РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Белоградчик, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100048 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 74,
ал. 1 Закона за защита от дискриминация – за сумата от 10 631.31 лв. –
имуществени вреди, причинени поради лична вина на ответника и по чл.
86 ЗЗД – законни лихви върху главницата.
В исковата молба ищцата Ю. И. Д. от гр. В., чрез процесуалния си
представител – адв. Р. Д., твърди, че е била в трудовоправни отношения с
Община – Димово, с Кмет – ответника, като за периода 22.05.2013 г. –
31.12.2019 г. същата е заемала длъжността „Директор” на Детска градина
„Кокиче“ – село А., общ. Д., обл. В. Твърди, че за посочения период ищцата е
била уволнявана четири пъти, като уволненията й са признати за
незаконосъобразни от съда. Ищцата сочи, че на 19.06.2020 г. е сезирала
Комисията за защита от дискриминация, че е била дискриминирана на признак
„тормоз“ и „лично отношение“. С Решение № 132 от 07.04.2023 г. КЗД е
приела, че ищцата е дискриминирана на признак „тормоз и „лично
отношение“. Ищцата излага, че в резултат на незаконосъобразните уволнения,
е претърпяла имуществени вреди. Претендират се имуществени вреди,
1
изразяващи се в получени по – малко средства от работна заплата както
следва: От 01.02.2019 г. до 30.10.2019 г. същата е получила възнаграждение по
– малко от колкото ако е била на работа съгл. чл. 29 ал. 1 т. 1 от Колективен
трудов договор. Разликата е била с 29 % по – малко в сравнение с това, ако е
била на работа. За времето 01.11.2019 г. – 31.12.2019 г. ищцата е получила със
760 лв. по – малко в сравнение с възнаграждението което би получила, ако е
била на работа на заеманата до уволнението длъжност „Директор на детска
градина“. Претендира се обезщетение за имуществени вреди, в размер на
общо 10 631.31 лв. за периода 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г.
Предвид горното ищцата претендира, съдът да постанови решение, по
силата на което да осъди ответника, да й заплати сумата в размер на 10 631.31
лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от
неполучаване на трудово възнаграждение и получено по – ниско по размер
такова, поради лична вина ответника в качеството му на работодател, издал
заповедите за уволненията й, признати впоселдствие за незаконни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
В подкрепа на Исковата молба са представени писмени доказателства.
Ищцата е представлявана от процесуален представител – адв. Р. Д. от
АК – Видин.
В хода на устните състезания, процесуалния представител на ищцата
моли съда да уважи предявените искове, като подробни съображения са
изложени в представената по делото Писмена защита. Претендират се и
разноски по делото.
По делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в
която вещото лице – специалист в съответната област, е определило размера
на така претендираното обезщетение за имуществени вреди за исковите
периоди. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е
приобщено към доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответника.
Оспорва иска по основание и размер. Прави се възражение за настъпила
погасителна давност на исковата претенция. Правят се и възражения, че
ответника е уволнявал ищцата в качеството си на Кмет на Община – Димово, а
не в лично качество, поради което и се явява ненадлежна страна по делото в
2
качеството му на физическо лице така, както е предявен иска.
Ответникът е представляван от адв. М. М. от АК – Видин. В хода на
устните състезания, процесуалния представител на ответника пледира съда да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Подробни
аргументи са изложени в представената по делото Писмена защита.
Съдът, преценявайки изложеното в Исковата молба, предвид
възраженията направени с Отговора, както и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна :
Предвид правната квалификация на така предявените искове, с доклада
по чл. 146 ГПК, съдът вмени в тежест на ищцата да докаже следните
обстоятелства: а/ че ответника, в качеството на Кмет на Община – Димово –
работодател на ищцата, е издал заповедите за дисциплинарното й уволнение,
които впоследствие са признати за незаконосъобразни с влезли в законна сила
съдебни актове и ищцата е възстановена на заеманата до уволнението
длъжност.; б/ лична вина на ответника – че недобросъвестно е използвал
служебното си положение за постигане на други цели извън кръга на
служебните си задължения, като след като му е било известно, че не са били
налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата,
е издал уволнителните заповеди, по силата на които ищцата е била
дисциплинарно уволнена.; в/ че уволненията са извършени от ответника на
признак на дискриминация - „тормоз“ и „лично отношение“, признато по
надлежния ред – от КЗК с влязло в законна сила решение на КЗД.; г./ че на
ищцата са причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
от неполучено трудово възнаграждение, поради уволнението, в това число, че
същата е останала без работа, поради уволнението за периода 01.02.2019 г. –
31.12.2019 г.; г/ че същата е страна по колективен трудов договор.; д/ размера
на имуществените вреди; е/ причинна връзка между деянието и вредите.
От своя страна, ответникът, с оглед твърденията си в Отговора следваше
да докаже – че вземането на ищцата е погасено по давност.
При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът се ръководи от
установената по този въпрос съдебна практика. Основанията за присъждане на
такъв вид обезщетение, са изброени в незагубилото своето приложение
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленум на ВС – когато ръководител на
организация или учреждение, който е издал заповед за уволнение, призната
3
впоследствие за неправилна по надлежния ред, наред с издаване на заповедта
е причинил и непозволено увреждане при недобросъвестно използване на
служебното положение и в други подобни случаи, той дължи обезщетение.
Т.е., от определящо значение за изхода на делото е, налице ли е
основание за претендиране на лична вина спрямо ръководителя на
работодателя, издал отменената уволнителна заповед.
Съдът намира, че в случая, с оглед събраните по делото доказателства, се
доказа това обстоятелство, а именно – виновно извършено от страна на
ответника – работодател уволнение на ищцата.
С Решение № 132 от 07.04.2023 г. по преписка № 457, Комисията за
защита от дискриминация /КЗД/, е приела за установено, че ответника Л. Г. Л.
– бивш Кмет на Община – Димово, е осъществил „тормоз“ по смисъла на & 1,
т.1 от ДР на ЗЗДискр., по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак
„лично отношение“ спрямо Ю. И. Д.., за което му е наложена Глоба в размер
на 500 лв. Решението е влязло в законна сила на 10.05.2023 г. В мотивите си,
КЗД е приела, че спрямо ищцата „е налице нежелано поведение, което се
установява от множеството съдебни решения, с които съдът отменя всички
заповеди, с които на Ю. Д. е било прекратявано многократно служебното
правоотношение и същата е възстановявана на заеманата от нея длъжност в
ОДЗ Кокиче.“ КЗД е приела, че „спрямо ищцата е създадена враждебна,
обидна и унизителна среда на работното място, тъй като след всяка отмяна на
уволнителната заповед, след кратък интервал от време, следва нова, с ново
уволнително основание, след което тя е възстановявана на работа.“ Поради
това, КЗД в мотивите на решението си приема, че „по категоричен начин се
установяват дани за системни и целенасочени действия от страна на ответника
Л. Л. – бивш Кмет на Община – димово, спрямо ищцата Ю. Д., целящи същата
да бъде освободена от длъжност“. При тези съображения, Комисията е
постановила решението си, с което е приела, че е осъществена форма на
дискриминация спрямо ищцата, от страна на ответника – „Тормоз“ на признак
„лично положение“.
Съгласно Решение № 73 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г.,
IV г.о., ГК, в случаите, когато дискриминационното действие е установено от
КЗД или от административен съд по пътя на обжалването, претенцията за
обезщетение за вреди се квалифицира по чл. 74 ЗЗДискр. и се разглежда
4
съответно от общите или от административните съдилища /чл. 74, ал. 1 и ал. 2
ЗЗДискр./ в зависимост от вида на отношенията, по повод на които е
осъществено дискриминационното третиране – дали са отношения на
равнопоставеност или на власт и подчинение.
В тези хипотези съдът не установява повторно осъществена ли е
дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли
причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от
дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.
По смисъла на същото решение, когато действието по уволнението е
признато и за дискриминационно, тогава се прилага специалният закон – в
случая ЗЗДискр. и исковете се разглеждат по чл. 71, ал. 1, т. 3 или 74, ал. 1,
съответно ал. 2 ЗЗДискр., като могат да се предявят, както срещу прекия
извършител на дискриминационното действие, така и срещу юридическото
лице – възложител. Няма ограничение за вида на вредите, за които може да се
претендира обезщетение – важи общият принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Поради това, съдът намира, че с представеното по делото Решение на
КЗД по Преписка № 457, влязло в законна сила на 10.05.2023 г., по смисъла на
което е прието, че спрямо ищеца е упражнена дискриминация от страна на
ответника, в качеството му на работодател, на признак „лично положение“, е
доказано едно от вменените на ищцата обстоятелства: лична вина на
ответника – че недобросъвестно е използвал служебното си положение за
постигане на други цели извън кръга на служебните си задължения, като след
като му е било известно, че не са били налице основанията за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата, е издал уволнителните заповеди, по
силата на които ищцата неколкократно е била дисциплинарно уволнена.
Съгласно установената съдебна практика по този въпрос, само с
наличието на влязъл в законна сила акт, с който е установено реализирането на
акт на дискриминация на някои от признаците й е достатъчно да се счита
осъществена дискриминация и не е необходимо повторното доказване на това
обстоятелство в процес, какъвто е настоящия, тъй като дискриминационното
действие е установено с влязъл в законна сила акт на КЗД. Вече установеното
правно положение със силата на присъдено нещо, е основа, с която страните и
съдът следва да се съобразят и да действат съобразно правното положение,
установено от съда. Целта на силата на присъдено нещо, е и
5
непререшаемостта на вече разрешен правен спор.
Доказа се и вмененото на ищцата обстоятелство, че ответника, в
качеството на Кмет на Община – Димово – работодател на ищцата, е издал
заповедите за дисциплинарното й уволнение, които впоследствие са признати
за незаконосъобразни с влезли в законна сила съдебни актове и ищцата е
възстановена на заеманата до уволнението длъжност. Горното се установява
от приложените писмени дсоказателства – Решение № 87/ 25.08.2016 г. по
гр.д. № 245 /20216 г. по описа на РС – Белоградчик, Решение № 9/ 22.01.2019 г.
по гр.д. № 658/ 2018 г. по описа на РС – Белоградчик, Решение № 37/
17.05.2019 г. по в.гр.д № 102/ 2019 г. по описа на ОС – Видин, Определение №
43/ 05.02.2020 г. по гр.д. № 3300/2019 г. на ВКС, Определение № 49/
28.01.2022 г. по гр.д. № 3300/ 2019 г. на ВКС, Решение № 169/ 31.08.2018 г. по
гр.д. № 409 по описа за 2018 г. на РС – Белоградчик, Решение № 2/ 26.01.2016
г. по гр.д. № 512/ 2015 г. на РС – Белоградчик, Решение № 42/ 14.04.2016 г. по
гр.д. № 96 по описа за 2016 г. на ОС – Видин.
По силата на горецитираните Решения, уволнителните заповеди на ищцата,
всеки път са били обявявани за незаконосъобразни и същата е възстановявана
на заеманата до уволнението длъжност Директор в ОДЗ „Кокиче“ – с. А.
От тук насетне следва да се прецени има ли причинени на пострадалото
лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното
нарушение и какъв е размерът на обезщетението.
Когато уволнението е признато за незаконно, работникът или
служителят има право на обезщетение за причинените му от това вреди, но
само за имуществените такива, изразяващи се в пропуснат доход от
възнаграждение за престиране на труд, съответно разликата между
получавано преди уволнението и по-ниско по размер възнаграждение по
нововъзникнало правоотношение.
Видно от представеното по делото копие от Трудова книжка на ищцата,
за исковия период 01.02.2019 г. до 28.10.2019 г., същата не е работила по
трудово правоотношение. Предвид представената от Дирекция „Бюро по
труда“ – гр. Видин, информация, за този период, ищцата не е била
регистрирана и като безработна, и не е участвала в програми по временна
заетост.
Следователно, за периода 01.02.2019 г. до 28.10.2019 г., ищцата е
6
останала без доходи, в резултат на уволненията й, които следва това са
признати за незаконосъобразни. За този период, не са й присъждани
обезщетения по чл. 225, ал. 1 КТ, които да бъдат приспаднати от размера на
полагащото й се обезщетение за пропуснати ползи.
Съдът, ръководейки се от съдебната практика, е възложил да вещото
лице да даде заключение какъв е размера на претендираното обезщетение на
ищеца, което би получил, в случай, че не беше уволнен, като при изчислението
са приспаднати всички удръжки и вещото лице е съобразило, че
обезщетението не следва да се изчислява на база брутно трудово
възнаграждение за месеца, прехождащ уволнението, тъй като в тези случаи
обезщетението се определя не по реда на КТ, а по реда на чл. 51 ЗЗД, т. е. като
обезщетение, което би получил ищеца, ако работеше по трудовото
правоотношение с ответника.
Размерът на обещетението за първия период – от 01.02.2019 г. до
30.10.2019 г., съгласно заключението на вещото лице, е в размер на 10 410.08
лв.
Видно от представеното копие на трудова книжка на ищцата, на
28.10.2019 г., същата е назначена на длъжност „старши учител“ в детска
градина, като на 15.01.2020 г. е преназначена на същата длъжност.
Поради това, за периода 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г., на същата следва
да бъде присъдено обезщетение, представляващо разликата между трудовото
й възнаграждение, получавано като Директор на ОДЗ и трудовото
правоотношение получавано на новоназначената длъжност като „старши
учител“. Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
размерът на тази разлика е 401.43 лв.
При това положение, съдът приема че иска за имуществени вреди е
основателен и доказан. Доказана е форма на дискриминация, личната вина на
ответника, както и причинно – следствената връзка между уволнението на
дискриминационна основа и пропуснатите ползи от неполучаване на трудово
възнаграждение от ищцата и получено по – ниско такова по размер.
Досежно възражението за настъпила давност, направено от ответника,
съдът не го възприема. Претенцията на ищцата е за периода от 01.02.2019 г. до
31.12.2019 г., като към настоящия момент не е изтекла 5 годишната
погасителна давност. Поради това, съдът не уважава правопогасяващото
7
възражение за настъпила давност по отношение на вземането на ищцата.
При тези мотиви, съдът приема, че ищцата в условията на пълно и
главно доказване доказа основателността на иска за имуществени вреди, като
в пълнота установи всички вменени й в тежест на доказване обстоятелства по
тази преценция.
В открито съдебно заседание на 23.07.2024 г., процесуалния
представител на ищцата, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, направи изменение
– намаление на предявения иск, като същия вместо за сумата от 11 020 лв. се
счита предявен за сумата от 10 631.31 лв. Поради това, съдът уважава иска за
претендирания размер.
След като съдът уважи главния иск, то основателен се явява и
акцесорния такъв за законни лихви за забава. Ответникът се счита за поканен
да плати, от датата на подаване на Исковата молба – 23.01.2024 г., поради
което и от този момент дължи законни лихви за забава върху главницата, до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото, съдът уважи изцяло предявените искове, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените по делото разноски. Предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 2
ЗЗДискр., за производствата пред съда по този закон не се събират държавни
такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Ищецът е освободен от
заплащането на такси и разноски в производството. Поради това, ответника
следва да заплати по сметката на РС – Белоградчик, направените по делото
разноски, от заплащането на които ищеца е освободен, съобразно цената на
уважения иск, а именно: 425.25 лв. – държавна такса и 150.00 лв. – за
възнаграждение за вещо лице.
Ответникът следва да заплати на ищцата направените от същата
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв., съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2024 г. В Договора е
отбелязано, че същите са платени в брой. Така, покрити се явяват критериите
на на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/ 2012 г., ОСГТК. Съгласно горното, „съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
8
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.“ В случая адвокатското възнаграждение е
платено в брой, за което има отбелязване в Договора за правна защита и
съдействие от 16.01.2024 г. Има доказателства, че разходите за адвокатско
възнаграждение са реално направени и следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника – съгл. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. Л. от гр. Д., обл. В., ул. „..........................” № ..., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. Д., с ЕГН ......................, с адрес: гр. В.,
ул. „.........................“ № ..., чрез адв. Р. Д. от ВАК, със съдебен адрес: гр. В.,
обл. В., ул. „..........................“ № ..., сумата от: 10 631.31 лв. (десет хиляди
шестотин тридесет и един лева и тридесет и една ст.) – на осн. чл. 74, ал. 1
от Закона за защита от дискриминация – обезщетение за причинени
имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.01.2024 г. /датата на подаване на Исковата молба/, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Л. Г. Л. от гр. Д., обл. В., ул. „.......................” № ..., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Белоградчик,
направените по делото разноски: 425.25 лв. (четиристотин двадесет и пет лева
и двадесет и пет ст.) – държавна такса и 150.00 лв. (сто и петдесет лева) – за
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Л. Г. Л. от гр. Д., обл. В., ул. „.”........................ №..., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. Д., с ЕГН ..................., с адрес: гр. В., ул.
„...............“ № ..., чрез адв. Р. Д. от ВАК, със съдебен адрес: гр. В., обл. В., ул.
„.....................“ № ..., направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева) – на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10