Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .02.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ВЛАДИСЛАВ
ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 2578 по описа на съда за 2021 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна (ДИТ) чрез ст.ю.к. Б.Н., срещу Решение №700/14.10.2021г
по АНД №2127/2021г. на Районен съд – Варна, ХХІІІ с-в, с което е отменено
издаденото от Директора на ДИТ – Варна НП № 03-013466/24.02.2021г. и наложената
на „Карма“ ЕООД - Варна, Булстат *********, представлявано от управителя К.К.С.,
ЕГН **********, Имуществена санкция в размер на 1 800лв. на осн.чл.414 ал.1 от КТ. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по
изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като единственият
аргумент е неправилното според касаторите кредитиране с еднаква тежест на
документите, представени от санкционираното ЮЛ в хода на проверката, и тези,
представени в хода на съдебното производство, относно графика на работа и
неползвани почивки от Р.А.Г.. Твърди се, че ВРС незаконосъобразно е преценил
доказателствената тежест на събраните в хода на АНП достатъчно и убедителни писмени
доказателства, изходящи от работодателя, като е приел, че те са равностойни с представените
такива едва в хода на съдебното производство с противоречащо съдържание. В този
смисъл се оспорва извода на съда за недоказаност на нарушението по чл.153 ал.2
от КТ, настоява се за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП като
законосъобразно, правилно и обосновано, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение. С писмени бележки ю.к.Н. поддържа изцяло жалбата и исканията си
с нея.
Касационият ответник „Карма“ ООД с отговора си по касационната жалба и чрез пълномощника
си адв.Б.З. от ВАК в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна и
конкретно сочи, че преценка на ЮЛ е с какви способи и на кой етап от АНП да
защити правата си, споделя като правилни изводите на ВРС за недоказаност на
нарушението и настоява за оставяне в сила на решението, както и за присъждане
на разноски; в съдебно заседание по същество адв.З. поддържа тази си позиция.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният съдебен състав счита жалбата за
неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие
пред него доказателства, с обжалваното си решение въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че при извършена на 05.02.2021г проверка от
служители на Д „ИТ“ – Варна проверка в офис в гр.Варна, ***стопанисван от
„Карма“ ООД, било установено, че с Правилника за вътрешния трудов ред е
въведено сумирано отчитане на работното време за целия персонал, като са
въведени работни смени за работещи на пълно, и за такива на непълно работно
време. При проверка на представения й месечен график/присъствена форма св.М.
установила, че според отразеното там продавач-консултантът Р.Г.е полагала труд
от 17.07.2020г до 23.07.2020г без почивен ден, като по този начин не й била
осигурена непрекъсната междуседмична почивка от минимум 36 часа. Констатациите
от проверката били отразени в съставения Протокол от 19.02.2021г, с който били
дадени и съответните задължителни предписания на работодателя. За установеното
нарушение по чл.153 ал.2 от КТ, осъществено от „Карма“ ООД – за това, че при
въведено сумирано изчисляване на работното време с Правилника за вътрешния
трудов ред, като работодател не е осигурило на продавач-консултантът Р. Г. непрекъсната
седмична почивка не по-малко от 36 часа, вместо което лицето е полагало труд в
периода 17.07.2020г до 23.07.2020г вкл., т.е. 7 последователни дни. При личното
предявяване на акта възражения не постъпили; в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН управителят
К.С.подал писмени възражения от 22.02.2021г, с които заявил, че осъзнава
извършеното нарушение, че при получаване на АУАН незабавно извършил проверка на
текущите графици и се уверил, че са съобразени с изискванията на трудовото
законодателство, и дал указания за коректното им съставяне във бъдеще. Посочил,
че при определяне на санкцията АНО следва да съобрази липсата на предходни
нарушения на дружеството, извършеното еднократно нарушение, от което не са
настъпили вредоносни последици за здравето на служителя, и взетите мерки за
предотвратяване на подобни нарушения във бъдеще, което според представляващия
„Карма“ ООД е основание за квалифициране на случая като маловажен.
Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО
възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната
квалификация на нарушението по чл.153 ал.2 от КТ, за което на осн.чл.414 ал.1
от КТ наложил на дружеството Имуществена санкция в размер на 1 500лв.
В хода на въззивната съдебна проверка освен
актосъставителката М., била разпитана като свидетел и Р.Г., която посочила, че
в процесния период, и по-конкретно – от 20.07.2020г до 24.07.2020г ползвала
платен отпуск, както и че била вписана, че е в отпуск от 06.07.2020г, но й се
наложило да го ползва по-късно, и едва при проверката няколко месеца по-късно
установили, че тази промяна не е отбелязана в графика. Като писмени
доказателства в тази насока били приобщени молба за ползване на платен годишен
отпуск от св.Г. за периода 20.07.2020г – 24.07.2020г вкл. и заповед за
разрешаването му – двете от 13.07.2020г разчетно-платежна ведомост за м.юли
2020г на „Карма“ ООД, според която Г. е работила 18 дни в този месец.
При така установената фактология въззивният съд приел
от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на
законовите срокове, а НП съдържан минимално изискуемите реквизити за
редовността му от формална страна, включително индивидуализация на нарушението
и посочване на нарушената материалноправна норма.
За да отмени НП предходният съдебен състав приел, че
вмененото на дружеството нарушение не е безспорно доказано. Така съдът приел,
че в хода на производството са събрани две групи доказателства относно спорния
факт дали св.Г. е работила в периода 17.07.2020г – 24.07.2020г: от една страна
представения в хода на проверката график, където това е ясно отразено, както и
факта, че в периода 06.07.2020г – 10.07.2020г тя е ползвала платен годишен
отпуск; от друга страна показанията на свидетелката в съдебно заседание, че е
отложила планирания за по-рано отпуск и го е ползвала точно в периода
20.07.2020г – 24.07.2020г, молбата й за това и заповедта от 13.07.2020г, както
и разчетната ведомост, според която през юли тя е ползвала 5 работни дни
отпуск. При анализа на тези две групи доказателства съдът посочил, че АУНА и НП
са издадени само въз основа на графика, представен им в хода на проверката, но
той не е достатъчен, за да се приеме, че нарушението е категорично доказано
предвид представените – макар в последствие документи, чието съдържание и
хронологичност са дали основание на предходния съдебен състав да ги кредитира.
Така той приел, че вмененото на „Карма“ ООД нарушение по чл.153 ал.2 от КТ не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което отменил НП като
незаконосъобразно.
Настоящия съд преценява така достигнатия краен правен
извод на предходния като неизводим от наличните доказателства по делото, поради
което не го споделя. Действително в производството са формирани две групи
доказателства, но за разлика от ВРС касационната инстанция счита, че едната от
тях е достатъчна, за да обоснове извод за осъществено съставомерно нарушение.
Това е групата доказателства, налични и представени на проверяващите в хода на
проверката през м.февруари 2021г – график за м.юли 2020г, от който е видно, че Р.Г.е
работила в процесния период 7 последователни дни – от 17.07. до 23.07. вкл.;
констатациите в Протокола за извършена проверка и даденото в тази връзка
задължително указание с т.5, за което лисват данни да е обжалвано по реда на
АПК; и възражението по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН от месеца на проверката,
което представлява самопризнание за осъщественото нарушение и предприетите
мерки за недопускане на повторно такова. Разчетната ведомост не съдържа
информация кои 5 работни дни от м.юли 2017г Г. е ползвала отпуск, поради което
не ползва никоя теза. Втората група доказателства включват тези, представени в
хода на съдебното производство през след м. април 2021г – показанията на Г., че
е планирала отпуск от 06.07.2020г, но се наложило да го ползва по-късно, и
промяната не била отразена в графика, които обаче противоречат на данните в молбата
й за отпуск и заповедта за разрешаването й от 13.07.2020г. Те противоречат и на
признанията на управителя на дружеството, направени две седмици след
проверката, че нарушението е осъществено и той е наясно с този факт. Доколкото
всички писмени доказателства – график, молба за отпуск и заповед за
разрешаването й, представляват частни свидетелстващи документи, изходящи от
санкционираното дружество, липсва възможност да се даде приоритет на което и да
е от тях спрямо останалите. Вярно е, че ЗАНН не предвижда преклузия за събиране
на доказателства до издаване на НП поради факта, че въззивният съд е втора
първа инстанция, такава по същество на спора, и е изцяло в преценката на
санкционираното дружество да прецени кога и какви доказателства да представи
във висящността му. Житейски неоправдано и нелогично е обаче управителят на
дружеството да признае нарушението, установено с писмени доказателства към
момента на съставяне на АУАН, а няколко месеца по-късно да представи други доказателства,
които го опровергават, и за които не се твърди, че не е знаел за съществуването
им към м. февруари 2021г, и изобщо – откъде са ес появили след този момент. Ако
такива доказателства са съществували към момента на проверката, представянето
им на проверяващите би резултирало в констатация за липса на извършено
нарушение изобщо, съответно – би било избегнато образуването на АНП с АУАН и
приключването му с НП и налагане на санкция. Формулирано по различен начин –
самопризнанието за неблагоприятен за санкционираното лице факт – този на
извършеното нарушение, разгледан в съвкупност с наличните при проверката и
представени от служителите на дружеството доказателства, с каквито са
разполагали тогава, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че вмененото
нарушение по чл.153 ал.2 от КТ е обективно съставомерно и доказано. Гласните
доказателства на св.Г., която продължава да е работник на „Карма“ ООД, не са
подкрепени по категоричен начин с данните в молбата й за отпуска и заповедта за
разрешаването й относно периода, в който сочи, че е планирала и действително е
била в отпуск, както и с крайния му срок – 23 или 24.07.2020г. Поради това този
съд приема, че не следва да кредитира тази група доказателства.
Предвид изложеното в отклика от ВРС настоящата
инстанция приема, че с НП в конкретния казус е санкционирано обективно
съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано нарушение по чл.153
ал.2 от КТ, при правилно избран субект на отговорността – работодателя „Карма“
ООД. Както обосновано е приел въззивният съд, в производството по издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни
отменителни основания, а с оглед констатациите, че и материалният закон е
приложен правилно, се налага извод за законосъобразност на НП. При обсъждане
размера на наложената санкция този съдебен състав прецени, че определянето й в
размер, надвишават минимума от 1500лв. по чл.414 ал.1 от КТ, е несъразмерно тежко
и несъответно на тежестта на извършеното за първи път нарушение. Липсват основания
за квалифицирането му по см.чл.28 от ЗАНН, тъй като извън факта, че е първо по
реда, в случая не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да отличава нарушението от другите такива от
същия вид и да позволява квалификацията му като маловажен случай.
Гореизложеното налага отмяна на обжалваното решение,
след което – изменение на НП чрез редуциране размера на наложената имуществена
санкция до специалния минимум от 1 500лв. по приложимия чл.414 ал.1 от КТ.
При този изход на делото претенцията на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да
бъде уважено чрез присъждане в полза на Д „ИТ“ такова в размер на 100лв. на
осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН вр.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на осн.чл.222 ал1 от АПК, касационният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №700/14.10.2021г
по АНД №2127/2021г. на Районен съд – Варна, ХХІІІ с-в, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
издаденото
от Директора на ДИТ – Варна НП № 03-013466/24.02.2021г. и наложената на осн.чл.414
ал.1 от КТ на „Карма“ ООД – Варна, Булстат *********, Имуществена санкция, като
НАМАЛЯВА размера й от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Карма“ ЕООД - Варна, Булстат *********,
представлявано от управителя К.К.С., ЕГН **********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.