№ 335
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100900123 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.10.2014 г. между „Л.“ АД, с предходни наименования „Л.“
АД и „ТНК К.М.“ АД, в качеството на заемодател, от една страна, и „П. ВМ“ ЕООД, в
качеството на заемополучател, „П. 92“ ЕООД, в качеството на солидарен длъжник и
ипотекарен длъжник и В. С. С., в качеството на солидарен длъжник, от друга страна, бил
сключен Договор за Заем Бизнес кредит Клиентски № 536 от 15.10.2014 г. с нотариална
заверка на подписите. Твърди, че съгласно чл. 2.1., б. „б“ от договора, главницата била в
размер на 38 000 евро. Посочва, че заемната сума била отпусната и усвоена от
заемополучателя съгласно клаузите на договора. Твърди, че след сключване на договора за
заем заемополучателят бил погасявал задълженията си редовно до вноска № 26
включително, като след 15.12.2016 г. бил преустановил плащанията по договора. Поради
липсата на доброволно изпълнение на задълженията по договора за заем, пристъпил към
принудително изпълнение за събиране на падежиралите, но незаплатени вноски срещу
заемополучателя. Счита, че ответниците му дължат заплащане на неустойка по чл. 2.3., б „с“
и „f“ от договора. Твърди, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, му била издадена заповед за изпълнение за претендираните в настоящото
производство суми. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответниците му дължат присъдените със заповедта за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, издаден на 15.12.2020
г. по ч.гр.д. № 40328/2020 г. на СРС, 87 състав, сумата в размер на 58 712,51 евро за
неустойка за забава, съгласно чл. 2.3., б „с“ и „f“ от договора за заем за периода от 16.01.2017
г. до 12.03.2020 г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответниците „П. ВМ“ ЕООД, „П. 92“ ЕООД и В. С. С.
1
оспорват иска като неоснователен. Правят възражение за нищожност на клаузата за
неустойка поради накърняването на добрите нрави. Считат за необоснована и неоснователна
и претенцията за заплащане на всички разноски в заповедното производство. При условията
на алтернативност и само в случай, че не се прекрати производството или не се отхвърли
изцяло като неоснователна исковата претенция, правят възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на твърдяната неустойка за периода от 16.01.2017 г. до 24.08.2017 г.
включително. Предвид изложеното искат да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен, както и да им се присъдят направените разноски по делото, както и
сторените в заповедното производството деловодни разходи.
С допълнителна искова молба ищецът иска да се приеме от съда, че клаузата за
неустойка не накърнява добрите нрави. Счита, че уговорената неустойка по никакъв начин
не нахвърля вредите от неизпълнението. Уточнява, че претендира разноски в заповедното
производство.
С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответниците поддържат, че
искът е недопустим поради разминаване в твърдяното основание и това, посочено в
издадената заповед за изпълнение. Оспорват, че е налице техническа грешка при
посочването на разноските и възразяват срещу искането за изменение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат 58 712,51 евро – неустойка за
забава, съгласно чл. 2.3 б. /с/ и /f/ от договор за заем за периода от 16.01.2017 г. до 12.03.2020
г.
От приложеното ч.гр.д. № 40328/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 87
състав се установява, че на 15.12.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, с която длъжниците „П. ВМ“ ЕООД, „П. 92“ ЕООД и В. С. С. са
осъдени при условията на солидарност да заплатят на кредитора „Л.“ АД сумата от
58 712,51 евро, представляваща неустойка за забава по чл. 2.3 /с/ и /d/ от Договор за Заем
Бизнес кредит Клиентски № 536 от 15.10.2014 г., начислена за периода от 16.01.2017 г. до
12.03.2020 г. и 2 446,63 лева разноски по делото. Ответниците са възразили срещу заповедта
за изпълнение и във връзка с указания на съда е предявен настоящият иск.
Видно е, че с определение от 17.11.2021 г. по ч.гр.д. № 8367/2021 г. на СГС, I ГО е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за
изпълнение на парично задължение, издадена на 15.12.2020 г. по ч.гр.д. № 40328/2020 г. на
СРС, 87 състав и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.
Съобразно законодателната уредба на заповедното производство, заповедта за
изпълнение, издадена на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 417 ГПК,
подлежи на незабавно изпълнение и съставлява изпълнително основание /чл. 404, ал. 1
ГПК/. Законодателят не е предвидил възможност за съдебен контрол при уважено заявление,
с изключение в частта за разноските – чл. 413, ал. 1 ГПК. На самостоятелно обжалване,
съгласно изричния текст на чл. 419, ал. 1 ГПК, подлежи разпореждането, с което се уважава
молбата за незабавно изпълнение. Последица от уважаването на частната жалба срещу
разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден
изпълнителен лист, е отмяната на разпореждането и обезсилване на издадения изпълнителен
лист, но без да се засяга самата заповед за изпълнение. В този случай заповедта за
изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание в случай, че бъде проведен
успешен положителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Обезсилването на издаден
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от
2
установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. В този смисъл решение №
152/15.11.2012 г. по т.д. № 1058/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
Настоящото производство е заведено за установяване дължимостта на сумата за
неустойка, предвидена в чл. 2.3, б. /с/ и /d/ от Договор за Заем Бизнес кредит Клиентски №
536 от 15.10.2014 г., като посочването на б. /f/ в исковата молба не води до недопустимост на
иска, както заявяват ответниците, тъй като от фактическите твърдения и заявения петитум е
ясно, че предмет на разглеждане е именно дължи ли се сумата за неустойка, присъдена със
заповедта за изпълнение по б. /с/ и /d/, а не по б. /f/, още повече, че такава б. /f/ в чл. 2.3 от
договора няма.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: наличие на валидно сключен договор между страните, пораждащ облигационна
връзка между тях, ищецът да е изпълнил задълженията си, да е налице неизпълнение на
договорно задължение от ответниците и да съществува валидно уговорена клауза за
неустойка за неизпълнение на това задължение.
Страните не спорят, а това се установява и от приетите писмени доказателства, че на
15.10.2014 г. са сключили Договор за заем Бизнес кредит „Бъркли“ с Клиентски № 536, с
който „ТНК К.М.“ АД /с ново наименование „Л.“ АД/, като заемодател се задължава
съгласно условията на договора да предостави на „П. ВМ“ ЕООД, като заемополучател
лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата до 38 000 евро, а
заемополучателят се задължава да върне заема, заедно с натрупаната върху него лихва по
реда, предвиден в чл. 2.3 и чл. 2.4. С чл. 2.4, б. /а/ заемополучателят се задължава да изплати
изцяло отпуснатия заем, заедно с начислената лихва, такси и разноски, подлежащи на
възстановяване /ако има такива/, в срок до 120 месеца от датата на сключване на договора в
съответствие с погасителния план. Договорът е подписан и от „П. 92“ ЕООД, като
солидарен и ипотекарен длъжник, както и от В. С. С., като солидарен длъжник. Съгласно чл.
6.6, б. /а/ всеки един от солидарните длъжници неотменимо и безусловно се задължава да
отговоря за задълженията за плащане на всички суми, дължими по договора, включително,
но не само за главница, за лихви, нестойки и/или такси и/или разноски по заема, дължими
съгласно условията на договора, както и за всякакви разноски, свързани с упражняването на
правата на заемодателя по обезпеченията, посочени в чл. 4.1 по-горе, и е солидарно
отговорен със заемополучателя и всеки един от останалите солидарни длъжници за
изпълнението им към заемодателя.
Видно е, че за обезпечаване на вземанията по договора за заем е учредена на
15.10.2014 г. договорна ипотека върху недвижим имот, обективирана в нотариален акт №
33, том IV, рег. № 11019, дело № 410 от 15.10.2014 г. на помощник-нотариус С.М..
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че отпуснатият с процесния договор
кредит в размер на 38 000 евро е изцяло усвоен. При ищеца са постъпили плащания по
кредита в общ размер на 39 266,34 лева, с които са погасени задължения за вноски за
главница в общ размер на 1 561,76 евро, отнасящи се за периода от 15.11.2014 г. до
15.12.2016 г.; вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 26 884,98 евро, отнасящи се
за периода от 15.11.2014 г. до 15.12.2016 г. вкл. и 0,44 евро частично платени за вноска от
15.01.2017 г. и неустойка/наказателна лихва в общ размер на 10 819,60 евро, отнасяща се за
периода от 15.11.2014 г. до 15.12.2016 г. вкл. Съгласно предоставена информация от ищеца,
за периода от 16.01.2017 г. до 12.03.2020 г. по процесния кредит е начислена и неплатена
неустойка в общ размер на 57 284,23 евро. Последното извършено плащане по кредита е от
12.07.2017 г.
От така ангажираните доказателства съдът намира за доказано по делото, че страните
3
са обвързани от валидно правоотношение по договор за заем, по който заемополучателят е
спрял да извършва плащания, като последното такова е на 12.07.2017 г. Ищецът не твърди
да е развалил договора, като посочва, че е пристъпил към принудително събиране на
падежиралите, но незаплатени вноски. Претендира, че ответниците му дължат неустойка за
забава така, както е уговорена в чл. 2.3, б. /с/ и /d/ от договора.
Ответниците правят възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 2.3, б.
/с/ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 2.3, б. /с/, в случай, че заемополучателят не изплати което и да е
задължение по този договор на съответната дата на падеж, същият дължи неустойка за
забава в размер на 0,14% върху цялата непогасена част от предоставения заем, за всеки ден,
считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното
погасяване на всички просрочени дължими суми за: главница, лихва и неустойка за забава
по договора. С цел избягване на съмнения неустойката по тази точка /с/ се дължи
независимо от издаване на счетоводни или други документи за начисляването й. Съгласно
чл. 2.3, б. /d/ неустойката за забава се начислява от деня, следващ падежа на съответното
задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база реално изминали дни.
С Тълкувателно решение № 1/2010 г. е дефинирано понятието „добри нрави“ като
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на
добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Предпоставките и
случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и
неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение
на задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. При търговските сделки следва да се преценява комплексно като се
отчита свободата на договарянето, равнопоставеността на страните и възможността
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В разглеждания случай, на първо
място, от буквалния текст на чл. 2.3, б. /с/ може да се направи извод, че неустойката се
дължи за каквото и да е неизпълнение и то върху цялата непогасена част от заема. Това
означава начисляване на неустойка за забава върху непадежирала главница, което
противоречи на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, поради което
клаузата излиза извън присъщите на неустойката функции. На второ място, следва да се
съобрази, че в договора за кредит е уговорен фиксиран размер на възнаградителна лихва от
33% на година, както и отпускане на сумата след обезпечение чрез договорна ипотека, което
е направено. Следователно с оспорената клауза не се цели обезпечаване или обезщетяване
на вредите при неизпълнение, тъй като това е постигнато с други разпоредби. Наред с това
мораторната неустойка е уговорена да се дължи при неплащане на което и да е задължение,
тоест и за незначителна негова част. Същата е уговорена в размер на 0,14% на ден или 51,1%
на година, което е повече от 5 пъти законната лихва предвидена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД и предвид
начина на изчисляването й – върху цялата непогасена част от заема, съотношението между
4
нейния размер и очакваните от неизпълнението на задължението вреди излизат извън
присъщите й функции.
При съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства съдът намира, че
предвидената клауза в договора за мораторна неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. В този смисъл е и определение № 460 от 26.07.2022 г. по т.д. № 2275/2021 г.
на ВКС, I Т.О., с което не допуснато касационно обжалване на решение от 24.06.2021 г. по
в.т.д. № 55/2021 г. на Апелативен съд-Варна по идентичен казус.
Предвид изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора право на разноски имат ответниците, които заявяват искане
за тяхното присъждане. По делото обаче не са представени доказателства за извършени
разноски, поради което такива не им се следват.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД от „Л.“ АД, /с предишни наименования „Л.“ АД и „ТНК К.М.“ АД/, с ЕИК: ****, с
адрес: гр. София, бул. „****, срещу „П. ВМ“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул.
„****, „П. 92“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. „**** и В. С. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Бъкстон, бл. ****, за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумата в размер на 58 712,51 евро /петдесет и осем хиляди
седемстотин и дванадесет евро и петдесет и един евроцента/ за неустойка за забава,
уговорена в чл. 2.3., б „с“ и „d“ от Договор за Заем Бизнес кредит Клиентски № 536 от
15.10.2014 г. за периода от 18.02.2014 г. до 17.02.2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на 15.12.2020 г. по ч.гр.д. № 40328/2020 г. на СРС, 87 състав, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5