№ 155
гр. Горна Оряховица, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101790 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.34 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби”АД.
Ищцата Д. ХР. Г.(чрез адв.К. Г.Т. от ВТАК) твърди в исковата молба, че е собственик на
следния поземлен имот с индификатор№40035.450.16, ведно с построените в него три броя сгради,
находящ се в с.К. Общ.Е.. За същия има открита абонатна партида клиентски№****. На
20.08.2021г. посетила посочения имота и констатирала, че електрозахранването към обекта му е
преустановено без нейно знание и съгласие. В първия работен ден(23.08.2021г.) осъществила
контакт с операторите, които инкасират дължимите суми по фактурите за ел.енергия за имота, така
и представител на самия доставчик на ел.енергия до обекта на посочения денонощна телефонна
линия за контакти на Internet-страницата му - Центрове за обслужване на клиенти и каси.
Отговорите били еднозначни, че горепосочената партида била закрита, а представител на
доставчика заявил „Тъй като нямате начислена ел. енергия от дълго време, помислихме, че не
използвате такава за нуждите на обекта” и „Трябва да заплатите опредЕ.та такса, според Тарифата
за ново присъединяване”. Потребителите на ел.енергия имат право да прекратят договорните им
отношения е доставчика. За целта е необходимо да заявят закриване на партидата. Услугата
„прекъсване на електрозахранването” се заплащала от потребителя по установен ценоразпис на
доставчика. Тя се извършва на място в присъствие на клиента, който трябва да получи протокол и
фактура за консумираната енергия до този момент. Според чл.22 т.3 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби”АД, клиентът може да преустанови електрозахранването с писмено известяване и
обосновани причини. Той определя датата и часа на демонтирането 15 дни предварително. Една от
причините да ни бъде спряно електрозахранването е при неизплатени задължения. Доставчикът
трябва да докаже, че клиентът тенденциозно не плащал фактурите си за ток. Спирането на
електрозахранването се извършва след второто неплатено задължение или ако дължимата сума е
поне 155.00лв. Абонатите трябва да получават подробно информация за дължимите суми и
1
сроковете на плащане, описана във фактурите. Съгласно чл.123 от ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на
ел.енергия имат право да преустановят временно снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти
при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с ел.енергия. Санкцията е по отношение на недобросъвестния потребител
— този, който не е изпълнил едно безспорно парично задължение(вземането е безспорно, когато е
признато от длъжника или когато е съдебно потвърдено). Затова в общите условия за продажба на
всеки от доставчиците е предвидено потребителят да бъде уведомен за срока за плащане на
дължимите суми, както и че захранването ще бъде прекъснато при неплащането им; уведомяване,
че потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и
основанието за прекъсване. Предвидено е, че възражението спира прекъсването на снабдяването с
ел.енергия до приключване на проверката; срок за проверката и задължително писмено
уведомяване на потребителя за резултата. Вземането за суми от незаплатена ел.енергия не става
безспорно и след проверката, извършена едностранно от доставчика, тъй като потребителят, който
не е удовлетворен от резултата, може да оспори вземането по съдебен ред. При оспорването на
вземането по съдебен ред, доставчикът няма право да прекъсва електроснабдяването до решаване
на спора с влязъл в сила съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено. В случаите,
когато потребителят не бил възразил срещу основанието и размера на търсените суми пред
доставчика, но е предявил иск за оспорване на вземането за ел.енергия или е подал възражение в
производството по реда на чл.410 от ГПК, инициирано от доставчика(чл. 107 ЗЕ), то вземането не
било безспорно, поради което доставчикът нямал право да прекъсва електрозахранването, а ако то
вече е прекъснато, бил длъжен незабавно да го възстанови. Ищецът е подал жалба, чрез КЗП до
КЕВР, за което е образувана преписка по администрирания сигнал и течала проверка. От същата
до този етап било констатирано, че е извършено нарушение от ответника-доставчик от последна
инстанция. Подадени били 3бр. уведомителни писма до ответника за нерегламентирано
прекъсване на ел.захранването и възстановяването му, но без резултат. Предявен е иск по чл.92
ал.1 от ЗЗД ввр. чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД, за: сумата 1210.00лв., от
който: 30.00лв., еднократно обезщетение за несвоевременно електроснабдяване(свързване на
потребителя) на процесния обект(поземлен имот) с абонатен№**** в срок от 24 часа, който е
изтекъл на 30.08.2021г. в 24.00ч. от уведомяване на доставчика от абоната и 20.00лв. на всеки 12
часа на денонощие за времето, през което абонатът(краен потребител) е останал без
електрозахранване, т.е. от 00.00часа на 31.08.2021г., вкл. 28.09.2021г. до 12.00часа на 28.09.2021г.
- 1180.00лв., представляваща договорно обезщетение(под формата на фиксиран размер на
договорна санкционна и(„изключителна неустойка”) неустойка за забава, съгласно чл.34 ал.1 от
ОУ към ДПЕЕ и неподлежащ на доказване) за претърпени от нея имуществени вреди, които са в
пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договорното задължение на
ответника по ДПЕЕ, изразяващо се в продължително и нерегламентирано прекъсване на ел.
снабдяването и забавено в последствие захранване на електроснабдяването на обекта, съставляващ
Поземлен имот с индификатор№40035.450.16, ведно с построените три броя сгради с
индификатор№40035.450.16.1, индификатор№40035.450.16.2 и индификатор№****, находящ се в
с.К. Общ.Е., собственост на Д. ХР. Г.(абонат) с клиентски№****. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът „Енерго-Про Продажби”АД(чрез юрисконсулт Ив.Ч.), оспорва допустимостта и
основателността на претенциите. Заявява, като краен снабдител не осъществява лицензионна
2
дейност по прекъсване на снабдяването с ел.енергия, тъй като елементите на
електроразпределителната мрежа са собственост на „Електроразпределение Север“АД, както не
бил отправял искане до мрежовия оператор за прекъсване снабдяването на обекта на ищцата с
ел.енергия. Твърди, че искът за обезщетение за неимуществени вреди не може да се кумулира с
този за реално изпълнение, като отново сочи, че не е отправял искане до мрежовия оператор за
прекъсване снабдяването на обекта на ищцата с ел.енергия. „Енерго-Про Продажби”АД
осъществява дейността по снабдяване(продажба, доставка) с ел.енергия, за което притежава
Лицензия№Л-139-11/13.08.2004г. за обществено снабдяване с ел.енергия, издадена от ДКЕВР.
Императивният характер на разграничението на двете дейности(разпределение и снабдяване) и
недопустимостта на съвместяването и осъществяването им от един субект било подчертано и в
чл.44 ал.3 ЗЕ(на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия,
не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон), т.е. за една
обособена територия се издава само една лицензия за разпределение, съответно разпределително
предприятие не може да бъде лицензирано за дейност по снабдяване с ел.енергия и обратното.
Следователно, към момента на предявяване на иска било налице ясно функционално
разграничение в правомощията и отговорностите на енергийните предприятия за извършваната от
тях лицензионна дейност. Съгласно чл.98а от ЗЕ, по отношенията, касаещи снабдяване с и
покупко-продажба на ел.енергия, ищецът се намирал в договорни отношения с ЕПРП, които се
уреждат от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД, одобрени от ДКЕВР с Решение№ОУ-
061/07.01.2007г. Ответното дружество не осъществявало лицензионна дейност по прекъсването,
съответното възстановяването на снабдяването с ел.енергия, нито по монтажа, поддръжката и
отчитането на съответните СТИ, които са елементи на електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл.95 ал.1 от ЗЕ ввр. чл.94а ал.1 от ЗЕ ДПИ осигурява снабдяването с ел.енергия крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
лицензионна територия, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител. В случая,
дружеството „Енерго-Про Продажби“АД се явява краен снабдител и продава ел.енергия на
потребителите при публично известни ОУДПЕЕ, на основание чл.98а от ЗЕ и неговата отговорност
можело да бъде ангажирана само в рамките на тези му законови и лицензионни задължения.
Липсвала надлежна пасивна легитимация, което е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за предявяване на иска. Счита и исковете за неоснователни. На основание чл.38а ал.1
ввр. чл.95а ал.2 от ЗЕ, отношенията между потребителите на енергийни услуги и енергийните
предприятия, предоставящи услуги от обществен интерес, в конкретния случай ЕПРП в качеството
му на краен снабдител, се регламентират и регулират от договори при ОУ. Компенсацията на
потребителя за времето на оставане без ел.енергия по своята правна същност и природа
представлява вземане за неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД. Според чл.92 от ЗЗД, за да бъдела
ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на неустойка, в процеса следва да
се установи кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на цитираната
правна норма, а именно: 1)валидно договорно правоотношение 2)изрична уговорка в договора за
обезщетение за вредите от неизпълнението 3)изпълнение на договорните задължения от страна на
ищеца, за да има същият качеството на кредитор и 4)установено виновно неизпълнение на
договорните задължения на ответника. Съответно в тежест на ищеца е да установи всеки един от
посочените елементи. За да бъде уважен искът за присъждане на неустойка(ако евентуално се
приемело, че приложимият текст е този на чл.34 от ОУ на ЕПРП), ищцата следвало да докаже
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав: сключване на валиден договор
между страните, уговорена по размер неустойка за неизпълнението от страна на ответника на
3
договореното му задължение, ищцата да е изпълнила задължението си или да е готова да го
изпълни и ответникът да е нарушил договора, като виновно не е изпълнил свое задължение. Счита,
че в конкретния случай не били налице всички елементи на гореописания фактически състав
необходим за реализирането на отговорността за претендираната неустойка. Твърди, че в случая не
било допуснато неправомерно прекъсване по инициатива на ЕПРП, като също така считаме, че
действията на служителите на ответното дружество не само не са противоправни, а тъкмо
напротив, изцяло са съобразени с действащите ОУ на ЕПРП, както и с императивните законови
изисквания. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски по делото, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78 ал.8 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства
за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
По делото не се спори, че Д. ХР. Г. е абонат-потребител на ел.енергия за битови нужди
съгласно §1 т.42 от ЗЕ, като страните са в договорна обвързаност във връзка с потребление на
ел.енергия, доставяна в обект, находящ се в с.К. Общ.Е.(поземлен имот с
индификатор№40035.450.16, ведно с построените три броя сгради с индификатор№40035.450.16.1,
индификатор№40035.450.16.2 и индификатор№****), по смисъла на чл.4 ал.1 от ОУДПЕЕ(за
имота съществувала разкрита партида на абонат с клиентски№**** и абонатен№****), като
ответникът притежава насрещното право да получи цената за доставената от него
стока(ел.енергия). Не се спори, че захранването към обекта е преус тановено.
Според писмо с изх.№5864096/17.09.2021г. от „Енерго-Про Продажби”АД, относно
постъпило писмено искане с вх.№5864096/25.08.2021г. от страна на Д. ХР. Г. в „Енерго-Про
Продажби”АД, е била депозирана жалба от Д. ХР. Г.(чрез адв.К.Т. от ВТАК) относно
преустановено захранване в обект с абонатен№****, с адрес в с.К. Общ.Е.. Прави се изявление, че
от страна на „Енерго-Про Продажби”АД не било искано преустановяване на захранва нето на
обект с абонатен№**** . В дружеството била постъпила информация от мрежовия оператор
„Електроразпределение СеверАД, че предвид състоянието на сградата, захранването към обекта е
преус тановено на 18.01.2021г. с цел обезопасяване и предотвратяване на пожар.
Съгласно уведомление с изх.№6044445.22.02.2022г. от „Електроразпределение Север“АД
по повод изисканата информация, касаеща дали е прекъснато електрозахранването на обект с
абонатен№**** и адрес: с.К. Общ.Е. през периода: 01.08.2021г.-28.09.2021г. се прави изявление, че
„електрозахранването на обекта е прекъснато от стълб. Обектът е без достъп“. Бил е съставен
Констативен протокол№6528862/16.02.2022г., към която дата електрозахранването на обекта не е
възстановено.
Според справка от 23.02.2022г. от ВТРС, образуваното гр.дело№2720/2021г. по описа на
ВТРС е със страни: Д. ХР. Г.(ищец) и „Енерго-Про Продажби”АД(ответник) с предмет на спора -
иск за реално изпълнение за възстановяване на ел. снабдяването в имот в с.К. Общ.Е., както и за
осъждането на ответника за сумата от 200.00лв. от обща претенция в размер на 1000.00лв.,
представляваща обезщетение за неправомерно прекъсване на ел.захранване, с правно основание
по чл.79 ал.1 предл.I от ЗЗД и по чл.82 от ЗЗД.
Приложени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН
България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про Продажби”АД/, приети на основание на чл.98а
от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД с протокол№12/28.06.2007г. и одобрени с
Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, както и от Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България
Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/, приети на основание на чл.98б от ЗЕ,
4
утвърдени от УС на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ с
протокол№14/27.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и
изменени/допълнени с Решение№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. С Решение№595/17.01.2017г. на
ВАС окончателно бе отменено Решение№ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР(понастоящем КЕВР), с
което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа(ОУДПЕЕЕ) на „Енерго-Про Мрежи”АД(настоящо
„Електроразпределение Север“АД), влезли в сила на 07.09.2014г. С
Решение№798/20.01.2017г. на ВАС окончателно бе отменено Решение№ОУ-06/21.07.2014г. на
ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия(ОУПЕЕ) на
„Енерго-Про Продажби”АД, влезли в сила на 07.09.2014г. Съгласно горецитираните решения на
ВАС, КЕВР ще поднови процедурите по одобряване на нови ОУ на „Енерго-Про Продажби”АД и
нови ОУ на „Електроразпределение Север“АД. След отмяната на Решение№ОУ-06/21.07.2014г. и
Решение№ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР, до одобряването от КЕВР и влизането в сила на нови
ОУ, дружествата ще прилагат в отношенията с клиентите си действалите преди 07.09.2014г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението. Материалноправната
легитимация на страната е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на
материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като
недопустим, тъй като за разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като
абсолютна предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от твърденията в
исковата молба.
Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор,
при съмнения за изпълнението му, при което правното му положение е смутено. Следователно
всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като
установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува опредЕ.
правна връзка, предявеният иск е допустим процесуален способ.
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да
изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да
разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след
като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и
приложи съответния материален закон.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде
ангажирана отговорността на ответника по иска на основание цитираната законова разпоредба, е
необходимо да са налице следните предпоставки: -да съществува задължение; -това задължение да
не е изпълнено или да не е изпълнено точно; -неустойката да е уговорена между страните; -
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.
От така събраните по делото доказателства съдът прави извод, че страните са били във
валидна облигационна връзка, която не се оспорва, като ищцата е абонат-потребител със собствена
5
партида на ответника, по отношение на имот, присъединен към ел.мрежа. Не се спори, че
захранването към обекта е преус тановено.
Съгласно цитираните решения на ВАС КЕВР би следвало да поднови процедурите по
одобряване на нови Общи условия на „Енерго-Про Продажби”АД и нови Общи условия на
„Енерго-Про Мрежи”АД(„Електроразпределение Север“АД. Принципът е, че юридическият факт
придобива това правно действие, което му предписва новия закон, т.е. хипотезата тук е, че
действието отново е ex nunc. Новият граждански закон по правило поема под своето действие и
бъдещите юридически факти, и юридическите факти, които той заварва, но не са се проявили. Тук
действието също е ex nunc. Логично, прилагайки аналогия, след отмяната на Решение№ОУ-
06/21.07.2014г. и Решение№ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР, до одобряването от КЕВР и влизането
в сила на нови Общи условия, дружествата ще прилагат в отношенията с клиентите си действалите
преди 07.09.2014г., приложими са разпоредбите на влезлите в сила Общи условия на договорите
за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про
Продажби”АД/(2007г.) и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи”АД/„Енерго-Про
Мрежи”АД/(2007г.)/понастоящем „Електроразпределение Север“АД/.
В действащите през процесния период ОУДПЕЕ на ,,Е.ОН България
Продажби”АД/,,Енерго-Про Продажби”АД/, прекъсването на ел.снабдяването е предвидено като
временна мярка, която следва да се налага в изключителни случаи и при спазване на опредЕ.
процедура, включваща изискването до потребителя да бъде изпратено писмено предизвестие,
съдържащо предупреждение, а при искане за разсрочване, да се прилага разсрочване на
задължението - чл.20 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби”АД. При липса на възможност за
битовите абонати за едностранна промяна на доставчика, от изключителна важност е
изпълнението на договорните задължения на всяка от страните да става при равнопоставеност на
страните в съответствие с приетите ОУ. Съгласно чл.20 ал.1, ал.2 от ОУДПЕЕ ,,Енерго-Про
Продажби”АД има право да поиска от “Електроразпределение Север“АД да прекъсне или
ограничи снабдяването с ел.енергия, в случай, че битов потребител в срок от 10 дни и стопански
потребител в срок от 3 дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези ОУ или
от подписаните допълнителни споразумения между страните, вкл. при забава в плащането на
дължимите суми. В този случай ,,Енерго-Про Продажби”АД следва да изпрати до потребителя
писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в тези ОУ не
последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване или
ограничаване снабдяването с ел.енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след
изтичане на дадения срок, доставчикът има право да поиска от “Електроразпределение Север“АД
да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия.
Според чл.34 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД, в случай, че потребителите
останат без ел.енергия по вина на „Енерго-Про Продажби”АД повече от 24часа след получаването
от „Енерго-Про Продажби”АД на уведомление от потребителя, „Енерго-Про Продажби”АД
заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30.00лв.и по 20.00лв.за всеки следващ период от
12часа без осигурена ел.енергия. Предназначението на това правило е да уреди задължението на
доставчика да отстранява повредите по мрежата(напр. причинени от трети лица или природни
явления) в срок от 24часа, като смисълът на уведомяването от потребителя е в това, че
доставчикът може да не знае за повредата. В този случай потребителят не може да доказва, че
доставчикът е узнал за повредата по-рано и не е необходимо да доказва вредите си. Като разглежда
6
служебно такова правно основание - чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ, съдът не излиза извън рамките на
спора, с който е сезиран, и не нарушава по никакъв начин процесуалните правила относно
представянето на предмета на спора и на правните основания в исковата молба или жалбата.
Прилагайки материалния закон при тълкуването(чл.20 от ЗЗД) на неустоечната клауза в
чл.34 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби”АД, прекъсването на снабдяването не следва да се
счита за нерегламентирано по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като в случая съгласно
действащата редакция на разпоредбата на чл.123а от ЗЕ, е предвидена възможността крайният
снабдител да преустановява електрозахранването при неизпълнение на задължения по договора за
продажба на ел.енергия, вкл. при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
потребената ел.енергия, поради което е приел, че прекъсването е приложимо наред с предвидените
възможности за събиране на паричното вземане. В случая не се излагат в насока относно
причините за прекъсване на ел.захранването. Постъпилата „информация от мрежовия оператор
„Електроразпределение Север“АД, че предвид състоянието на сградата, захранването към обекта е
преустановено на 18.01.2021г. с цел обезопасяване и предотвратяване на пожар“ не се подкрепя
от доказателствата по делото. Твърденията на ЕРП останаха недоказани по делото, като в тежест
на ответната страна е да установи пълното изпълнение на задължението си по Общите условия да
възстанови електрозахранването. По делото не се събраха доказателства за наличието на такъв
технически проблем. Установява се също, че ,,Енерго-Про Продажби”АД изобщо не е отправяло
искане към „Електроразпределение Север“АД за възстановяване на захранването, който факт също
подкрепя становището на настоящия състав.Електрозахранването не е възстановено.
За разлика от неправомерното прекъсване по чл.32 ал.2 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про
Продажби”АД(2007), регламентираната неустойка за „продължително нерегламентирано
прекъсване” по смисъла на чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби”АД(2007), касае
неизпълнение на задълженията на ответника по чл.122 от ЗЕ, но дори да се приеме, че е
приложима хипотезата на чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби”АД(2007), то се
изисква отправено от потребителя и получено от електроснабдителното дружество уведомление,
че електроснабдяването е прекъснато. По делото са ангажирани доказателства за уведомление по
смисъла на цитираната разпоредба(писмено искане с вх.№5864096/25.08.2021г. и жалба). По този
начин, са налице предпоставките за дължимост на неустойката съгласно чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ на
,,Енерго-Про Продажби”АД, и която се дължи в случай че потребителите останат без ел.енергия
по вина на „Енерго-Про Продажби“АД повече от 24 (двадесет и четири) часа след получаването от
„Енерго-Про Продажби“АД на уведомление от потребителя. В тази хипотеза ,,Енерго-Про
Продажби”АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30.00лв. и по 20.00лв. за всеки
следващ период от 12часа без осигурена ел.енергия. Систематичното място на текста на чл.34 от
ОУДПЕЕ и съдържанието му, в което не е направено разграничение между причините, довели до
неправомерното прекъсване на ел.енергия, следва извод, че предвидената неустойка е дължима
във всички случаи на прекъсване на електроснабдяването по вина на
дружеството/Решение№234/12.10.2017г. по гр.дело№4348/2016г. - IVг.о. ВКС;
Решение№106/12.07.2018г. по гр.дело№4027/2017г. - IVг.о. ВКС/. Няма основание дължимата от
дружеството неустойка да бъде отнесена само към случаите, когато електрозахранването е
прекъснато в хипотезите по Глава VII и чл.122 от ЗЕ. По делото се установи, че ищцата е
уведомила ответника и е поискала възстановяване на захранването на 25.08.20121г., като към тази
дата тя е заплатила всички дължими суми. Реално захранването не е възстановено и понастоящем,
като през процесния период: 31.08.2021г.- 28.09.2021г. ищцата-потребител е останала без
7
ел.енергия по вина на ,,Енерго-Про Продажби”АД.
Искът е предявен за сумата 30.00лв., еднократно обезщетение за несвоевременно
електроснабдяване(свързване на потребителя) на процесния обект(поземлен имот) с
абонатен№**** в срок от 24 часа, който е изтекъл на 30.08.2021г. в 24.00ч. от уведомяване на
доставчика от абоната и за по 20.00лв. на всеки 12 часа на денонощие за времето, през което
абонатът(краен потребител) е останал без електрозахранване, т.е. от 00.00часа на 31.08.2021г., вкл.
28.09.2021г. до 12.00часа на 28.09.2021г. - 1180.00лв., представляваща договорно обезщетение(под
формата на фиксиран размер на договорна санкционна и(„изключителна неустойка”) неустойка за
забава, съгласно чл.34 ал.1 от ОУ към ДПЕЕ и неподлежащ на доказване) за претърпени от нея
имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на
договорното задължение на ответника по ДПЕЕ, изразяващо се в продължително и
нерегламентирано прекъсване на ел. снабдяването и забавено в последствие захранване на
електроснабдяването на обекта, находящ се в с.К. Общ.Е., собственост на Д. ХР. Г.(абонат) с
клиентски№****, като същият се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцата направените по делото разноски. В този смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът
следва да присъди в полза на ищцата сумата 50.00лв., представляваща направените по делото
разноски(заплатена ДТ).
Доколкото упълномощеният от ищцата адвокат в производството, на основание чл.38 ал.1
т.2 от ЗА, е оказал безплатна адвокатска помощ, като съгласно чл.38 ал.2 от ЗА следва да му бъде
определено възнаграждение за предявения иск, съобразно с уважената част от него.
Възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.36 ал.2
от ЗА и се присъжда директно на адвоката. Следователно, за да възникне правото на адвоката на
възнаграждение в тази хипотеза, предпоставките са две: -да е оказана безплатна адвокатска помощ
на лица, посочени в чл.38 ал.1 т.1-т.3 от ЗА; -в съответното производство насрещната страна да
дължи заплащането на разноски. Нито адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на
която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на
което се оказва помощта попада в една от изброените в чл.38 ал.1 от ЗА категории лица.
Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ и в него да е отбелязано, че помощта се
оказва безплатно при условията на чл.38 от ЗА/Определение№135/17.09.2016г. по
гр.дело№1235/2016г. - IIг.о. ВКС/. В настоящия случай безспорно са налице посочените
изисквания - налице е договор за правна помощ на адв.К.Г. Т. от ВТАК, в който изрично е
посочено, че се оказва безплатна адвокатска помощ на Д. ХР. Г. по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Имайки
предвид естеството и размера на исковете и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от от
Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(за процесуално
представителство, защита и съдействие при интерес до 1000.00лв. - минималното възнаграждение
е 300.00лв.). Настоящият състав намира, че на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на упълномощения от ищцата адвокат адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.„Владислав
Варненчик” №258, представлявано от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а
именно: П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Д. ХР. Г. с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Е. ул.****: сумата 30.00лв./тридесет лева/, представляваща еднократно обезщетение за
несвоевременно електроснабдяване(свързване на потребителя) на обекта(поземлен имот с
индификатор№40035.450.16, ведно с построените три броя сгради с индификатор№40035.450.16.1,
индификатор№40035.450.16.2 и индификатор№****, находящ се в с.К. Общ.Е. с клиентски№****
за абонатен№****) в срок от 24 часа, който е изтекъл на 30.08.2021г. в 24.00ч. от уведомяване на
доставчика от абоната; сумата 1180.00лв./хиляда сто и осемдесет лева/, представляваща договорно
обезщетение(под формата на фиксиран размер на договорна санкционна и(„изключителна
неустойка”) неустойка за забава, съгласно чл.34 ал.1 от ОУ към ДПЕЕ и неподлежащ на доказване)
за претърпени от нея имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
виновното неизпълнение на договорното задължение на ответника по ДПЕЕ, изразяващо се в
продължително и нерегламентирано прекъсване на ел.снабдяването и забавено в последствие
захранване на електроснабдяването на обекта(поземлен имот с индификатор№40035.450.16, ведно
с построените три броя сгради с индификатор№40035.450.16.1, индификатор№40035.450.16.2 и
индификатор№****, находящ се в с.К. Общ.Е. с клиентски№**** за абонатен№****) и изчислена
по 20.00лв. на всеки 12 часа на денонощие за времето, през което абонатът(краен потребител) е
останал без електрозахранване, т.е. от 00.00часа на 31.08.2021г., вкл. 28.09.2021г. до 12.00часа на
28.09.2021г.; сумата 50.00лв./петдесет лева/, представляваща направените разноски по
гр.дело№1790/2021г. на ГОРС
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а
именно: П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв.К.Г. Т. oт ВТАК, със съдебен адрес: гр.Е.
ул.“Костовска“№9А, сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
по гр.дело№1790/2021г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9