Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 21.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1458
по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 59 ЗБН.
Образувано е по предявен от „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *****, срещу
„И.М.“ ООД, ЕИК *******, иск с правна квалификация чл.59, ал.2 ЗБН за установяване нищожност на
изявление за прихващане, вх. № 9661/22.10.2014 г. с активни вземания, съответно
в размер на 237892,31 лева, представляваща вложена от „И.М.“ ООД в Б.та сума и
в размер на 784109,71 щатски долара, придобито с договор за цесия, сключен със „С.Е.“
ЕАД за недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността, съединен при условията на
евентуалност с искове с правна квалификация чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН за
обявяването на извършените с процесното изявление
прихващания за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността,
предявени от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици
на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***.
Настоящият
състав преосмисля становището си, че в производството по конститутивните
искове трябва да участва несъстоятелния търговец „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК *****,
тъй като при банковата несъстоятелност,
производството има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо
удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на Б.та, като се вземат
предвид техните, както и общественият интерес, свързан със стабилността и
доверието в банковата система (чл. 2 ЗБН). За разлика от ТЗ, при който
интересите на длъжника се отчитат при провеждане на производството (чл. 607,
ал.2 ТЗ), ЗБН изключва съблюдаване интересите на несъстоятелната Б.. Затова
органите й са напълно лишени от управителните и представителните си функции,
които са възложени на синдиците, без да е налице хипотезата на запазване на
техните представителни правомощия, както в общото производство по
несъстоятелност, тъй като никакво продължаване на дейността на търговеца не е
мислимо. Несъстоятелната Б. всъщност представлява единствено управлявана от
синдиците маса на несъстоятелността.
Ищците твърдят, че на
06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което
на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова
дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в търговския регистър на
07.11.2014 г.. В резултат на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г.
по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, Б.та била обявена в несъстоятелност,
дейността й била прекратена и била определена начална дата на
неплатежоспособността й – 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г.
по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било
частично отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като
и за такава била приета датата 20.06.2014 г.. Задължението на
назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на Б.та,
както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на
вземане на Б.та - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от
провеждане на исковете.
Ищците твърдят, че въз основа на договор за инвестиционен банков кредит,
сключен на 31.07.2009 г. Б.та предоставила на
кредитополучателя „КВ-РЕАЛ“ ЕООД, преобразувано в ответника „И.М.“ ООД, банков
кредит в размер на 2000000 (два милиона) лева.
В деловодството на „К.Т.Б.“
АД (н) било получено уведомление, вх. № 9448/17.10.2014 г. от „С.Е.“ ЕАД за извършена цесия на вземане, в резултат на
което титуляр на вземането по сметка IBAN ***, в размер на
784109,71 щатски долара било ответното „И.М.“ ООД. Последното отправило до Б.та
изявление, вх. № 9661/22.10.2014 г. за прихващане на задълженията си по
договора за банков инвестиционен кредит с активни вземания по своя сметка в
размер на 237892,31 лева и с придобитото от „С.Е.“ ЕАД
вземане в размер на 784109,71 щатски долара, като Б.та осчетоводила извършените
прихващания с вальор 22.10.2014 г..
Направеното на
22.10.2014 г. от „И.М.“ ООД изявление за прихващане не отговаряло на
изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. От друга страна насрещните вземания
не били и еднородно по отношение на активното вземане във чужда валута.
Активното вземане в лева, притежавано от прихващащото дружество не било и
изискуемо, тъй като Б.та била поставена под особен надзор. Доколкото прихващанията с всяко от вземанията
били извършени на
22.10.2014 г., макар и преди датата на отнемането на лицензията
за извършване на банкова дейност (06.11.2014 г.), но след поставяне на Б.та под
особен надзор, то същите били адресирани до квесторите и също следвало да
отговарят на предписаната в чл. 59, ал.2 ЗБН форма за действителност.
При условията на евентуалност, синдиците
твърдят прихващанията да са относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността
на основание чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН. Кредиторът „И.М.“ ООД придобил
вземането от „С.Е.“ ЕАД си към Б.та преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но към момента
на придобиването му е знаел за неплатежоспособността на Б.та, тъй като
поставянето „К.Т.Б.“ АД (н) под специален надзор с решение на УС на БНБ № 73 от
20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., било общоизвестен
факт, които бил огласен широко в публичното пространство.
Освен това
прихващането било извършено и след началната дата на неплатежоспособността на Б.та
(20.06.2014
г.), независимо от обстоятелството кога били възникнали
насрещните вземания, предмет на прихващането, т. е. бил изпълнен и фактическият
състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й към момента на
извършване на прихващането.
При тези
твърдения, синдиците в качеството си на представляващи несъстоятелната Б.
предявяват главен иск за прогласяване нищожността по отношение кредиторите на
несъстоятелността на изявлението на „И.М.“ ООД за прихващане от 22.10.2014 г. с
активни вземания, съответно в размер на 237892,31 лева, представляваща вложена
от „И.М.“ ООД в Б.та сума и в размер на 784109,71 щатски долара, придобито с
договор за цесия, сключен със „С.Е.“ ЕАД, като при условията на евентуалност са предявени конститутивни
искове за обявяване на прихващането за относително недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността при условията на чл. 59, ал. 5 и на чл. 59, ал.
3 ЗБН.
От
ответника по предявените искове „И.М.“ ООД, в срока по чл.367 ГПК, не е
постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание счита предявените
искове за процесуално недопустими и по същество - неоснователни. Недопустимостта извежда от липсата на
правен интерес от провеждане на конститутивните
искове, тъй като уважаването им няма да доведе до попълване масата на
несъстоятелността. Възраженията са неоснователни – в исковата молба са изложени
твърдения, обосноваващи правен интерес от обявяване на извършеното прихващане
за непротивопоставимо на кредиторите на
несъстоятелността, което обективно би обусловило попълване на масата на
несъстоятелността с вземането на Б.та, с което е прихванато. Това е достатъчно
за процесуалната допустимост на исковете. Неоснователността на главния иск се
обосновава с твърдението, че изявлението за прихващане е адресирано до
квесторите на Б.та, а не до синдиците, каквито към извършването му изобщо не са
назначени, поради което завишените изисквания за форма не са приложими. Конститутивният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН бил неоснователен,
тъй като приложима била редакцията на нормата към извършване на прихващането,
която нямала за предмет извършени от кредитор на Б.та прихващания. Евентуалният
иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН пък бил неоснователен, тъй като представляващите „И.М.“
ООД няма как да са знаели за настъпилата неплатежоспособност на Б.та преди
същата да бъде констатирана от БНБ чрез отнемане на лиценза й за извършване на
банкова дейност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Ответникът
не оспорва фактите, на които ищците основават предявените искове, но оспорва претендираните техни правни последици.
С
решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален
надзор за срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците
си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС. Видно от протокол № 27
от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138,
с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД е отнет, което
решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно
изпълнение.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14
състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на
несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г.. С Решение №196/13.11.2015
г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките,
предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на банката.
Не е спорно и от представен документ,
именуван договор за инвестиционен банков кредит, се установява, че на 31.07.2009
г. „К.Т.Б.“ АД и „И.М.“ ООД постигнали съгласие банката да предостави на
ответника кредит в размер на 2000000 лева с цел покупка на недвижим имот, находящ се в гр. София, представляващ търговско помещение с
площ от 535 кв. м., който кредит следвало да бъде върнат до 25.12.2018 г.,
заедно с възнаградителна лихва в размер на 8 %
годишно.
Видно от договор, сключен на 11.06.2008
г. „К.Т.Б.“ АД открила на „И.М.“ ООД с фирмено наименование към сключването на
договора – „Никс Трейд 08“ ЕООД, разплащателна
сметка, като не е спорно, че по същата към 25.09.2014 г. била налице наличност
от 237892,31 лева.
С договор за цесия, сключен на 10.10.2014 г. между ответника и трето за спора лице – „С.Е.“
ЕАД, първият придобил вземане в размер
на 784109,71 щатски долара, като цедентът нотифицирал банката за извършеното прехвърляне на вземането
с изявление, вх. № 9448/17.10.2014 г..
Ответникът
отправил до банката изявление за прихващане, вх. № 9661/22.10.2014 г. с вземането
си към банката по платежната сметка в размер на 237892,31 лева и с придобито от
„С.Е.“ ЕАД вземане в размер на 784109,71 щатски долара, със задълженията на
дружеството по договора за инвестиционен банков кредит, сключен на 31.07.2009
г., възлизащи към 21.10.2014 г. на сумата 1214310 лева.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
По отношение на главните искове, с
правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал.
2 вр. чл. 44 ЗЗД.
Няма
съмнение, че естеството на претенциите придава на иска за нищожност характер на
главен и налага разглеждането му като такъв. Исковете, насочени към
прогласяване на прихващането за относително недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността предпоставят валидно
изявление за прихващане, което да е довело до погасяване на насрещните вземания.
Когато компенсационното изявление страда от порок, който е препятствал
пораждане на правните му последици, т.е. не е довело до желания погасителен
ефект, обявяването му за относително недействително е безпредметно, защото
кредиторът остава в същото положение, в което са поставени всички останали
кредитори в производството по несъстоятелност.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 ЗБН предвижда, че изявлението за
прихващане се отправя до синдика
и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за
действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на
прихващане, неспазването на която влече предвидените в чл. 26, ал.2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното волеизявление
е нищожно. Въпросът, който се поставя в настоящото производство е приложима ли
е така установената форма за валидност на изявленията за прихващане, обективирани преди спрямо банката да е открито производство
по несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл. 13 ЗБН е предпоставка
за приложение на чл. 26 ЗБН и упражняване на правомощията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Няма спор, че процесното изявление за прихващане като едностранна правна
сделка е обективирано от ответника „И.М.“ ООД на 22.10.2014 г., към
който момент синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо не е
постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито пък е
било възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в момент, последващ извършване на прихващането с приемане на
разпоредбата на чл. 12а ЗБН, ДВ,
бр.22/24.03.2015 г..
Разпоредбите,
въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не могат да се тълкуват и
прилагат разширително. Това означава, че извършени
прихващания, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е
назначен, не могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена
форма за валидност. Към 22.10.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е била поставена под особен надзор поради
съмнения за неплатежоспособност, но лицензът й за извършване на банкова дейност
не е отнет. В този смисъл механичното пренасяне на изискванията за форма,
приложими към изявления, които следва да се приемат от синдика, към едностранни
сделки, адресирани до квесторите на банката с неотнет лиценз, макар и поставена
под особен надзор, е недопустимо. По тази причина предявения главен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на евентуалните искове, с
правна квалификация чл. 59,
ал. 5 и чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Предмет
на настоящото производство са и евентуално съединени искове за обявяване на
извършеното от „И.М.“ ООД прихващане с изявление, вх.
№ 9661/22.10.2014 г. за
относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД (н), при предпоставките на чл. 59, ал. 5 ЗБН и евентуално при тези на чл.
59, ал. 3 ЗБН. Съгласно разясненията, дадени с решение № 97 от 08.02.2013 г. по
т. д. № 196/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,
ако съдът приеме с оглед на основанията на всеки един от исковете, че същите
следва да се разгледат при условията на евентуалност, то се произнася по всеки
един от исковете в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от
основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални
искове.
Естеството
на предявените искове не обуславя поредността на
разглеждането им. Настоящият състав изоставя становището си, че хипотезата
на ал. 3 е по-тясна, с оглед установения субективен елемент от състава й, тъй като при условията на ал. 5
относителната недействителност е в по-ограничен обем от тази, регламентирана в
ал. 3 на чл. 59 ЗБН. При изпълнен фактически състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН
последиците са относителна недействителност на прихващането изобщо, докато при
ал. 5 – само над частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество. Затова и
съдът дължи да разгледа исковете при заявената от ищците поредност,
а именно при квалификацията на чл. 59, ал. 5
ЗБН и само при неоснователност на иска – при квалификацията на чл. 59,
ал. 3 ЗБН.
Конститутивният иск, уреден в чл. 59, ал. 5 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици
упражняването на преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, да обявят за относително
недействително по отношение на тях прихващане, извършено от ответника „И.М.“
ООД, т. е. налице е фигурата на процесуална субституция. Следователно
основателността на предявения конститутивен иск
предполага да е осъществен фактическият състав, пораждащ упражняваното от
ищците в настоящото производство потестативно право,
което налага да се изясни коя е приложимата спрямо това право редакция на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, която урежда възникването му, тъй като разпоредбата е изменена с ДВ,
бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г..
Не
може да се приеме, че предмет на разглеждане в настоящото производство е
възникването и съществуването на потестативното право
на всеки един кредитор да поиска обявяване за относително недействителни на
прихващания, извършени от длъжника, което потестативно
право е предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди
изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г.. В случая ищците като процесуални субституенти на кредиторите не атакуват прихващания,
извършени от длъжника „К.Т.Б.“ АД (н), а прихващане, извършено от един от
кредиторите на несъстоятелността („И.М.“ ООД). А такова право предвижда
изменената редакция на разпоредбата.
Няма
никакво съмнение, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН (действаща след изменението с
ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. редакция) регламентира
преобразуващо право на кредиторите на несъстоятелността, затова и има материалноправен характер (урежда възникването на
субективни права), поради което и предвид липсата на разпоредба, с която да е
придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2014 г. (ДВ, бр. 98 от 2014 г.), то
следва да се приеме, че изменената редакция действа занапред във времето и в
тази си редакция тя е приложима само за правоотношения, възникнали след
влизането й в сила – след 28.11.2014 г.. Следователно за приложимостта на
разпоредбата в новата й редакция е от значение да се отговори на въпроса кога е
възникнало правоотношението, породило потестативното
право на процесуалните субституенти. В тази връзка
следва да се отбележи, че потестативните права са
вторични по своя характер – пораждат се при наличието на друго правоотношение,
което се е развило незаконосъобразно (в широк смисъл на понятието). Правото на
кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на
недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не
се допусне състояние, при което определен кредитор на банката да бъде поставен
в привилегировано спрямо останалите положение при удовлетворяването му от
осребреното имущество по реда на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се
стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са
законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство
по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по
несъстоятелност спрямо банката, се превръщат в неправомерни (извършва се тяхна
преоценка), тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение
на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се заобикаля
реда, предвиден в закона, целящ справедливото удовлетворяване на всички
кредитори на банката. С оглед на това следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички останалите права,
предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност
и то от този момент. До откриване на производството и обявяването на банката в
несъстоятелност, това потестативно право не би могло
да възникне, съответно не е възникнало и основание за преоценка на извършеното
прихващане, което принципно е правомерно и съставлява действителен правен акт.
С откриване на производството по несъстоятелност обаче последиците на това по
своето естество действително правно действие стават непротивопоставими
на определен кръг правни субекти (кредиторите на несъстоятелността) именно
защото нарушават реда за удовлетворяването им. Недействителността на
извършеното действие е само относителна – приложима само по отношение на
определени правни субекти. Материалното право, уредено от чл. 59, ал. 5 ЗБН е потестативното право на кредиторите да искат по отношение
на тях последиците на прихващането да се считат ненастъпили. И това право се
поражда при възникване на правната фигура „кредитори на несъстоятелността“,
което става с откриване на производството по несъстоятелност, когато действаща
е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН (ДВ, бр. 98 от 2014 г.).
Този
извод не противоречи на установения правен принцип новите материалноправни
разпоредби да се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически
факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА. Този принцип е производен на принципа
на правовата държава и принципът за закрила на законно придобити права,
гарантирани от основния закон – Конституцията на Република България. В случая,
не се преуреждат правните последици на извършеното
прихващане между страните (банката и „И.М.“ ООД) – в техните отношения то е
напълно действително, а с оглед новия настъпил факт – откриване на производство
по несъстоятелност за кредитната институция, който е осъществен при действащата
редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН (ДВ, бр. 98 от 2014 г.), за кредиторите на
несъстоятелността възниква материалното потестативно
право да претендират непротивопоставимост на
настъпилия погасителен ефект на прихващането. В този смисъл не е налице обратно
действие на материалния закон, защото потестативното
право възниква от проявлението на новия факт – открито производство по
несъстоятелност, който го правопоражда. Именно в
светлината на проявление на този факт възниква основание да се третират
последиците на прихващането за ненастъпили по отношение на определен кръг правни
субекти - кредиторите на несъстоятелността.
В
обобщение, в случая се установява, че производството по несъстоятелност по
отношение на „К.Т.Б.“ АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по
т. д. № 7549/2014 г. по описа на
Софийски градски съд, VІ-4 състав и от този момент следва да се приеме, че в
полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални
преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Към посочената дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на
правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за
относително недействителни извършените прихващания. Няма съмнение, че това е
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98
от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и следователно именно тя е приложима към процесното правоотношение.
Тълкуването
на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че предвиденото в нея
преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи (фактически
състав): извършване на прихващане от кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н) след началната
дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под
специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от
Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т.
2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността,
но не е спорно, че тези две дати съвпадат.
Извършване
на прихващането по смисъла на посочената норма е налице при настъпване на
неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо
право, е да се обяви за непротивопоставимо на
останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на
прихващането по отношение на вземането на кредитора, който го е извършил – с
този ефект всъщност се изпълнява спрямо него задължението на банката за връщане
на налични по платежна сметка парични средства.
От
своя страна, за да настъпи погасителният ефект на прихващането, когато то се
извършва извънсъдебно, както в настоящия случай, следва да бъде установено, че
са се осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при
които това право на компенсация възниква, а именно, че съществуват насрещни
изискуеми и ликвидни вземания на две лица, както и да се докаже, че това право
е надлежно упражнено, съгласно чл. 104, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, т. е. че от едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено
изявление за прихващане, което да е достигнало до другото лице. Съгласно
нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно
упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло
да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете
насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т. е. установени по
основание и размер с постановено между страните съдебно решение, респ. влязла в
сила заповед за изпълнение, или когато тяхното възникване и размер са безспорни
в отношенията помежду им.
По
делото не се спори, че между „К.т.б.“ АД, от една страна, и „И.М.“ ООД, от
друга, е съществувало валидно възникнало търговско правоотношение от сключен
договор за инвестиционен банков кредит, в рамките на който към 22.10.2014 г.
кредитополучателят изрично признава да е имал непогасени задължения в размер на
1214310 лева. Към този момент, въз основа на сключения с „С.Е.“ ЕАД договор за
цесия и договор за платежна сметка, „И.М.“ ООД е било и титуляр на
вземания към „К.Т.Б.“ АД
(н) в размер на 237892,31 лева и 784109,71 щатски долара (с левова
равностойност, определена съобразно фиксинга на БНБ към 22.10 2014 г. – 1200644,47
лева).
Сключването
на договора за прехвърляне на вземания и извършеното от цедента
„С.Е.“ ЕАД уведомяване на „К.Т.Б.“ АД (н) по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, не се оспорва
от банката, нито се оспорва размера на наличността по платежната сметка на
ответното дружество. Това означава, че към 22.10.2014 г. „И.М.“ ООД и „К.Т.Б.“
АД (н) са имали насрещни парични вземания, поради което и за първото от двете
дружества е възникнало правото да прихване своите вземания към банката, със
задълженията, породени от сключения договор за инвестиционен банков кредит. Доказателства
банката да е оспорила извършеното на 22.10.2014 г. прихващане, не са събрани,
съответно съдът приема за безспорен факта на съществуване на активните вземания
на „И.М.“ ООД към банката до размера на сумите, посочени в отправеното изявление
за прихващане вх. № 9661/22.10.2014 г., предмет на настоящия спор. Ето защо, към
22.10.2014 г. насрещните вземания на страните са били безспорни, а това
означава – ликвидни, което е основание за извод, че с обективиране
на изявлението е настъпил материалноправният ефект на
прихващането и насрещните вземания са погасени до размера на по-малкото от тях.
Датата на входиране на едностранното изявление следва
да се приеме за такава на извършване на процесното
извънсъдебно прихващане, което е предмет на предявения в процеса конститутивен иск и с оглед на това се налага изводът, че
същото е извършено от ответника „И.М.“ ООД, което е кредитор на „К.Т.Б.“ АД
(н), след 20.06.2014 г., която дата
е определена за начална такава на неплатежоспособността на банката, както е и
датата, на която банката е поставена под специален надзор при условията и по
реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции,
включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, т. е. процесното прихващане е извършено след момента, посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН, като релевантен за
възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо право да бъде обявено
същото за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността.
В
обобщение, в полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало
предвиденото в чл. 59, ал. 5 ЗБН потестативно право и
прихващането, извършено от „И.М.“ ООД с изявление, обективирано
в документ, с входящ при „К.Т.Б.“ АД (н) № 9661/22.10.2014 г. следва да бъде
обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД (н).
В
чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията,
посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на
защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този,
който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което длъжникът
е извършил прихващането (такава хипотеза не е предмет на разглеждане). Това
условие е поставено в закона при съобразяване на преферентния
характер на уредения в посочената норма конститутивен
иск, който цели да ревизира онези правни действия, които поставят един кредитор
на несъстоятелната банка в по-благоприятно положение от това, което той би имал
при разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в
закона е предвидено удовлетворяването му в производството по несъстоятелност,
наред с останалите кредитори на банката.
С
оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между
това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това,
което той би получил, ако то не беше извършено и вземанията му се удовлетворяват
при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на това сравнение се
установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането на този кредитор би
било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква част от него в
производството по несъстоятелност на банката, то тогава следва да се приеме, че
оспореното действие, имащо погасителен ефект, не поставя това лице в
по-благоприятно положение, поради което и упражняването чрез иск на
преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като
кредиторът би получил тази сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде
обявено за относително недействително. Каква конкретна сума ще получи
извършилият прихващането кредитор „И.М.“ ООД е факт, който на този етап от
развитие на производството по несъстоятелност не е осъществен и затова –
неизвестен, тъй като разпределение на осребреното имущество не е осъществено.
Затова няма пречка относителната недействителност да е приложима само извън
сумата, която този кредитор би получил при разпределение на осребреното
имущество на банката. Това означава, че прихващането следва да се обяви за
относително недействително, освен за частта, която „И.М.“ ООД би получило при
разпределението на осребреното имущество.
Основателността
на иска не е обусловена от събирането на доказателства в настоящето производство какво би получил
извършилият прихващането кредитор на банката, съгласно окончателната сметка за
разпределение. Разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗБН предвижда, че в случаите на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, какъвто е настоящият, действието на прихващането се отлага
до влизане в сила на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН. Едва
на този етап и след издирване и събиране на имуществото от масата на
несъстоятелността и неговото разпределение за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите би станало ясно какво би получил прихващащия кредитор при
разпределението, каквато преценка не е възможна по никакъв начин на по-ранен
етап, поради неизвестност както на възможното за събиране имущество, така и на
кръга от легитимирани да участват в разпределението кредитори.
Предявения
при условията на евентуалност иск, с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН за
обявяване на извършеното прихващане за недействително по отношение кредиторите
на несъстоятелността, следва да се остави без разглеждане, тъй като не е
настъпило вътрешно процесуалното условие за това – неоснователност на предпочитания
иск при квалификацията на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, но същите не
доказват да са извършили такива. С оглед обстоятелството, че съгласно чл. 57,
ал. 6 ЗБН дължимата държавна такса не се събира предварително, то ответникът „И.М.“
ООД следва да бъде осъдено да я заплати по сметка на СГС. Дължимата държавна
такса е в размер на 4% от общия размер на активните вземания – 1438536,78 лева
или 57541,47 лева.
Съгласно
чл. 57, ал. 7, изр. 2 ЗБН, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса
се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се
събира от масата на несъстоятелността. При уважен евентуален иск държавната
такса ще следва да се събере от ответника, без значение, че искът за нищожност е
отхвърлен.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *****,
представлявана от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици, иск с правна квалификация чл.
59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал. 2, предл.
3 ЗЗД, за признаване за установено, че изявление
за прихващане, вх. № 9661/22.10.2014 г. на „И.М.“ ООД, ЕИК *******, е
нищожно, поради неспазване на установената форма за действителност.
ОБЯВЯВА, по предявения от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *****, иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, извършеното от „И.М.“ ООД, ЕИК *******, прихващане с изявление
за прихващане, вх. № 9661/22.10.2014 г., с активни вземания, съответно в размер
на 237892,31 лева, представляващо вложена от дружеството по платежна сметка
сума и в размер на 784109,71 щатски долара, придобито с договор за цесия,
сключен със „С.Е.“ ЕАД,
за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за
частта, която „И.М.“ ООД, ЕИК *******, би получило при разпределението на
осребреното имущество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от
синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *****, иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН,
за обявяване на извършеното от „И.М.“
ООД, ЕИК *******, прихващане с изявление за прихващане, вх. № 9661/22.10.2014
г., с активни вземания, съответно в размер на 237892,31 лева, представляващо
вложена от дружеството по платежна сметка сума и в размер на 784109,71 щатски
долара, придобито с договор за цесия, сключен със „С.Е.“
ЕАД, за недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „И.М.“ ООД, ЕИК *******, да заплати в полза
на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН, сумата 57541,47 лева (петдесет и
седем хиляди петстотин четиридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки)
– държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: