№ 7370
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110134533 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ***************, ЕИК *********, срещу
ответника Т. Н. В., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92
ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на сумата от
423,99 лв., представляваща неизпълнение на задължения по договор с
уникален № ********* за периода от 19.02.2021 г. до 15.07.2021 г., от която
242,82 лв.- неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги,
и 181,17 лв.- неустойки, ведно със законна лихва за период от 22.01.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 107,50 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 07.03.2021 г. до 27.11.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3814/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ***************, ЕИК *********, между страните е сключен
Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане №
********* от 19.12.2020 г., със системен партиден № *********. Процесните
договори били прекратени по вина на ответника поради просрочени
задължения за период над 124 дни, с оглед което ищецът начислил неустойка
за предсрочно прекратяване. Моли съда да уважи предявените искове и
претендира присъждане на разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Н. В., ЕГН **********,
редовно уведомен на 08.09.2024 г., подава отговор на исковата молба. По
същество оспорва исковете. Оспорва доставката на услуги и надлежното
прекратяване на договора. Въвежда възражение за давност, което поради
подаване на отговора на исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК е
преклудирано. Депозираното възражение от Т. Н. В. по чл. 414 ГПК по ч. гр. д.
1
№ 3814/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, е бланкетно, като не са
наведени конкретни възражения за недължимост на процесните суми.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът прави следните изводи:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД , които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл. 415 ГПК.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и
оборудване на изплащане; ищецът да е предоставил на ответника
далекосъобщителни услуги, респ. оборудване, съобразно уговореното в
договора; цената на доставените стоки и услуги, включително на
предварително уговорените абонаментни такси; страните да са уговорили
валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне)
на договора, както и предсрочното прекратяване на договора по вина на
абоната.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по
договора, поради което не са били налице основанията за неговото
прекратяване, поради което не дължи и претендираната неустойка. В тежест
на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе
си последици. На страните е указано, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по
който е потребител.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за мобилни услуги № ********* от
29.12.2020 г. и Приложение № 1 към него от същата дата за предпочетен №
**********, за мобилна услуга ************* 2 XL, съгласно който
потребителят е избрал стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лева
при промоционален месечен абонамент в размер на 30,99 лева за срок от 24
месеца, който е в сила в деня на подписване на договора съгласно чл. 6.1.
Съгласно допълнителни приложения към Приложение № 1 от същата дата са
договорени допълнителни услуги: „** *******“ срещу месечна цена в размер
на 1 лев, допълнителна услуга „**** **** ***** ********“ , допълнителна
услуга „Екстра за мобилен интернет на максимална скорост“ , а съгласно
приложение № 3 към договора № ********* е уговорена услуга за активация
и свързване към мрежата на оператора за мобилни услуги на стойност 9,99
лева. Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени и
четири броя фактури, както следва: фактура , издадена на 19.02.2021 г. за
сумата от 69,81 лева, фактура, издадена на 22.03.2021 г. за сумата от 51,19
лева, фактура, издадена на 19.04.2021 г. за сумата от 31,99 лева, фактура,
издадена на 19.05.2021 г. за сумата от 44,95 лева, както и фактура от
18.06.2021г. за сумата от 31,99 лева. издадени са и две сметки на името на
ответника за сумата от 92,49 лева – неустойки в размер на 92,49 лева и
2
неустойки за отстъпки от цени за сумата от 88,68 лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза,
което настоящия състав възприема като обективно, компетентно и
безпристрастно се установява, че съгласно анализираните системи,
процесните услуги за процесния период са предоставени в обема , в който са
фактурирани. Не се констатира несъответствие ( манимулиране: добавяне,
триене, модифициране) съобразно данните за CDRs и преноса им в билинг
системата, която от своя страна ги остойностява съобразно тарифния план на
абоната и съответният абонатен номер. На база установените данни, на
потребителя са предоставени процесните услуги, чрез използването на
преносната мрежа на ищеца. Съгласно анализираната система на **
процесните услуги с ID партида ( договор) ********* от 19.12.2020 г. –
мобилна услуга с № ********** и тарифен план ************* 2XL за 24
месеца срок са предоставяне за период 16.01.2021 г. до 15.06.2021 г. , като
същата е прекратена на дата 15.07.2021 г. поради натрупани просрочени
задължения (съгласно билинг систематата на ищеца). В експертизата са
обективирани визуализации от билинг системата на *************.
По делото е прието като неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът приема, като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено, от която се установява, че съгласно справка в
счетоводството на ищеца неплатените задължения на абоната са, както следва:
месечна такса по тарифен план по промоционална цена в размер на по 25,83
лева без ДДС в периода от 16.01.2021 г. до 15.06.2021 г. , допълнителни услуги
************ по 0,83 лева без ДДС, считано от 16.03.2021 г. до 15.06.2021 г.,
еднократна такса смяна СИМ карта повторно включване в размер на 10,32
лева без ДДС, таксувано потребление на съобщения в периода от 16.01.2021 г.
до 15.02.2021 г. в размер на 33,66 лева без ДДС и 16,83 лева без ДДС в периода
от 16.02.2021 г. до 15.03.2021 г. , такса за събиране на дължими суми в размер
на 10,80 лева и ДДС върху горепосочените суми в общ размер на 40,65 лева,
или незаплатените суми за отчетния период от 16.01.2021 г. до 15.06.2021 г. са
в размер на 243,89 лева с вкл. ДДС. Във връзка с предсрочното прекратяване
на договора , на абоната са начислени неустойки в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер в размер на 92,49 лева, както и
неустойка за отстъпка от цената на месечната абонаментна такса в размер на
88,68 лева за телефонен номер ************.
При така установената фактическа обстановка, по исковете по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС съдът приема, че между страните по делото е
доказано наличие на договорно правоотношение за предоставяне на мобилни
услуги за предпочетен № **********. Видно от приложените и действащи
между страните общи условия, потребителят дължи цена за месечен
абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор. Със сключването на договора на абоната е
предоставен достъп до мрежата на мобилния оператор за съответния вид
услуга, поради което по силата на чл. 22 от общите условия, неразделна част
към договора, по време на действието му, абонатът дължи уговорената между
страните абонамента такса независимо от потреблението. От заключението на
3
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесните услуги за
процесния период са предоставени в обема , в който са фактурирани.
Изискуемостта на вземанията съгласно чл. 26.4 и чл. 26.5 от общите условия
настъпва в 15- дневен срок след издаване на фактурата. Видно от приложените
по делото фактурите, три от фактурите са издавани на 19-то число в месеца,
следващ месеца, за който се отнасят, една е издадена на 23 – то число и една
на 18-то число в месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Следователно,
вземанията са изискуеми. От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза се установява, че същите не са платени. Ето защо, исковата
претенция за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги в предявения размер и при съобразяване на принципа на
диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК се явява изцяло основателна.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По отношение претенцията за неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС в размер на 92,49 лева и неустойка в размер на 88,68
лева , представляваща отстъпка от цена на месечната абонамента такса за
посочения номер, съдът намира следното:
В чл. 7.1 от приложение № 1 към договора за мобилни услуги, ако
абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по вина на абоната преди
изтичане на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи
на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер,
без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване на тази клауза не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената
неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнение на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличие на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител. От
съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите
условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става
ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите
задължения. В договора обаче е предвидено че при прекратяване по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка,
съдържаща повече от един компоненти: оставащите абонаментни вноски до
края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния
план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо
оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест
на търговеца, липсва. Следователно, неустойката е договорена нереципрочно,
4
само за потребителя, но не и за икономически по- силната страна, т.е.
физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху
разпоредбата за неустойка. Налага се извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе
върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме, което е
довело до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя в нарушение на чл. 143 ЗЗП. Нещо повече, клаузата
за неустойка не е съставена по ясен и недвусмислен начин, поради което
противоречи на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. В решенията по дела на СЕС /С – 26/13 с
С-96/14/ се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен
и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора
да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната
клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма,
предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз
основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите за него икономически
последици". Съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на
същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, че
начинът по който се формира същата, остава неясен за потребителя.
Договорът не съдържа ясна информация относно дължимия размер на таксата,
без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към момента на
прекратяване на договора, нито кои конкретни услуги включва тази такса и
как е формирана.
На следващо място, в допълнение на горното и за пълнота следва да
бъдат съобразени задължителните разяснения в т. 4 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които в
разглеждания случая уговорената по този начин неустойка излиза извън
своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за
справедливост, доколкото ищцовото дружество ще спести разходите по
изпълнението на договора, а същевременно ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше
развален, но без да се престира от негова страна, което несъмнено нарушава
принципа на справедливост. Така решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г.
на ВКС, І т. о. и др. Предвид всичко гореизложено, настоящият състав приема,
че искът за неустойка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
този смисъл следва да се приеме, че считано от деня, следващ посочения краен
срок на плащане във фактурите/15-дневен след издаване на всяка фактура/,
ответникът е изпаднал в забава относно плащането на главниците с изтичане
на срока. Следователно, исковете за лихви се явяват установени по основание
за главници за електронни съобщителни услуги по договор с уникален №
5
********* и по размер на осн. чл. 162 ГПК в размер на 69,56 лева за период
от 08.03.2021 г. до 27.11.2023 г.
Поради неоснователност на иска за неустойка и предвид акцесорния
характер на вземанията за лихви, същите подлежат на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в общ размер от 25 лева за държавна такса и 50 лв. адвокатско
възнаграждение. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в
размер на 44,23 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от
32,30 лева за държавна такса, депозити за СТЕ и ССчЕ в общ размер на 750
лева, юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78, ал.
8 ГПК в размер на 50 лева в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски съобразно изхода на спора в размер на 490,85 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Приложен е договор за правна защита в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАДв. Следва да се съобрази, че след
решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно
обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-
нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но
преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на
ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че се касае
за предявени кумулативно съединени искове в защита на един интерес, които
не се отличават с фактическа и правна сложност, на оказалия безплатна
правна помощ адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 300
лева. С оглед изхода на спора, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца ,
разноски за адвокатско възнаграждение на адв. С. Д. в размер на 123,07 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от ищеца ***************, ЕИК *********, срещу ответника Т. Н. В.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Н.
В., ЕГН ********** дължи на ***************, ЕИК ********* сумата в
размер на 242,82 лв. ( двеста четиридесет и два лева и 82 стотинки),
6
представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги по договор с уникален № *********, за които са издадени фактури в
периода от 19.02.2021 г. до 15.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от
22.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 69,56 лв.
(шестдесет и девет лева и 56 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 07.03.2021 г. до 27.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.04.2024 г. по ч. гр. д.
№ 3814/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
положителния установителен иск по реда на чл. 422 , ал. ГПК с правна
квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 181,17 лв.,
представляваща неустойки, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
69,56 лева до пълния предявен размер от 107,50 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 07.03.2021 г. до 27.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Н. В., ЕГН ********** да
заплати на ***************, ЕИК *********, сумата 490,85 лв. (
четиристотин и деветдесет лева и 85 стотинки) - разноски в исковото
производство и сумата от 44,23 лв. ( четиридесет и четири лева и 23
стотинки) - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК ***************, ЕИК
********* да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН ********** сумата в размер на
123,07 лева ( сто двадесет и три лева и 07 стотинки) адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА на Т. Н. В. в исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7