№ 3253
гр. София, 09.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503276 по описа за 2021 година
Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 ГПК.
Образувано е по депозирана от длъжниците Г. А. П. и А. И. П. чрез пълномощик адв.
Р. И. АК Пловдив частна жалба против определение от 09.07.21г. по гр. д. № 149/2021 г. по
описа на ОС - Монтана, с което съдът е оставил без разглеждане жалби с вх. № 190
/08.02.2021. и вх. № 1144/19.04.2021г по описа на ЧСИ с per. № *** А. В. и е прекратил
производството по гр. д.№ 149/2021 г. по описа на ОС - Монтана.
Жалбоподателите поддържат неправилност на обжалваното определение като
изтъкват незаконосъобразност на изводите на съда, че обжалваните действия не са сред
лимитивно предвидените, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол. Твърди се, че
съдът е бил длъжен служебно да провери всички правнорелевантни факти, относими към
основанията по чл.435, ал.3 ГПК. В случая наддаването не е било проведено надлежно при
допуснати съществени нарушения на процедурата, опорочаващи крайния резултат.Тези
нарушения според жалбоподателите биха били установени от изп. дело № 1704/2013г, а не
по изп. д. № 137/2012г, каквото вече не съществувало. На следващо място се поддържа, че
при извършване на публичната продан са нарушени законовите изисквания за надлежно
уведомяване, правата им по чл.485 ал.2 ГПК за съобщаване оценката на недвижимия имот,
довело до ненадлежно определяне на началната цена и от там опорочило всички други
процесуални действия. Твърди се още, че не е съобразено оплакването, че оценката е
занижена и не съответства на пазарните условия за такъв тип имоти – курортни извън
населени места, и че самият имот е бил неправилно индивидуализиран, като такъв
самостоятелен обект не съществува по ККИР на с.Вършец. В обжалваното от тях
постановление за възлагане никъде не било посочено коя по ред се явява публичната
продан, с което била нарушена разпоредбата на чл. 494, ал.1 и 2 ГПК за освобождаване на
имота и заличаване на вписаната възбрана, а отделно от това възлагането на имота не било
извършено по най-високата предложена цена. И на края, че съдът се е произнесъл по съвсем
друго изп. дело и реално нямало произнасяне по посоченото от тях в жалбите изпълнително
дело от 2013г. под № 201374704001704 по описа на ЧСИ А. В. рег. № ***. Поради
изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и вместо това постановяване на акт
по същество, с който се отмени постановление за възлагане на недвижим имот от
1
15.01.2021г., издадено по изп. дело № 201374704001704/2013г на ЧСИ А. В., рег. № ***,
район на действие – Монтански окръжен съд.
В срок е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна – взискател в изп.
производство „Банка ДСК“АД, с който се излагат възражения по всички оплаквания в
жалбата.
Настоящият състав като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество –
същата е неоснователна.
Изпълнителното дело е прехвърлено от ЧСИ С. Т. със съдебен район на действие ОС
Пловдив през 2013г на ЧСИ А. В. със съдебен район – ОС Монтана под №
201374704001704, което се установява от данните по делото, поради това са напълно
неоснователни доводите на жалбоподателите против допустимостта на обжалваното
определение и съдът се е произнесъл в рамките на търсената от жалбоподателите защита.
Напълно се споделят изводите на първостепенния съд, че в разпоредбата на чл. 435 от,
ал. 1 до, ал. 5 от ГПК изрично са посочени кои са подлежащите на обжалване действия на
съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези
действия. Изброяването в чл.435 ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител е изчерпателно и поради това действия на съдебния изпълнител, които не са
посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Релевираните в
жалбата пред първата инстанция оплаквания във връзка с действията на съдебния
изпълнител при определяне на оценката на имота, като се твърди, че тя не съответства на
реалната пазарна оценка на имота, както и че според жалбоподателите са допуснати
нарушения на разпоредбата на чл.485 ал.2 ГПК при нейното определяне не се отнасят до
действия, които ще подлежат ще подлежат на обжалване по този ред като процесуално
незаканосъобразни. Определянето на оценката на имуществото, което е предмет на
принудителното изпълнение, не попада в кръга на обжалваемите действия на съдебния
изпълнител. Съгласно актуалната редакция на разпоредбата на чл.435 ал.2 т.4 ГПК/ в сила
от 05.11.2017г./ длъжникът може да обжалва единствено отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка на имуществото, което се продава. В приложената към делото
преписка по принудителното изпълнение няма данни, а и в самата жалба липсват такива
фактически твърдения, от страна на длъжника да е било направено искане за определяне на
нова оценка на имуществото, което се продава, а съдебният изпълнител да е постановил
отказ. Единствено при условие на такава хипотеза - постановен от съдебния изпълнител
отказ за извършване на нова оценка, жалбата ще се явява допустима с оглед разпоредбата на
чл.435 ал.2 т.4 ГПК. Отделно от посоченото е видно от приложените в копия материали по
изпълнителното дело, че по отношение на процесния имот е извършена втора по ред
публична, а съгласно чл. 485, ал.6 ГПК правилата по ал.2,3 и 5 се прилагат само при
извършване на първата публична продан.
Неоснователни на следващо място са доводите релевирани също в жалбата пред първата
инстанция, отнасящи се до допуснати нарушения при уведомяване на длъжника в хода на
изълнителното производство. С т.8 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г., постановено по т.д.
№2/2013г. наОСГТК на ВКС вече е дадено разрешение на въпроса относно предмета на
обжалване: “Постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че
2
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена; връчването на поканата за доброволно
изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част
от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на
постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във
връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за
това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния
изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни
предложения с фиксирана стъпка….“, т.е. предмет на съдебен контрол са нарушенията,
свързани с изискванията на чл.489 и чл.490 от ГПК. Крайно стесненият кръг на имащите
право да обжалват лица /длъжникът, лицата, участвали в наддаването и взискателят, ако е
участвал като наддавач/, отнесен към предмета на обжалване „ненадлежно извършване на
наддаване”, налага извод, че при позоваване в жалба на основанието по чл.435,ал.3 от ГПК,
трябва да се посочат и изследват само нарушения, пряко свързани с процеса на наддаването,
а не нарушения, свързани с целия процес на публичната продан. Затова са правилни
изводите на решаващия съд, че оплакванията в жалбата, свързани с нередовното връчване на
покани и уведомления във връзка с проданта не могат да се релевират чрез обжалване на
възлагателното постановление, тъй като не съставляват пряко действия, свързани с
наддаването и като такива не се включват в обсега на съдебен контрол. Извън посоченото и
само за пълнота следва да се отбележи, че тези доводи не почиват на материалите по изп.
дело, видно от които жалбоподателите са уведомени за насрочената нова /втора/ публична
продан на постоянния адрес по лична картасъщия адрес, като известията за доставяне са
върнати с отбелязване като непотърсени.
Неоснователни накрая са и оплакванията против изводите на първостепенния съд, че
възложеният имот не е индивидуализиран надлежно. Правилно от фактическа страна е
прието, че имотът е описан по идентичен начин в постановлението за възлагане и в
нотариалния акт, с който е оформена ипотеката в полза на банката- взискател, а от друга
оплакванията в жалбата във връзка с индивидуализацията на имота при извършване на
опис, не попадат в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК-когато имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена, респ. възлагането на имот на лице, което не е внесло
предложената цена в срока по чл.492, ал.3 ГПК. Заявеното от жалбоподателите основание
за липсата на точна идентичност на имота по документ за собственост и описанието му в
обявлението за извършване на проданта, което хипотетично би могло да доведе до занижена
оценка и съответно до вреди за длъжника, в чиито интерес е проданта да стане по
действителна пазарна цена, не попада в нито една от посочените хипотези, поради което за
твърдените според оплакванията в жалбата нарушения, е предвиден исковия ред за защита
по чл. 441 ГПК.
След като е достигнал до идентичен правен извод за недопустимост на жалбата
първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Поради изложеното, настоящият състав на САС
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.07.21г. по гр. д. № 149/2021 г. по описа на ОС -
Монтана, с което съдът е оставил без разглеждане депозираните от Г. А. П. и А. И. П. със
съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.Софроний Врачански, № 4, ет.2, ап.4 чрез адвокат Р. И. АК
Пловдив жалби с вх. № 190 /08.02.2021. и вх. № 1144/19.04.2021г по описа на ЧСИ с per. №
*** А. В. и е прекратил производството по гр. д.№ 149/2021 г. по описа на ОС - Монтана.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4