РЕШЕНИЕ
№ 1252
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120103016 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
М.М.М. – Д.С.М.З., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът В. АТ. ДР.,
ЕГН **********, адрес: *, дължи на ищеца сумата от 141,01 лева, представляваща
стойността на доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги за клиентски
номер ********** и обект на потребление, находящ се в *, ап. 1, с ИТН *, ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 11.06.2019 г. до
27.01.2021 г. в размер на 22 лева и законна лихва върху главницата от 28.01.2021 г. до
изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 260291/29.01.2021 г. по ч.
гр. д. № 595/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.
Ищецът чрез процесуален представител е посочил, че страните са били
в облигационна връзка по повод сключен договор за продажба на ел. енергия за обект на
потребление с клиентски номер **********. Длъжникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на стойността на електрическата енергия, доставена от ищеца на основание
общите условия на дружеството - кредитор и чл. 98а от Закона за енергетиката за периода от
25.04.2019 г. – 25.06.2019 г. Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно
– деловодни разноски, направени в заповедното и настоящото производство.
Ответникът чрез особен представител е оспорил исковите претенции,
като е посочил, че не е установено ответникът да има качеството потребител на ел. енергия.
Оспорено е твърдението, че Д. е потребил посоченото количество ел. енергия, като е
1
посочено също, че същата е неправилно и неточно измерена. Моли се съда да отхвърли
исковете.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Предвид така заявените искания и въз основа на материалите по
делото, Бургаският районен съд намира следното:
Представени са от ищцовата страна 2 бр. фактури, неоспорени от
насрещната страна, с № **********/31.05.2019 г. за отчетен период 25.04.2019 г. –
25.05.2019 г. и фактура № **********/30.06.2019 г. за отчетен период 26.05.2019 г. –
25.06.2019 г. Посочено е, че мястото на потребление е *.
Приложено е заявление – декларация, подадена от ответника до ищеца,
за започване на продажба на електрическа енергия с дата 11.12.2013 г., с която Д. е изразил
желание да получава електрическа енергия за обект с ИТН *, находящ се на адрес *.
Представени по делото са декларация за достъп до мрежата, подписана
от ответника, за обект, находящ се на адрес *, с ИТН * и декларация на наемодателя,
подписана от Е.Н., като представляващ „Мина Черно море – Бургас“ ЕАД, с която дава
съгласието си В.Д. да придобие качеството на клиент на електрическата енергия по смисъла
на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД в гореописания имот с ИТН *.
Приложен е договор за наем от 01.12.2013 г., сключен между „Мина
Черно море – Бургас“ ЕАД в качеството на наемодател и В.Д. в качеството на наемател, с
който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване
помещения, находящи се в *. Представена е справка от „Мина Черно море – Бургас“ ЕАД, в
която е посочено, че имотът, находящ се в гр. Бургас, кв. Черно море (бивше с. Черно море),
*, е бил отдаден под наем на В. АТ. ДР. с договор от 01.12.2013 г., който е удължен съгласно
чл. 4.1 от същия за неопределено време. Съдът намира за неуспешно проведено оспорването
на авторството на договора за наем в частта относно положения от Д. подпис. Напротив –
установява се от останалия събран доказателствен материал, че лицето е ползвател на имота.
Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл. 180 ГПК съдът намира, че договорът за
наем от 01.12.2013 г., сключен между „Мина Черно море – Бургас“ ЕАД и В.Д., е подписан
именно от Д..
Изготвена и приета по делото е съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която е посочило, че за процесния период от 25.04.2019 г. до 25.06.2019 г. е била
доставена електрическа енергия, която е била отчитана с електромер, който е функционирал,
и е съвпадаща по количества, посочени по фактурите, издадени от ищеца. Консумацията на
електроенергия за периода от 25.04.2019 г. до 25.05.2019 г. е била 463 кВтч, а за периода от
25.05.2019 г. до 25.06.2019 г. е била 190 кВтч. Общо по двете фактури е остойностена
изразходвана активна електроенергия 653 кВтч, а според показанията на електромера е
изразходвано същото количество ел. енергия – 653 кВтч. Следователно фактурите,
2
приложени по делото, остойностяват точно доставената активна ел. енергия, според данните
на електромера. Вещото лице е посочило още, че процесният имот е обитаем, като в него
живее дъщерята на ответника и още трима души. Съдът изцяло кредитира експертизата като
пълна, компетентна и обективно дадена.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на сключен договор за предоставяне на електроенергия, че е изправна страна по
същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Съдът счита за установено по делото, че между страните е
съществувало договорно правоотношение през процесния период с предмет доставянето на
услугите, чиято стойност се претендира, възникването, съществуването и размера на
претендираните от ищеца парични вземания. Видно от представения по делото договор за
наем, сключен между „Мина Черно море – Бургас“ ЕАД и В. АТ. ДР., ответникът е бил
наемател и е ползвал имота, находящ се на адрес гр. Бургас, кв. Черно море, кв. Баира № 12,
като го ползва и към настоящия момент. Следователно през процесния период 25.04.2019 г.
– 25.06.2019 г. ответникът е ползвал имота като наемател, като по делото липсват
доказателства договорът за наем да е бил прекратен – напротив, установява се от
представената от „Мина Черно море – Бургас“ ЕАД справка, че същият е валидно действащ
и към днешна дата. За ответника е бил открит клиентски номер **********, видно от
приложеното заявление - декларация на 11.12.2013 г. Ответникът е подписал и декларация
за достъп до мрежата на ищеца на 11.12.2013 г., с която е приел общите условия на
дружеството.
Като наемател (ползвател) на процесния имот, ответникът има
качеството на потребител на доставяната в обекта електрическа енергия. По делото са
налични доказателства, че Д. е потребител на ел. енергия – партидата се води на негово име,
има сключен договор за наем на този имот. Според представените действащи общи условия
за продажба на електрическа енергия, потребител е „физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение, което ползва електрическа енергия за домакинството си”. От
събраните писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на
електрическа енергия по отношение на процесния имот за претендирания период от време,
т. е. задължено към ищеца лице. Установява се от приетата съдебно-техническа експертиза,
че е извършена доставка на отразената във фактурите услуга по вид и количество, както и че
ищецът правилно е калкулирал посочените суми за ползвана ел. енергия и че е начислил
дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявения главен иск за основателен.
3
С оглед основателността на главната претенция, основателен се явява и
акцесорният иск за обезщетение за забава върху задължението по всяка фактура от нейния
падеж до датата предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.01.2021 г. След като направи съответните изчисления в онлайн calculator.bg
съдът установи, че размерът на законната лихва възлиза именно на процесната сума.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат сторените в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 525 лева, от
които 150 лева депозит за особен представител, 75 лева държавна такса, 200 лева депозит за
съдебно-техническа експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сумата
от 75 лева съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство.
Ето защо Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че В. АТ. ДР.,
ЕГН **********, адрес: *, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *, представлявано от *, М.М.М. – Д Й.З.,
сумата от 141,01 лева, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа
енергия и мрежови услуги за клиентски номер ********** и обект на потребление, находящ
се в *, ап. 1, с ИТН *, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
за периода от 11.06.2019 г. до 27.01.2021 г. в размер на 22 лева и законна лихва върху
главницата, считано от 28.01.2021 г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 260291/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 595/2021 г. по описа на Бургаския районен
съд.
ОСЪЖДА В. АТ. ДР., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
*, представлявано от *, М.М.М. – Д.Й.З., съдебно – деловодни разноски за настоящото и
заповедното производство в размер на общо 600 лева (шестстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4