РЕШЕНИЕ
№ 705
гр.Бургас, 14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 15 април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря К. Л., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев а.д. № 600 по описа на съда за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.70 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Производството е образувано по искане на окръжния прокурор
в Окръжна прокуратура Бургас за възобновяване на административнонаказателното
производство по КАНД № 116/2020г. на Административен съд Бургас.
Страна в производството е ЕТ Турхи – Т.И., ЕИК:*********,
с адрес община Несебър, с.Кошарица, ул.Първи май 39. В производството тази
страна участва чрез пълномощник – адвокат И.Н.от АК Бургас.
Страна в производството е и директорът на дирекция
Инспекция по труда гр.Бургас. В производството тази страна участва чрез
пълномощник – юрисконсулт В.И.-Н..
Искането на прокурора е за възобновяване на
административнонаказателно производство, започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение № 02-0002552/14.06.2019г., съставен
от началник отдел в ДИТ Бургас. Въз основа на АУАН е издадено наказателно
постановление № 02-0002552/18.07.2019г. от директора на ДИТ Бургас. С
наказателното постановление на ЕТ Турхи – Т.И. е наложена имуществена санкция
1 500лв. за извършено административно нарушение по чл.414 ал.3 от КТ. В обстоятелствената
част на наказателното постановление АНО приел за установено, че едноличният
търговец, в качеството си на работодател, на 23.05.2019г. в 10.50 часа, на
строителен обект по изграждане на вилни сгради в поземлен имот с идентификатор
57491.19.333, намиращ се в м.Лахана, в землището на гр.Поморие, не е уредил
отношенията си по предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с лицето И.Г.Н.. Последният бил установен при проверка
от контролните органи да работи на обекта, осъществявайки дейности по монтаж на
външно скеле. При проверката Н. собственоръчно декларирал, че работи като общ
работник с трудово възнаграждение 560лв. Качеството на работодател на
едноличния търговец АНО приел за установено въз основа на договор за
строителство на обекта, възложено на ЕТ Турхи – Т.И. от Стомед – 69 ООД.
По-нататък в искането на прокурора се сочи, че издаденото
наказателно постановление е било обжалвано пред съда и потвърдено с решение №
95/29.11.2019г. по АНД № 289/2019г. на РС Поморие. Първоинстанционното решение
е обжалвано и е оставено в сила с решение № 381/09.03.2020г. по КАНД №
116/2020г.
Като основание за искането на прокурора е посочена
разпоредбата на чл.70 б.В от ЗАНН, съгласно която административнонаказателните
производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и
решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на
наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато се открият
обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на
обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението,
решението или определението на съда. В тази връзка се сочи, че при извършена
проверка на дейността на ЕТ Турхи – Т.И. са открити договори за подизпълнение
на строителния обект в имот с идентификатор 57491.19.333, с които едноличният
търговец е възложил строежа на обекта на
дружествата Рам-Дан Комерс ЕООД и Мадара Иншаат ЕООД. По-нататък при
осъществения контрол на дейността на посочените търговци в счетоводната
документация на Рам-Дан Комерс ЕООД са били открити два договора от
12.05.2019г. и 21.05.2019г., с които това дружество е възложило на И.Г.Н.
извършване на дейности по строителния обект – демонтаж, преместване и монтаж на
три външни скелета на процесния строеж, при определено възнаграждение 70лв. на
ден. Именно тези два договора се сочат като основание за отправеното до съда
искане – същите представляват като документи нови доказателства и същевременно
като сделки представляват нови факти, които според прокурора са от съществено
значение за правилното решаване на делото и не са били известни при
разглеждането на случая от административнонаказващия орган, а в последствие и
на съда. Иска се административнонаказателното производство да бъде възобновено,
като се постанови решение по същество, с което се отмени издаденото и влязло в
сила наказателно постановление. Към искането на прокурора са приложени заверени
преписи от всички посочени в него документи.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането. Не сочи
нови доказателства.
В съдебно заседание ЕТ Турхи – Т.И., чрез пълномощника
си, изразява становище за основателност на направеното от прокурора искане. Не
сочи нови доказателства.
В съдебно заседание директорът на дирекция ДИТ Бургас,
чрез представителя си, изразява становище за неоснователност на направеното от
прокурора искане. Не сочи нови доказателства.
Искането за възобновяване на административнонаказателното
производство е допустимо – внесено е от окръжния прокурор при Окръжна
прокуратура Бургас, който е компетентен за това, съобразно изискването на чл.72
ал.1 от ЗАНН. Искането е направено в срока по чл.71 от ЗАНН – преди изтичането
на двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, а именно
от датата на постановяването на решението по касационното обжалване – 09.03.2020г.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Посочените в искането на прокурора два договора не са
били известни на решаващия съд при разглеждането на делото в последната му
инстанция, с което е изпълнена една от предпоставките за възобновяване по чл.70
б.В от ЗАНН.
Не е налице другата предпоставка на закона – двата
договора да са от съществено значение за разкриване на обективната истина.
Изискването за съществено значение напрактика означава, че обсъждането на
достоверността на новите доказателства и правното значение на новите факти следва
да обоснове краен извод относно законосъобразността на наказателното
постановление, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение. В
случая представените от прокурора два писмени договора, като доказателства, се
приемат за недостоверни от настоящата инстанция, по следните съображения.
Преди всичко по делото е било установено и безспорно
между страните, че ЕТ Турхи – Т.И., въз основа на приложения договор от
01.06.2018г. (л.16 от делото), към датата на проверката – 23.05.2019г., е
изпълнител на строежа на вилни сгради в ПИ 57491.19.333, което създава
изначалното предположение, че работещите на този строеж лица са наети от
едноличния търговец. Това обстоятелство следва да се приеме за обоснован
фактически извод при липсата на доказателства, установяващи нещо различно.
Домогвайки се да установи нещо различно и по този начин
да се освободи от търсената му административнонаказателна отговорност,
строителят се е позовал на два договора за подизпълнение от 16.06.2018г.,
съответно с Мадара Иншаат ЕООД и Рам-Дан Комерс ЕООД (6 и 7 от делото). От тях
обаче, не може да се установи изпълнение, осъществено от посочените като
подизпълнители еднолични търговски дружества.
От една страна поради това, че предмета не е ясно
индивидуализиран чрез описание на договорените СМР, както например е описан в
договора от 01.06.2018г. и приложената към него количествено-стойностна сметка.
Предвид липсата на ясен предмет на договорите с подизпълнителите, напрактика остава
недоказано, че именно дейността, осъществявана от работника Н. – монтаж и
демонтаж на скеле, е била изпълнявана от някой от двамата подизпълнители и в
частност от Рам-Дан Комерс ЕООД.
Също така, иначе неясния предмет на договорите с
подизпълнителите, е изписан по идентичен начин в двата договора, което поставя
под сериозно съмнение каузалността им, а от там и достоверността на тези
писмени доказателства. Иначе казано сключването в един и същи ден на два
договора, с всеки от които едно и също лице възлага на две различни търговски
дружества, всяко от тях да осъществи самостоятелно и цялостно строеж, идентичен
по двата договора, сочи липсата на реална воля за постигане на договорените
правни последици (доколкото за страните е ясно, че обективно е невъзможно един
и същ строеж да се изпълни паралелно във времето два пъти), т.е. индицира
привидност на договорите.
Що се отнася до сочените като основание за възобновяване
два договора на работника Н. с подизпълнителя Рам-Дан Комерс ЕООД, те черпят
каузалността си от обсъдения по-горе договор за подизпълнение, поради което не
могат да се счетат за доказателства, способни да обосноват изводи, различни от
възприетите в съдебното решение, с което е приключило
административнонаказателното производство. След като не е установено Рам-Дан
Комерс ЕООД да е реален подизпълнител на строежа, възлагането от това дружество
на Н. да извършва такива строителни дейности не кореспондира с обективната
истина, визирана в чл.70 б.В от ЗАНН.
Към делото е приложен като доказателство и заверен препис
от решение № 877/16.07.2020г. по КАНД № 992/2020г. на Административен съд
Бургас. От текста на решението се установява, че във връзка с констатациите при
извършената процесна проверка на 23.05.2019г. и отново във връзка с
констатираното престиране на труд от работника Н., срещу ЕТ Турхи – Т.И. е
издадено и наказателно постановление № 02-0002551/18.07.2019г., с което на
търговеца работодател е наложена имуществена санкция затова, че е приел Н. на
работа като непълнолетен, без предварително разрешение от ДИТ Бургас. С
посоченото решение на касационен състав на Административен съд Бургас
административнонаказателното производство е приключело с резултат отмяна на
издаденото наказателно постановление. В мотивите на съда е посочено, че
събраните доказателства обосновават единствено предположение, че ЕТ Турхи – Т.И.
е работодател на работещия без разрешение на ДИТ непълнолетен. Изведен е извод,
че реализацията на административнонаказателна отговорност въз основа на
предположение стои в разрез със закона и това налага отмяна на наказателното
постановление.
Съдът приема, че изводите на съда по КАНД № 116/2020г. и
изводите по настоящото дело не противоречат на тези по цитираното КАНД №
992/2020г. на Административен съд Бургас. Това е така, тъй като, както изрично
е посочено в цитираните по-горе мотиви, наказателното постановление по КАНД №
992/2020г. на Административен съд Бургас е било отменено при приложение на
правилата за доказателствената тежест, която в производството е била изцяло
върху административнонаказващия орган. На практика мотивите на съда сочат, че
отмяната на наказателното постановление произтича от процесуалното поведение на
тази страна и пропуска и да посочи и представи доказателства, обосноваващи по
несъмнен начин качеството на работодател на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
В настоящото производство обаче,
административнонаказващият орган не носи доказателствена тежест, а съобразно
правилото на чл.70 б.В от ЗАНН съдът дължи цялостно изследване на посочените в
искането на прокурора нови доказателства и факти и съответствието им с
обективната истина при съпоставяне с целия доказателствен материал. При
извършването на тази преценка, както бе посочено по-горе, настоящата съдебна
инстанция приема, че сочените в искането два договора, като нови доказателства
и факти с правно значение, не могат да обосноват извод относно
законосъобразността на наказателното постановление, различен от възприетия в
решението на касационната инстанция, т.е. сочените новооткрити факти и
доказателства не са от съществено значение за разкриване на обективната истина.
Искането за възобновяване е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура Бургас за възобновяване на
административнонаказателното производство по КАНД № 116/2020г. на Административен
съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от настоящото решение да се изпратят за прилагане
но КАНД № 116/2020г. на Административен съд Бургас и АНД № 289/2019г. на
Районен съд Поморие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :