДНО е обсъдил, както обясненията и възраженията на служителя,
така и всички показания на свидетелите, присъствали на местопроизшествието.
Доколкото не представлява пречка мотивите на акта да се съдържат и в
придружаващите акта документи, на които органът се позовава изрично, настоящия
съдебен състав намира, че от гледна точка на обоснованост и мотивираност
оспорената заповед е законосъобразна.
При
извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
провеждането на дисциплинарното производство.
Дисциплинарното
производство е образувано спрямо Д. по повод наличието на данни за извършено
тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство съответства на
законово установени изисквания за форма и съдържание на акта, като със същата е
определен и състава на дисциплинарно - разследващия орган, който да проведе
дисциплинарното производство. Заповед № 1983к-2/ 02.01.2019г. е връчена на Д.
лично, срещу подпис, същият е бил запознат с правата си да участва в
производство и се защитава. В тази връзка не се приемат за основателни
възраженията, че не е доказано връчването на заповедта доколкото на гърба на
последната страница на същата е оставена писмена следа и то от самия служител.
Относно ръкописно вписаната от Пл.Д. дата -
07.01.2018 г., следва да се посочи че същата вероятно се дължи на
техническа грешка, допусната от служителя, като неправилно е посочена 2018г., а
в действителност връчването е осъществено на 07.01.2019г., тъй като е
невъзможно един акт да бъде връчен преди датата на неговото съставяне. В хода
на проведеното дисциплинарна производство на служителя е предоставена
възможност да даде своите обяснения, да направи възражения и да посочи
доказателства, които желае да бъдат събрани. Ето защо съдът приема, че предоставените на служителя права, които
дават израз и представляват елемент от съдържанието на правото на защита на
лицето, срещу което е образувано дисциплинарното производство, в случая не са
били ограничавани по никакъв начин. В хода на производството
дисциплинарно-разследващият орган е провел пълно, всестранно и обективно
разследване на фактите и обстоятелствата относно осъщественото на 07.12.2018 г
деяние, като са събрани всички относими и необходими доказателства, така както
изискват разпоредбите на чл. 206 ал. 3 и ал. 4 ЗМВР. В съответствие с ал. 7,
чл. 207 от ЗМВР ДРО е изготвил Обобщена справка за резултатите от разследването
и техния анализ. Същата е представена на служителя, като последният се възползвал
от правото си на възражение. Преди налагането на дисциплинарното наказание и в
унисон с разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР към Д. е отправена писмена
покана от ДНО за представяне на писмени обяснения по повод установеното
нарушение на служебната дисциплина. Спазен е двумесечния срок
за налагане на дисциплинарното наказание по чл.195 ал.2 от ЗМВР във връзка с разпоредбата
на чл. 196, ал. 1 и 2 от закона, според които дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя,
като нарушение се приема за установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – в случая
главния директор на ГД “ПБЗН“ –МВР, гр. София на дата 28.10.2019 г., видно от
приложен по делото „транспортен етикет“ за доставка.
Неоснователно
е направеното възражение от страна на жалбоподателя, че в хипотезата на чл.
195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство е следвало да бъде спряно до приключване на образуваното ДП № 456/2018
г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗМВР
гласи, че когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно
нарушение, едногодишният срок по ал. 1, съответно двегодишният срок по ал. 2,
започва да тече от влизането в сила на присъдата или наказателното
постановление. В случая едновременно с
провеждането на дисциплинарното производство е било образувано и наказателно
такова - ДП №456/2018 г. по описа на ОСлО при
ОП-Пловдив за евентуално извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Наличието обаче на висящо наказателно производство е ирелевантно
за реализирането на дисциплинарната отговорност на държавния служител, тъй като
в случая дисциплинарното наказание не е наложено за извършено тежко нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР – „осъждане за умишлено
престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна
длъжност“, а за извършени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата – чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 от ЗМВР държавните
служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им
могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно няма
законова пречка дисциплинарната отговорност на нарушителя да се реализира преди
евентуалната му наказателна отговорност и независимо от нея, тъй като едно
деяние може да покрива признаците на дисциплинарно нарушение, без да покрива
признаците на престъпление.
Неоснователно
се явява и възражението за опорочаване на процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание с оглед липсата на доказателства за връчването на
заповед №1983к-419 от 25.03.2019 г. на главния директор на ГД “ПБЗН“–МВР, гр.
София досежно удължаването на срока за провеждане на дисциплинарното
производство, считано от 25.03.2019 г. до 25.05.2019 г. Действително подобни
доказателства не са приложени в административната преписка, като такива не са
представени и при нарочното им изискване от страна на съда. В случая образуваното производство е било многократно
удължавано по инициатива на ДРО, посредством негови мотивирани предложения,
отправени до ДНО. Видно от отбелязванията върху останалите заповеди на ДНО, за
удължаване срока на дисциплинарното производство, П.Д. е бил уведомяван за тези
обстоятелства. Въпреки че липсват данни за съобщаването на заповедта от
25.03.2019г. на Д., това нарушение на процесуалните правила не може да се
квалифицира като съществено такова, доколкото не е ограничило по никакъв начин
или възпрепятствало правото на защита на жалбоподателя. Последният е бил наясно
с факта, че производството не е приключило, както и че не е изготвена
обобщената справка по смисъла на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, която да му бъде
представена с възможност за изразяване на становище. Още повече, че Д. е бил
уведомен за последващо удължаване на производството чрез заповед №1983к-745 от
23.05.2019 г. на ДНО, която му е връчена на 31.05.2019 г., видно от направеното
собственоръчно отбелязване върху нея.
Обжалваната
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща
преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват
състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на
наложената дисциплинарна санкция. Нарушението, за което е санкциониран П.Д., се
изразява в неспазване на установените етични правила за поведение на държавните
служители в МВР, с което се уронва престижа на службата и което съставлява
дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано
като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1,
т.13 от ЗМВР. За такова нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение". Съгласно т. 15 от Етичния кодекс „Държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“.
Според т. 19 от „Държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява”, а според т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си”. Както вече беше отбелязано от
фактическа страна заповедта се основава на това, че на 07.12.2018 г. в гр. П.,
около 21.00 часа младши инспектор П.Д. е придобил с цел да разпространи,
наркотични вещества – марихуана с общо нетно тегло от 2,83 гр. със съдържание
на активен компонент /тетрахидроканабинол/ - 9,4 тегловни % ТХГ, като при
задържането си от служители с полицейски правомощия е оказал яростна съпротива.
Съдът
намира това обвинение за доказано. Доказателствата по дисциплинарната преписка
и събраните в хода на делото такива, еднозначно сочат, че младши инспектор Д. е
осъществил описаните по-горе действия, с което е нарушил правилата по т. 15, т.
19 и т. 20 от Етичния кодекс. По същество всички възражения на жалбоподателя,
наведени в настоящото съдебно производство не са насочени конкретно с оспорване
на факти и обстоятелства свързани с установеното деяние, извършено от него, а
по-скоро са насочени към установяване на нарушения на
административнопроизводствените правила, по които се е развило разследването.
Съгласно
разпоредбите на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР за разкриване на обективната
истина в хода на дисциплинарното производство могат да се използват всички
начини и средства, допустими от закон, като наказващият орган е длъжен да
събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други
проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В
конкретния случай ДРО е изискал
обяснения от всички участвали в акцията по задържане на лицето служители, като
по показанията на последните не се установяват съществени разминавания или
други несъответствия, водещи до формирането на различен краен извод у ДНО.
Безспорно се установява, че служителят П.Д. съзнателно е предприел пътуване до
гр. П. с цел закупуване на наркотични вещества от трето лице, които в
последствие да разпространи /предаде/ на други лица. Безспорно се установява
също, че лицето е задържано непосредствено след придобиване на найлонова
торбичка с вещество, което на по-късен етап е определено, като марихуана.
Съгласно съдържанието на приложените по делото докладни записки на служителите
в Д „ВС“ при МВР /л. 107-110/ е била налична предварителна информация за това,
че Д. ще осъществи описаната по-горе незаконна сделка, поради което е създадена
и съответната предварителна организация за пресичане на противоправната дейност
и задържането на лицето. От същите тези докладни записки се установява, че
лицето е задържано на местопроизшествието, непосредствено след придобиването на
наркотичното вещество, изхвърлено от него в близост до мястото, където е било
задържано. Заявява се, че при задържането Д. се е съпротивлявал и не е
изпълнявал полицейските разпореждания.
От
приобщените към дисциплинарното производство доказателства, събрани по надлежен
ред в хода на образуваното ДП № 456/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив е
видно, че непосредствено след задържането си, пред органите на МВР, както и
пред следователя от ОСлО при ОП-Пловдив П.Д. дава обяснения в посока признаване
на извършеното от него деяние, които се потвърждават от свидетелските показания
на разпитаните в хода на образуваното досъдебно производство лица – Н.З.Н.К.и Г.Н.В.. Необходимо е да се отбележи, че надлежно
събраните по реда на НПК от разследващите органи писмени доказателства –
протоколи от разпит на свидетели, протоколи за оглед на местопроизшествие и
др., са допустимо доказателствено средство в административното производство и
на това основание правилно са били ценени от дисциплинарно-наказващия орган.
Ето
защо съдът намира, че възприетата от дисциплинарно-наказващия орган
фактическата обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата,
събрани в хода на дисциплинарното производство, които са достатъчни, за да
обосноват ангажирането на дисциплинарната му отговорност на посоченото в
заповедта правно основание.
Съгласно
чл. 194, ал.
4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен
служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в
нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите
от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото
деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Поведението на мл.инспектор П.Д. е в
противоречие с регламентираните правила по т.15, т. 19 и т.20 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР и като такова запълва състава на
дисциплинарното нарушение по 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като основание за
реализиране на дисциплинарна отговорност. Деянието безспорно е от категорията
на несъвместимите с етичните норми за поведение на държавните служители от МВР.
С поведението си Д. е допуснал извършването на противоправни действия
/придобиване и притежание на наркотично вещество; неизпълнение на полицейско
разпореждане и оказване на съпротива/, с което и не е дал добър личен
пример и е компрометирал престижа на
службата и на институцията като цяло. С оглед задачите и дейността на МВР
законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в
МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на
служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време
и извън местоработата. Следователно, дисциплинарна отговорност се ангажира и в
случаите на действия, с които са допуснати правонарушения по други действащи в
държавата закони или са морално укорими, дори когато деянието не е свързано с
изпълнение на служебни задължения. Така отговорността на държавните служители в
МВР е различна от дисциплинарната отговорност по Кодекс на труда или по Закона за държавния служител,
като нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР и са основание за дисциплинарна отговорност,
независимо от това дали е налице основание и за наказателна или
административно-наказателна отговорност. В конкретния случай свидетели на
деянието са други служители на МВР, както и органите на прокуратурата, като е
била налице и обективна възможност същото да стане достояние на по-широк кръг
лица, тъй като то е осъществено на публично място. Безспорно подобно поведение
на служител на МВР има негативен ефект върху престижа на институцията, тъй като
очакванията на обществото са държавните служители от МВР да спазват стриктно
закона и да зачитат установения обществен ред.
Ето защо съдът приема, че в условията на кумулативност са
налице и двете материалноправни предпоставки /деяние, несъвместимо с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа
на службата/, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна
неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Следователно оспорената Заповед №
1983к-1833/ 23.12.2019г. е издадена при правилното приложение на материалния
закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация
и следващото се за нарушението наказание. Обосновано, в съответствие с
установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в
хода на дисциплинарното производство доказателства, дисциплинарно-наказващият
орган е приел, че Пл.Д. е извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4
от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, с което законът свързва налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение” и съответно прекратяване на служебното правоотношение,
съгласно на чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие и при правилно приложение на
материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С жалбата съдът е сезиран и с иск по
чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във връзка с чл.104 от
същия закон, за заплащане на обезщетение за времето, през което оспорващия не е
бил на служба поради прекратяване на служебното правоотношение. Настоящият
съдебен състав намира, че така предявеният иск не подлежи на съвместно
разглеждане в съдебното производство с предмет законосъобразността на акта за
прекратяване на служебното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.104,
ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има
право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента
на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. Последното предполага влязъл в сила съдебен акт относно
незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение. Цитираната норма е специална по отношение на чл.204, ал.2 от АПК и налага разделянето на производството по иска и отделянето му в
самостоятелно дело.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски по делото, на основание чл. 143, ал.
4 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът следва да осъди
жалбоподателя да заплати на ГД ПБЗН сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.И.Д., ЕГН********** ***, против
Заповед № 1983к-1833 от 23.12.2019г. на Директора на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи, гр.
София, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение в МВР, като
неоснователна.
ОСЪЖДА
П.И.Д., ЕГН********** *** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи сумата от 100.00
лв., представляваща разноски за юрисконсултска защита.
РАЗДЕЛЯ производството по адм.дело №
7/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като жалбата на П.И.Д.,
в частта й с характер на искова молба, с предявен иск с правно основание
чл.104, ал.1 от ЗДСл, във вр. с чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, да се докладва на
председателя на Административен съд – Стара Загора за образуване на
самостоятелно дело.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: