Решение по дело №526/2019 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №254

 

Гр.Варна, 15.11.2019г.  

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА

         

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 526 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на К.Н.Н. от гр.Варна срещу решение № 372 от 07.05.2019г., постановено по т.д.№ 1573/18г. по описа на ОС – Варна, в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София искове за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2015г. в гр.Варна, причинено виновно от водача на л.а.“Опел Мерива“ с рег.№ В ХХХХ РН, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № 22114001732241 от 30.06.2014г., за разликата над 30 000 лв. до претендираните 100 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода 21.03.2015г. – 09.10.2015г.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорва размера на присъденото обезщетение. Излагат се съображения за неправилна преценка на размера на получените от пострадалата телесни увреждания. Подробно описва претърпените от нея телесни увреждания и проведеното и лечение и поставените диагнози, за които сочи че са установени по делото с ангажираните от нея доказателства. Сочи че е претърпяла затрудненията, дълготрайни болки и страдания, психически дискомфорт, като твърди че все още не се е възстановила от процесното ПТП, както физически, така и психически. Оспорва изводите на съда, че медицинските документи и гласните доказателства не са достатъчни да обосноват твърдяния интензитет и продължителност на претърпените болки и страдания и възстановителния период. Жалбоподателката намира обжалваното решение за постановено в противоречие с трайната съдебна практика досежно размера на присъденото обезщетение за подобни увреждания. Излага че следва да се съобрази не само съществуващата към момента на настъпване на ПТП икономическа и обществена конюнктура в страната, но и тази към настоящия момент.

Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от нея  отхвърлителна част и да постанови решение, с което искът  да бъде уважен в пълния претендиран размер, ведно с дължимите лихви. Претендира направените по делото разноски и възнаграждение за адвокат пред двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страни ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са  искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от К.Н.Н. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди – разходи за лечение и медикаменти, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 21.03.2015г., причинено виновно от водача на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законни лихви от датата на увреждането на  обезщетението за неимуществени вреди и от датата на исковата молба за имуществените вреди. Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати претендираните имуществени вреди и неимуществени вреди до размера на сумата 30 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача Г А М, причинените на пострадалата травматични увреждания и имуществени вреди. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Миланов вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

По размера на обезщетението:

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло и от представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за установено, че при произшествието пострадалата Н. е получила черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана в централната челна област, счупване на черепа в същата област, контузия на мозъка и контузия на дясната колянна става – разкъсване на външната странична връзка на колянната става, разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно.

Увреждането в централната челна област е създало реална комуникация между външната среда и черепната кухина. В резултат на травмата на мозъка при приемането и в болница Н. е била в безсъзнание, а в последствие с главоболие, гадене и повръщане. Посочено е от експерта, че след травмата многократно и към момента Н. има пристъпно главоболие, което налага извършаване на ЕЕГ и ЯМР на главен мозък за установяване на евентуално късни последици от черепно-мозъчната травма.

Разкъсването на страничната връзка на дясната колянна става е обусловило трайно затруднение във функцията на десния долен крайник за период от около 2 – 3 месеца. Проведено е консервативно лечение с едноседмичен болничен престой. Към момента оперативно лечение не е извършвано, във връзка с оплаквания е проведен ЯМР, при който е установено непълна лезия на вътрешния менискус и костно-мозъчен оток в областта на бедрената кост. От специалист и е назначено артроскопско оперативно лечение, което не е проведено.

От показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка К П С, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирани от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено че след инцидента е налице промяна в поведението и живота на Н.. След изписването и от болницата в дома и в първите два – три месеца се е нуждаела от придружител, тъй като не е могла да придвижва сама, дори и до тоалетната. Н. има и малко дете, което е отглеждала сама и за което не е могла в този момент да се полага необходимите грижи, поради което и за него се е нуждаела от помощ, оказвана и от свидетелката и от майка и. Свидетелката сочи че в резултат на травмата на главата дълго време е била с превръзка, а белегът на главата е видим и към момента. Свидетелката установява продължаващи и към момента силно главоболие и подуване на коляното. Свидетелката сочи че след произшествието животът и е променен, станала е по-емоционална, затворила се е в себе си.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии, въззивният съд определя сумата 45 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от Н. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на 21.03.2015г. пътно-транспортно произшествие. При определяне на размера съдът отчита че към момента на произшествието пострадалата е била на 30 години. Последиците от претърпените травми и към момента не са излекувани напълно. В резултат на черепно-мозъчната травма и към момента се оплаква от пристъпи на силно главоболие. Евентуални късни последици от черепно-мозъчната травма не са установени към момента, поради което и размера на обезщетението не ги включва. Съдът отчита и необходимостта от оперативно лечение и отстраняване на увредения медиален менискус.

С оглед на така изложеното обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения срещу застрахователното дружество иск за разликата от 30 000лв. до 45 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът в тази му част да бъде уважен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното искане и променения от въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на Н. адвокатско възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 1 594.24лв. Поради което и застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.Н. допълнително сумата 529.89лв. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА и направеното искане в полза на адв.Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 563.57лв. за процесуално представителство във въззивното производство, определена от съда по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение и съобразно предмета на въззивно обжалване и изхода на спора.

Доказателства за направени разноски от застрахователното дружество във въззивното производства няма представени.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и увеличения размер от въззивния съд на уважената част от иска за неимуществени вреди застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължима по делото държавна такса в размер на сумата 600лв. за първа инстанция и 300лв. за въззивна инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 372 от 07.05.2019г. по търг.дело № 1573/18г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в частта му, с която е отхвърлен предявения от К.Н.Н. от гр.Варна срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2015г. в гр.Варна, причинено виновно от водача на л.а.“Опел Мерива“ с рег.№ В ХХХХ РН, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № 22114001732241 от 30.06.2014г., за разликата над 30 000 лв. до 45 000лв., ведно със законната лихва и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати на К.Н.Н. от гр.Варна, ЕГН **********, сумата 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща разлика над 30 000лв. до 45 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2015г. в гр.Варна, причинено виновно от водача на л.а.“Опел Мерива“ с рег.№ В ХХХХ РН, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № 22114001732241 от 30.06.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 372 от 07.05.2019г. по търг.дело № 1573/18г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в частта му, с която е отхвърлен предявения от К.Н.Н. от гр.Варна срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2015г. в гр.Варна, причинено виновно от водача на л.а.“Опел Мерива“ с рег.№ В ХХХХ РН, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № 22114001732241 от 30.06.2014г., за разликата над 45 000лв. до 100 000лв.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, да заплати на адвокат Д.Й.Н. *** на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на сумата още 529.89лв. /петстотин двадесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ за първа инстанция и сумата 563.57лв. /петстотин шестдесет и три лева и петдесет и седем стотинка/ за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд Варна сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща дължима по делото държавна такса за първа инстанция и сумата 300лв. /триста лева/ дължима държавна такса за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: