Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№           / 13 юни                            Година 2014                        гр. С.З.

 

   В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

        

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 12.05.                                                                               2014 година                                                

В открито  заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: Х.З.

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

Т. д. №  342  по описа за 2013 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 213 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ЗАД "А.Б." АД гр. С, твърди в исковата си молба, че “Ф.” АД гр. С.З. е лизингополучател по договор за финансов лизинг № 10081/09.10.2006 г., сключен между него и “Х.Л.” ЕАД гр. С в качеството му на лизингодател. Предмет на договора за лизинг бил лек автомобил марка “Х.” модел “С.Ф.”, описан в исковата молба с номер на шаси и двигател и ДК № *.

От своя страна “Х.Л.” ЕАД гр. С сключило със ЗАД "А.Б." АД гр. С договор за застраховка във формата на застрахователна полица, посочена по-горе, към който са приложени и общи условия на застрахователя. По силата на застрахователния договор в следствие на неплащане на лизингови вноски се покрива риска от неизплащане на лизингови вноски от страна на лизингополучателя на застрахованото лице. Този договор бил одобрен от застрахователя с добавък № 37 от 16.10.2006 г. Съгласно погасителния план към договора за лизинг, ответникът бил задължен да плати цената по договора на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 659,27 евро с включен ДДС.

         Твърди се, че след сключването на договора за лизинг, ответникът е платил встъпителна вноска в размер на 3570,40 евро и първоначалните осемнадесет месечни лизингови вноски, след което преустановил плащанията към лизингодателя. Лизингодателят поканил ответника да изпълни забавените от него плащания на лизинговите вноски от месец май до месец август 2008 г., но плащане не било извършено. Лизингодателят е предявил правата си пред застрахователя и била заведена щета № 1640-08-217-000551, като във връзка с поетите застрахователни задължения на 28.11.2008 г. било изплатено на застрахованото лице обезщетение в размер на 48 872,26 лв., представляващо размера на неизплатените лизингови вноски по договора за финансов лизинг. С изплащането на тези вноски ищецът встъпил в правата на удовлетворения кредитор, като последния удостоверил този факт с суброгационно писмо до застрахователя. Била изпратена покана до ответника за доброволно изпълнение, но ответникът не изплатил сумата и изпаднал в забава.

         На 10.09.2013 г. ЗАД "А.Б." АД гр. С се разпоредило с моторното превозно средство за сумата от 10 450 лв., като с тази сума била погасена частично начислената лихва за забава в плащането.

         Моли съда да осъди ответника да заплати претендираните суми.

         В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор  от ответника “Ф.” АД гр. С.З., като излага съображения, че исковете са недопустими и неоснователни, като на първо място посочва, че ЗАД "А.Б." АД гр. С не е имало задължение за плащане на сумата от 48 872,26 лв. към “Х.Л.” ЕАД гр. С, като излага съображения за това.

         Посочва също, че “Х.Л.” ЕАД гр. С не е имало вземания спрямо “Ф.” АД гр. С.З. в посочения размер и в тази връзка липсват права, които ЗАД "А.Б." АД гр. С да суброгира. Не се отрича обстоятелството, че е сключен договор за финансов лизинг между “Ф.” АД гр. С.З. и “Х.Л.” ЕАД гр. С на описания в исковата молба автомобил. Посочва, че на 28.11.2006 г. автомобилът бил откраднат, като за това е бил уведомен застрахователят и лизингодателят, като застрахователят е отказал да заплати обезщетение за кражба на автомобила във връзка със сключената застраховка. На практика “Х.Л.” ЕАД гр. С разчитало на това без да предоставя вещ за ползване и без да положи усилия за осигуряване или компенсиране на тази вещ, да получи изцяло лизинговите вноски по договора от ответника. Като единствена възможност за да защити правата си ответникът поискал да му бъдат прехвърлени правата по застраховката и с договор за цесия от 17.10.2007 г. “Х.Л.” ЕАД гр. С цедирало на “Ф.” ЕАД вземането си от ЗАД "А.Б." АД гр. С в размер на 35 704 евро, произтичащи от застрахователния договор. За това е бил уведомен застрахователя. Бил е заведен иск от ответника срещу ЗАД "А.Б." АД гр. С за заплащане на дължимото обезщетение, но същият е бил отхвърлен с влязло в сила решение. Посочва, че не дължал заплащане на лизинговите вноски и не са налице права, вземания и основания, в които да се суброгира ищцовото дружество.

         Посочва, че не била дадена възможност на “Ф.” ЕАД да ползва лизинговата вещ за периода на лизинга, като причините за това не се дължат на лизингополучателя. Твърди, че след кражбата автомобилът е бил намерен, но не е предаден на лизингополучателя и поради тази причина “Ф.” АД гр. С.З. не дължи лизингови вноски и не съществуват регресни права към него.

         Прави се възражение за изтекла погасителна давност за главница и лихви. Разпореждането с лизинговата вещ било направено при непазарни условия, като се излагат съображения.

         Прави се възражение за прихващане в размер на 76 689,75 лв., като това вземане на ответника произтичало от претърпени вреди от неизпълнение на задълженията на “Х.Л.” ЕАД гр. С по договора за финансов лизинг от 09.10.2006 г. и договор за цесия от 17.10.2007 г.

         Лизингодателят не осигурил възможност на ответника да ползва лизинговия автомобил, не предприел действия за защита на интересите на лизингополучателя и за получаване на дължимото застрахователно обезщетение от ЗАД "А.Б." АД гр. С, умишлено въвел ответника в заблуждение като подписал недействителен договор за цесия без правен ефект и лизингодателят прехвърлил взаманията си по лизинговия договор на застраховател, като това довело до начисляване на допълнителни лихви.

         В резултат на това ответникът твърди, че претърпял вреди в размер на 21 920,14 лв. (равняващи се на 11 ***,59 евро), съставляващи сбора от 17 лизингови вноски по 659,27 евро всяка, платени за периода от 08.12.2006 г. до 10.04.2008 г. Тези суми били платени за период, през който ответникът бил лишен от правото да ползва лизинговата вещ, поради което претърпял вреди, а също така тези плащания били извършени и съобразно договореното в договора за цесия от 17.10.2007 г. Ответникът претендира и вреди в размер на 54 769,61 лв., представляващи евентуално дължими суми (в случай на уважаване на иска) към ЗАД "А.Б." АД гр. С като остатъчни лизингови вноски по договора за финансов лизинг, като задължението за тези суми се явява непосредствена и пряка последица от неизпълнението на задълженията на “Х.Л.” ЕАД гр. С по договора за финансов лизинг от 09.10.2006 г. и договора за цесия от 17.10.2007 г.

         Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по направените възражения с отговора. Относно възражението за изтекла погасителна давност заявява, че същото е неоснователно. Посочва, че за регресните  искове важи общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, като същата започва да тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащото лице. Посочва съдебна практика. Посочва, че възражението за прихващане е неоснователно. Представя писмени доказателства.

         Постъпил е и допълнителен отговор, с който се оспорва становището на ищеца, че не е изтекла погасителната давност.

 

 

 

 

        

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е представен договор за лизинг № 10081/09.10.2006 г., по силата на който “Х.Л.” ЕАД гр. С, в качеството си на лизингодател е отдал под формата на лизинг автомобил марка “Х.” модел “С.Ф.” с рег. № * на лизингополучателя “Ф.” АД гр. С.З. за сумата от 35 938,85 евро без ДДС при авансова вноска в размер на 2 975,34 евро, като остатъкът е следвало да се изплаща на 60 месечни равни вноски, всяка от които в размер на 549,39 евро.

От приемо – предавателен протокол № *** г. се установява, че лизингодателят е предал на лизингополучателя автомобил марка “Х.” модел “С.Ф.” с шаси № *** и двигател № ***

По делото е представена застрахователна полица № *** с предмет – всички рискове съгласно споразумение от 01.07.2006 г. към ОУ за застраховане на ,,Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски’’ с период 00.00 часа на 01.07.2006 г. до 24.00 часа на 30.06.2007 г.

От споразумение от 01.07.2006 г. между ЗПАД ,,А.Б.’’ гр. С, в качеството на застраховател и “Х.Л.” ЕАД гр. С, в качеството на застрахован се установява, че застрахователя застрахова риска от неплащане на периодични вноски в полза на застрахования при настъпване на застрахователно събитие – неплащане на една или повече периодични вноски и невръщане на автомобила – обект на лизинговия договор, като застрахователят се задължава да възстановява на застрахования последователно всяка дължима и неизплатена вноска, съгласно погасителната схема към договора за лизинг или еднократно.

От доклад по щета № 164008217000551 се установява, че ЗАД ,,А.Б.’’ гр. С е наредило плащане в размер на 48 872,26 лева в полза на “Х.Л.” ЕАД гр. С, поради настъпване на застрахователно събитие – неплащане на лизингови вноски, която сума е заплатена изцяло, видно от преводно нареждане от 28.11.2008 г.

От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по щета № 164008217000551, получена от ответника на 08.12.2008 г., видно от известие за доставяне № 8104000614582 се установява, че  ЗАД "А.Б." АД гр. С е поканило ответника да заплати сумата от 48 872,26 лева в десетдневен срок.

Представен е договор за покупко –продажба на МПС от 10.09.2013 г. на нотариус *** с рег. № *** с район на действие – С, от който се установява, че “Х.Л.” ЕАД гр. С  е продал на ЕТ ,,С – Ц. – Р. А.’’ гр. С автомобил марка “*” модел “С.Ф.” с рег. № * с шаси № *** и двигател № *** за сумата от 10 450 лева.

От писмо с изх. № 07-00-25/13.03.2014 г. на КФН Република България се установява, че ЕТ ,,С Ц* – Р* А*’’ е вписано според изискванията на КЗ във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 11 от закона за КФН като застрахователен агент на ЗАД "А.Б." АД гр. С.   

От застрахователна полица № *** се установява, че за процесния автомобил е налице застраховка ,,П* К*- В* к*’’ за застрахователна сума от 35 704 евро за период от 00.00 часа на 09.10.2006 г. до 24.00 часа на 08.10.2007 г.

С уведомление за щета от 29.11.2006 г. ЗАД "А.Б." АД гр. С е уведомено, че на 28.11.2006 г. в гр. С на бул. ,,***’’ автомобил марка “Х.” модел “С.Ф.” с рег. № * с шаси № * и двигател № * е откраднат, като са описани подробно обстоятелствата.

От писмо изх. № 8667/19.12.2006 г. до “Ф.” АД гр. С.З. се установява, че ЗПАД "А.Б." АД гр. С е отказало да изплати застрахователно обезщетение по щета № 0300-06-*********, тъй като е установено, че в момента на кражбата в МПС – то се е намирал ключа за запалване и съгласно & 4, т. 7.3.1.10 от ОУ за застраховане на сухопътни превозно средства, без релсови превозни средства на ЗПАД "А.Б." АД гр. С застрахователя не изплаща обезщетения за ,,Щети, причинение при незаключено, незатворено МПС, оставен в или на МПС контактен ключ’’.

От постановление от 26.03.2013 г. по ЗМ № 3250/2006 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр.пр. № 56582/2006 г. на СРП се установява, че процесният автомобил е върнат на ЗАД "А.Б." АД гр. С.

От договор за цесия от 17.10.2007 г. се установява, че “Х.Л.” ЕАД гр. С е цедирало на “Ф.” АД гр. С.З. вземането си от ЗАД "А.Б." АД гр. С  в размер на 35 704 евро,  като на 18.10.2007 г. “Х.Л.” ЕАД гр. С е уведомил ЗАД "А.Б." АД гр. С за прехвърленото вземане.

  От постановление от 26.03.2013 г. по ЗМ № 3250/2006 г. по описа на РУ – СДВР, пр.пр. № 56582/20066 г. на СРП се установява, че по време на деянието по чл. 346, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител, процесният автомобил е оставен от водача Ю.Н.К. отворено и с работещ двигател. 

От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда се установява, че “Ф.” АД гр. С.З. е заплатил на “Х.Л.” ЕАД гр. С за периода от 09.10.2006 г. до 10.04.2008 г. по договор за лизинг № 10081/09.10.2006 г. сумата от 30 192,70 лева, в която е включена и първоначалната вноска в размер на 6 983,10 лева и 18 броя лизингови вноски по 659,27 лева. незаплатените вноски по договора са в размер на 27 689,34 евро или левовата равностойност на 54 154,81 лева. Вещото лице посочва, че към датата, когато автомобила е предаден на “Х.Л.” ЕАД гр. С, съгласно постановление от 26.03.2013 г. по ЗМ № 3250/2006 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр.пр. № 56582/2006 г. на СРП, пазарната му стойност е 18 300 лева. Към датата на договор за покупко –продажба на МПС от 10.09.2013 г. на нотариус *** с рег. № *** с район на действие – С пазарната цена на автомобила е 16 500 лева.

От показанията на свидетеля Ю.К. – изпълнителен директор във “Ф.” АД гр. С.З. към датата на кражбата, се установява, че автомобила е откраднат, докато е бил заедно с шофьора непосредствено до него и  са уреждали транспорт с такси до хотел ,,Ш.’’.  

Съдът приема за безспорно установено, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане и че ответникът е причинил вреди на “Х.Л.” ЕАД гр. С, които вреди са били заплатени от ЗАД "А.Б." АД гр. С .

На основание чл. 213 от Кодекса за застраховане, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера  на платеното обезщетение.

По делото се събраха безспорни доказателства, че застрахователят е изплатил на “Х.Л.” ЕАД гр. С дължимите и неплатени погасителни вноски по договор за лизинг, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е платил едно задължение на ответника, от което плащане се е обеднил, а ответникът се е обогатил с платената за нейна сметка сума. Длъжник, чийто дълг е платен от трето лице без основание дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването на платилия.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на иска с правно основание чл. 231 от КЗ. За регресните искове на застрахователя срещу делинквента, респективно срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия, или застрахования (чл. 213 КЗ, чл. 227 КЗ) важи общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на плащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В този см. е т. 14 от ППВС № 7/04.10.1978 г., решение № 116/25.10.2010 г. по т. д. № 971/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други.

 

Неоснователни са възраженията на ответника, че “Х.Л.” ЕАД гр. С не е имало вземания от “Ф.” АД гр. С.З., тъй като автомобилът е бил откраднат по време на сключена застраховка ,,Пълно Каско- Валутна клауза’’.

По делото е установено, че процесният автомобил е оставен от водача Ю.Н.К. отворено и с работещ двигател, видно от постановление от 26.03.2013 г. по ЗМ № 3250/2006 г. по описа на РУ – СДВР, пр.пр. № 56582/20066 г. на СРП. Съгласно & 4, т. 7.3.1.10 от ОУ за застраховане на сухопътни превозно средства, без релсови превозни средства на ЗПАД "А.Б." АД гр. С застрахователя не изплаща обезщетения за ,,Щети, причинение при незаключено, незатворено МПС, оставен в или на МПС контактен ключ’’.

Ведно с това неоснователни са и доводите за наличието на договор за цесия от 17.10.2007 г.

С решение № 7/18.02.2010 г. по гр. д. № 266/2008 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от “Ф.” АД гр. С.З. срещу ЗАД "А.Б." АД гр. С частичен иск за 5 500 евро като част от вземане в размер на 35 704 евро, произтичащо от застрахователен договор между “Х.Л.” ЕАД гр. С и ЗПАД "А.Б." АД гр. С  във формата на застрахователна полица № 0300-06-********* и договор за цесия от 17.10. 2007 г. между “Х.Л.” ЕАД гр. С и “Ф.” АД гр. С.З., като неоснователен. В решението е посочено, че ,,С. Ж. Е.’’ се е отказал от правата по застрахователната полица, поради предсрочно погасяване на лизинговия договор № 10081/09.10.2006 г. и договорът за цесия не е произвел действие, тъй като банката е удовлетворена от “Х.Л.” ЕАД гр. С.

По делото не се установява, че сделката, обективирана в договор за покупко –продажба на МПС от 10.09.2013 г. на нотариус *** с рег. № *** с район на действие – С е сключена при непазарни условия, тъй като купувачът е застрахователен агент при ищеца. Продажната цена от 10 500 лева е около средната към датата на продажбата, а именно 16 500 лева, в която връзка е заключението назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

Неоснователно и възражението за прихващане. В тежест на ответника е да докаже претърпени вреди, като по делото не са представени доказателства в тази връзка. Не се установява, същият да е бил лишен от ползването на вещта. Напротив, от доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният автомобил е бил върнат на собственика, а именно ЗАД "А.Б." АД гр. С, които е заплатил лизинговите вноски на лизингодателя, поради настъпване на застрахователно събитие – неплащане на същите.  

По искането за заплащане на лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД.

Регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от договора за застраховка, а от закона. Неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение - непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

В настоящия случай ответник с покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по щета № 164008217000551, получена от ответника на 08.12.2008 г., видно от известие за доставяне № 8104000614582 се установява, че  ЗАД "А.Б." АД гр. С е поканило ответника да заплати сумата от 48 872,26 лева в десетдневен срок. Т.е ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 10 дневния срок, а именно на 18.12.2008 г.

Предвид главницата, претендирана по реда на чл. 213 от КЗ ответникът изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение. Към момента на възникване на спорните правоотношения законът не предвижда определен срок за изплащане на процесното обезщетение, което се претендира на основание чл. 213 от КЗ, а не като задължение от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, приложение в случая намира общата разпоредба на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК: Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г.; Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС; Решение № 89/30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г. на ВКС, ТК.

По отношението на вземането за лихви, вкл. за минал до исковата молба период е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на
чл. 290 от ГПК - Решение № 329/21.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 1032/2007 г., постановено по ГПК (отм.); Решение № 72/30.04.2009 г. на ВКС по т. д № 475/2008 г. и Решение № 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 323/2010 г., I т. о., ТК, в които е прието, че вземанията за лихви се погасява с тригодишна давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД.

Така мораторната лихва за забава следва да бъде присъдена за период три години назад от датата на предявяване исковата молба, а именно от 19.11.2010 г. до 19.11.2013 г., като след служебно изчисление нейния размер е 15 090.97 лева, но с оглед диспозитивното начало в процеса, ищецът е поискал присъждане на мораторна лихва в размер на 5 897,35 лева, като искът следва да бъде уважен до този размер, като за периода от 20.08.2010 г. до 19.11.2010 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 4 245,25 лв., представляващи ДТ в размер на 2 190,78 лева, възнаграждение за един адвокат в размер на 1 854,47 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева, съобразно уважената част на иска.

         Водим от горните мотиви, съдът

        

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ,,Ф’’ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С.З., кв.,  * да заплати на ЗАД "А.Б." АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С, СО – район ,,*’’, бул. ,,*’’ № * сумата от 48 872, 26 лева /четиридесет и осем хиляди осемстотин седемдесет и два лева и 26 стотинки/ ,представляваща заплатено застрахователно обезщетение по покрит застрахователен риск – неплащане на лизингови вноски по полица № 16400062180000001 по договор за лизинг № 10081/09.10.2006 г., сумата от  5 897,35 лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и 35 стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 19.11.2010 г. до 19.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2013 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ  иска по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забавено плащане за периода 20.08.2010 г. до 19.11.2010 г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.     

 

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане от ,,Ф.’’ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С.З., кв.,  * против ЗАД "А.Б." АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С, СО – район ,,*’’, бул. ,,*’’ № *за сумата от 76 689,75 лева /седемдесет и шест хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 75 стотинки/, представляваща претърпени вреди от ,,Ф.’’ АД с п.а. по договор за лизинг № 10081/09.10.2006 г.    

 

ОСЪЖДА ,,Ф.’’ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С.З., кв.,  * да заплати на ЗАД "А.Б." АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С, СО – район ,,’’, бул. ,,*’’ № *сумата от 4 245,25 лв./ четири хиляди двеста четиридесет и пет лева и 25 ст./, представляваща разноски пред настоящата инстанция. 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.

                                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: