Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 28.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Е.Г., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2902
по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ.
Образувано
е по молба на С.И.Г., ЕГН **********, за отмяна на решенията на общото събрание
(ОС) на членовете на сдружение „С.НА М. в Б.“, БУЛСТАТ ********, обективирани в
протокол от 10.04.2016 г., с които е потвърдено решението на управителния съвет
на сдружението за свикване на общо събрание и са приети изменения в устава му.
В
исковата молба ищецът твърди да е член на сдружение „С.НА М. в Б.“, като в това
си качество обжалва решенията на ОС на сдружение „С.НА М. в Б.“, оформени в протокол от 10.04.2016 г., поради
незаконосъобразност, противоречие с устава на сдружението и допуснати процедурни
нарушения. По отношение на решението на ОС – за допускане провеждането на
заседание на ОС на сдружение „С.НА М. в Б.“, поддържа че e нарушена процедурата по неговото
свикване от страна на управителния съвет на сдружението (УС), тъй като
решението, с което същото е свикано било незаконосъобразно. Заседанието на УС било
проведено без изискуемия, съгласно чл. 8, ал. 6 от устава на сдружението,
кворум от 2/3 от членовете на управителния съвет. Въпреки отправените искания
за свикване на ново Общо събрание, на самото заседание ОС решило да бъде
проведено заседание, като потвърдило решението на УС. Така бил нарушен чл. 7,
ал. 7 от устава на сдружението, предвиждащ отмяна от страна на ОС на решения на
други органи на сдружението, които противоречат на закона или на устава и
затова решението на ОС било незаконосъобразно. Това правело и проведеното общо
събрание нередовно поради липса на валидно решение за неговото свикване.
По
отношение на решението за промени в устава на сдружението, ищецът твърди, че е
взето при допуснати съществени процесуални нарушения и при липса на изискуемото
мнозинство от 2/3 от присъстващите делегати, съгласно чл. 5, ал. 2 от устава на
сдружението. На проведеното ОС били регистрирани като присъстващи 56 делегати,
а решението за изменение на устава било прието с 29 гласа.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете.
Твърди, че първият иск бил недопустим, тъй като се претендирало съдът да вземе
отношение по законосъобразността на решение на управителен съвет на сдружение,
което не било предвидено в ЗЮЛНЦ. Освен това ищецът бил пропуснал срока за
оспорване на решението на УС пред Общото събрание, като дори след този срок
искането му било разгледано и отхвърлено от ОС. Решението на УС за свикване на
ОС на сдружението било законосъобразно по отношение на необходимия кворум, тъй
като било съобразено с императивната норма на чл. 32, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Отделно от
това предвидената в закона и устава процедура по свикване на ОС била спазена.
По
отношение на втората претенция на ищеца, ответникът твърди, че решението за
изменение на устава на сдружението било взето при необходимото мнозинство. В ОС
били взели участие 43 делегати, като непосредствено преди гласуването на
изменението на устава била направена проверка на кворума. От присъствалите 38
делегати, 29 гласували за изменението и по този начин изискуемото от ЗЮЛНЦ и
устава мнозинство от 2/3 от присъстващите било налице.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Между страните няма спор, че към датата на обективиране
на процесните решения на общото събрание на сдружение „С.НА М. в Б.“, ищецът С.И.Г., има качеството член на
сдружението, съответно разполага с активна легитимация за провеждане на
исковете, предмет на настоящото производство.
Не се спори и относно факта, че на 10.04.2016 г. от 11.30 часа в гр. С., е проведено
общо събрание на сдружение „С.НА М. в Б.“, на което са приети оспорваните в производството решения.
Видно от протокол №1 от заседание на УС на сдружение „С.НА М. в Б.“, състояло се
на 31.01.2016 г., същото е проведено при участие на 15 от членовете на съвета и
при отсъствието на 12 от тях, поименно посочени. По точка 2 от дневния ред на
заседанието - подготовка за провеждане
на общото събрание на сдружението, е прието единодушно решение да бъде свикано
общо събрание на 10.04.2016 г., което да се проведе в сградата на ИМИ, гр. С.,
ул. „Акад. Г. ******* зала „Акадл Стефан Додунеков“ от 11.30 часа, при дневен
ред от 5 точки, включващ промени в устава на сдружението, с цел привеждането му
в съответствие със ЗЮЛНЦ – т.4.
В
Държавен вестник, бр. 14/19.02.2016 г., е обнародвана поканата за свикване
на общо събрание, на основание решение на УС (протокол №1 от 31.01.2016 г.). С
оглед обявяване в ДВ на конкретното решение на управителния съвет, въз основа
на което е свикано общото събрание на сдружението, следва да се приеме, че
ищецът С.Г. е узнал за същото на 19.02.2016 г., предвид оповестителното
действие на обявлението.
Съгласно съдържанието на документ, обозначен Протокол на
общото събрание на сдружение
„С.НА М. в Б.“, проведено на 10.04.2016 г. в сградата на Института по
математика и информатика – гр. С., ищецът оспорил законността на провеждане на
събранието, с оглед незаконосъобразното провеждане на заседанието на УС за
неговото свикване, като с 31 гласа от присъстващите 43 делегати е прието
решение от събранието оспорваното решение на УС да бъде потвърдено.
Съгласно
доклад на избраната мандатна комисия, от общо избрани 57 делегати, от които 27
члена на УС и 30 делегати от 46 редовни секции на сдружението, на събранието
присъствали 43 делегати. Видно от представените 2 броя списъци на делегатите,
които са идентични като поименен списъчен състав (57 делегати), присъстващите
са 43, регистрирани чрез полагане на подпис, като посоченият под №39 П.С.К., не
е положил подпис в нито един от списъците, но няма спор между страните, че е
участвал в заседанието на общото събрание в качеството си на председател на
сдружението и открил същото, включително участвал активно в проведените
обсъждания, който факт се установява от съдържанието на представения протокол
от 10.04.2016 г. и не се оспорва от страните.
При гласуването
на въпроса, предмет на т.4 от дневния ред – промени в устава на сдружението, е
извършена поименна проверка на кворума, като е констатирано присъствието на 38
делегати. Предложените изменения в устройствения акт са приети с мнозинство от
29 гласа.
Съгласно действащият към провеждане на общото събрание
устав на сдружение „С.НА
М. в Б.“, решенията на общото събрание за изменения и допълнения на устава
изискват квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите, а по отношение упражняване
компетентността за отмяна на решенията на другите органи на сдружението, е
необходимо обикновено мнозинство – чл.5, ал.2 вр. чл.7, т.1 и т.7 от устава.
Съгласно чл.6 от устава, между общите събрания, сдружението се ръководи от УС,
състоящ се от 3 до 27 члена, като за да са редовни заседанията на УС е
необходимо присъствието на поне 2/3 от членовете му – чл.8, ал.6 от устава.
Разпоредбата
на чл.5, ал.4 от устава предвижда, че общото събрание се свиква от УС чрез
писмена покана, която следва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на
провеждането му, като не е спорно че процесното събрание е свикано именно с
решението на управителния съвет, оформено в протокол №1 от 31.01.2016 г..
Фактът,
че с решение №8/22.07.2016 г. на СГС, VІ-7 състав по партидата на сдружението
са вписани промените в устава, приети от общото събрание, проведено на
10.04.2016 г., сам по себе си не обуславя законосъобразност на оспорваните
решения, като настоящият състав не е обвързван от преценката на регистърния съд,
затова представеното регистърно решение е без правно значение за спора.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът счита за неотносими.
По
отношение предявените конститутивни искове, с правна
квалификация чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
Атакуваните решения на общото събрание на сдружението са
приети на проведеното на 10.04.2016 г. заседание, на което ищецът е присъствал
и съответно тогава е узнал за тях. Исковата молба е депозирана в съда на 19.04.2016
г., т. е. в рамките на преклузивния едномесечен срок за осъществяване на предвидения
в чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ съдебен контрол върху тях, което обуславя извод за процесуална
допустимост на предявените искове от
гледна точка срочност на оспорването на решенията на върховния орган.
Предмет
на предявения конститутивен иск по чл.25, ал.4 вр. ал.6 ЗЮЛНЦ е решението на
общото събрание на сдружението, с което е потвърдено решението на управителния
съвет за неговото свикване, а не самото решение на съвета, затова възражението
на ответника, че това решение не подлежи на съдебен контрол, е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ решенията
на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава
или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото
събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението, отправено в
едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на
вземане на решението. В
случая решението на общото събрание, с което е потвърдено решението на УС от
31.01.2016 г. за свикване на годишно общо събрание, по същество съставлява
произнасяне на искане на член на сдружението - С.И.Г. за неговата отмяна, отправено
при откриване на общото събрание, което искане обаче е било преклудирано, тъй
като за решението на управителния орган Г. е узнал най-късно с обявлението на
поканата в Държавен вестник на 19.02.2016 г., а искането за отмяната на това
решение е релевирано на 10.04.2016 г. – твърдения и доказателства да е сезирано
общото събрание преди този момент не са налице. Това означава, че оспорването е
било преклудирано и общото събрание не е разполагало с компетентност да се
произнесе по същество на искането, включително като отхвърли оспорването чрез
потвърждаване на решението на УС. Тази констатация обуславя извод за процесуална
незаконосъобразност на взетото от общото събрание решение, поради допуснато
нарушение на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ и налага неговата отмяна.
Процесуалната законосъобразност на прието от общото
събрание решение се обуславя от свикването му в съответствие с устава и ЗЮЛНЦ.
Това предполага за свикването му да е взето законосъобразно и в съответствие с
устава на сдружението решение на УС. А в настоящия случай такова решение не е
налице.
Законосъобразността на решението на УС, макар да не
подлежи на пряк съдебен контрол, следва да бъде преценена инцидентно, тъй като решението
съставлява една от предпоставките за валидно свикване и провеждане на общото
събрание на сдружението. Решението на УС от 31.01.2016 г. е взето в
противоречие с чл.8, ал.6 от устава, която разпоредба изисква за провеждане на
редовно заседание на управителния орган кворум от поне 2/3 от неговите членове,
което означава в заседанието от 31.01.2016 г. да са участвали поне 18 от
членовете на съвета (2/3 от 27), а от обсъдения протокол се установява
присъствие само на 15 от тях. Следователно за провеждане на заседание на УС не
е бил налице предвидения в устава кворум и взетите решения, включително за
свикване на годишно общо събрание, са процесуално незаконосъобразни. А тази
тяхна незаконосъобразност рефлектира върху законосъобразността на решенията на
общото събрание, тъй като сочи на приемането им при нарушена процедура по
неговото свикване.
Доводите на ответника сдружение „С.НА М. в Б.“, че кворумът,
при който е взето решението от УС съответствал на разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗЮЛНЦ (управителният съвет може да взема решение, ако на
заседанието му присъстват повече от половината от неговите членове), са неоснователни. В устава на
сдружението е предвиден по-висок кворум от законоустановения и тази уставна
разпоредба не се дерогира от нормата на чл.32, ал.2 ЗЮЛНЦ, тъй като не й
противоречи, а установява по-висок от законовия стандарт. Приложението на
законовата разпоредба (императивна по отношение на минималния изискуем кворум)
би било мислимо само в хипотеза на предвиден в устава по-нисък кворум, какъвто
настоящият случай не е.
Няма съмнение, че в устава като учредителен договор,
могат да се предвидят условия, осигуряващи по-висока степен на защита на
членствените права от установените с императивни правни норми. Изискването за кворум
от 2/3 от членовете на УС, предвидено в чл.21, ал. 6 от Устава, установява
по-висок стандарт от предвидения в чл.32, ал.2 ЗЮЛНЦ, затова провеждане на
заседание на УС в нарушение на устава, обосновава категоричен извод, че взетите
на това заседание решения са опорочени.
Доводите на ответника, че последващи законодателни
изменения (приемане на ЗЮЛНЦ) са довели до отпадане на изискването за кворум от
2/3, предвидено в Устава, са неоснователни. За да отпаднат установените в
Устава предпоставки за редовно провеждане на заседание на управителния орган на
сдружението, е необходимо да бъде проведена процедура за изменение на
устройствения акт по съответния ред. Такава не се твърди и не се установява да
е осъществена преди 31.01.2016 г., съответно разпоредбата на чл.8, ал.6 от Устава
поражда регулаторното си действие и то не може да бъде дерогирано от разпоредбите
на ЗЮЛНЦ, които предвиждат по-нисък кворум.
При извод да не е налице решение на УС за
свикване на общо събрание на сдружението, тъй като обективираното такова в протокол
№1/31.01.2016 г. е взето при липсата на кворум, то общото събрание на сдружението не е свикано в
съответствие с чл.5, ал.4 от устава и чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ и този порок обуславя
процесуална незаконосъобразност на приетите от него решения, включително по т.4
от дневния ред за изменения и допълнения на устава на сдружението.
Изложеното обуславя основателност на предявения
конститутивен иск, като доводът за нарушено изискване на устава и закона за
мнозинство от 2/3 при приемане на решението по т.4 от дневния ред, не следва да
се обсъжда, тъй като свикването и провеждането на общото събрание е изначално
опорочено и наличието на кворум и мнозинство при гласуването не е от естество
да санира порока.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ищеца С.И.Г., съгласно чл.78, ал.1 ГПК, който
своевременно прави искане за реализиране на отговорността за разноски на ищеца
и доказва извършени такива в размер на 586 лева, представляващи внесена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, сключен с адвокат В. на 18.04.2016 г..
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
по предявените от С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу СДРУЖЕНИЕ „С.НА М.
в Б.“, БУЛСТАТ ********, със седалище гр. С., конститутивни искове, с
правна квалификация чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, решенията, взети от проведеното на 10.04.2016
г. общо събрание на сдружението за потвърждаване решението на управителния съвет
на сдружението от 31.01.2016 г. за свикване на общото събрание и по т.4 от
дневния ред за приемане на изменения и допълнения на устава на сдружението.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „С.НА
М. в Б.“, БУЛСТАТ ********, със седалище гр. С., да заплати на С.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 586 (петстотин осемдесет
и шест) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: