Р Е Ш Е Н И Е
№ 1285
гр. Пловдив, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXX
състав, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Румяна Агаларева и с
участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Бабаков
адм. дело № 3104 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
203-207
от АПК във връзка с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от В.Т.Т.,
ЕГН **********,***, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода 01.01.2022г. до 20.10.2022г.
за това, че с бездействието си Директор на дирекция АПИОФМПМТС при Община
Съединение не е отписал, поради настъпила погасителна давност задълженията
ѝ за данък недвижим имот за 2011г. по четири броя имотни партиди. За
посочените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване качеството
на живот, „увреждане неприкосновеността на личните интереси с център -
гр.Съединение, личен живот и кореспонденция“ и изпитване на страх от
поведението на ответника, се претендира същият да бъде осъден да ѝ заплати
обезщетение в размер на 100 /сто/ лева.
В съдебно заседание ищецът се представлява
лично, поддържа исковата молба и претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Община Съединение, редовно
уведомен, не се представлява в съдебно заседание. В постъпила по делото
молба-становище /л.62/ от процесуалния представител – адв. К. се посочва, че
исковата молба следва да се върне и производството по делото да се прекрати. Алтернативно
искът се сочи да е неоснователен и недоказан по основание и размер, съгласно
подробно изложени доводи в отговор на исковата молба - л.63. Претендират се
разноски, съгласно представен по делото списък.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив сочи, че исковата претенция следва да бъде уважена.
Съдът, като взе предвид изложеното в
исковата молба и уточненията към същата, становищата на страните, заключението
на прокурора и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По
делото от страна на ищцата са представени писмени доказателства, съдържащи
данни от регистрите на община Съединение, отдел АПИОФМПМТС, на база на които са
изчислени данъчни задължения за дължим от В.Т.Т. данък върху недвижими имоти (по
партиди № 7512084436001, 7512084436002, 7512084436003 и 7512084436004.), находящи
се в гр.Съединение за периода 2011г. – 2017г. Представени са също така
съобщения от Община Съединение, изпращани до Т. за дължими от нея задължения за
данък и ТБО за 2014г. Няма данни по делото за отправяни от Т. възражения по
отношение на размера и основанието на начислените задължения, както и за
искания за отписване на същите, поради настъпила погасителна давност.
От ответната страна по настоящото дело е
представен протокол изх.№ 1/17.01.2023г., съставен от длъжностни лица при
община Съединение, съгласно който на основание чл. 171 и 173 от ДОПК са
погасени по давност и отписани задължения на В.Т.Т. за 2011г. и 2012 г.,
описани подробно в протокола по видове и периоди за партиди № 7512084436001,
7512084436002, 7512084436003 и 7512084436004.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Налице са положителните процесуални
предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск. Доказани са активната и пасивната процесуална легитимация по иска,
обусловени единствено от правното твърдение на ищеца и заявената в
обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея принадлежност на
спорното материално субективно право. Надлежен ответник в производството е посоченият
такъв от ищеца, а въпросът дали същият притежава и материалноправна легитимация
по предявения иск, се преценява при обсъждане на представените по делото
доказателства при постановяване на акта по същество.
Съгласно чл.
128, ал. 1, т. 4 от АПК, на административните
съдилища са възложени делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Предвид чл.
1, ал. 2 от ЗОДОВ, делата се разглеждат по
реда на АПК, който обаче не съдържа процесуални разпоредби за исково
производство, поради което и на основание чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. Съгласно чл.
6 от ГПК, съдебните производства започват по
молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл.
127, ал. 1 т. 2 от ГПК исковата молба трябва да
съдържа името на ответника, срещу когото е насочен иска. От тези разпоредби
следва, че при конституиране на страните съдът не може да действа служебно.
Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва
да е ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник.
Правната норма на чл.
154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране
на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен
акт, а производството по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ има характер на исково
производство и важат правилата на исковото производство по ГПК (в този смисъл Решение
№ 7921 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм.д.№ 9938/2012 г., III о.), поради това,
при установена в хода на делото липса на пасивна материалноправна легитимация
по иска, последният следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а не
производството да бъде прекратявано като недопустимо. Предвид изложеното, се
установява, че Община Съединение е материалноправно легитимирана по предявения
иск, доколкото вредите се претендират от акт или бездействие на длъжностно лице
или орган от нейния състав – Директор на дирекция АПИОФМПМТС.
Разгледан по същество, искът е
неоснователен и недоказан поради следното:
Деликтната отговорност на държавата не
се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.
154, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл.
144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване
на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан.
Фактическият състав на предявения иск с
правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ в процесния случай включва
в кумулативна даденост: - противоправно бездействие при изпълнение на
административна дейност по смисъла на чл.
256 и чл.
257 от АПК от страна на длъжностно лице или орган
в системата на ответника -предвид твърденията на ищеца (многократно уточнявани
в хода на настоящото производство), съдът приема, че претендираният
правопораждащ отговорността на ответника юридически факти е противоправно
бездействие на Директор на дирекция АПИОФМПМТС; - претърпени от ищеца
имуществени или неимуществени вреди - конкретно се твърдят от Т. неимуществени
вреди, които са обсъдени подробно в представените от същата по делото молби
уточнения и се състоят във влошаване качеството на живот, „увреждане
неприкосновеността на личните интереси с център - гр.Съединение, личен живот и
кореспонденция“ и изпитване на страх от поведението на ответника; - причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Липсата на който и да е от елементите
на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за
обезщетение на неимуществени вреди.
В случая, липсва първият от елементите
на фактическия състав на предявения по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ иск. Защита по чл.
1 от ЗОДОВ във връзка с чл.
203-207
АПК може да се реализира в хипотезите, при които се претендират
вреди в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органи и длъжностни лица, принадлежащи към държавната или общинската
администрация. Ищецът основава исковата си претенция на противоправно
бездействие от страна на Директор на дирекция АПИОФМПМТС, който не е отписал,
поради настъпила погасителна давност задълженията на Т. за данък недвижим имот
за 2011г. по четирите партиди.
Съгласно трайната съдебна практика,
фактическо бездействие по смисъла на чл.
256 и чл.
257 АПК е налице, когато извършването на
конкретно фактическо действие от административен орган е дължимо пряко от
закона или друг нормативен акт. Установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК. От друга страна не фактически, а правни са действията, които се състоят в
издаване на акт за погасяване по давност и отписване на задължения на основание
чл. 171 и чл. 173 от ДОПК. В този смисъл заявеното от ищеца бездействие не може
да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл.
256 и 257
от АПК. Съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение
на административен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за
извършване на конкретно фактическо, а не на правно действие, каквото в случая е
заявеното с исковата молба бездействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 ДОПК, вземанията се отписват
служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Същевременно съгласно
чл. 172, ал. 2 ДОПК всяка течаща давност се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не
се смята прекъсната. Съобразно ал. 3 на чл. 172 ДОПК от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Не са представени по делото конкретни
доказателства, от които да се прецени прилагането спрямо задълженията на Т. на
института на погасителната давност. Липсват доказателства и за подадено от същата
заявление за издаване на административен акт за погасяване по давност на
публичните задължения за 2011г. по посочения от нея АУЗД, както и няма данни
същият да е отменен по надлежния за това ред. Липсата на „искане за действие“ изключва възможността да е налице бездействие. Няма
и направено искане незаконосъобразността на такова „бездействие“ да бъде установено от съда – чл. 204, ал. 4 от АПК, а от друга страна
последното не произтича и пряко от нормативен акт, както изисква чл. 256 и сл.
от АПК.
В
такъв случай липсва соченото от ищцата бездействие на администрацията, по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Не е спорно по делото, че
задълженията за 2011г. на Т. са предмет на АУЗД от 21.11.2017г., с издаването
на който, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК, прекъсва давността за
събирането им. От друга страна, към процесните задължения, предвид факта, че
същите са за 2011г., е приложима общата погасителна давност, визирана в нормата
на чл.171, ал.2 от ДОПК, във връзка с което е налице възможността по чл.173,
ал.2 от ДОПК за служебното им отписване. Разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК
обаче не визира конкретен момент в който компетентния орган следва да извърши
отписването. В случая това е сторено с Протокол с изх. № 1/17.01.2023г. /л. 68/,
съгласно който след извършена проверка на задълженията на В.Т., на основание
чл.171 и 173 от ДОПК са отписани задълженията на лицето за 2011г и 2012г. Ето
защо не може да се приеме, че е налице твърдяното в исковата молба бездействие
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от което да са увредени личните интереси на В.Т.,
както се сочи в исковата молба.
Предвид изложеното се установява, че
по делото не е доказан първият елемент на фактическия състав по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ – твърдяното незаконосъобразно бездействие
на Директор на дирекция АПИОФМПМТС, което е самостоятелно и достатъчно
основание за отхвърляне на предявения иск, поради което съдът не обсъжда
липсата или наличието на другите кумулативно необходими предпоставки за
основателността на иска, посочени по-горе.
За пълнота следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателства по никакъв начин не може да се направи извод
за претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди - влошаване качеството на
живот, „увреждане неприкосновеността на личните интереси с център -
гр.Съединение, личен живот и кореспонденция“ и изпитване на страх от
поведението на ответника, които да са непосредствена последица от твърдяното от
ищеца бездействие на административния орган по отписване на задълженията му. За
обезщетението, което се претендира също не се посочват данни въз основа на
какво е формирано. Доказателствената тежест в производството по чл. 203, ал. 1 АПК лежи върху
ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи
наличието на предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица;
постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния
размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от
тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне.
Тъй като не са налице обективните
предпоставки за реализиране на отговорност на ответника, предявеният от В.Т.Т.
иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, в съответствие
с нормата на чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ на
ответника се следват разноски за осъщественото процесуално представителство.
Същите се претендират в размер на 1000 (хиляда) лева, предвид
представения по делото списък с разноски и доказателства за изплащането им. Във връзка с
направеното в с.з. от 08.03.2023г. от ищеца възражение за прекомерност на претендирания
от ответника адвокатски хонорар, съдът констатира, че размерът на уговореното и
заплатено адвокатското възнаграждение действително е прекомерен, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено в рамките на минимума от 400 лв.,
съгласно чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер, според
съда се явява справедлив и обоснован.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив, ХХХ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за присъждане
на обезщетение в размер на 100 /сто/ лева за причинени неимуществени вреди за
периода 01.01.2022г. до 20.10.2022г. от
бездействие на директор на дирекция АПИОФМПМТС при Община Съединение.
ОСЪЖДА
В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община
Съединение, сумата от 400 (четиристотин) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: