Номер 24412.11.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ЛовечIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Секретар:МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20204300500489 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр. със Закон за защита от
дискриминация.
С Решение № 227/07.07.2020г.,пост.по гр.д.№ 55/2019г. РС-Троян е отхвърлил
иска с правно основание чл.71,ал.1,т.1 от Закон за защита от дискриминация,предявен от С.
Б. Б. ,изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „А.“-гр.Троян,към Затвора-
гр.Ловеч, против Х. А. П. -в качеството му на Началник на ЗОЗТ „А.“-гр.Троян,да бъде
установено извършването на действия спрямо ищеца, представляващи пряка
дискриминация, в периода от 27.02.2018г. до 28.01.2019г., лишавайки го от право на труд
поради това,че носи брада,като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и искът с правно
основание чл.71,ал.1,т.3 от ЗЗД на С. Б. Б. против Х. А. П. ,за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от по-неблагоприятното третиране на ищеца,изразяващи
се в унижение,обидно отношение,пораждане на чувство за малоценност,като сумата се
претендира заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата,като неоснователен и недоказан.
1
Постъпила е въззивна жалба от С. Б. Б. против решението. Твърди,че е
недопустимо, неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила-
сочи чл.10 и чл.148 от ГПК. Моли да се отмени и върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от фазата на съдебното дирене. Сочи,че въпреки уважаването на искането му по
реда на чл.190 от ГПК за задължаване на ответника да представи писмени доказателства, на
практика е приет като доказателства само един протокол, свързан с едно от сочените
заявления. По този начин е създадено впечатление, че соченото от ищеца нарушение на
правата му е единичен случай, а не системност. Като нарушение сочи също и редуцирането
от съда на броя на допуснатите в полза на ищеца свидетели. Счита,че по този начин съдът е
нарушил принципа за провеждане на справедлив процес,съотв. нарушена е ЕКПЧОС,
чл.5,ал.4 от Конституцията на РБългария. Твърди,че целенасочено е бил лишен от
доказателства,намиращи се при ответника,чиято доказателствена стойност има пряко
отражение върху спора.Твърди,че по този начин е накърнено правото му на защита.
Моли да се отмени обжалваното решение и делото се върне на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Моли да бъде освободен от внасяне на
държавна такса за обжалване на осн.чл.75,ал.2 от ЗЗД.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Х. А. П. . Заявява,че
поддържа твърдението си,че като служител на ГД“Изпълнение на наказанията“ е изпълнил
стриктно служебните си задължения и не е нарушил ЗЗДискриминация. Моли да се
потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът С. Б. Б. се явява лично и поддържа въззивната
жалба. Потвърждава, че претенцията му е за присъждане на обезщетение в размер на
10 000лв. за претърпени неимуществени вреди.
Въззиваемият се явява лично. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Отрича да е извършил акт на дискриминация спрямо въззивника.
От приложените по гр.д.№55/2019г.по описа на РС-Троян доказателства и
приетите в настоящето производство, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният
състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в
срок и от легитимирано лице. Отговарят на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК,поради което съдът я прие за редовна. Няма основания за промяна в това
становище.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка
2
по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори между страните, че ищецът е лишен от свобода и през процесния
период 27.02.2018г.- 28.01.2019г. е изтърпявал наказанието си в ЗОЗТ-Троян към Затвора
гр.Ловеч. Със Заповед №269/22.02.2018г. на Началника на Затвора-Ловеч Б. е разпределен в
ЗО„А.". Не се спори, че ответникът е бил началник на ЗОЗТ“А.“-Троян.
От приложените доказателства е видно, че и в предходни периоди Б. е
разпределян за изтърпяване на наказанието в ЗОЗТ „А."- от 22.03.2012г. до 06.10.2016г.
Установява се, че през 2016г. - на 1 юли, е документиран случай на неизпълнение на
разпореждане на началника на ЗО“А.“ от страна на Б.. В приложената Докладна записка №
353 от 01.07.2016г., съставена от мл.инсп.Ч.П. се сочи,че „..Началника на ЗО“А.“-гр.Троян
влезе на пост № 9 и разпореди на л.св.С. Б. Б. - 103 сп.п-ние да се приведе в приличен външен
вид. Същият отказва да изпълни разпореждането на Началника и да напише обяснения..“.
Изготвено е предложение от ИСДВР М. на осн.чл.100,ал.2,т.2 от ЗИНЗС за налагане на
дисциплинарно наказание за неизпълнение на разпореждане. Ответникът признава,че такова
не е наложено.
От приложеното адм.д.№300/2017г.по описа на Адм.съд-Ловеч се установява,че е
проведено производство по реда на чл.203,вр.с чл.204,ал.4, пр.1-во от АПК,във вр.с
чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 и сл.от ЗИНЗС. Предмет на разглеждане е иск на С. Б. срещу
ГД“Изтърпяване на наказанията“-София, за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на длъжностно лице от
ЗО“А.“-гр.Троян, в периода от 01.07.2016г. до 07.07.2016г.,в размер на 5000лв. и
имуществени вреди в размер на 36лв.,в нарушение на забраните в чл.3 от ЗИНЗС. При
запознаване с производството става ясно,че се касае за същия случай на устно
разпореждане за привеждане на Б. в приличен външен вид,при неизпълнението на което е
бил изведен от работа за времето от 01.07.2016.г. до 07.07.2016г. Постановено е Решение
№11/03.02.2018г.,по адм.д. №300/2017г. на Адм.съд-Ловеч,с което исковете са отхвърлени
като недоказани. С Решение №7008/10.05.2018г. по адм.д. №3786/2018г. на ВАС,
решението е потвърдено.
Отново във връзка със случая от 01.07.2016г. ответникът е представил писмо от
Омбудсмана на РБ с изх. № 5795/25.08.2017г., изпратено до Началника на Затвора-Ловеч, в
което е изразено становище,че отказът на л.св. Б. да изпълни разпореждането на Началника
на ЗОЗТ-Троян да се обръсне е правилен. Посочено е , че неизпълнението на
разпореждането от страна на лишен от свобода следвало да доведе до дисциплинарно
наказание съобразно чл.100,ал.2,т.2 от ЗИНС, каквото не е наложено, но същият ден Б. е
бил уволнен от работа. Препоръчано е да се възстановят трудовите права на С. Б..
Хронологията на нормативната уредба по спорния въпрос за носенето на брада
3
има начало от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (отм.
01.02.2010г.), в който в чл.33,ал.3 е регламентирано, че „Лишените от свобода нямат
право да носят бради“ . В актуалния Правилник е съществувала нормата на чл.69, която е
постановявала, че „..Лишените от свобода могат да носят прилично поддържани коси и
бради, собствени обувки, а с разрешение на началника на затвора или поправителния дом-
и собствено горно облекло.“. Разпоредбата е отменена с “ДВ“- бр.20 от 2014г. и в момента
не е възпроизведена в изричен подзаконов текст. Видно е,че регламентацията на това
изискване е с вътрешни подзаконови норми- Правила за вътрешния ред. По делото е
представена е Заповед № 306/22.03.2016г. на Началника на Затвора-Ловеч, действала в
процесния период, с която са определени правила за вътрешния ред в корпуса на Затвора
Ловеч и ЗОЗТ „А."-Троян. В раздел V „Работа на лишените от свобода", в т.9 е въведено
изискване „Лишените от свобода се отвеждат на работа в приличен външен вид".
Приложена е и Заповед №Л-1399/03.12.2019г. на Началника на Затвора-Ловеч за
определяне на правила за вътрешния ред в корпуса на Затвора Ловеч и ЗОЗТ„А."-Троян и
която отменя предходната Заповед № 306/22.03.2016г. Видно е, че в раздел V „Работа на
лишените от свобода“ няма промяна в указанията- т.9 е възпроизведена в същия вид и
допълнена- „..т.9.Лишените от свобода се привеждат на работа в приличен външен вид,
съобразен с характера на извършваната от тях работа". Заповедта не касае процесния
период.
Във връзка с твърденията на ищеца за недопускане до работа по делото е
представена Заповед № І-139/12.04.2016г. на началника на ЗО“А.“, с която на основание
чл.172,ал.2 от ЗИНЗС,във връзка с чл.165,ал.1 от ППЗИНЗС е определен състав на
Комисията за подбор на лишените от свобода при назначаване на работа. В състава й влизат
-председател-началник на сектор ЗО“А.“ и членове-инспектор психолог, инспектор надзор
и охрана и завеждащ здравната служба. Подробно са регламентирани допълнителните
участници според вида предлагана работа. Предвидено е,че лишените от свобода се
запознават с резултатите от решенията на Комисията чрез изготвени протоколи, поставени
на общодостъпно място или със заповед за назначаване. Представени са и допълнително се
изиска от настоящата инстанция справка за проведените конкурси и изготвените протоколи.
От Справката с изх.№5284 от 28.09.2020г. (представена по настоящето дело) се
установява,че за процесния период от 27.02.2018г. до 28.01.2019г.в ЗО“А.“-Троян са
проведени 23 конкурса за свободни работни места. С. Б. е подал 4 заявления за участие и по
всички не е бил одобрен. Представени са протоколите от заседанията на Комисията по
чл.35,вр.с чл.165 от ППЗИНЗС. Б. е участвал в конкурсите на 13.03.2018г., на 27.03.2018г.,
на 11.04.2018г. и на 13.08.2018г. Видно от протоколите Комисията е въвела критерий за
избор на лишените от свобода, по същество е идентичен,с изключение на изисквания срок
на остатъка от наказанието- „остатък от присъдата не по-малък от 2/6 месеца“,а в
последните два е въведено и изискване за основно образование. Приложена е и Справка за
действително отработените от С. Б. дни,които за 2018г.считано от м.февруари до м.януари
на 2019г., са общо 49.ЗА 2019г. и 2020г. не са отразени отработени дни.
4
Ищецът представи и трудова характеристика от д-р П. към ЗО“А.“-Троян,в която
се сочи,че за времето,през което е работил като санитар в Здравната служба (15.10.2012г.-
08.02.2016г.), се е справял много добре със задълженията си и притежава нужните интелект
и умения да изпълнява поставените му задачи, при нужда проявява необходимата
инициатива за по-добра организация на работата. Това сведение не касае процесния
период,поради което не е относимо към спора.
В подкрепа на тезите си страните са ангажирали свидетели.
Ангажираните от ищеца св.Ч.П., работи като надзирател в ЗОЗТ-Троян.
Потвърждава,че той е съставил Докладна записка № 353/01.07.2016г. Обяснява, че към този
момент на лишените от свобода не е било разрешено да бъдат с брада,като това се е
променило в последствие. Свидетелят М.К. е лишен от свобода и от 2013г. е в ЗОЗТ“А.“-
Троян. Познава ищеца и потвърди за случай,когато е оспорил нареждане от началника на
общежитието за премахване на брадата му през 2016г. и е спрян от работа. Сочи,че още
през 2014г.,когато е работел като санитар, Б. е имал брада. В последствие, след отмяната на
забраната,са се увеличили хората с брада в затвора.
От ответника са ангажирани св.Ю.Ю. и св.С.Р.- двамата надзиратели в ЗОЗТ„А."-
Троян,които потвърждават хронологията на регламентацията на възможността лишените от
свобода да имат брада. Потвърдиха,че до 2012г. това е било забранено,след това е въведен
критерий да бъдат в „приличен външен вид“-„..прилично подстригани бради и коси..“. След
препоръка от Омбудсмана на РБ през 2016г. е преустановена дейността по контролиране на
лишените от свобода за наличието на бради. Категорични са,че не е имало различно и
„неравно“ третиране на лишените от свобода по този критерий.
Съдът приема показанията на свидетелите за обективни, непротиворечиви и ясни
и ги съобразява при решаване на спора.
При така установеното от фактическа страна, съставът приема,че съдът е сезиран
с искове с правно основание чл.71,ал.1,т.1 и иск по чл.71,ал.1,т.3 от Закона за защита от
дискриминация. Ищецът твърди,че ответникът е извършил спрямо него действия, които
представляват „пряка дискриминация“, моли да бъдат установени и му се присъди обезщетение за
претърпените от тези действия неимуществени вреди. Определя равностойността на
неимуществените му вреди в размер на 10 000лв. и иска да бъде присъдено обезщетение в този
размер.
Като признак, по който твърди,че е дискриминиран, Б. сочи наличието на брада.
Твърди, че ответникът-като началник на ЗОЗТ“А.“-Троян, не го е допускал до работа поради
наличието на брада през периода 27.02.2018г.-28.01.2019г.
При произнасянето си съставът съобразява дадената в чл.4,ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.
легална дефиниция за „пряка дискриминация“. Предвидено е, че неправомерният диференциран
подход към отделни лица трябва да е основан на някой от посочените в ал.1 признаци. Съгласно
чл.4,ал.1 от ЗЗДискр., „. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
5
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република
България е страна.“ В разпоредбите на ал.2 и ал.3 се съдържа определение на понятията „пряка
дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата случая неправомерният резултат се
изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от
други, при сравними сходни белези. ЗЗДискр. Необходимо е да е налице и пряка причинно-
следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която следва да
попада в категорията на изброените признаци.
Съгласно чл.9 от ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация,
доказателствената тежест за обосноваване на незаконното различно третиране,е на ищеца,който
твърди,че е дискриминиран.
При съобразяване на изложените законови критерии съставът намира,че претенцията
на С. Б. е неоснователна и недоказана.
На първо място не може да се приеме,че твърденият от ищеца признак- наличие или не
на брада, е от относимите към чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. критерии. Както е видно от нормата- освен да
бъде определящ и идентифициращ, този признак следва да е установен в закон или международен
договор, по който Република България е страна. Установи се по делото, че до 2010г. на лишените
от свобода е било забранено да носят брада-чл.33,ал.3 от ППЗИНЗС(отм.). Това може да се обясни
със спецификата на дейността в пенитенциарните заведения и съществувалите тогава методи
на провеждане на генералната и специална превенция при изтърпяване на наказанията. След
2010г.,обаче подобна забрана не съществува и е видно,че е възприет далеч по-либерален
подход за въвеждане на критерия за „приличен външен вид“. Това изискване е било в сила
през процесния период. Забрана за носене на брада не е съществувала за времето от
27.02.2018г.-29.01.2019г., няма и в момента. Носенето или не на брада от лишените от свобода
вече е личен избор на всеки човек и намеса на Държавата не е предвидена. С оглед на изложеното
съставът намира,че ищецът не е доказал, наличие на защитен от ЗЗДискр. признак, по който
е дискриминиран.
На следващо място следва да се съобрази,че установяването на неблагоприятното
третиране следва да се извърши чрез съпоставяне. Необходимо е да се сравнят различни правни
субекта при едно и също поведение (действие или бездействие) на друг правен
субект(ответникът), за да се установи дали е налице по-неблагоприятно третиране. Ищецът не
доказа твърдението си, че единствено спрямо него ответникът е проявявал дискриминационно
третиране поради наличието на брада. Напротив-всички свидетели категорично установяват,че
след 2014г., след 2016г., в резултат на изменението на нормативната уредба, лишените от свобода
са могли и могат свободно да носят бради и единственото ограничение е критият „приличен
външен вид“. Последният не може да се определи като дискриминационен,тъй като е израз на
културата и развитието, на общовалидни естетически норми, приложими в съвременното
общество.
При горните съображения съставът приема,че ищецът не е доказал спрямо него да е
приложена дискриминация по признака наличие на брада.
Не може да се сподели и твърдението за неблагоприятно третиране на Б. при
преценката за предоставяне на възможност да работи докато изтърпява наказанието си в
ЗОЗТ“А.“-Троян. Известно е,че организацията на този избор е възложена на Комисията по
чл.35,съотв.чл.165 от ППЗИНЗС. Преценката кой от лишените от свобода да бъде допуснат на
работа е на колективен орган-комисия, а не на началника на затворническото общежитие. От това
следва,че не би могло в негова отговорност да се вмени решението да бъде избран или не
определен лишен от свобода за работа,за която е кандидатствал.
Установи се,че в съответствие с нормативната уредба в ЗОЗТ“А.“-Троян е определена
6
нарочна комисия за произнасяне, с конкретно предвиден състава, процедурата за работа и
уведомяване на взетите решения. Представени са нарочни протоколи за всички проведени
конкурси и в тях конкретно и ясно са посочени критериите за избор. Във всички проведени през
процесния период конкурси,критерият е остатък от срока на наказанието,в един е въведен и
образователен-основно образование. Никъде не се открива като критерий за избор наличието или
не на брада. Не следва да се забравя,че правото на труд при лишените от свобода не е гарантирано
както за останалите граждани. Съгласно чл.77 от ЗИНЗС то се осигурява по възможност.
Полагането на общественополезен труд е част от мерките за превъзпитание и те се преценяват
индивидуално според лицето,компетенциите му, а и възможностите за осигуряване на подходяща
работа. Затова и е неправилна аналогията,която ищецът прави с нормата на чл.12 от ЗЗДискр.,тъй
като в неговия случай липсва трудово правоотношение, категориите „работник“ и „работодател“.
По изложените съображения съставът напълно споделя извода на РС-Троян за
неоснователност на иска с правно основание чл.71,ал.1,т.1 от ЗЗДискр.
Лишена от основание се явява и претенцията за определяне и присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на дискриминиране на ищеца-искът
по чл.71,ал.1,т.3 от ЗЗДискр. Ищецът не е ангагажирал никакви доказателства в подкрепа на
твърдението си, че в резултат на по-неблагоприятното третиране е изтърпял „унижение, обидно
отношение, пораждане на чувство за малоценност.“.
По изложените съображения съставът намира,че обжалваното решение на РС-
Троян е правилно и законосъобразно, обосновано и с категорично мотивиран извод за липса
на действия по дискриминиране на ищеца по см.на чл.4,ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.
По разноските в настоящето производство.
Разноски не са претендирани от въззивника, поради което не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
227/07.07.2020г., постановено по гр.д.№55/2019г. на РС-Троян, с което са отхвърлени
исковете на С. Б. Б. ,изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „А.“-
гр.Троян,към Затвора-гр.Ловеч, против Х. А. П. -в качеството му на Началник на ЗОЗТ „А.“-
гр.Троян, с правно основание чл.71,ал.1,т.1 от Закон за защита от дискриминация за
установяване на извършено нарушение-действия спрямо ищеца, представляващи пряка
дискриминация, в периода от 27.02.2018г. до 28.01.2019г., лишавайки го от право на труд
поради това,че носи брада, и с правно основание чл.71,ал.1,т.3 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение в размер на 10 000(десет хиляди)лева за претърпени неимуществени вреди от
по-неблагоприятното третиране на ищеца,изразяващи се в унижение,обидно
отношение,пораждане на чувство за малоценност,като сумата се претендира заедно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,като
неоснователни и недоказани.
С оглед цената на иска и при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК
7
решението може да се обжалва в 1-месечен срок от уведомяването на страните,пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8