Р Е Ш Е Н И Е
№
169 гр.П.. 22.06. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №219 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд
П.. , постановено по гр.д.№ 2663 по описа на съда за 2017 година са отхвърлени предявените от Н.Н.А. с ЕГН ********** , изтърпяващ
наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.П.., против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“гр.С., искове с правно основание чл.71, ал.1,т.1 и т.2 от Закона
за защита от дискриминация за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.С. е извършил нарушение на чл.4 от Закона по отношение на осъдения Н.Н.А., изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора гр.П.., изразяващо се в това, че за времето от 14.04.2014 г. до
11.07.2017 г. ищецът е бил поставен в неравноправно положение , като
ответникът не е осигурявал
достъп до телефонен апарат в мястото за престой на открито
и за осъждане на ответника
да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения .
В срок така постановеното решение е
обжалвано от Н. А. ,представляван от адв.У. , определен да осъществява правна
помощ на жалбоподателя.
Излага оплаквания за противоречие с материалния закон, съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост,поради което моли
решението да бъде отменено и предявения от него иск – уважен.
През конкретно формулиран от ищеца времеви период и
след изрично заявено от него в този период писмено искане до администрацията на
Затвор П.. за поставяне на телефонен апарат в някое от местата в които този
ищец осъществява своя престой на открито, такъв телефонен апарат не е бил
поставен и в момента такъв все още липсвал, без да има правни основания или
друга основаваща се на обективни фактически основания причина за това
бездействие.
Според твърденията на ищеца през този период, телефонни апарати са били поставени,
както в местата за осъществяване на престой на открито за лишените от свобода с
идентични на ищеца присъди в множество други затвори в страната, така и в едно
от местата за осъществяване на престой на открито на лишените от свобода в
Затвор П.., които изтърпяват различни по вид и режим на охрана присъди ,от тази
на ищеца.Тези твърдения били доказани от събраните по делото доказателства.
За да отхвърли исковете съдът приел,че независимо от
установеното , че през процесния период в множество други затвори в страната е
имало телефонни апарати в местата за осъществяване на престой на открито на
лишените от свобода, изтърпяващи идентично по вид и режим наказание с това на
ищеца, не може да се приеме, че ищецът е бил третиран в по-неизгодно положение
в сравнение с тези лишени от свобода, поради липсата на правна норма, която да
поставя изрично изискване за монтиране на телефонен апарат в местата за престой
на открито в който и да е затвор в страната.
Съдът приел още,че не могат да се направят изводи за
основателност на претенциите от факта,че
през този период в Затвора П.. е имало монтиран телефонен апарат в каре №1,
което е едно от местата за осъществяване на престой на открито на лишените от
свобода в този затвор.
За да приеме това , съдът съобразил,че коридора на
отделението, в което ищецът изтърпява своето наказание имало монтиран телефонен
апарат, за който ищецът не е доказал, че не е могъл да удовлетвори в пълен обем
неговите нужди за провеждане на телефонни разговори,а лишените от свобода,
които са осъществявали престой на открито в каре №1 на затвор П.., където е бил
поставен телефонен апарат, са изтърпявали наказание, което не е идентично с
това на ищеца, поради което той не е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение
с тези лишени от свобода.
Съдът допуснал нарушаване на съдопроизводствените правила, като
приел, че на доказване подлежи факта, че монтирания в коридора на отделението
на ищеца телефонен апарат не е бил достатъчен да удовлетвори неговите нужди за
провеждане на разговори, и съответно, че тежестта за доказване на този факт се
носи от ищеца, който не е реализирал в пълен обем това си процесуално
задължение .
Позовава се на нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. Ответникът,
а не ищецът бил длъжен да докаже, че с оглед на неговото конкретно
местоположение, режим на ползване и брой субекти на такова ползване, поставения
през процесния период в коридора на отделението на ищеца телефонен апарат,
обективно е бил напълно достатъчен да удовлетвори нуждите на ищеца за
провеждане на разговори съобразно общите законови и съответно вътрешни
нормативни правила на Затвор П...
Според жалбоподателят решаващо за спора било обстоятелството,че липсва правна
норма, която да забранява на ответника да постави телефонен апарат в мястото за
осъществяване на престой на открито на ищеца поради вида, размера и/или режима
на изтърпяване на неговото наказанието и съответно да позволява същият да бъде
третиран по начин, различен не само в сравнение с други лишени от свобода с
идентични присъди, но и в сравнение с лишените от свобода с присъди, които са
различни /по-леки по вид и режим/ от този на на ищеца.
Като било отказано монтиране на телефонен апарат в
местата за престой на открито в Затвор П.. през процесния период, без правно
основание за такъв отказ, ищецът бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с
други лишени от свобода с идентични по вид и режим на изтърпяване присъди в
множество други затвори в страна, които през същия период са имали телефонни
апарати в местата за осъществяване на престой на открито,както и в сравнение с
другите лишени от свобода от същия затвор, чиито присъди, макар и да са били
различни по вид и режим от тази на ищеца не са имали нормативно установена за
тях „привилегия" за поставяне на телефонен апарат местата за престой на
открито в затвор П.. .
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът по жалбата Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ я намира за неоснователна.
Счита ,че жалбоподателят не е доказал да е бил жертва
на неравно третиране или неблагоприятно такова, дължащо се на лично положение, съобразно
нормата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. По
делото било установено, че ищецът и останалите лишени от свобода от зоната с
повишена сигурност в Затвора -гр.П.. са поставени при равни условия.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1
и 2 от Закона за защита от дискриминация.
В исковата си молба против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ ищецът Н. А. твърди,че изтърпява наказание „доживотен затвор“
при специален режим в Затвора в гр.П.. от 14.04.2014 година.
Често му се
налагало да се обажда по телефон на адвокат и на близки . Твърди, че в първо
отделение, в което излежава наказанието си ,
има много лишени от свобода, които също често се обаждат по телефона. Всички те
излизали да провеждат престой на открито, но
в каре № 3 и № 4 за осъдените на
наказание „доживотен затвор „ липсвал
монтиран телефон за провеждане на телефонни обаждания.
В Затвора гр. С.
в местата за престой на отрито имало поставени телефони и лишените от свобода се обаждали от него при нужда.
На 26.06.2017
г. подал заявление до началника на Затвора гр. П.. с искане да се монтира
телефонен апарат в каре № 3 и № 4 при
престоя на открито, но искането му не било удовлетворено.
Позовавайки се
на разпоредбата на чл. 6 ал.2 от Конституцията на РБългария , както и на чл. 14
от Европейската конвенция за правата на човека ,счита че е постановен в
неравноправно положение .
Моли да бъде признато на основание на чл.71, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗЗДискр. за установено по отношение
на него за периода от 14.04.2014 г. до 11.07.2017 г. ответникът е извършила нарушение на чл.4, ал.З вр. чл.37,
ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в непряка дискриминация чрез неравно третиране
по лично положение.
В първото съдебно заседание е ,представляван вече и от
адвокат , осъществяващ правна помощ, ищецът е допълнил и пояснил исковата си
молба ,като е направил и искане да бъде осъден
ответника да преустанови нарушението по т.2 от
същия член.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва иска по основание.Не оспорва, че
през посочения в исковата молба период ищецът е изтърпявал наказанието си в
Затвора гр. П... Не е оспорено още и твърдението ,че през м. юни 2017 г. е подал писмено искане да бъде поставен
телефонен апарат на мястото за провеждане
на престой на открито на лишените от
свобода в зона с повишена сигурност.
Молбата му не била уважена ,тъй като в коридора на
зоната с повишена сигурност , имало монтиран телефонен апарат. Считат,че ищецът
не е поставен в по-неблагоприятно положени
в сравнение с други лишени от свобода.
Съдът ,като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните ,прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка ,която
не се оспорва от жалбоподателя във въззивната жалба.Доводите изложени в нея ,които
съдът следва да обсъди ,с оглед нормата на чл.269 от ГПК всъщност касаят
правилността на изводите ,които съдът е направил ,както от гледна точка на
логическа обоснованост ,така и с оглед правилността на изводите по приложението
на закона.
Ищецът Н. А. изтърпява наказание лишаване от свобода, като
на 14.03.2014 г. е приведен от затвора в гр.С.З. в затвора в град П., а от 14.04.2014 г.
изтърпява наказание“доживотен затвор“ в
затвора в град П...
Настанен е в зона с повишена сигурност , където са
настанени лишените от свобода осъдени на
доживотен затвор.
Изяснено е по
делото че в Затвора гр. П.., има
обособени три карета – места за провеждане на престой на открито и само в каре № 1 е поставен телефон , тъй като
там е обособен и магазина / лавка / , от който лишените от свобода могат да
пазаруват. Там където ищецът и останалите лишени от свобода в неговото
положение провеждат престой на открито , телефон не е монтиран. Телефонен
апарат има в коридора на тяхното
отделение.
Няма спор още , че
ищецът е подал молба – заявление вх. № 949 / 26.06.2017 г. , с искане за
монтиране на телефонен апарат на мястото за провеждане на престой на открито, като
му е съобщено становището на началника на затвора , който е отхвърлил
молбата му , тъй като в отделението , където е настанен , разполага с телефонен
апарат , достатъчен за удовлетворяване нуждите на лишените от свобода.
Предприети са действия по събиране на доказателства с
цел изследване състоянието на този
проблем в други затвори .Установено е чрез представените писмени доказателства
,изискани по предвидения ред от трети за процеса лица ,че от десет запитани места за изтърпяване на
наказание „ лишаване от свобода „ , телефонен апарат за разговори в местата на
открито по отношение на лишените от свобода ,осъдени на доживотен затвор са били монтирани – в Затворите в гр. Бургас
, Ловеч и Плевен, а в Затвора гр. Враца – такъв е имало само за част от исковия
период и впоследствие поради промяна в договора с оператора – този телефон е бил демонтиран.Няма монтирани телефонни
апарати в другите места за изтърпяване
на наказание.
При тази безспорна фактическа обстановка ,съдът намира
предявените искове за неоснователни.
Нормата на чл.9 от ЗЗДискр. предвижда
особено правило за разпределение на доказателствената тежест.Доказателствена
тежест е предвидена и за ищеца, и за ответника.Ищецът трябва най-напред да
твърди наличието на такива факти, които да са годни да обусловят вероятност от
дискриминация, а после, при оспорване или при бездействие на ответника, и да
докаже тяхното осъществяване .Ищеца има тежестта да докаже вероятността от
дискриминация,а за ответника възниква тежест да опровергае пълно и главно тази
вероятност.
Ако ищецът не докаже вероятност, се счита, че
дискриминация няма, а ако докаже вероятност и съответно ответникът не
опровергае по несъмнен начин тази вероятност, се приема обратното - че
ответникът е проявил дискриминация по отношение на ищеца.
На първо място съответно се поставя въпроса дали от
твърдените от ищеца факти може да се обсъжда наличие на вероятност от
дискриминация.
Според ищеца той е поставен в по неблагоприятно
положение на първо място по отношение на останалите лица , изтърпяващи
наказаният в същия затвор , а от друга страна по отношение на лицата
изтърпяващи същото наказание в други затвори в страната.
При
установяването на дискриминация съществено е установяването на обективно съществуващия недопустим
противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от
очертаните в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или
по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Всяко поставяне в
неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4,ал.1
ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор,по който Република България е страна,следва да бъде санкционирано от
Закона.Защита по иска не може да бъде отказана по съображение,че лица в
сравнимо с неговото положение са третирани по същия начин. В конкретния случай
е установено че за всички изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ при
условията на специален режим, условията за ползване на телефон са еднакви.Те не
са лишени от достъп до такъв .Телефонен апарат както безспорно е установено се
намира в коридора на отделението ,в което те изтърпяват наказанието си.Такова е
положението и в преобладаващия брой места за изтърпяване на наказание
,изследвано чрез събраните доказателства.Обстоятелството ,че администрацията в
други затвори е организирала достъпа до телефон и по друг начин,който ищецът счита за по-
благоприятен,не обосновава дискриминационно нарушение на основа лично
положение/качество. Касае се за определена група лишени от свобода изтърпяващи наказание “доживотен затвор” или“доживотен
затвор без замяна” при по-различен режим от други лица , изтърпяващи наказание
лишаване от свобода в същия затвор.Ищецът е настанен в обособената в корпуса на затвора Зона за
повишена сигурност и охрана в постоянно заключено помещение при засилен надзор
и охрана в съответствие с нормата на чл.71 от ЗИНЗС.Съгласно разпоредбата на
чл.76 ал. 2 от същия закон лишените от свобода могат да бъдат консултирани от
адвокат по свой избор, могат да се срещат с адвокатите насаме по всяко време на
денонощието, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка
по всяко време през деня.Това право на ищеца и изтърпяващите наказание в
отделението ,в което е той ,е осигурено ,чрез поставяне на телефон в
коридора.По този начин достъпа е осигурен еднакво за всички.
Доколкото разликата в начина на организация на
достъпа до телефон не е противоправен резултат в дейността на ответника,не
накърнява права на затворника и е в нормативните рамки, обосновката на пряка
или непряка дискриминация с подобно съпоставяне , поддържано въз основа на
лично качество/признак по смисъла на чл.4, ал.1ЗЗДискр. като свързано с
изтърпяване наложеното на ищеца наказание, е отречено в практиката.За да е
налице дискриминация, трябва да бъде установено не само по-неблагоприятното
третиране, но и това че същото се дължи на някой от защитените признаци по чл.
4, ал.1 от ЗЗДискр.,в който смисъл е и реш. № 153/2010г по гр.д № 6/2009 ІІІ
г.о , реш. № 85/2016г на ІV г.о на ВКС и др.; следва да е налице обективно
съществуващия недопустим противоправен резултат ,проявен в която и да е от
очертаните в ЗЗДискр.форми на по-неблагоприятно третиране, според признаците
установени в закона,или международен акт ,в който смисъл е и реш.№3/2013г по
гр.д № 534/2012 ІV г.о.
За да се произнесе съдът по така
предявени искове следва да се прави сравнение между начина, по който лицето, което
твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други
лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са
налице сравними сходни обстоятелства. Когато обаче разликата се основава на
обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци, визирани в разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., не е налице
дискриминация. По-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от
това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред
предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или в друг
закон признаци, то не представлява дискриминация по признак лично /при
установяване във всеки конкретен случай на обективен, същностен за личността
белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или обществено положение/. В
конкретния случай разликата в начина на
организация на различните затвори не е противоправен резултат от дейността на
ответника, не накърнява правата на затворниците и е в рамките на изискванията
по чл. 164, ал. 1 ЗИНЗС. Не може да се обоснове и наличие на дискриминицонно
отношение ,от гледна точка на сравнение с останалите ,изтърпяващи наказание в
този затвор ,тъй като е налице разлика в личното им положение.
Посочената съдебна практика от самия жалбоподател –
решение ,постановено по друго негово дело ,както и представената от назначения адвокат да осъществява правна
помощ ,не променят този извод , тъй като не се касае до идентични казуси.
По изложените съображения ,съдът намира ,че
постановеното първоинстанционно решение е правилно и при условията на чл.272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение
на Районен съд П.. , постановено по гр.д.№ 2663 по описа на съда за 2017
година,с което са отхвърлени предявените
от Н.Н.А. с ЕГН ********** , изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора
гр.П.., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“гр.С., искове с
правно основание чл.71, ал.1,т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С.
е извършил нарушение на чл.4 от Закона
по отношение на осъдения Н.Н.А.,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.П.., изразяващо се в това, че за времето от 14.04.2014 г. до
11.07.2017 г. ищецът е бил поставен в неравноправно положение , като
ответникът не е осигурявал
достъп до телефонен апарат в мястото за престой на открито
и за осъждане на ответника
да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения .
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.