№ 1460
гр. Плевен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИК.
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430107136 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г. С. П. против ***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника,
поради погасяване по давност, всички присъдени задължения по
изпълнителен лист по ***, на основание на което е образувано изпълнително
дело *** с ***, а именно: главница в размер на 7873.38лв., законна лихва
считано от 14.02.2013г., неолихвяеми вземания /мораторни
лихви,обезщетения / в размер на 1341.26лв. и внесена държавна такса -
171.23лв. Ищецът твърди, че е единствен *** на *** след като неговия ***, се
е отказал от наследството от общия им ***. Твърди, че за периода *** до ***
няма действия които прекъсват давността, поради което счита, че всички
негови задължения към ответника *** са погасени по давност на основание
чл.110 от ЗЗД. Сочи и втори период, през който няма действия, които да
прекъсват давността - *** на *** му/ - *** Претендира разноски.
Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен, сочи, че
първоначалният кредитор, на който е издадена Заповед за изпълнение и
изп.лист, е ***. Твърди, че този кредитор е образувал изпълнително дело ***
1
че по това изп.дело е наложена възбрана на недвижим имот на *** и че делото
е перемирано на *** Сочи, че на 19.09.2019г. е образувано ново изпълнително
дело ***, по което е имало искания за изпълнителни действия, които са
прекъсвали давността. Излага теоретични разсъждения за основателността на
иска, моли съда да го отхвърли, възразява за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Няма спор между страните, че по искане на кредитора *** е образувано
***, приложено, по което е издадена *** против ***, ЕГН **********, за
заплащане на банката на следните суми: 7873,38лв. – главница; 662,51лв. –
договорна лихва за периода от 13.05.2011г. до 23.01.2013г.вкл.; 25,76лв. –
наказателна лихва за перида от 13.06.2012г. до 23.01.2013г. вкл.; законната
лихва върху главницата, считано от 14.02.2013г. до изплащане на вземането,
както и разноски по делото: 171,23лв. - внесена държавна такса, 476,22лв.-
адвокатски хонорар и 5,54лв. – куриерски услуги. За посочените суми е
издаден изпълнителен лист от *** послужил за образуване на *** Молбата за
образуване на това изпълнително дело е подадена от *** на *** като в нея е
поискано *** да извърши конкретни изпълнителни действия – възбрани,
запори на трудово възнаграждение, на сметки, на вземания от трети лица на
МПС, възложено е на *** да извършва действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. На
26.04.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника ***,
ЕГН **********, получена от него на *** Видно от приложеното ***, в срока
за възражение – двуседмичен към този момент – длъжникът не е възразил и
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е влязла в сила на *** По това
изпълнително дело *** *** е извършвал изпълнителни действия – изпращал е
запорни съобщения на 26.04.2013г. до всички банки, като в част от банките
запорите са били реално наложени, изпратил е писмо за налагане на възбрана
на ***, като реално възбраната е наложена на ***, видно от справката на АВ.
След това изпълнително действие, в продължение на две години и не е имало
други същински такива, като делото е било перемирано на 19.06.2015г. На
25.02.2016 г., след перемпцията, ответникът по делото – ***, е подал молба по
изпълнителното дело за конституиране като взискател като е уведомил ***,
че вземането на първоначалния кредитор срещу длъжника му е цедирано,
2
представен е договор за цесия, представено е уведомление за цесията до
длъжника, а на 12.06.2019г. е поискал прекратяване на делото и връщане на
изп.лист. С постановление от 24.06.2019г., *** *** е прекратил
изп.производство по *** Междувременно, също след перемиране на
изпълнителното дело, длъжникът *** е починал – на ***
На 08.11.2019г. правоприемникът на първоначалния кредитор - *** е
подал молба пред *** *** за образуване на второ изпълнително дело по
същия изпълнителен лист, като е посочил, че длъжникът по него е починал, и
моли за установяване на наследниците и конституирането им като длъжници,
направено е искане за изпълнително действие – оценка и опис на движими
вещи. По образуваното *** на *** *** са конституирани като длъжници
наследниците на *** – ***, представил впоследствие удостоверение за отказ
от наследство, и ищецът по настоящето производство – Г. С. П., който след
отказа на *** е останал единствен *** на първоначалния длъжник. На
22.09.2021г. отново е направено искане от взискателя за извърщване на
изпълнителни действия – налагане на запор в конкретна банка, запорното
съобщение от *** за длъжника Г. С. П. е изпратено на 27.09.2021г., налице е
искане от взискателя и от 06.10.2021г. за справки и налагане на запори по
банкови сметки, върху трудово възнаграждение или доходи от пенсии. На
23.11.2021г. *** е изпратил запорно съобщение върху сметки в *** и до
работодателя на длъжника Г. С. П. – ***
На 16.11.2021г. длъжникът Г. С. П. е подал в ПлРС настоящия иск за
установяване недължимост на вземането поради погасяването му по давност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен
установителен иск може да бъде разглеждан единствено на основание чл. 439
от ГПК – за оспорване на изпълнението поради изтекла погасителна давност
на вземането. Искът е допустим, т.к. е предявен именно на предвидено в
закона основание – специалната разпоредба на закона в Част Пета на ГПК при
наличие на висящо и неперемирано изпълнително производство срещу ищеца.
Не е спорна по делото и активната и пасивна легитимация на страните,
ищецът правилно е посочил цесионера на вземането като ответник по делото.
По делото е спорен въпросът дали за въведения от ищеца период *** до
*** или по-краткия такъв - *** на *** му/ - ***, е изтекла предвидената в
3
закона погасителна давност и дали вземането е било погасено. В случая
следва да бъде установено в кой момент е започнала да тече погасителната
давност за вземането на първоначалния кредитор ***. Доколкото се касае за
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, която не се връчва
на длъжника от съда, а от съдебния изпълнител с поканата за доброволно
изпълнение, съдът намира, че Заповедта е връчена с получаване на ПДИ по
***- на *** С оглед липсата на възражение по реда на чл. 414 от длъжника,
*** по *** е влязла в сила след изтичане на срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК /в
редакцията му към тази дата/ - на 28.05.2013г., и едва от тази дата може да се
счита, че започва да тече давността за цялото вземане, независимо от
издаването на изпълнителен лист преди тази дата. Същевременно обаче, още
преди да започне да тече погасителна давност, тя е била прекъсната с
образуването на изпълнителното производство по *** т.к. в молбата за
образуване на изпълнителното производство кредиторът е поискал
извършване на конкретни изпълнителни действия – възбрани, запори и на ***
са възложени действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Погасителна давност не е
текла до перемирането на това изпълнително производство, което е две
години след последното изпълнително действие /реалното налагане на
възбрана на 19.06.2013г./, поради следните причини: По въпроса спира ли
изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането,
през годините е налице различна задължителна съдебна практика - ППВС №
3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, която е била в сила през периода от издаване на изпълнителения лист до
завеждане на настоящето производство, като се поставя и въпроса, дали ТР №
2/26.06.2015 г. се ползва с обратно действие, или то действа занапред
единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980. С оглед принципите на правна сигурност и
предвидимост, настоящия състав приема /а и по образуваното по този въпрос
ТР все още не е налице произнасяне, което до обвързва съда/, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма, не може
да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни
и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено задължително
разрешение на даден въпрос. Установеното с новото ТР тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които
то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато
4
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или
по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР/2015г./ са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците – в този смисъл и
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая, доколкото изпълнителното
производство е образувано през 2013г., при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД,
дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния
изпълнител до последващата му отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното
Постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на
молбата от *** взискателят е спрял теченето на давностния срок, като същият
би следвало да се счита спрян до 26.06.2015г., ако обаче изпълнителното дело
е било висящо към този момент. В случая съдът констатира, че по ***е
настъпила перемпция – последното действие по налагане на възбрана е било
на 19.06.2013г., и на *** делото е било перемирано, независимо от това, че
нарочното постановление за прекратяването му от *** е едва на 24.06.2019г.
От тази дата - 19.06.2015г. - е започнала да тече погасителната давност за
вземането на кредитора, която за всички вземания е 5 годишна по чл. 110 от
ЗЗД, с оглед обстоятелството, че влязлата в сила Заповед за изпълнение се
приравняват на съдебно решение и е непререшаема. Последващото действие
на новия кредитор, правоприемник на първоначалния, относно изпълнение на
вземането – образуване на *** на *** ***, с подаване на молба от
08.11.2019г., в която са налице искания за извършване на конкретни
изп.действия, е прекъснало погасителната давност за вземането като за
периода *** - 08.11.2019г., не са изтекли 5 години и давността не е изтекла.
По изпълнителното дело са налице и други действия, прекъсващи давността –
искане за налагане на запор - 22.09.2021г., изпращане на запорни съобщения –
27.09.2021г., искания за запори - 06.10.2021г., изпращане на запорни
5
съобщения – 23.11.2021г., които освен, че не са позволили перемиране на
делото, са и прекъсвали давността за вземането. Следва да се има предвид, че
съдът приема за действия, прекъсващи давността не само действията на ***, а
и исканията на взискателя за извършване на такива, съобразно мотивите към
т.10 от ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС: „Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
Поради дотук изложеното, съдът намира, че нито през въведения в
исковата молба процесен период - 18.02.2013г. - 02.11.2021г., нито в по-
краткия такъв - *** - ***, не е изтекъл петгодишен период на бездействие на
кредитора, през който вземанията срещу ищеца, единствен *** на
първоначалния длъжник, да се е погасило по давност. Смъртта на
първоначалния длъжник - ***, е настъпила в период, в който първото
изпълнително производство е било перемирано, т.е. не е съществувало, тя не е
довела нито до спиране на валидно водено изпълнение, нито до промяна в
давностните срокове за вземането, поради което посочената дата на начало на
краткия срок, на който ищецът се позовава – дата на смъртта на неговия
наследодател е без значение за предмета на спора, съобразно изложените
дотук изводи за начална изискуемост на вземането и дати на изпълнителни
действия, прекъсващи давността.
С оглед на тези правни изводи, съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск за погасяване на задълженията на ищеца по
6
давност се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и поради липсата на изрично искане в което и
да е изявление на ответника, за заплащане на разноски, такива не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. П., ЕГН ********** от ***, против
***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 439
от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника, поради погасяване по давност, всички
присъдени задължения по изпълнителен лист по ***, на основание на което е
образувано изпълнително дело *** с ***, а именно: главница в размер на
7873.38лв., законна лихва считано от 14.02.2013г., неолихвяеми вземания
/мораторни лихви,обезщетения / в размер на 1341.26лв. и внесена държавна
такса - 171.23лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7