Решение по дело №3393/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 904
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20214520103393
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 904
гр. Русе, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520103393 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.89, ал.6 ЗТ във вр.чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Фата Моргана“ЕООД-гр.Русе, чрез редовно упълномощен
процесуален представител твърди, че на 25.01.2020г. между Р.А.В. и П.И.С.В. и ответното
дружество „Бохемия“ЕООД бил сключен Договор за туристически пакет №**********, по
силата на който В. закупили туристически пакет по програма „Прага- вълшебна и
очарователна, със самолет и обслужване на български език" за периода 02.04.2020г.-
05.04.2020г., за сумата от общо 1478.00лв. В изпълнение на задълженията по договора, на
27.01.2020г., клиентите заплатили сумата от 520.00лв. чрез превод по банковата сметка на
ответното дружество. Твърди, че след сключване на договора са настъпили непреодолими и
извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет
или превоза на пътници по см. на чл.89, ал.5 ЗТ. Като такива се сочат въведеното
извънредно положение с решение на НС на РБ във връзка с пандемията от коронавирус.
Поради тези обстоятелства, с препоръчана пратка изпратена на 18.03.2020г., на основание
чл.89, ал.5 и 6 ЗТ, Р.А.В. и П.И.С.В. едностранно прекратили сключения договор за
туристически пакет № ********** от 25.01.2020г., уведомили ответника, че не приемат
ваучер за заплатената сума в бъдещ период и поканили същия да им възстанови сумата от
520.00лв., чрез превод по банковата сметка, от която същата е била наредена. Тъй като
ответника не възстановил сумата в законовите срокове, с нова покана, изпратена на
17.04.2021г. до email адрес на поделение на ответника, последният за пореден път бил
поканен от В. да им възстанови платената и неоснователно задържана сума по надлежно
прекратения договор за туристически пакет. На 01.06.2021г. Р.А.В. и П.И.С.В., в качеството
си на цеденти, сключили с ищцовото дружество „Фата Моргана“ЕООД договор за цесия, по
1
силата на който вземането към ответника в размер на 520.00лв. било цедирано, като
цесионерът бил упълномощен от цедента да съобщи за извършената цесия.
С оглед на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което ответното дружество
да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 520.00лв.- представляваща
авансово плащане по надлежно прекратен Договор за туристически пакет
№**********/25.01.2020г. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Бохемия“ЕООД-гр.София чрез редовно
упълномощен процесуален представител признава частично иска до сумата от 260.00лв, като
моли да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Прави и възражения за ненадлежно
уведомяване за сключения договор за цесия, както и за частична нищожност на последния.
Не оспорва следните обстоятелства: 1.Сключване на процесния договор между ответника и
П.И.С.В., като възложител, действащ и в полза на Р.А.В.; 2.Заплащане от страна на
възложителя на депозит в размер на 520.00лв; 3.Надлежно прекратяването на Договора на
18.03.2020г., поради наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства.
От фактическа страна:
По делото не е спорно, а от представените доказателства се установява, че на 25.01.2020г.
П.И.С.В., като възложител, действащ и в полза на Р.А.В. и ответното дружество са
сключили Договор за туристически пакет №**********, по силата на който В. закупили
туристически пакет по програма „Прага- вълшебна и очарователна, със самолет и
обслужване на български език" за периода 02.04.2020г.-05.04.2020г., за сумата от общо
1478.00лв. В изпълнение на задълженията по договора, на 27.01.2020г. заплатили сумата от
520.00лв. чрез превод по банковата сметка на ответното дружество. Не е спорно и че
правоотношенто е прекратено едностранно от възложителя преди изпълнението му поради
непреодолими и извънредни обстоятелства-световна пандемия от коронавирус. Внесената
сума не е възстановена на клиентите.
На 01.06.2021г. Р.А.В. и П.И.С.В., в качеството си на цеденти, сключват с ищцовото
дружество договор за цесия/л.14/, по силата на който вземането към ответника в размер на
520.00лв. е цедирано, като цесионерът е упълномощен от цедента да съобщи за извършената
цесия. Липсват данни уведомлението за сключената цесия да е връчено на ответника преди
образуване на делото.
От правна страна:
Основателността на предявения иск, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване
следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно наличие
на валидно сключен с цедента договор за туристически пакет, изправността на цедента по
договора, а именно че е платил авансова сума, прекратяване на договора на соченото
основание и осъществяване предпоставките за това, а именно възникване след сключване на
договора на твърдяните непреодолими и извънредни обстоятелства, стоящи извън волята на
страните- обявената световна пандемия от коронавирус, въведеното извънредно положение
2
с решение на НС на РБ.
Горепосоченото е надлежно доказано от ищеца/цесионер/, а и не се оспорва от ответното
дружество. Ето защо съдът приема, че предпоставките на чл.89, ал.5 ЗТ са възникнали за
цедентите към 18.03.2020 г. и на тази дата те са имали право да прекратят договора с
ответника по този ред. Следва да се отбележи и че платения аванс се дължи и на основание
чл. чл.25, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците. Според посочения текст туроператор, който трябва да възстанови заплатена
сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено до 31.12.2020 г. поради
разпространението на COVID-19, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената
сума. Ако пътуващият не приеме ваучера/което е установено по делото-вж.покана л.12/ и
при липса на друго споразумение за туристически пакет- заместител, между туроператора и
пътуващия, туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на
пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име. Основната
предпоставка за приложението на този текст е отмяна на пътуването поради
разпространението на COVID-19. В случая липсват твърдения на ответника, че пътуването
не е отменено и че се е осъществило. Впрочем това е и напълно логично, тъй като видно от
Заповед № Т-РД-16-76/ 17.03.2020 г. на министъра на туризма от тази дата временно се
преустановяват всички организирани туристически пътувания по ЗТ на български граждани
извън страната. Т. е. към 02.04.2020 г. е имало заповед за отмяна на пътуването и
фактически то е отменено.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ответното дружество дължи възстановяване на
платената авансово сума от 520.00лв.,която ответника не твърди че е възстановил.
По възраженията на ответника.
В срока за отговор на ИМ, ответното дружество прави възражение относно надлежното му
уведомяване за сключения договор за цесия. Същото е неоснователно. Действително
липсват данни уведомлението за сключената цесия да е връчено на ответника преди
образуване на делото. Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика
/вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./, безпротиворечиво се приема, че уведомление
изходящо от цедента или от цесионера по изрично пълномощие от цедента и приложено към
ИМ на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Така е и в разглеждания случай. Такова уведомление е представено с ИМ/л.15/, налице е и
пълномощно, инкорпорирано в договора упълномощаващо цесионера да уведомява от името
на цедента длъжника за сключения договор. Уведомлението, заедно с исковата молба и
3
останалите писмени доказателства, е редовно връчено на ответника на 07.07.2021г., поради
което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за
туристически пакат в полза на ищеца е произвело действие спрямо Бохемия“ЕООД.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че дължи само половината от търсената
сума/260.00лв./, т.к. Р.А.В. не е страна по процесния договор за Договор за туристически
пакет. Фактът, че договора за туристически пакет е подписан, като възложител само от
П.С., а договора за цесия от Р.В. и П.С. няма правно значение за настоящия спор. Дори и да
се приеме, че Василев не е страна по Договор за туристически пакет, то Събева безспорно е
такава, същата е заплатила сумата от 520.00лв. на ответника и съответно надлежно е
прехвърлила това вземане на ищеца-цесионер.
По разноските:
Ответното дружество моли съда да приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК и да не му се
възлагат разноските по делото. Молбата е неоснователна. Текстът на чл.78,ал.2 ГПК е ясен,
точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са
кумулативно дадени, поради което е необходимо и двете да са налице в процесния случай. В
настоящия случай ответника признава иска частично, не е заплатил дори и сумата, за която
признава иска. Предвид изложеното съдът счита, че разноските по производството,
направени от ищеца в размер на 350.00 лв.-заплатени държавна такса и адв.
възнаграждение/съгласно списък по чл.80 ГПК-л.39/, следва да се поемат от ответното
дружество.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бохемия“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:гр.София,
ул.“Триадица“№6, представлявано от Б.Б.Б. да заплати на „Фата Моргана“ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,ул.„Драма“№15,
представлявано от М.В.Й. сумата от 520.00 лв., представляваща авансово плащане по
прекратен Договор за туристически пакет № **********/25.01.2020г., вземанията по който
Договор са прехвърлени на „Фата Моргана“ЕООД, ЕИК:********* с Договор за цесия от
01.06.2021г., както и сумата от 350.00 лв.- разноски.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по следната банкова
сметка: IBAN:BG.............., с титуляр адв.К.Д. Х..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4