№ 714
гр. Варна, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501086 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „***”
АД – Варна против решение № 1106 от 02.04.2024 г., постановено по гр.д.№
11530 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Етажна
собственост с адрес в ***, представлявана от управителя „***", ООД не
дължи на въззивника сума в размер на 1 483,38 лева, начислена с фактура №
********** от 10.06.2022 г. за цена на електроенергия за периода 10.03.2022
г. - 07.06.2022 г. по партида с клиентски № *** и абонатен № *** за адрес на
потребление в ***, съставена въз основа на справка за корекция от 06.06.2022
г., по предявения от Етажната собственост с адрес в *** отрицателен
установителен иск, на основание член 124 от ГПК; както и е осъдено
въззивното дружество да плати на Етажна собственост с адрес в ***,
представлявана от управителя „*** " ООД разноски за производството пред
първата инстанция в размер на 915 лева, на основание член 78, алинея 1 от
ГПК.
1
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва,като
същевременно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че Ответното дружество доставя
електрическа енергия по партида с клиентски № *** и абонатен № ***. По
тази партида е монтиран електромер, измерващ електроенергията,
изразходвана в общите части на сградата, поради което като титуляр се води
Етажната собственост /ЕС/, за което би следвало да има сключен договор с
електроснабдителното дружество. Етажните собственици получили писмо от
„***“ АД, с което ги уведомили, че по партидата е начислена сума на обща
стойност 1 483,38 лева, за което е издадена фактура № ********** от
10.06.2022 г., въз основа на издаден констативен протокол /КП/ № 5101788 и
съгласно Правилата за измерване на количествата електрическа енергия
/ПИКЕЕ/. Твърди се, че посочената сума е нереална, тъй като не е възможно в
имота да бъде доставено количество електроенергия в начисления от
ответника размер за период, тъй като този електромер отчита консумацията в
общите части на блока, а сметката ежемесечно не надвишава 10-15 лева.
Ищецът оспорва извършеното отчитане на потребената електроенергия,
правилността на изчисленията и приложената методика. Заявява, че по време
на проверката на СТИ титулярът не е присъствал, не е присъствал и
представител по закон или пълномощие. Абонатът не е търсен на адреса за
съдействие, а в последствие не е бил връчен протокола за подпис. Процесният
2
протокол е подписан от лице, което не е представител на етажната
собственост. Оспорва, че лицето Р. Г. Р. е присъствал на проверката от самото
начало до нейния край и в негово присъствие е констатирано състоянието на
измервателните системи и свързващите електрически инсталации. Твърди, че
в негово присъствие не е установено, че проводник тип ПВ със сечение 1х10
кв.мм се е ползвал за фаза, като този кабел е монтиран преди СТИ от третата
фазова фиша на НН, към захранваща шина с автоматични предпазители.
Оспорва се, че в присъствието на свидетеля е замерен кабела, както и че по
него е имало товар. В настоящия случай не е ясно дали е установено
неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до СТИ или е
свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се
изразява в способността за точното и коректно измерване на реално
консумираната енергия, а задължение на електроразпределителното
дружество е да поддържа уреда в изправност. Счита, че е недопустимо, без да
е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното
отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в
сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на
електроенергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното
поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла
на член 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за
съконтрагента й вреди.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Заявява, че КП е съставен съобразно
изискванията на член 49, алинея 3 от ПИКЕЕ в присъствието на един
свидетел – етажен собственик, който е подписал протокола, като е
декларирал, че е запознат и съгласен с текста и констатациите му и, че е
присъствал при неговото съставяне. В настоящия случай извършената
корекция е на основание член 50 от ПИКЕЕ, който поради невъзможността
неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена, въвежда
фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на
датата на проверката три месеца. В този смисъл законовите разпоредби не
изискват за извършване на преизчислението изследване на реално потребено
количество енергия. За преизчислението е използвана методиката,
3
регламентирана в член 50, алинея 2 от ПИКЕЕ, като то е извършено на базата
на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Процесното
количество енергия е остойностено по определена от КЕВР цена, при
спазване разпоредбата на член 56 от ПИКЕЕ.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, а и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
досежно фактическата обстановка.
Предявен е отрицателен установителен иск, при който ответникът носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да
установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия
размер. В тази връзка с оглед твърденията твърденията на ответното
дружество същото следва да установи, че в резултат на извършена проверка
на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ
законосъобразно е коригирало сметката на ищеца.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен
вестник“ брой 54 от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6
е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена,
неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно с
влизане в сила на тези изменения законодателят е предвидил възможност да
бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия, но при
спазване на определени правила, като по силата на законовата делегация на
член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член
21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ
4
възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети
действащите към датата на извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в
„Държавен вестник“ брой 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. В член 45
и член 46 от посочените правила е регламентирано правото на оператора на
мрежата да извършва проверки на измервателните си системи за
съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както
да извършва технически проверки на място на измервателната
система/средствата за търговско измерване /член 46, алинея 1/.
В конкретния случай констатацията за наличие на неправомерно
свързване, довело до неотчитане на потреблението на електроенергия в
обекта на ищцата, е обективирана в КП.
Според член 49, алинея 2 и алинея 3 от ПИКЕЕ констативният протокол
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или на
негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ
от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В конкретния случай КП от проверката, извършена на 07.06.2022
г., е подписан от един свидетел, който е етажен собственик. Смисълът на
подписването на КП от свидетел е лицето да възприеме извършените пред
него действия от служителите на дружеството и това си действие да
удостовери, че това е вярно с поставяне на подпис в протокола. В конкретния
случай безспорно е установено от показанията на разпитаните пред първата
инстанция свидетели, единият от които е подписалият протокола, че Р. Р. е
възприел констатираната от ответното дружество ситуация – посочва
конкретния електромер, поставеният кабел с цвят /червен/, дължина /около 35
см/ и какво е представлявало подобно на байпас/. Единственото разминаване
е, че свидетелят сочи, че става въпрос за електромерът на ап.2, но е безспорно
установено посредством събраните по делото доказателства, че на същата
дата е извършена проверка и на електромерът на ап.2, при което е установено
същото въздействие и впоследствие е извършена корекция, но свидетел по КП
е Д. Ш.. Този свидетел при разпита му пред първоинстанционния съд явства
за наличието на неправомерно присъединяване към два електромера – този на
ап.2 и този, който отчета електроенергията на общите части. С оглед
изложеното настоящият състав на съда намира, че съставеният протокол от
5
формална страна отговаря на нормативните изисквания и е изготвен е при
спазване на процедурните правила.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния
случай се основава на разпоредбата на член 50, алинея 2 и алинея 3 от
ПИКЕЕ, в които разпоредби е визирано, че при промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като самото преизчисляване се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения /кабели, проводници, свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че в конкретния случай се касае за неправомерно вмешателство
върху СТИ, защото е констатирана промяна на схемата на свързване чрез
монтиране на проводник към трета фаза на шина преди СТИ, тоест
неотчитането на част от преминалата през СТИ електроенергия се дължи на
външна намеса в СТИ, респективно приложима е разпоредбата на член 50,
алинея 2 от ПИКЕЕ.
Обстоятелството дали в момента на извършване на проверката има товар
по проводниците или не е без значение за изхода на спора, доколкото е
безспорно установено, че е налице неправомерна промяна на схемата на
свързване, водещо до заобикаляне на СТИ, респективно до
неизмерване/неправилно или неточно измерване.
Основателни се явяват и другите направени от ответното дружество
възражения. Извършената корекция е на основание член 50 от ПИКЕЕ, който
поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде
точно измерена, въвежда фикционно изчисление на доставеното количество
енергия за предходните на датата на проверката три месеца. В този смисъл
законовите разпоредби не изискват за извършване на преизчислението
изследване на реално потребено количество енергия. За преизчислението е
6
използвана методиката, регламентирана в член 50, алинея 2 от ПИКЕЕ, като
то е извършено на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. Процесното количество енергия е остойностено по определена
от КЕВР цена, при спазване разпоредбата на член 56 от ПИКЕЕ.
Изложеното води до извод, че предявеният отрицателен установителен
иск за недължимост на исковата сума се явява недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Поради различните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззивното дружество искане и съобразно
разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати направените в хода на производството съдебно-деловодни
разноски.
Пред първата инстанция ответното дружество е сторило разноски в
размер на 663 лева /408 лева за адвокатско възнаграждение, 250 лева –
възнаграждение за вещо лице и 5 лева за съдебно удостеверение /.
Пред въззивната инстанция сторените разноски от „***“ АД са 1 097,67
лева – 1 068 лева за адвокатско възнаграждение и 29,67 лева – платена
държавна такса за въззивното обжалване.
Съдът, обсъждайки направените от въззиваемия и пред двете инстанции
възражения, основани на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира
същите за основателни – заплатеният от дружеството адвокатски хонорар от
408 лева за първата инстанция не е прекомерен съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, но заплатеният за въззивната
инстанция в размер на 1 068 лева надвишава значително разумната сума.
Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
минимално адвокатско възнаграждение в случая е 333,84 лева. При това
положение съдът намира, че сумата от 340 лева за всяка инстанция
съответства, както на фактическата и правна сложност на делото, така и на
7
нормативната уредба. Към присъдената сума от 340 лева за една инстанция
следва да бъде начислен и ДДС, тоест 408 лева.
Общо дължимата на „***“ АД сума за сторени от него разноски пред
двете инстанции е 1 100,67 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1106 от 02.04.2024 г., постановено по гр.д.№
11530 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Етажна
собственост с адрес в ***, представлявана от управителя „***" ООД, не
дължи на „***” АД – Варна сума в размер на 1 483,38 лева, начислена с
фактура № ********** от 10.06.2022 г. за цена на електроенергия за периода
10.03.2022 г. - 07.06.2022 г. по партида с клиентски № *** и абонатен № ***
за адрес на потребление в ***, съставена въз основа на справка за корекция от
06.06.2022 г., по предявения от Етажната собственост с адрес в ***
отрицателен установителен иск, на основание член 124 от ГПК; както и е
осъдено „***” АД – Варна да плати на Етажна собственост с адрес в ***,
представлявана от управителя „*** " ООД разноски за производството пред
първата инстанция в размер на 915 лева, на основание член 78, алинея 1 от
ГПК, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажна собственост с адрес в ***,
представлявана от управителя „***" ООД, против „***“ АД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, иск за установяване недължимост на
сумата от 1 483,38 /хиляда четиристотин осемдесет и три 0,38/ лева,
начислена с фактура № ********** от 10.06.2022 г. за цена на електроенергия
за периода 10.03.2022 г. - 07.06.2022 г. по партида с клиентски № *** и
абонатен № *** за адрес на потребление в ***, съставена въз основа на
справка за корекция от 06.06.2022 г., на основание член 124, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес в ***, представлявана от
управителя „***" ООД, да заплати на „***” АД ЕИК ***, със седалище и
8
адрес на управление в град Варна - ***, сумата от 1 100,67 /хиляда и сто 0,67/
лева, представляваща извършени разноски пред двете инстанция за съдебно-
деловодни разноски и адвокатско възнаграждание, на основание член 78 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9