РЕШЕНИЕ
№ 2111
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330204979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4638703, издаден от ОДМВР - гр.
Пловдив, с който на Н. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № **,
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/
лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наложената глоба, по съображения,
изложени в жалбата. Редовно призован, не се явява лично в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР - Пловдив, не изпраща представител, но
взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 25.03.2021г. около 14.49ч. лека автомобил с рег. № *******, марка
1
„Опел Зафира”, собственост на жалбоподателя Н. Д. М., се движел в гр.
Пловдив на бул. „Мария Луиза“. На № 70, посока изток, скоростта му била 91
км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното
било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол АТСС ARH CAMS1
№ 11743са. Впоследствие бил разпечатан електронния фиш, предмет на
разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила,
както и от удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол
за изпитване, протокол за употреба на АТСС, справка за регистрация на
МПС, справка за намерени фишове, всички, възприети и кредитирани от съда
като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната
истина.
Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на Н. Д. М., чиято
собственост е процесният автомобил към момента на нарушението, което
обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за
регистрация на МПС и по силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не
се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е
предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило
нарушението.
В случая е налице административно нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са. В процесния
случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният
по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство,
което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.
„триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от
приложения по делото снимков материал на разположението на
автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е
„трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на
временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя
характер. В тази връзка, налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба
№ 8121з- 532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните
технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното
2
време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на
скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са
правилно режим на измерване и посока за задействане. Индивидуализиран е и
служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са
налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, както и на
разположението на автоматизираното техническо средство.
Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.
По делото е приложен и Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на
Български институт по метрология за извършена проверка на техническото
средство, със срок на валидност 1 година, т.е. валиден и към момента на
нарушението.
Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП,
чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване
обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и
електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне
на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за
задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ.
прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват
като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв
срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на
АУАН, в каквато посока има наведено от жалбоподателя възражение, нито
има срок за връчване на ЕФ. Би имало значение единствено абсолютната и
относителна давност от извършване на нарушението, която към момента
очевидно не е изтекла. Тъй като в чл.34 от ЗАНН няма специална разпоредба
за т.нар. абсолютна давност при преследване за ангажиране с отговорност,
тази празнина се преодолява с разпоредбата на чл.81, ал. 3 от НК във вр. чл.
80, ал.1 т.5 от НК във вр. чл.11 от НК, следователно срокът, който следва да е
изтекъл е четири години и шест месеца. На практика връчването на фиша на
15.08.2022г., е сторено, дори преди изтичане на три години /касаещи
относителната давност/ от извършване на нарушението – 25.03.2021г., а с
връчването му е прекъснат този срок и започва да тече нов. Така погасяване
на административнонаказателното преследване по давност, не се констатира
3
от страна на съда, а наведените от жалбоподателя възражения се оценят като
неоснователни.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Предвид правилното ангажиране отговорността на жалбоподателя, е
наложено и съответстващо наказание на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП,
като е определена глоба от 600 лева за превишение от 41 км/ч. Размерът на
глобата е фиксиран и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимката, измерената скорост е била по - висока -
94 км/ч, но след приспаднат толеранс от - 3 км/ч за установена е била приета
скоростта от 91 км/ч.
Ето защо обжалваният ЕФ, като правилен и законосъобразен, съдът
намира, че следва да се потвърди. С оглед потвърдителното решение, на
въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63д,
ал.4 ЗАНН. То е в тежест на жалбоподателя. Ето защо и поради горните
мотиви, Пловдивският районен съд, XIV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4638703, издаден от
ОДМВР - гр. Пловдив, с който на Н. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „С.“ № **, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
600 /шестстотин/ лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят Н. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр.П.,
ул. „С.“ № **, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева
разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4