Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260143 29.12.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на девети
декември две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря …… като разгледа
докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№815 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.437
ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.6 предложение второ от Гражданския
процесуален кодекс.
Обжалвано е постановление
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/
Деница Станчева, рег.№889, с район на действие Окръжен съд Пазарджик от
02.11.2020г. постановено по изпълнително дело /ИД/ №20168890401426 с което е отказано да прекрати производството
по делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
В жалбата си с
вх.№23797 от 10.11.2020г. подадена в двуседмичния срок по чл.436 ал.1 от ГПК,
длъжникът по изпълнението К.С.К., с ЕГН-********** *** поддържа, че с получено запорно съобщение „Юнайтед Брокер“
ООД е уведомен от ЧСИ Станчева по молба на взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 07.10.2020г. по
ч.гр.д.№2521/2010г. по описа на РС-Пазарджик въз основа на издадена заповед за
изпълнение от 05.07.2010г. по така образуваното изпълнително дело, за наложен запор върху всяко възнаграждение
за труд на длъжника, което получава от „Юнайтед Брокер“ ООД като се забранява
да бъдат изплащани запорираните до
посочения размер суми на длъжника, като от деня на получаване на запорното
съобщение дружеството има задълженията
на пазач спрямо дължимите суми и се нарежда на пазача сумите по запора да бъдат преведени по сметка
на съдебния изпълнител. Твърди длъжникът, че е уведомил ЧСИ с молба №22066 от 22.10.2020г., че до момента не е получавал
никакви покани и съобщения по цитираното изпълнително дело. Поддържа още, че получавания от него брутен доход за длъжността
“Застрахователен брокер“ за периода-01.04.2020г. до 30.09.2020г. е в размер на
1254лв, а нетното му възнаграждение е от 879.90лв или средномесечно по
146.65лв, което възнаграждение се явява несеквестируемо, съгласно чл.446 от ГПК
и от него не следва да се правят удръжки,
тъй като е до размера на една минимална месечна работна заплата, която за 2020г.
е от 610лв. Твърди, че е поискал да му
бъде връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за да направи възраженията
си, тъй като не дължал претендираните от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД суми по процесния изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Твърди още,
че с получено уведомление №18382 от 26.10.2020г. от ЧСИ бил информиран, че
размера на задължението му към взискателя по издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д.№2521/2010г. на РС-Пазарджик било от 14452.81лв.. Поддържа, че е поискал от ЧСИ да бъде прекратено образуваното срещу него
изпълнително дело и наложените запори и възбрани вдигнати поради факта, че процесния
изпълнителен лист за вземането на взискателя е издаден на 07.10.2020г., а
изпълнителното дело образувано през 2016г., поради което счита, че дългът е погасен по давност още при
образуване на изпълнителното дело. И че той се позовава на тази давност поради
висящ изпълнителен процес във връзка с отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело. Поддържа, че давност върху вземането тече и в изпълнителния процес
съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г.
на ОСГТК, като снабдяването на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство
за вземането, не поражда сила на присъдено нещо и не се променя давностния
срок, с изтичането на който то се
погасява. Твърди още, че при вземания,
за които е образувано заповедно производство, когато срещу заповедта по чл.410
от ГПК не е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК заповедта за изпълнение
влиза в сила и давността започва да тече от този момент или в случая от 30.07.2010г.;
че процесното изпълнително дело е образувано през 2016г. или още през 2015г.
вземането е било погасено по давност и въпреки това съдебният изпълнител е
образувал изпълнително дело. На второ място жалбоподателят длъжник поддържа, че подаването на молба за образуване на изпълнително
дело не прекъсва давността и че последната се прекъсва с налагане на запор,
възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ и
други действия по принудително
изпълнение, извън посочените; че такива изпълнителни действия ЧСИ е предприел
на 09.10.2020г. или 4г. по-късно при което изпълнителното дело се прекратява по
силата на закона защото взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на 2г.; че правните последици на прекратяването са
свързани с невъзможността да се извършват следващи изпълнителни действия; че наложените
запори и възбрани се вдигат автоматично по силата на закона и принудителното
събиране на суми след прекратяването е незаконно. Навежда извод, че в случая
изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено още през 2018г. и е недопустимо
през 2020г. съдебният изпълнител да
предприема действия по него. Посочва, че
не му е връчвана /покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, но дори такава
да му е била връчена, това не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.
Посочва, че при прекратено по силата на
закон изпълнително дело, давността започва да тече от последното изпълнително действие,
каквото в случая няма, тъй като същите са предприети едва през м.октомври 2020г. Моли да се отмени обжалваното
постановление и да се спре изпълнението,
като ЧСИ се въздържа от извършване на последващи действия докато бъде
установена недължимост на вземането.
В писмените си
възражения против жалбата взискателят по изпълнението „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД поддържа, че жалбата на длъжника К. е частично недопустима по отношение
възражението му за погасителна давност на вземането на кредитора ,тъй като
такова възражение не може да бъде предявено и обсъждано в производство по обжалване
действията на съдебния изпълнител, а само
в инициирано състезателно искова производство с участието и на двете
страни по чл.439 от ГПК. По същество се поддържа, че жалбата е неоснователна
тъй като не са налице основанията за перемиране на изпълнението поради бездействие
на взискателя повече от 2г. да поиска извършване и да не са извършени изпълнителни
действия с които да е спряла давността. По отношение на наложени запори върху
несеквестируемото трудово възнаграждение на длъжника, се поддържа, че такива суми
от запора не са постъпвали по изпълнителното дело и че само по себе си
несеквестируемостта на трудовото възнаграждение на длъжника не води до незаконосъобразност
на наложения запор, доколкото няма допуснато нарушение от ЧСИ при налагането на
запора както и поради липса на удържани
и постъпили суми от несеквестируем
характер. Моли да се потвърди обжалваното
постановление. Претендира разноски.
В мотивите си/становище/
към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ
Станчева поддържа, че жалбата е неоснователна; че преди да е било образувано
изпълнителното производство пред ЧСИ, същото е било висящо пред Държавен
съдебен изпълнител от 2010г./ИД №2331/2010г., при връчена ПДИ на длъжника на
дата 27.12.2010г. и перемирано производство на 26.11.2015г., след което е образувано
пред ЧСИ през 2016г. под номер ИД
№1426/2016г. по което е наложен запор на
МПС на 02.11.2016г., възбрана на 1/6 ид.ч. от лозе с площ от 1.125дка на
25.11.2016г. и запор върху банкова сметка ***.11.2016г., отказано да бъде
получено запорно съобщение върху трудовото възнаграждение от фирмата работодател
на длъжника, който в същност е и управителя на фирмата на 16.12.2016г.; че е
поискано от взискателя с молба от 24.04. 2018г. налагане на запори върху сметки
на длъжника, че са наложени запори на банкова сметка *** „Банка Пиреос България“
АД на 30.05.2018г. и 31.05.2018г.;че е насрочен опис на движими вещи на 21.08.2019г., който не е
извършен поради неживеенето на длъжника на адреса на който е адресно регистриран;
че на 05.10.2020г. е постъпил ново искане от взискателя за действия по налагане
на запори върху сметки след съответните
справки за трудов договор, като е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при нов
работодател от 09.10. 2020г. с изх.№17007, получено на 14.10.2020г.Посочва се
още, че след връчено на длъжника уведомление №18382 от 26.10.2020г. с посочен актуален
размер на дълга му, от последния е постъпила и молбата за прекратяване на
изпълнението по давност. Твърди се, че ЧСИ не е орган, компетентен да се произнася
по настъпила давност и че по делото не е налице настъпила перемция поради
активността на взискателя и извършените множество изпълнителни действия с цел обезпечаване и събиране на вземането. Моли
да се потвърди обжалваното
постановление.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следно:
Жалбата
на длъжника по изпълнението К.С.К. против постановлението на ЧСИ Станчева за отказ да се прекрати производство
по изпълнителното дело, е подадена в законоустановения
двуседмичен срок от съобщаването му на длъжника /на 04.11.2020г.-по чл.436 ал.1
от ГПК/,поради което е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
изпълнителния процес-длъжника по изпълнението, против подлежащ на обжалване акт
на ЧСИ/чл.435 ал.2 т.6, предложение второ от ГПК/ и в предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество жалбата на длъжника е неоснователна.
Разпоредбата
на чл.435 ал.2 от ГПК лимитирано изброява хипотезите при което изпълнителното производство
се прекратява. Сред основанията за
прекратяване няма изрично посочено настъпила погасителна давност на вземането
на кредитора. Предвидена е хипотеза на прекратяване за изпълнението при влязло
в сила съдебно решение по чл.439 от ГПК по силата на което длъжникът е провел
успешно установителен иск като е оспорил съществуването на вземането на кредитора
поради погасяването му по давност, тоест съдебният изпълнител не прилага
служебно или по искане на длъжника института на погасителната давност по отношение
на вземането, предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от
уважения иск по чл.439 от ГПК по който исковият съд с решението си е признал за
установено в отношенията между кредитора и длъжника, че вземането на кредитора
срещу длъжника е погасено по давност и повече не съществува в правния мир, което
е основание на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство. В този смисъл доводите за наличие или липса на настъпила
погасителна давност за вземането на кредитора не може да бъде предмет на
преценка както от ЧСИ, така и от въззивната инстанция по реда на чл.435 и
следващите от ГПК в производство за контрол за законосъобразното развитие на
изпълнителния процес и на изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото
за нейното прилагане и зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален
ред, като последиците от това се прилагат от ЧСИ въз основа на представено влязло
в сила съдебно решение по чл.439 от ГПК.
Установява се,
че изпълнителното производство пред ЧСИ Станчева е образувано на 17.10.2016г. с разпореждане от същата дата под
№20168890401426 по искане на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и
против длъжника К.С.К. *** за принудително събиране на парично вземане за което
са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2521/ 2010г. по описа на РС-Пазарджик,
за следните суми-главница от 1200лв по договор за потребителски кредит и 181.08лв
-договорна лихва; 560.52лв законна лихва за забава и законна лихва от
29.06.2010г. до изплащането на вземането, както и разноски в общ размер на
143.83лв. В молбата си до ЧСИ за образуване на производството взискателят е поискал
от ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи и извърши опис на
движимите вещи на длъжника в дома му. Отделно
от това взискателят е възложил по реда на чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ
да извърши всички необходими изпълнителни действия по събирането на
вземането, тоест с така подадената молба от взискателя /кредитора по вземането/
е налице първо прекъсване на давността по отношение настъпването на перемция на
вземането по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК във връзка с т.10 от Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013. на ОСГТК, предвиждащо, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал.1 т.8
от ГПК / чл.330, ал.1, буква “д“ от ГПК отм./, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано от взискателя или е
предприето от съдебния изпълнител последното валидно изпълнително действие.
Наложена е възбрана върху земеделски имот на 07.04.2016г. на длъжника с което е прекъсната давността за перемция и е
започнала да тече нова двугодишна давност от същата дата/л.59/ . Наложен е
запор върху два леки автомобила, собственост на длъжника на дата-24.10.2016г., получено
в ОД-МВР Пазарджик -КАТ -Пътна полиция на 02.11.2016г./л.46/ с което повторно е
прекъсната давността за перемиране на изпълнението
и от тази дата е започнала да тече нова давност. Наложена е нова възбрана върху друг земеделски имот на длъжника на 25.11.2016г./л.66/ с което
отново е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност. Преди това на
24.11.2016г. са наложени запори по банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“
АД/признато вземане-л.62 и л.95/; Редовно връчена ПДИ на длъжника К.К. при отказ лично да я получи на 16.12.2016г.
л.90/.Наложен е запор по сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД от 14.12.2016г. /с
признато вземане от третото лице-л.99/ с което също прекъсната давността за
перемция и е започнал да тече нов двугодишен давностен срок. Налице е и отказ
на работодателя „ Евротранс Спедишън“ ЕООД да получи запорно съобщение за
налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, без изложени каквито
и да било мотиви за отказа от 16.12.2016г. Последвали са наложени запори върху
банкови сметки на 25.05.2018г. в „ПИБ“ АД и в „Банка Пиреос България“ АД,
получени на 30 и на 31.05.2018г. и приети от ПИБ и от „Банка Пиреос България“ на 05.06.2018г.-л.111
и л.118/, с което отново е прекъсната давността за прекратяване на делото по
перемция по чл.433 ал. 1 т.8 от ГПК; наложен запор върху вземания на
длъжника в ЦКБ“ АД на 17.05.2019г.,също
прекъснал давността за перемция; насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника за 21.08.2019г. прекъснал давността за перемция отново или от
21.08.2019г. е започнала да тече нова двугодишна давност за перемция на делото.
Наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника в „Юнайтед Брокер“
ЕООД-гр.Варна от 09.10.2020г., получен на 14.10.2020г. /л.150/. Според
представено удостоверение от
работодателя на длъжника, изх.№А-396 от 14.10.2020г.-л.153, за периода м.април
-м.септември 2020г. длъжникът е получил общо брутен доход от 1254лв и нетно
възнаграждение от 879.90лв или среден месечен нетен доход от 146.65лв. С молба
от 22.10.2020г. длъжникът е поискал от ЧСИ да не прави удръжки от БТВ поради
неговата несеквестируемост тъй като е под прага на минималната месечна работна заплата
за страната от 610лв за 2020г./л.151/, а на 28.10.2020г. длъжникът е поискал с
писмена молба от ЧСИ да прекрати
изпълнително дело и вдигане на наложените по него запори и възбрани тъй
като дългът от 14452.81лв по издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист от 07.10.2010г. е погасен по давност през 2016г. или още при образуване на изпълнителното дело.
За да откаже
да прекрати изпълнителното производство по ИД №20168890401426, ЧСИ Д. Станчева
с постановлението си от 02.11.2020г. е посочила, че на първо място, тя не е орган
който може да се произнесе по настъпила
погасителна давност в изпълнителното производство, а само има право да
констатира настъпила перемция по делото и че след преглед на делото счита, че
не са налице основанията на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК за прекратяването му, поради което е постановила отказ да прекрати
и.д.№1426/2016г. по описа на ЧСИ.
Тези
доводи макар и лаконични на ЧСИ напълно се споделят от въззивната инстанция.
Не са
налице основания за прекратяване на изпълнителното производство за които съдебният
изпълнител следи служебно, а именно на основание настъпила перемция по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, според която същата е налице тогава когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случая се
касае за парично вземане по сключен договор за потребителски кредит, цедирано от
предишния кредитор в полза на взискателя по изпълнението “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Както се посочи погасителната давност е институт на ЗЗД който
се прилага в отношенията между страните
при спор относно съществуването на едно вземане или неговото погасяване
по давност, който се разрешава в самостоятелен исков процес, иницииран между страните
по изпълнението и с постановяване на съответно съдебно решение по съществото на
спора. Влязлото в сила съдебно решение установяващо, че вземането на кредитора срещу длъжника не съществува поради
погасяването му давност /чл.439 от ГПК/ установяващо това обстоятелство със сила
на присъдено нещо, е основанието длъжникът по висящото изпълнително производство
въз основа на съдебното решение да поиска прекратяване на изпълнителното производство
по чл.433 ал.1 т.7 от ГПК. Следователно самото позоваване на длъжника в
изпълнителното производство на погасителна давност на вземането на кредитора не
е достатъчно като основание за прекратяване на изпълнението, доколкото въз основа
на такова позоваване, но само в проведен исков процес длъжникът може да докаже и да успее да се снабди със съдебен
акт, че вземането на кредитора срещу него, предмет на принудително изпълнение, е
погасено по давност и повече не съществува. Жалбоподателят /длъжникът К.К./, в
случая се позовава на погасителна давност, но не сочи, че е провел успешно иск
по чл.439 от ГПК срещу кредитора и че е получил търсената с този иск защита чрез
постановено в негова полза и влязло в сила съдебно решение за установяване
недължимост на вземането на кредитора срещу този длъжник поради погасяването му
по давност.
Не е налице
основание за прекратяване на изпълнението и поради настъпила перемция по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. Двугодишната давност за перемиране е започнала да тече с
образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ поради направено искане от взискателя
още с молбата за образуване, за извършване на опис на движими вещи, което по същество
е искане за извършване на изпълнително действие. Тази давност е прекъсвана
многократно със всяко едно поискано от взискателя или извършено от ЧСИ
изпълнително действие по налагане на запори /върху движими вещи-МПС, върху
банкови сметки на длъжника, върху трудово възнаграждение/ или на възбрани /върху недвижими имот-земеделски
земи , както и насрочването на опис и други. Касае се за поискани от взискателя
или извършени от ЧСИ изпълнителни действия
в периоди значително по-кратки като време от предвидения в закона двугодишен
срок на бездействие на взискателя за да настъпи перемиране на изпълнението по
силата на закона, като с всяко едно от тези действия е прекъсвана изтеклата до
момента давност и е започвала да тече нова двугодишна давност за перемция по
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Към момента на постановяване на обжалваното
постановление -02.11.2020г. не е изтекъл срок равен или по-голям от 2/две/
календарни години, в рамките на който взискателят да е бездействал и да не е
поискал извършването на принудителни изпълнителни действия срещу длъжника по
изпълнението, респективно ЧСИ да не е
предприемал или извършвал такива изпълнителни действия. Фактът, че не е бил
извършен от ЧСИ поискан от взискателя опис, респективно, че в някоя банка
длъжникът няма открити сметки, не елиминира значението на насочването на
изпълнението чрез извършване на принудителни изпълнителни действия, доколкото
резултатът от извършването им не влияе
върху момента на прекъсването на двугодишни
срок на перемцията, освен ако в резултат на тези предприети действия се е
стигнало до погасяване изцяло или частично на задължението на длъжника, в който
случай и този период на плащането чрез запор, респективно проведена публична продан на описано и изнесено на публична продан и осребрено имущество на длъжника, отнесено след това към
погасяване на задължението му, следва да се зачете, доколкото тези изпълнителни
действия изграждат в своята съвкупност определен изпълнителен способ,предприет
за удовлетворяване вземането на кредитора. В този смисъл са и постановките на
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че наложеният запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, макар същото да е несеквестируемо, не е незаконен,
доколкото същият не е приведен в действие и от него няма постъпили суми при ЧСИ
за погасяване на задължението, доколкото съгласно т.3 от цитираното ТР наложеният
запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и
върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до
размера на минималната работна заплата. Няма пречка наложеният запор да произведе
правните си последици в хипотеза на увеличаване на месечното трудово
възнаграждение на длъжника или получаване на допълнителни трудови доходи в
размери над минималната месечна работна заплата за страната, в която хипотеза
не съществува законова пречка да бъдат удържани суми в границите така както са
определени в чл.512 във връзка с чл.446 ал.1, с чл.446а и следващите от ГПК.
Предвид
изложеното жалбата следва да се остави без уважение и се потвърди
постановлението на ЧСИ от 02.11.2020г.
При този изход
на делото в полза на взискателя ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв съгласно чл.27 във връзка с чл.25а ал.3 от
Наредбата за заплащането на правната помощ по реда на Закона за правната помощ
и във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Водим от
горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Постановление
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/
Деница Станчева, рег.№889, с район на действие Окръжен съд Пазарджик от
02.11.2020г. постановено по изпълнително дело /ИД/ №20168890401426 с което е отказано да се прекрати производството
по делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА К.С.К.,
ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21,
Бизнес Център „Люлин-6“, ет.2, с прокурист
З.Н.Д., сумата от 50лв /петдесет лева/ представляваща сторените за
настоящото производство разноски.
На основание
чл.437 ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.