№ 304
гр. К., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103587
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. М.
заявява, че „В.“ ЕООД и ответникът ЛЮБ. В. АС. се намират в договорни
отношения, по силата на които „В.“ „ ЕООД е открило партида на името на
ЛЮБ. В. АС. с партиден № *** за имот, находящ се в общ. К., село Б., ул. „Т.“
№ 4А, във връзка с доставянето на питейна вода.
Сочи, че през периода 18.05.2018 г. до 10.05.2020 г. „В.“ ЕООД гр. С.
начислило вода, за която са издадени квитанции и фактури със следните
номера и стойности:
Квитанции:
№ *** от 28.06.2018 г. на стойност 17,64 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 28.10.2018 г. на стойност 5,88 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 15.11.2018 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 15.12.2018 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 15.01.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 15.02.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 15.03.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
Фактури:
№ *** от 15.04.2019 г. на стойност 11,76 лв. с вкл. ДДС;
№ *** от 15.10.2020 г. на стойност 2,40 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 08.11.2020 г. на стойност 16,75 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 06.12.2020 г. на стойност 19,15 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 08.01.2021 г. на стойност 16,76 лв., с вкл. ДДС;
1
№ *** от 08.02.2021 г. на стойност 16,87 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 08.03.2021 г. на стойност 19,28 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 15.04.2021 г. на стойност 9,65 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 15.05.2021 г. на стойност 12,05 лв., с вкл. ДДС.
Твърди, че ответникът не е заплатил стойността на предоставената му
услуга от страна на „В.“ ЕООД гр. С. за периода 18.05.2018 г. до 10.05.2020 г.
Общата стойност на горепосочените квитанции е в размер на 206,99 лв.
/двеста и шест лева 99 стотинки/ с вкл. ДДС.
Сочи, че съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на
отношенията между „В.“ ЕООД гр. С. и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия
ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължи на „В.“ ЕООД
гр.С. по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 26,74лв. /двадесет
и шест лева и 74 стотинки/, по всяка една от квитанциите, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 28.06.2018 г. до 12.07.2021 г.
Поради това обстоятелство, „В.“ ЕООД, подал заявление по чл.410 ГПК
против ответника до Районен съд К. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №
2255/2021 г. по описа на Районен съд град К., по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение.
Твърди, че неизплатеното и дължимо задължение от ответника към
ищцовото дружество е в общ размер на 233,73 лв., от които сумата 206,99 лв.
с вкл. ДДС, представляваща дължими главници по посочените квитанции,
ведно със законната лихва в общ размер на 26,74 лв.
С оглед на гореизложеното, за ищцовото дружество е налице правен
интерес да предяви иск за установяване на вземането си, произтичащо от
незаплатено парично задължение.
Моли съда постановите решение, с което да признае за установено, че:
ЛЮБ. В. АС., ЕГН **********, с постоянен адрес: село Б., общ. К., ул. ***
дължи на „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***,
ЕИК ***, сумите, както следва:
Сумата в размер на 206,99 лв. /двеста и шест лева и 99 стотинки/ с вкл.
ДДС, по следните квитанции и фактури:
Квитанции:
№ *** от 28.06.2018 г. на стойност 17,64 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 28.10.2018 г. на стойност 5,88 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 15.11.2018 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 15.12.2018 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 15.01.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 15.02.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 15.03.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
2
Фактури:
№ *** от 15.04.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 15.10.2020 г. на стойност 2,40 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 08.11.2020 г. на стойност 16,75 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 06.12.2020 г. на стойност 19,15 лв., с вкл. ДДС;
№*** от 08.01.2021 г. на стойност 16,76 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 08.02.2021 г. на стойност 16,87 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 08.03.2021 г. на стойност 19,28 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 15.04.2021 г. на стойност 9,65 лв., с вкл. ДДС;
№ *** от 15.05.2021 г. на стойност 12,05 лв., с вкл. ДДС;
- сума в размер на 26,74 лв. /двадесет и шест лева и 74 стотинки/,
представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.06.2018 г. до
12.07.2021 г.,
както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до Районен съд К., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 2255/2021 г.
- до окончателното й изплащане. Претендира присъждането на разноски в
настоящото и в заповедното производство. В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител. Постъпила е молба вх. №
6461/10.06.2022 г. по описа на Районен съд – К. от адв. Е. М., в качеството му
на пълномощник на ищцовото дружество, с която заявява, че поддържа
подадената искова молба и оспорва писмения отговор.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. К., с който заявява, че счита
предявения иск за допустим.
Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер, като счита,
че същият е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Сочи, че с предявената искова молба ищецът искал от съда да осъди
ЛЮБ. В. АС. да заплати на „В.“ – С., следните суми: 206,99 лв. – главница,
26,74 лв. – лихва за периода от 28.06.2018 г. до 12.07.2021 г., законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното
заплащане и разноски.
Заявява, че не възразява да бъде назначена поисканата от ищеца
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси.
Сочи, че с оглед правната си фигура в процеса, като особен
представител, няма доказателства, които да предостави на съда. В съдебно
заседание адвокат Н. К., поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 2255/2019 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
3
изпълнение № 779/20.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение, за
сумите:
206,99 лева за главница, с 26,74 лева лихва от 28.06.2018 г. до
12.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
19.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева
разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: консумирана и назаплатена питейна вода по партида № *** за
имот, находящ се в село Б., община К., улица *** за периода от 18.05. 2018 г.
до 10.05.2020 г. и дължима лихва за закъсняло плащане на задължението.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника ЛЮБ. В. АС. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото са представени и приети като доказателства: Квитанции с
№№ *** от 28.06.2018 г. на стойност 17,64 лв., с вкл. ДДС; *** от 28.10.2018
г. на стойност 5,88 лв., с вкл. ДДС; ********** от 15.11.2018 г. на стойност
11,76 лв., с вкл. ДДС; *** от 15.12.2018 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
********** от 15.01.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС; *** от
15.02.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС; *** от 15.03.2019 г. на
стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС и Фактури С №№ *** от 15.04.2019 г. на
стойност 11,76 лв. с вкл. ДДС; *** от 15.10.2020 г. на стойност 2,40 лв., с
вкл. ДДС; ********** от 08.11.2020 г. на стойност 16,75 лв., с вкл. ДДС;
********** от 06.12.2020 г. на стойност 19,15 лв., с вкл. ДДС; *** от
08.01.2021 г. на стойност 16,76 лв., с вкл. ДДС; *** от 08.02.2021 г. на
стойност 16,87 лв., с вкл. ДДС; *** от 08.03.2021 г. на стойност 19,28 лв., с
вкл. ДДС; ********** от 15.04.2021 г. на стойност 9,65 лв., с вкл. ДДС; ***
от 15.05.2021 г. на стойност 12,05 лв., с вкл. ДДС.
Представен е и лихвен лист за дължимите суми по квитанции и лихви за
абонат *** на името ЛЮБ. В. АС., ЕГН **********, с адрес село Б. ,община
К., ***.
От представената Заповед № *** г. на управителя на ВиК – С. Р.Р. се
установя, че считано от 01.11.2017 г. при отчитане на месечното потребление
от инкасаторите се преминава на отчитане на електронен карнет. Във връзка с
това месечното отчитане трябва да започва на всяко първо число на месеца и
да приключва до последните три работни дни на месеца.
По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението на експертизата се установява, че партидата за имот
находящ се в село Б., община К., *** се води на името на ЛЮБ. В. АС..
Размерът на задължението по издадените квитанции и фактури е за доставена
питейна вода в общ размер на 206,99 лева. Вещото лице сочи, че няма
плащане на задължението от страна на ответника. Размерът на дължимото
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната
лихва, дължимо от ответника за процесния период, съобразно падежа на всяка
фактура е в общ размер на 28,06 лева. Вещото лице сочи, че водата се е
4
отчитала с реален отчет на място от инкасатор и не е имало служебно
начисляване. Отчетените количества вода са остойностени по действащите
към съответния период цени. Не е имало спиране на водоподаването през
процесния период на процесния имот.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК има за предмет
установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че са
налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е
престирал описаните услуги за посочения период, като и размера на
задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяването на вземането
или насрещните си задължения за недължимост.
Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в
това си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни
услуги на потребителите на ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1, т.2,
б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребители са „юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост, за които се предоставят В и К
услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на
ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД - С. са
общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради
което обвързват всички абонати съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, потребители
на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. В Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/ в чл.8, ал.1 е прието, че получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за
получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“, се
5
определят: 1.правата и задълженията на оператора и на потребителите;
2.редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната
вода и отведените отпадъчни води; 3.отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.редът за
осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване, промяна или закриване на
партида, включително и служебно от оператора. Съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централния ежедневник. Страните не спорят, че това
задължение е изпълнено от ищцовото дружество и следователно през
процесния период те са били в сила без да има данни, че ответникът е
възразил срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани
и в сайта на ищцовото дружество.
Между страните по делото не се спори, че ответникът е имал отрита
партида при ищцовото дружество „В.“ ЕООД – С. за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода по партида, с абонатен номер ***, за имот
находящ се в село Б., община К., ***. Предвид на това съдът, приема, че
между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно – битови нужди до
потребител – за имот находящ се в село Б., община К., ***, присъединен към
водоснабдителната мрежа. Ответникът има качеството на потребител по
смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ, поради което се дължи заплащане
на предоставените му от ВиК услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз
основа на измереното количество изразходвана вода.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с
ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 и сл. ЗЗД
относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както
възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК
услуги, така и тяхното предоставяне на ответника, която тежест изрично е
указана на ищеца с доклада по делото. Относими към спорното материално
правоотношение правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, в Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
публикуваните Общи условия на дружеството – ищец.
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът като собственик на
процесния имот има качеството потребител и съответно съдът приема за
доказано възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК
услуги между ищеца и ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е
възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. Както бе посочено и по-горе, в
представените писмени доказателства по делото (фактури) са отразени
потребените количества вода, периодите и тяхната цена и макар това да са
едностранно съставени от ищеца документи, неподписани от ответника, при
условие че не са оспорени от особения представител на ответника и при
6
условие, че записванията в тях съответстват на отразените в досието на
абоната количества вода и показания на водомера, съдът приема за доказано
по делото предоставянето на ВиК услуги за процесния период на
стойностите, посочени във фактурите.
Предвид горното, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата
общо в размер на сумата в размер на 206.99 лева, представляваща неплатена
цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 18.05.2018
г. до 10.05.2020г. по партида с абонатен № *** за имот находящ си в село Б.,
община К., ***.
При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество
вода, определени в Общите условия, се заплаща законна лихва по реда на чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – чл. 40, ал. 1 от
Наредбата. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Общите условия на ищеца потребителят
дължи законна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа на
задължението, а съгласно чл. 33, ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. С оглед на гореизложеното и предвид заключението
на съдебно – икономическата експертиза съдът намира, че ответникът дължи
на ищеца сумата в общ размер на 26.74 лева - мораторна лихва от
28.06.2018г. до 12.07.2021 г.
Предвид гореизложеното, исковете за главница и лихва следва да бъдат
уважени в горепосочените размери, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 19.07.2021г. до изплащането й.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на
ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за
изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа
на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск,
изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Направено е възражение от ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от
7
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, при защита по
дела с определен материален интерес до 1000 лева, каквото е минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. Настоящото производство
е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, същото не се
отличава с фактическа и правна сложност поради което, съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и следва да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер
на 25 лева, представляващи държавна такса, както и в настоящото
производство - в размер на 725 лева, представляващи държавна такса,
възнаграждение за особен представител, възнаграждение за един адвокат и
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЛЮБ. В. АС., ЕГН
**********, с адрес село Б. ,община К., *** съществуването на вземането на
“В.” ЕООД – С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., улица
***, представлявано от управителя Р.Т.Р. за сумите в размер на 206,99 лева
главница, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги по
партида абонатен № ***, за имот находящ си в село Б., община К., *** за
периода от 18.05.2018 г. до 10.05.2020 г., съгласно квитанции: № *** от
28.06.2018 г. на стойност 17,64 лв., с вкл. ДДС; № *** от 28.10.2018 г. на
стойност 5,88 лв., с вкл. ДДС; № ********** от 15.11.2018 г. на стойност
11,76 лв., с вкл. ДДС;№ *** от 15.12.2018 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;
№ ********** от 15.01.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;№ *** от
15.02.2019 г. на стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС; № *** от 15.03.2019 г. на
стойност 11,76 лв., с вкл. ДДС;№ *** от 15.04.2019 г. на стойност 11,76 лв., с
8
вкл. ДДС;№ *** от 15.10.2020 г. на стойност 2,40 лв., с вкл. ДДС;№
********** от 08.11.2020 г. на стойност 16,75 лв., с вкл. ДДС; № **********
от 06.12.2020 г. на стойност 19,15 лв., с вкл. ДДС; № *** от 08.01.2021 г. на
стойност 16,76 лв., с вкл. ДДС;№ *** от 08.02.2021 г. на стойност 16,87 лв., с
вкл. ДДС; № *** от 08.03.2021 г. на стойност 19,28 лв., с вкл. ДДС; №
********** от 15.04.2021 г. на стойност 9,65 лв., с вкл. ДДС;№ *** от
15.05.2021 г. на стойност 12,05 лв., с вкл. ДДС, 26.74 лева лихва за забавено
плащане от 28.06.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.07.2021 г.
до изплащането й за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на „В.” ЕООД – С., заповед № 779/20.07.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско дело 2255/2021
г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА ЛЮБ. В. АС., ЕГН **********, с адрес село Б., община К.,
*** да заплати на „В.” ЕООД – С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., улица ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. сумата
от 25.00 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело № 2255/2021 г. по описа
на Районен съд – К..
ОСЪЖДА ЛЮБ. В. АС., ЕГН **********, с адрес село Б. ,община К.,
*** да заплати на „В.” ЕООД – С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., улица ***, представлявано от управителя Р.Т.Р.“ сумата
от 725 лева, представляващи направени поделото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9