№ 648
гр. Разград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330100720 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК.
Ищецът З. К. Н. с ЕГН: **********, с адрес: село Н.******, чрез адв.
И.Г. Д. при САК, със съдебен адрес: град София, ул. „Петър Парчевич” 14,
партер, е депозирал искова молба срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” АД,
ЕИК: *********, с адрес: град Разград, п.к. 7200, Индустриална зона, ул.
„Черна“, представлявано от изпълнителния директор Михаил Николаев
Ковачев, с която моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи по отношение на ответника следните
суми, представляващи част от установените с цитирания изпълнителен лист,
а именно 5885,18 лв. главница за неплатена топлинна енергия за периода
31.01.2008 г. – 17.06.2012 г. ведно със законната лихва за периода от
21.11.2016 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата в
размер на 3839,70 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 03.03.2008 г. до 16.11.2016 г. Моли за присъждане и на разноските по
делото.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки
следните фактически твърдения:
Депозирана е искова молба от З. К. Н., който твърди, че вземането по
заповед за изпълнение по гр.д. № 2248/2016 г. на РРС е погасено по давност
(на 03.09.2020 г.). Ответникът „Топлофикация-Разград“ АД оспорва иска като
твърди, че с направено частично плащане ответникът е признал задължението
си. Счита, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като по него са извършвани периодични изпълнителни
1
действия – налагане на запор, молби за извършването на опис.
С определение Районен съд – Разград е прекратил производството като
недопустимо. По жалба на ищеца Окръжен съд – Разград е отменил
Определение № 515 от 23.06.2021 г., в частта, в която производството е
прекратено поради недопустимост на иска по чл. 439 от ГПК относно изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадено по ч. гр. д. № 2248 от 2016 г. на РС – Разград. В тази му
част делото е върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените
действия.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие
за установено следното:
Срещу ищеца е образувано и се води изпълнително дело №
20179120400544 на ЧСИ Георги Стоянов, образувано по молба на ответника
въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 26.04.2017 г. по ч.
гр. дело №2248/2016 г. по описа на PC - Разград, по силата на който ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 5885,18 лева – главница за
неплатена топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 16.07.2012 г. ведно със
законната лихва за периода от 21.11.2016 г. до окончателното плащане на
задължението, сумата в размер на 4005,15 лева — мораторна лихва за забава
от 03.03.2008 г. до 16.11.2016г., както и сумата от 197,81 лева – разноски по
делото. Преди образуване на изпълнителното производство е извършено
частично плащане на задължението, с което са погасени разноските по
изпълнителния лист, както и част от мораторната лихва. По образуваното
изпълнително дело ЧСИ е изпратил на 03.07.2017 г. запорно съобщение до ОД
МВР Разград с искане за налагане на запор върху МПС, собственост на
длъжника.
На 17.04.2019 г. взискателят (ответник по настоящото производство) е
направил искане, посочвайки конкретен способ за изпълнение срещу
длъжника, а именно запор и опис на движими вещи в дома на длъжника, като
и на МПС, негова собственост. С разореждане ЧСИ е насрочил опис на
19.06.2019 г. На 14.05.2019 г. ЧСИ е изпратил до взискателя съобщение за
насрочване на опис. Призовката за принудително изпълнение и
уведомлението са връчени на ищеца на 20.05.2019 г. Изпратено е съобщение
до взискателя за заплащане на такса и същата е заплатена. Не са спори, че
няма извършен опис.
На 04.02.2021 г. взискателят е направил отново искане. В същото е
поискал да се извърши справка за наличните банкови сметки на длъжника и е
посочил евентуален способ за изпълнение - запор на същите; справка за
наличие на трудов договор и и е посочил евентуален способ за изпълнение –
запор на трудовото възнаграждение, както и е посочил и друг способ за
изпълнение – опис на движимите вещи в дома на длъжника. ЧСИ е изпратил
до взискателя съобщение за насрочване на опис на 14.04.2021 г. Призовката и
уведомлението са връчени на ищеца на 19.03.2021 г. Исковата молба е
подадена преди датата на описа.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от
2
правна страна:
Предявеният иск е допустим, но неоснователен по следните
съображения:
След образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна
давност не е изтекла, който факт обосновава неоснователността на
претенцията ищцовата страна съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това
произтича от задължителната тълкувателна практика на ВКС. В молбата от
17.04.2019 г. е направено искане от взискателя за прилагане на конкретен
изпълнителен способ. Според цитираното от страните ТР давността по време
на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Това означава, че искането също представлява
юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от
съдебния изпълнител и действието е предприето. Тоест трябва да се приеме,
че е необходимо двете действия да са налице кумулативно, за да породят
придадения им прекъсващ ефект. В случая по искането от 17.04.2019 г. за
предприемане на способ за изпълнение, ЧСИ е разпоредил насрочване на опис
на 14.05.2019 г., а по искането от 04.02.2021 г. – насрочване на опис на
14.04.2021 г. Според ТР взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. В случая е точно така, с оглед постъпилите молби на ответника,
разпорежданията на ЧСИ, заплатените такси от ответника за предприемане на
съответните действия. При всички случаи действието, което прекъсва
давността, е действието на носителя на материалното право, а взискателят не
е бездействал. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно,
за да се счита давността за прекъсната. Посоченото обосновава
неприложимост на института на погасителната давност, на който се позовава
ищцовата страна.
Вземайки предвид горното, съдът приема, че вземането на ищеца по
изпълнителния лист от 26.04.2017 г. съществува, тъй като не е погасено по
давност, поради което предявеният в обратната насока иск се явява
неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение, ведно с
искането за присъждане на направените по делото разноски.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на
ищеца, следва да бъдат възложени сторените разноски от ответника,
изразяващи се в заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на претендираното от ответника в размер на 100 лв.
Водим от горното съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от З. К. Н. с ЕГН:
**********, с адрес: село Н.******, чрез адв. И.Г. Д. при САК, със съдебен
адрес: град София, ул. „Петър Парчевич” 14, партер, срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” АД, ЕИК: *********, с адрес: град Разград,
п.к. 7200, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния
директор Михаил Николаев Ковачев, чрез който ищецът моли съда да признае
за установено, че не дължи на ответника следните суми, представляващи част
от установените с цитирания изпълнителен лист, а именно 5885,18 лв.
главница за неплатена топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 17.06.2012
г. ведно със законната лихва за периода от 21.11.2016 г. до окончателното
плащане на задължението, както и сумата в размер на 3839,70 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.03.2008 г. до
16.11.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на З. К. Н. с ЕГН: **********, с адрес: село
Н.******, чрез адв. И.Г. Д. при САК, със съдебен адрес: град София, ул.
„Петър Парчевич” 14, партер, за присъждане на направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА З. К. Н. с ЕГН: **********, с адрес: село Н.******, чрез адв.
И.Г. Д. при САК, със съдебен адрес: град София, ул. „Петър Парчевич” 14,
партер, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” АД, ЕИК: *********, с
адрес: град Разград, п.к. 7200, Индустриална зона, ул. „Черна“,
представлявано от изпълнителния директор Михаил Николаев Ковачев,
направените по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева) за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд -
Разград в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4