Решение по дело №1956/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 180
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20223330101956
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Разград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101956 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430
от ТЗ с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, депозирана от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, пл. “Света Неделя” № 7, чрез пълномощника си адв. Я. Д.,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Солунска” № 43, ет.1 ап. 1, срещу ответника
Д. П. И. с ЕГН:********** от гр. Разград, ***
Ищецът моли съда да признае за установено, че ответника П. Д. П. дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 19.10.2021 г. по Частно гражданско дело 2143/2021 г. на
Районен съд - Разград: 985,45 лева, дължима и неизплатена главница по
Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-615-00044-2019 г.
ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; 240,64 лева - дължима и неизплатена
договорна лихва по Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-
615-00044-2019 г. за периода от 17.12.2019 г. до 12.08.2021 г.; 25,96 лева за
направени разноски по Частно гражданско дело № 1760/2021 г. по описа на
районен съд – Разград за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 60,00 лева. Моли за присъждане на направените
разноски по делото.
Ищецът сочи, че на 26.02.2019 г. бил сключен Договор за кредитна карта за
физически лица № CCIR-615-00044-2019 между „УниКредит Булбанк” АД
като кредитодател и ответника Д. П. И. като кредитополучател. Твърди се, че
по силата на този договор ответникът получил сумата от 1000 лева, като
банката предоставила и дала право на кредитополучателя да усвоява в
рамките на периода на договора кредитния лимит, а кредитополучателят се
задължил да възстанови ползваните суми съгласно уговореното в договора и
1
в рамките на срока му на действие – до 28.02.2022 г. Твърди се още, че
ответникът спрял да изплаща задължението си, то било обявено за изцяло и
предсрочно изискуемо на 22.02.2020 г. на основание чл. 10 от Договор за
кредитна карта за физически лица № CCIR-615-00044- 2019 г. За това
обстоятелство ответникът бил редовно уведомен, а във връзка с действията по
уведомяването били сторени разходи от ищеца в размер на 72 лева, дължими
към 09.08.2021 г.
На 14.08.2021 г. ищецът подал до Районен съд - Разград заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 6477, въз основа на което
било образувано Частно гражданско дело № 1760/2021 г. по описа на районен
съд – Разград, по което дело била внесена и дължимата държавна такса.
Заявлението било уважено и срещу ответника била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
17.08.2021 г. С определение от 12.04.2022 г. съдът указал на ищеца, че могат
да предявят иск за установяване на вземането си.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва изцяло
предявения иск. Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните и представителната власт на лицето,
подписало договора от името на ищцовото дружество. Оспорва получаването
от ответника на сумата от 1000 лева, като акцентира за липсата на
доказателства за извършени плащания или транзакции с издадената кредитна
карта.
Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 26.02.2019 г. бил сключен Договор за кредитна карта за физически лица №
CCIR-615-00044-2019 между „УниКредит Булбанк” АД като кредитодател и
ответника Д. П. И. като кредитополучател. По силата на договора ответникът
получил сумата от 1000 лева с месечен лихвен процент за всеки отделен
месец през срока на действие на договора в размер на 1,30% и минимална
изискуема погасителна вноска в размер на 30,00 лева. Банката предоставила и
дала право на кредитополучателя да усвоява в рамките на периода на
договора кредитния лимит, а кредитополучателят се задължил да възстанови
ползваните суми съгласно уговореното в договора и в рамките на срока му на
действие – до 28.02.2022 г. На 22.02.2020 г. ответникът спрял да изпълнява
задълженията си по договора, включително невнасяйки минимално
изискуемата сума.
Според заключението по назначената ССЧЕ за фактическото предаване на
кредитната карта от ищцовото дружество в държане на ползвателя има
съставен Протокол за получаване на банкова карта (приемо-предавателен
протокол), съдържащ дата и час на предаване, а именно 26.02.2019 г. в 16:28
ч. Протоколът е подписан двустранно от служител на „УниКредит Булбанк“
АД и ответника Д. П. И.. Според договора на ответника е разрешен лимит
1000 лева, месечен лихвен процент 1,3% за всеки отделен месец, минимална
изискуема погасителна вноска 30 (тридесет) лева, период на погасяване от
първо до петнадесето число на всеки месец, със срок на ползване до
28.02.2021 г. Ответникът е усвоил следните суми: на 27.02.2019 г. – 300,00
лева, на 05.03.2019 г. – 100,00 лева, 190,00 лева и 400,00 лева, на 22.04.2019 г.
– 20,00 лева, на 07.05.2019 г. – 30,00 лева, на 31.05.2019 г. – 40,00 лева, на
17.06.2019 г. – 40,00 лева, на 07.08.2019 г. – 50,00 лева, на 07.08.2019 г. –
50,00 лева, на 15.10.2019 г. – 100,00 лева и 20,00 лева, на 24.10.2019 г. – 20,00
2
лева и последно на 11.11.2019 г. – 20,00 лева. Ответникът направил следните
вноски: на 11 април 2019 г. – 80,00 лева, на 22 май 2019 г. – 31,00 лева, на 29
май 2019 г. – 31,00 лева, на 31 май 2019 г. – 50,00 лева, на 17 юни 2019 г. –
50,00 лева, на 7 август 2019 г. – 35,00 лева, на 16 септември 2019 г. – 60,00
лева, на 21 октомври 2019 г. – 25,00 лева и на 6 ноември 2019 г. – 35,00 лева.
След 06.11.2019 г. вноска по кредитната карта не е постъпвала. За периода от
17.12.2019 г. до 12.08.2021 г. по данни от счетоводните регистри на
„УниКредит Булбанк“ АД погасителни вноски няма, като поради неплащане
на две минимални месечни вноски от по 30 лева и лихви в размер на 22 лева,
кредитът станал изцяло предсрочно изискуем на 22.02.2020 г. Просрочената
сума е 82,00 лева, която включва 60,00 лева вноски по главница и 22,00 лева
редовна лихва. Според вещото лице размерът на предсрочно изискуемата
главница е 985,45 лв. и 240,64 лв. лихва, от които 22,00 лв. договорена по
кредита лихва, която не е издължена на договорените дати и 218,64 лв.
наказателна лихва от датата на предсрочна изискуемост до 12.08.2021 г. В с.з.
вещото лице уточнява, че доколкото в отделни периоди е правена вноска,
ответникът е имал възможност да ползва лимита. Вещото лице уточнява, че
не е начислявана законната лихва. С покана ищецът е дал срок на ответника
да заплати дължимите по договора за кредитна карта суми, а във връзка с
действията по уведомяването били сторени разходи от ищеца в размер на 72
лева.
Със заявление, депозирано от ищеца като заявител са поискали издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен, като по приложеното ЧГД
№ 1760/2021 г. Районен съд Разград е допуснал незабавно изпълнение и е
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 985,45 лв. (деветстотин осемдесет и пет лева и
четиридесет и пет стотинки) главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане на главницата,
сумата 22,00 лв. (двадесет и два лева) лихва върху редовна главница за
периода 17.12.2019 г. – 22.02.2020 г., сумата 222,17 лв. (двеста двадесет и два
лева и седемнадесет стотинки) лихва върху просрочена главница за периода
22.02.2020 г. – 12.08.2021 г., сумата 72,00 лв. (седемдесет и два лева) разходи
за уведомяване, сумата 25,96 лв. (двадесет и пет лева и деветдесет и шест
стотинки) разноски по делото и 60 лв. (шестдесет лева) заплатено адвокатско
възнаграждение.
С насрочването съдът е оставил без движение като нередовна исковата молба
в едната и част, указвайки на ищеца да посочи в едноседмичен срок от
получаване на съобщението дали претендира, че ответника дължи на
ищцовото дружество 72,00 лева, представляващи разходи за
уведомяване (като липсващи в петитума), както и да уточни какъв е точния
размер на главницата 985,455 лв. или 985,45 лева. Ищецът не е посочил в
указания срок дали претендира сумата от 72,00 лева.
От правна страна:
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница
по договор за кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има
издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на поръчителя –
ответник при условията на чл. 47 от ГПК и в срока по чл. 415 от ГПК е
предявен установителен иск за вземането.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен
3
между страните в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон писмена
форма. Същият отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит
и на Закона за защита на потребителя. „УниКредит Булбанк“ АД е изпълнила
своето задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ да предостави паричната сума. По
силата на договора за кредитополучателя-ответник е възникнало
задължението да върне тази парична сума ведно с лихвата по кредита,
уговорена с банката. Размерът на задължението за заплащане на главницата в
размер на уговорения кредитен лимит, както и на изтеглената сума над
разрешения лимит, е установен и същият съвпада с посочения в исковата
молба. Отговорност за заплащането на тази суми носи ответникът. Ето защо в
тази и част исковата претенция е основателна и доказана. Искът за заплащане
на сумата 22,00 лв. за договорна лихва за периода 17.12.2019 г. – 22.02.2020 г.
е основателен и доказан. Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД регламентира правото
на кредитора при неизпълнение на парично задължение да получи,
респективно задължението на длъжника да плати законната лихва от деня на
забавата. По отношение на претенцията за заплащане на сумата, претендирана
като неустойка за периода от 22.02.2020 г. до 12.08.2021 г., съдът като
съобрази разпоредбата на чл. 33 от Закона за потребителския кредит, която
регламентира правото на кредитора при забава на потребителя да получи само
лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата и предвижда
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва, счита че
този обективно съединен иск следва да бъде уважен частично. Доколкото
липсват изчисления на вещото лице, съдът ще редуцира размера на
обезщетението за забава до сумата на законната лихва, ползвайки онлайн
калкулатор за лихва от сайта на НАП. В горния смисъл претенцията на ищеца
за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
23.02.2020 г. до 12.08.2021 г. е в 133,22 лева, като съдът съобрази посоченото
в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (в редакцията му в ДВ бр. 28 от 2020 г.).
Ответникът дължи частично заплащане на направените от ищеца разноски в
исковото и по заповедното производства. Ищецът е направил следните
разноски по делото: 25,96 лв., 320,86 лв. събрани като депозит за
възнаграждение на назначения особен представител, и 400,00 лв., събрани
като депозит за възнаграждение на вещото лице. По заповедното са уважени
разноски от 25,96 лв. за заплатена ДТ и 60,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част ответникът дължи заплащане
на 694,79 лв. за разноски по исковото и 79,08 лв. за разноски по заповедното.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД по отношение на Д. П. И. с ЕГН:********** от гр. Разград, ***, че
същият дължи на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. “Света
Неделя” № 7, представлявано от А.Т. и Ц.Г.М., съдебен адрес: гр. София, ул.
„Солунска” № 43, ет.1 ап. 1, следните суми, за които са издадени Заповед за
4
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на 17.08.2021 г. на Pайонен съд –
Разград и Изпълнителен лист от 17.08.2021 г. по Частно гражданско дело №
1760/2021 г. по описа на Районен съд – Разград: 985,45 лева,
представляващи дължима главница по Договор за кредитна карта за
физически лица № CCIR-615-00044-2019 г. ведно със законната лихва върху
главницата от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; 22,00
(двадесет и два) лева, представляващи договорна лихва за за периода
17.12.2019 г. – 22.02.2020 г.; 133,22 лв. (сто тридесет и три лева и 22
стотинки), представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху дължимите суми за периода от 23.02.2020 г. до 12.08.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА за заплащане
на договорна лихва над уважения размер до първоначално предявения.
ОСЪЖДА Д. П. И. с ЕГН:********** от гр. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТИ
съразмерно на уважената част от исковете на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, пл. “Света Неделя” № 7, представлявано от А.Т. и Ц.Г.М. ,
следните суми:
сумата от 694,79 (шестстотин деветдесет и четири лева и 79 стотинки),
представляващи разноски по делото по настоящото производство;
сумата от 79,08 лв. (седемдесет и девет лева и осем стотинки) за
разноски по Частно гражданско дело № 1760/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението да бъде докладвано на съдията-докладчик
по Частно гражданско дело № 1760/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5