Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 09.04.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 573/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Т.Ж.Ж. *** срещу Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Габрово с
посочена цена на исковете както следва:
1. 650 лв. – имуществени вреди,
представляващи направени разходи за
защита по водените срещу него производства, а именно: възражение срещу АУАН
№523409/16.09.2018 г. на ОДМВР Габрово - 150 лв.; по нахд № 191/2019 г. на
Габровския Районен съд (ГРС) – 200 лв.; по к.н.а.х.д.
№ 81/2019 г. на Административен съд Габрово – 300 лв.
2.Обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху обезщетението
за имуществени вреди от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното
постановление – 23.07.2019 г. до пълното изплащане на сумата.
3. 2000 лв. - неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени
страдания, неудобства и накърнено име, както в обществото, така и в
семейството, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно воденото административно производство, заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното
постановление – 23.07.2019 г. до пълното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа
предявената искова молба. Претендира присъждане на направените разноски по
настоящото административно дело.
Ответникът по делото – ОДМВР Габрово – редовно
призован – не се представлява в съдебно заседание. В представен писмен отговор
чрез пълномощник изразява становище, че предявения иск е неоснователен.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за основателност и доказаност на предявените искове.
От доказателствата по делото се установява, че с
наказателно постановление (НП) № 18-0892-000535/22.10.2018г., издадено от Началника
на Сектор Пътна Полиция към ОДМВР Габрово на основание чл. 638, ал.1, т.1 във
връзка с чл. 461, т.1 от Кодекса на застраховането (КЗ) на Т.Ж. *** е
наложено административно наказание глоба в размер на двеста и петдесет лева за
извършено от него нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ – в качеството на
собственик на лек автомобил не е сключил договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”.
Ищецът е обжалвал НП пред Габровския районен съд,
който с Решение № 199/08.04.2019 г. по АНД № 191/2019 г. е отменил същото като
неправилно и незаконосъобразно.
Постановеното решение е било оспорено от ОДМВР Габрово
пред Административен съд Габрово, който с Решение № 99/23.07.2019 г., постановено
по к.а.н.д. № 81/2019 г. го е оставил в сила. Решението на касационната
инстанция е окончателно.
В образуваното административно-наказателно производство
при разглеждането му пред административно-наказващия орган (АНО) преди
издаването на НП и след това пред ГРС ищецът е бил представляван от надлежно
упълномощен адвокат, на който е заплатил следните възнаграждения : - 150 лв. за
оказана защита по депозирано възражение
с вх. № 264000-15568/18.09.2018 г. срещу съставения АУАН №
523409/16.09.2018 г., за което е приложен Договор за правна защита и съдействие
№ 30076. В него е отразено, че сумата е
заплатена в брой; - 200 лв. за оказана правна защита и съдействие по АНД № 191/2019
г. на ГРС, за което е приложен Договор за правна защита и съдействие №
39470/01.04.2019 г., в който е отразено, че
сумата е платена в брой. Упълномощеният адвокат е взел участие в проведеното по делото
публично заседание на 04.04.2019 г, когато е участвал в разпита на двамата
свидетели, представил е оригинали на писмени материали и е изразил становище по
същество на правния спор.
В съдебното производство по к.а.н.д. № 81/2019 г. по
описа на Административен съд Габрово, Ж. е ангажирала правна помощ и е упълномощил адвокат за
процесуално представителство. По делото е представен Договор за правна
защита и съдействие № 29621/ 20.06.2019 г., от който се установява, че е е
заплатил в брой сумата от триста лева адвокатско възнаграждение. Упълномощеният адвокат се е
явил в проведеното публично заседание по делото на 26.06.2019 г. и е изразил
становище по същество на правния спор.
По искане на ищеца са
допуснати до разпит в съдебно заседание двама свидетели.
Свидетелят Ч.Р.П. е приятел
с ищеца. В съдебно заседание заявява, че Ж. споделил с него, че е бил
притеснен, защото полицейски служители са го спрели за проверка в гр. Габрово и
са му казали, че го глобили, защото неговия автомобил е с ловешка регистрация, но ако са знаели, че
той е от гр. Троян е нямало да му съставят акт.
Свидетелката М.С.Ж. е майка
на ищеца. Тя твърди, че синът й се е обадил по телефона. Според нея той е
бил ядосан и обиден от отношението на
полицаите към него във връзка с това, че автомобила му е с ловешка регистрация,
а той е от гр. Троян, което ако полицаите са знаели, можело да не му съставят
акт, както и от репликите на полицаите, че синът й е бил „поредния изгорял” във
връзка с неговата застраховка в застрахователна компания „Олимпик”. Освен това
свидетелката посочва, че най-големия стрес за сина й е било обстоятелството, че
е подал документи за работа в Министерство на отбраната и имал големи
притеснения, защото досието му трябвало да е чисто. Според свидетелката се е влошило
здравословното състояние на сина й. Имал е три операции. Бил е чувствителен,
отговорен и честен, поради което този случай не му е повлиял добре.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с настоящ адрес ***. Правното основание на иска е
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена пред компетентния съд при
спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово
подсъдна на административните съдилища съгласно т.1 от диспозитива на ТП №
2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация. Тя е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, поради което
съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера; незаконосъобразен административен акт на орган или
длъжностно лице на ответника; вредата да
е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност, а именно - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. НП като резултат от упражнената дейност по административно
наказване също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП, с
оглед на правораздавателния им характер да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1
от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г.
на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни
актове на държавен орган при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки – вреда
от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът приема, че от НП – издадено и отменено по
съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял
вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на издаденото НП пред ГРС и пред Административен
съд Габрово.
В чл.4 от ЗОДОВ
е регламентирано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
е било издадено отмененото НП. Макар и
да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
реда на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
незаконосъобразно НП.
Намаляването на
имуществото на ищеца вследствие на заплатени суми за адвокатско възнаграждение
е предизвикано от издаването на НП, с което е наложено административно
наказание глоба от двеста и петдесет лева, което ищецът е считал за
незаконосъобразно наложено. Обстоятелството,
че адвокатска защита по делата за обжалване на НП не е задължителна не води до
извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито
че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната
взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие. Ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав намира, че искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен. Предявеният иск за имуществени
вреди е за сумата от общо шестотин и
петдесет лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждание пред двете
съдебни инстанции.
В производството пред ГРС по АНД №
191/2019 г.
са налични данни за направени разноски от ищеца в размер на общо триста и
петдесет лева адвокатско възнаграждение по представените два договора за правна
защита и съдействие.
В
съдебното производство по к.а.н.д. №
81/2019 г. по описа на Административен съд Габрово са налични данни за
направени разноски от Т.Ж. в размер на триста лева адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 20.06.2019 г. Това означава, че предявения иск за претърпени
имуществени вреди в размер на общо 650 лв. е основателен и доказан.
По отношение за искането на
ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от влизане
в сила на решението за отмяна на наказателното постановление – 23.07.2019 г. до
пълното изплащане на сумата, настоящият съдебен състав намира, че същото е
неоснователно. Обезщетението за имуществени вреди представлява сбора от
направените от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
производствата пред ГРС и Административен съд Габрово. Върху тази сума не
следва да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху
разноските, които се присъждат във
всички съдебни производства. Освен това длъжникът не би могъл да се счита за
изпаднал в забава да изпълни свое парично задължение, считано от влизане в сила
на решението за отмяна на НП, след като разноските се определят от съдът, а
ГРС, който се е произнесъл по делото не е присъдил такива. Предявеният иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от влизане в сила на решението на ГРС следва
да бъде отхвърлен.
Съдът счита, че предявеният иск в размер на две хиляди
лева за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени страдания, неудобства и накърнено име, както
в обществото, така и в семейството, които са пряка и непосредствена последица
от неправомерно воденото административно
производство, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от влизане в сила на решението за отмяна
на наказателното постановление – 23.07.2019 г. до пълното изплащане на сумата е
неоснователен и недоказан, което налага отхвърлянето му.
За да се ангажира имуществената
отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност,
следва да се установи наличието на законоустановените предпоставки за това –
незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, действие или
бездействие на административен орган или длъжностни лица по повод изпълнение на
административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт,
действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е елемент от посочените,
обезщетение не се присъжда. Доказателствената тежест за установяване на всички
елементи от фактическия състав се носи от ищецът.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на неимуществени
вреди, които да са в пряка и непосредственна причинна връзка с издаденото срещу
него НП. По делото не е представена медицинска документация, която да послужи
като доказателство за проявление на психически страдания. Показанията на
разпитаните свидетели не могат да бъдат кредитирани, защото са твърде общи и
бланкетни, а и следва да се отчита тяхната заинтересованост. Майката на ищецът
твърди, че ищецът има три операции, но не уточнява какви са те. Заявява, че има
обостряне на едно от заболяванията му, без да посочва какво е това заболяване,
нито дали ищецът е търсил медицинска помощ. По делото няма дани ищецът да е
посетил лекар във връзка с негови здравословни проблеми. С оглед изложеното не
би могло да се приеме, че издаденото НП, с което е наложена глоба в размер на двеста и
петдесет лева може да предизвика в пряка и непосредственна причинна връзка
преживени страдания, неудобства и накърнено
име на ищеца. Предявеният от него иск за обезщетение за причинени неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на производството
следва да се присъдят направените разноски от ищецът в настоящото съдебно
производство.Представени са платежни
документи за внесена държавна такса за образуване на административно дело в
размер на 20 лв. и адвокатско възнаграждение, съгласно представен Договор за правна
защита и съдействие от 25.11.2019 г. в размер на 300 лв. Съдът не намира за
прекомерен размера на адвокатския хонорар. Разноските обаче следва се присъдят
по съразмерност, съобразно уважената част на исковете.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР Габрово да заплати на Т.Ж.Ж. ***
сумата от 650 (шестотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление № 18-0892-000535/22.10.2018г., издадено от
Началника на Сектор Пътна Полиция към ОДМВР Габрово.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Ж.Ж. *** срещу Областна дирекция на МВР Габрово в часта за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от влизане
в сила на решението за отмяна на наказателното постановление – 23.07.2019 г. до
пълното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Ж.Ж. *** срещу Областна дирекция на МВР Габрово в размер на 2000 лв.
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
страдания, неудобства и накърнено име, както в обществото, така и в
семейството, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно
воденото административно производство,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от влизане в сила на решението за отмяна на
наказателното постановление – 23.07.2019 г. до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР Габрово да заплати на Т.Ж.Ж. ***
сумата от 80.94 (осемдесет лева и деветдесет и
четири стотинки) лева, представляваща разноски по
съразмерност в съответствие с уважената част от предявените искове и внесената
държавна такса за образуване на административно дело.
Решението може да бъде оспорено в 14-дневен срок от съобщаването
му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: