№ 1346
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110155424 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Й. Н. срещу МЕ. В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
предявения иск като процесуално недопустим. Във връзка с доводите на ответника съдът
приема следното.
Всеки иск се състои от две части – изложение на обстоятелствата, на което се
основава искането (фактическите твърдения на ищеца) и искане, наричано в практиката
„петитум“ (търсената защита-санкция). В дадения случай исковата молба и нейното
уточнение съдържат фактически твърдения на ищеца, че следните документи: писмо на
заместник-министъра на енергетиката с изх. номер Е-08-00-54 от 17. 06. 2021 г., и писмо на
заместник-министъра на енергетиката с изх. номер Е-08-00-54 от 29. 06. 2021 г. Ищецът
излага твърде подробни доводи за издаването на седем индивидуални административни акта
на Общинската служба „Земеделие“ към община Червен бряг във връзка с реституирането
на един и същ имот с площ 121,75 дка, които са били прогласени за нищожни със съответни
съдебни решения и собствеността е била възстановена на ищеца. Този имот граничел с
находище на глина с площ 206,5 дка, което било отдадено на концесия със задължение
концесионерът да осъществи рекултивация. Според твърденията на ищеца за имота с площ
121,75 дка нямало съставен акт за държавна собственост („Няма АДС, и затова няма
фактически състави, за които да се приеме, че са се осъществили и са породили правото на
собственост в полза на Държавата“), но въпреки това в съответните писма имотът бил
обозначен като държавна частна собственост с 43 831 кв. м. предвидена за рекултивация
площ на стойност 46 861 лева. Твърди, че въпреки влезлите в сила съдебни решения
държавата отказвала да му възстанови имота в реални граници, като според ищеца това било
свързано с облагодетелствуване на концесионера на съседния имот, който да не прави
разходи и да не изпълни задължението си за рекултивация на съседния имот. Въз основа на
тези фактически твърдения ищецът формулира искане до съда да обяви писмо на заместник-
министъра на енергетиката с изх. номер Е-08-00-54 от 17. 06. 2021 г. за документ с невярно
съдържание.
Всеки може да предяви иск за установяването на едно право или правоотношение, ако
има интерес от това (чл. 124, ал. 1 ГПК). Това законоустановено положение е проявление на
разбирането, че всяко признато от правния ред субективно право трябва да има и средства за
защита при накърняването си, защото в противен случай то не е никакво право (ubi ius, ibi
remedium est). По коренно различен начин обаче стоят нещата с предявяването на искове за
установяването на факти. Законът предвижда само по изключение и в изчерпателно
предвидените случаи възможност да бъде установен един факт – чл. 124, ал. 4, изр. второ
1
ГПК. Такъв изрично предвиден случай е предявяването на иск за установяването на
неистинността на документ (изр. първо), какъвто е и предявеният иск. Но и при
предявяването на тези искове е необходимо ищецът да обусловен и докаже конкретния си
правен интерес от установяването на неистинността на документа. В дадения случай
фактическите твърдения на ищеца обуславят правен интерес от воденето на иск по чл. 108
ЗС срещу държавата за предаване на владението върху възстановения по ЗСПЗЗ имот в
реалните му граници, но не и правен интерес от воденето на иск за установяване на
неистинността на писмо на заместник-министъра по енергетиката срещу МЕ. Що се отнася
до изпълнението на задължения на концесионер за рекултивация на имот, доколкото самият
ищец признава, че става въпрос за съседен имот, неизпълнението на задължения във връзка с
рекултивирането на този съседен имот не би могло да засегне правната сфера на ищеца.
Поради тези причини настоящият съдебен състав приема предявеният иск за процесуално
недопустим поради липса на правен интерес. В сходен смисъл е и казуалната съдебна
практика по сходни искове на същия ищец – определение № 624 от 23.07.2021 г. на ВКС по
ч. гр. дело № 2799/2021 г., I г. о.
По изложените съображения исковата молба трябва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Разноски. С отговора на исковата молба МЕ е претендирало разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер съдът определя на основание чл. 78, ал. 8
ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на осъществените
процесуални действия, свеждащи се единствено до подаването на отговор на исковата
молба, на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № *********55424 по описа на
Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г.
ОСЪЖДА ищеца Н. Й. Н., ЕГН **********, адрес град ************, в полза на
МЕ, адрес град ***********, сумата 100 лева, представляваща деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2