Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 27.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание двадесет и първи ноември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1 576
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът – С.Т.К.
твърди, че на 16.05.2013г. е образувано досъдебно производство № 1428/2013г. по
описа на 09 РУП - СДВР, за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
Заявява, че на 20.05.2013г. е задържан за срок от 24 часа в 09 РУП-СДВР и
на 21.05.2016г. му е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1, предл.1 вр. чл. 20, ал.2,
вр. ал.1 от НК. С постановление на Софийска районна прокуратура от 21.05.2013г.
по пр.пр. №18205/2013г. е задържан за срок от 72 часа, а с протоколно
определение на съда от 23.05.2013г., постановено по НЧД № 9190/2013г. по описа
на СРС, НО, 4 състав му е взета мярка за неотклонение - „задържане под стража”.
Посочва че, така наложената му мярка за неотклонение е отменена едва с
протоколно определение от 10.09.2013г., постановено по ВНЧД № 4072/2013г. по
описа на СГС, НО, XII въззивен състав. Посочва, че наказателното производство
против него продължило в периода от 16.05.2013г. - 18.02.2014г., когато е
прекратено от прокурор на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди, че
през цялото време бил под постоянното напрежение, че срещу него се води
наказателно преследване за престъпление, което не бил извършил. Извършването на
процесуално- следствените действия срещу него по делото от органите на
разследването, фактът на повдигнатото обвинение спрямо него, го карали да се
чувства нервен, избухлив, несигурен в себе си и в бъдещето си. Във връзка с
налагането му на мярка за неотклонение – задържане под стража претърпял
допълнителни болки и страдания, свързани с ограничаване на свободата му и
правото му на придвижване. Посочва, че в ареста му било изключително трудно и
мъчително. Чувствал се неприятно. Фактът на повдигнатото му обвинение по това
наказателно производство и задържането му под стража за толкова дълъг период
бил приет изключително тежко от семейство, тъй като преди задържането му бил
поел изцяло грижата за него. Моли да се постанови съдебно решение, с което да
се осъди ответникът да му заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване - 26.02.2014 г., до окончателното й изплащане. Претендира
направените разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК в
последното проведено съдебно заседание. В определения от съда срок
процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – П.на Р.Б.в законоустановения едномесечен срок по реда на
чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него се поддържа, че на основание
чл.243, ал. 9, изр. последно от НПК постановлението за прекратяване на
наказателното производство може да бъде отменено от главния прокурор до
изтичане на давността за преследване на този вид престъпление. Относно
твърденията на ищеца, че лицето Н.А.А.е негов баща и съответно има дъщеря – Т.Н.И.се
посочва, че ищецът е кръстен на майка си и не е установен неговия произход по
баща, а в удостоверение на посоченото лице за негова дъщеря не е вписан баща.
Възразява срещу приемането като доказателства на експертно решение № 1201 от
112/16.06.09г., което е със срок до 01.06.12г. и експертно решение № 2050 от
163/16.10.14г., което е пожизнено, но е издадено след прекратяване на
наказателното производство срещу ищеца. По отношение на задържанията под стража
за 24 часа се посочва, че те са по заповед на орган на МВР, за което ответникът
не отговаря и не са обжалвани. Посочва, че задържането на ищеца от 21.05.2013г.
до 10.09.2013г. е зачетено, като е приспаднато при условията на НК от други
присъди, които е следвало да изтърпи. Поддържа, че по този начин той е
обезщетен за наложената му мярка, в противен случай ако за това му бъде
присъдено и парично обезщетение това ще доведе до обезщетяване два пъти на едни
и същи вреди. Посочва, че ищецът е осъждан деветнадесет пъти, което според
трайната съдебна практика сочи на по-нисък интензитет на търпените неимуществени
вреди, а за периода, в който се е развило наказателното производство, по
отношение на ищеца е имало още три неприключили наказателни производства.
Възразява се срещу ангажирането на отговорността на ответника по отношение на
вреди, произтекли от промяната на отношението на близки и роднини към ищеца,
тъй като П.не е предоставяла информация за наказателното дело срещу ищеца.
Твърди, че за част е от периода ищецът е обезщетен /21.05.2013г. –
26.11.2013г./, за което е постановено съдебно решение от 10.08.2016г. по гр. д.
№10923/2015г. по описа на СГС, Г. О., II – Е състав /кореспондиращо с пр.пр.
№25747/2015г. по описа на СРП/. Относно претенцията за началния момент, от
който се иска да бъде присъдена законна лихва е направено възражение за
давност. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният
иск. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е
депозирал писмена защита по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като
безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване
следните факти:
- спрямо ищеца е било образувано
описаното в исковата молба наказателно производство, което е било прекратено с
постановление от 18.02.2014 г. и
- по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за
периода 21.05.2013г. – 10.09.2013г., след това променена в мярка за
неотклонение - „Подписка“.
На страници 12 –
17 от делото са представени медицински документи на лицата: Н.Р.А.,К.Т.К. и Д.Т.К..
Не са представени никакви документи, от които да се установи съществуването на
роднинска връзка между тези лица и ищеца. С оглед на това съдът не обсъжда
документите, които са представени за изброените лица, тъй като приема, че
същите са неотносими към предмета на правния спор.
От представеното
по делото удостоверение за раждане на И.С.К./стр. 8 от делото/ издадено на
21.12.2016г. от Столична община – Район Илинден се установява, че ищецът е баща
на това лице, което е родено на ***г. с майка – Н.И.И.и баща – С.Т.К..
Представено е и удостоверение за Т.Н.И., с майка Н.И.И., баща не е вписан.
Към отговора на
исковата молба ответникът е представил справка за съдимост на ищеца. /страница 37
- 62 от делото/. От този документ се установява, че ищецът е осъждан както
следва:
- по чл. 195
/различни състави/ във връзка с чл. 194, ал. 1 НК – с присъда от 12.07.2007г.
по нохд № 8289/2007г. по описа на СРС, с присъда по нохд № 1782/2008г. от 27.05.2008г.
по описа на СРС, със споразумение по нохд № 6866/2008г. по описа на СРС, с
присъда по нохд № 3385-08/2008г. по описа на СРС от 03.12.2008г., с присъда по
нохд № 963/2010г. по описа на СРС, със споразумение по нохд № И-4156/2010г.,
със споразумение по нохд № 11029/2009г. по описа на СРС, с присъда по нохд №
13954/2010г. по описа на СРС /като към
датите на деянията ищецът е бил непълнолетен/, с присъда по нохд № 12387/09г.
по описа на СРС от 06.04.2010г., със споразумение по нохд № 3041/10г. по описа
на СРС, със споразумение по нохд № 15252-09 по описа на СРС, със споразумение
по нохд № 12292/09 г. по описа на СРС, с присъда по нохд № 7738/2011г. по описа
на СРС, с присъда по нохд № 10887/2010г. по описа на СРС, с присъда по нохд №
1224/2010г. по описа на СРС, с присъда по нохд № 12/2010г. по описа на СРС и с
присъда по нохд № 2303-2014г. по описа на СРС и
- по чл. 198,
ал. 1, предл. 1 от НК - със споразумение по нохд № 2761/2008г. по описа на СРС
и присъда по нохд № 12293/2009г. по описа на СРС от 20.01.2010г.
Общият размер на
наложените на ищеца наказания за описаните общо 18 осъждания по посочените по-горе присъди и споразумения са:
лишаване от свобода за срок от 4 месеца, лишаване за свобода за срок от една
година, лишаване от свобода за срок от 1 година и 5 месеца при строг режим и
лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца при строг режим или общо – 6
години и 1 месец.
На страница 63
от делото е представена справка за неприключилите наказателни производства за
периода 21.05.2013г. – 18.02.2014г. по отношение на ищеца, по които лицето е
привлечено в качеството си на обвиняем и/или посъдим:
1. пр.пр.№32 261/07г. по
описа на СРП - в съдебна фаза за посочения период,
2. пр.пр.№25 747/12г.
по описа на СРП- в съдебна фаза за посочения период и
3. пр.пр.№14 767/1
Зг. по описа на СРП.
От представената
и приета по делото справка на Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на
наказанията“, Затвора – гр. София се установява, че към 26.06.2018г. ищецът е
бил в затвора в гр. София за следните периоди:
- 30.10.2009г. - 25.05.2010г.,
- 29.04.2011 г. -
24.01.2012 г.,
- 08.11.2012 г. -
28.02.2013 г. и
- 12.02.2014 г. -
02.09.2016 г. или общ престой приблизително 48 месеца или 4 години. Този
документ е оспорен по съдържание от процесуалния представител на ищеца и във
връзка с това по искане на ответника е издадено и представено по делото ново
удостоверение /страници 84 – 85 от делото/ рег. №И – 8994 от 26.06.2018г. от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, в което се съдържа идентичната
информация от предходно издаденото удостоверение, описано в предходното
изречение и допълнително са посочени периодите, в които ищецът е бил задържан в арестите на територията на
ОСИН – София за периода от 22.08.2008г. – общо 23 месеца.
По делото е изискано и прието ДП № 1428/2013 г. по описа на 09 РУП-СДВР, пр.пр.№18205/2013 на СРП, преобразувано в пр.пр.№ 5912/2013г. по описа на СРП. От приложените по него материали се установява следното:
- производството по ДП № ЗМ 1428/2013г. по
описа на 09 РУП-СДВР е образувано на 16.05.2013г. срещу неизвестен извършител
за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК;
-
на 20.05.2013г. е извършено разпознаване на лица и предмети, при което е
участвал ищеца,
-
на 20.05.2013г. ищецът е дал обяснения по производството,
-
на 20.05.2013г. е издадена заповед за задържане на ищеца за срок от 24 часа и е
извършен личен обиск по отношение на него,
- на 21.05.2013г.
е издадено постановление за привличане в качеството обвиняем на ищеца за престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и на същата дата е
разпитан в това качество,
- на
21.05.2013г. е издадено постановление за задържане под стража по отношение на
ищеца за срок от 72 часа;
- с протоколно
определение от 23.05.2013г., постановено по нчд № 9 190/2013г. по описа на
СРС, 4 състав, е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на ищеца по ДП № ЗМ 1 428/2013г. по описа на 09 РУП- СДВР, пр.
пр. № 18 205/2013г. по описа на СРП;
- с протоколно
определение от 31.05.2013г., постановено по внчд № 2 611/2013г. по описа
на СГС, съдът е потвърдил определение на СРС от 23.05.2013г. по нчд №
9 190/2013г.;
- на
26.08.2013г. ищецът е подал молба с искане за изменение на наложената му мярка
в подписка,
- с протоколно
определение от 02.09.2013г., постановено по нчд № 15 079/2013г. по описа
на СРС, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на мярката
за неотклонение от задържане под стража в по-лека по ДП № ЗМ 1428/2013г. на 09
РУП СДВР и пр.пр. № 18205/2013г. на СРП /ищецът е присъствал в съдебното
производство/;
- с протоколно
определение от 10.09.2013г., постановено по внчд № 4 072/2013г. по описа
на СГС, НО, съдът е отменил определението на СРС по нчд № 15 079/2013г.
като е изменил по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в „Подписка“;
- на
09.01.2014г. е издадено постановление за привличане на обвиняем на ищеца за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр.1, вр.чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.Б от НК, и е определена мярка за
неотклонение – подписка,
- на
15.01.2014г. е извършен разпит на ищеца, в качеството му на обвиняем и са му
предявени материалите от разследването,
- с
постановление от 18.02.2014г. на СГП е прекратено наказателното производство по
ДП № 1428/2013г. по описа на 09 РУП-СДВР срещу ищеца и е отменена наложената му
мяка за неотклонение. Така постановения акт, ищецът е получил на 01.08.2014г.,
видно от известие за доставяне № 5912/2013г. от 30.07.2014г. От материалите по
досъдебното производство не се установява, същото да е обжалвано.
Съдът
констатира, че образуваното наказателно производство е водено срещу трима
извършители.
От представеното
постановление от 15.06.2016г.
постановено по изп. преп. №П – 1138/2014г. на СРП се установява, че
целият период през който ищецът е бил с наложена мярка „задържане под стража”
21.05.2013г. – 10.09.2013г. по д. п. №1428/2013г. по описа на 09 РПУ му е
приспаднато от наложеното наказание по нохд №2303/2014г. по описа на СРС.
По искане на
ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят
Т.З.К.– майка на ищеца. Свидетелят посочва, че живее със сина й в една къща. Той се грижел за нея и за баща
му, защото баща му бил с мозъчен инсулт, брат му е сляп 100 % инвалидност и
дъщеря й е сляпа със 100 % инвалидност. Свидетелката посочва, че С. работел в
строителството за по 30-40 лв. на ден. Бил главата на семейството. Лятото на
2013г. дошли полицаи, задържали го и й съобщили да отиде в 9 РУ. В 9 РУ й казали,
че обвиняват синът й за грабеж. Сочи още, че повече от 3-4 месеца не са се виждали. На свиждане в
ареста, ищецът твърдял, че не е извършил грабежа. Свидетелката в показанията си
пояснява, че тя гледа двете деца на ищеца - Т.и И.. Страдал, защото не е
извършил грабежа. Осъждан е преди това. Чувствал се зле, притеснявал се за тях
и за децата си, и че няма кой да се грижи за дъщерите му. Свидетелката сочи, че
е бил в затвора по други осъждания, преди да се родят децата. След като се родили
децата не е влизал в затвора. С майката на децата се разделили. Грижел се за
брат си К., бил придружител и на Димитрина и за баща си, които били болни, купувал
храна и лекарства. Работил в строителството, но не по трудов договор, който го викне
отива и работи без осигуровки. Ищецът споделял, че се притеснява за воденото
срещу него дело. Когато го освободили, идвали да го взимат до районното. Бил
разстроен, не е имал други дела по това време. След този случай имало едно дело
и е лежал в затвора, защото се чувствал виновен, че е сгрешил. През 2015-2016г.
изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в затвора 11 месеца. По делото за
грабежа през 2014г. го пуснали от ареста, септември или октомври месец. След
това идвали и го взимат за разпити все по това дело, още една година.
Пред настоящата
съдебна инстанция по искане на ищеца е разпит и свидетелят Д.Г.Б.. Свидетелят Б.
установява, че с ищеца С.К. ***– Захарна фабрика, ул. „Суходол“ № 3, съседи са.
Познава го от раждането му, близки са с майка му. Свидетелката сочи, че С. е
бил добро момче, грижил се е за майка си и баща си, жена му го оставила с две
деца. Баща му е болен, има брат и сестра слепи, работел на един строеж за по
30-40 лв., за да ги храни. Имал е проблеми, за дребни кражби, но за този случай
майка му плакала, защото не е извършил това престъпление, в което го обвиняват.
През периода С. страдал за близките си, защото няма кой да се грижи за тях. Той
е най-голям от всички деца на Т.. През 2013г. е задържан в „Г.М. Димитров“
близо 9 месеца или 1 година, а след това е бил осъждан, влизал е един път в
затвора, но за кратко. За обвинението през 2013 г. споделял, че се чувства
странно, защото не е извършил това престъпление. Не помни за какво е бил
обвинен. Лежал е в затвора един път, когато е бил на 18 години, в ареста е бил
повече пъти. Свидетелката посочва, че в момента С. е в затвора.
Съдът не
кредитира част от показанията на свидетелките, а именно:
- че ищецът има
две деца /представено е удостоверение за раждане, в което ищецът е вписан като
баща само по отношение на едно дете/,
- че има
съответно брат и сестра със заболявания /няма данни по делото относно братята и
сестрите на ищеца, както и относно неговия баща/, както и баща, за които се
грижи и
- че след
раждането на дъщеря си не е бил осъждан /това се опровергава от представеното
свидетелство за съдимост, удостоверението, относно периодите, в които ищецът е
бил в затвора и съответно в арестите в гр. София, както и от показанията на
втория свидетел/.
Въз основа на
така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Относно иска с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
Съобразно чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако „лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано”. Отговорността на
държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана, независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган.
В тежест на
ищеца е да установи:
• Образуване на досъдебно производство
срещу него,
• Прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство,
• Претърпяване от него на описаните в
исковата молба неимуществени вреди,
• наличие на роднински връзки с описаните
в исковата молба лица, както и техните увреждания,
• вида на полагания от него труд в периода
преди неговото задържане и размера на получаваното възнаграждение,
• причинноследствената връзка между
наказателното производство и настъпилите неимуществени вреди,
• извършване на действия, с които е спряна
или прекъсната давността по отношение на претендираното обезщетение за забава.
В настоящия случай ищецът е
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 16.05.2013г., като производството срещу него продължило до 18.02.2014г.,
когато с постановление на СГП е прекратено наказателното производство по ДП №
1428/2013г. по описа на 09 РУП-СДВР с мотиви – не може да се направи
категоричен извод за доказаността на обвиненията на извършителите. Поради това
настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т. 3, предл. второ
от ЗОДОВ.
Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото
наказателно производство спрямо него, и подлежат на обезщетяване от ответника
Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ. Тези неимуществени вреди, предвид събраните гласни доказателства
са: страдал, поради това, че не е извършил това, за което го обвиняват, за
това, че не може да се грижи за дъщеря си – И. и се притеснявал.
Съдът
не кредитира описаното от свидетелите Кирилова и Б., че ищецът е полагал грижи
за баща си, който е с мозъчен инсулт, тъй като от представените и приети
документи не се установява, че Н.Р.А.е баща на ищеца. За пълнота съдът посочва,
че ищецът С.Т.К., носи бащино и фамилно име на майка си – Т.З.К.. Съдът не
приема за установено посоченото от свидетелите, че ищецът е полагал грижи и за
двете си дъщери. От представеното удостоверения за раждане, описано по-горе в
мотивите на решението, се установява, че ищецът е баща на И.С.К.– дете, което е
родено ***г. В удостоверението на Т.Н.И.липсва вписан баща, а детето носи
имената ма майката – Н.И.И..
При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: - продължителността на наказателния процес – от 21.05.2013г. /датата на първото задържане на ищеца/ до 18.02.2014г. – датата на постановлението на прекратяване на СГП /9 месеца и 28 дни/, - ищецът е бил преди образуване на наказателното производство осъждан многократно за идентични престъпления – 18 пъти осъждан за периода 2007г. – 2018г., многократно като непълнолетен, като два от тези случай е за същия вид престъпление; - общия размер на наложените на ищеца наказания е 6 години и 1 месец лишаване от свобода при строг режим, - общия период, в който ищецът е изтърпявал наложени наказания лишаване от свобода е 4 години, - общия период, в който ищецът е бил задържан е 23 месеца по различни наказателни производства, - на ищеца е била наложена мярка за неотклонение – задържане под стража за периода 21.05.2013г. – 10.09.2013г., изменена в подписка, - целият период, който ищецът е бил задържан по това досъдебно производство е приспаднат от наложено му наказание по друго наказателно производство, - по време на досъдебното производство ищецът е бил обвиняем и по други две наказателни производства, - общия брой процесуални действия, в които е участвал ищеца по това досъдебно производство – седем и - установените по делото претърпени неимуществени вреди от ищеца – притеснение, страдал, че не може да се грижи за дъщеря си, както и за това, че е обвинен за нещо, което не е извършил. Съдът счита, че предвид многократните осъждания на ищеца, престоя в местата за лишаване от свобода и в арестите, интензитета на претърпените от него неимуществени вреди е в значително по-ниска степен от лице, което не е било осъждано. Съдът не счита, че следва да бъдат обезщетявани неимуществени вреди в резултат на наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража”, тъй като този период е приспаднат от наказание, наложено на ищеца по друго наказателно производство. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е поел грижата за семейството си, тъй като преди задържането му по настоящото дело е освободен от затвора на 28.02.2013г. От събраните по делото доказателства не се установява и твърдените в исковата молба емоционални промени да са настъпили у ищеца в резултат на воденото срещу него досъдебно производство – нервен, избухлив, несигурен в себе си и в бъдещето си. Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 500 лв., като над тази сума до предявения размер от 26 000 лв. искът се отхвърли като недоказан.
Относно направеното възражение за погасителна давност относно претенцията
за лихва
Отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство, от който момент вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 111б. "в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В разглеждания
случай постановлението за прекратяване на СГП е постановено на 18.02.2014г.,
съобщено на ищеца на 01.08.2014г. и влязло в сила на 09.08.2014г. Исковата
молба е подадена на 05.02.2018г., като ищецът претендира присъждане на законна
лихва от 26.02.2014г. С оглед на изложеното съдът приема, че направеното от
ответника възражение е основателно и акцесорните вземания за лихва следва да се
считат погасени по давност за периода от 26.02.2014г. до 04.02.2015г., т. е. за
периода, предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба.
Относно направените по делото разноски
Ищецът е
направил искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от него
разноски, които са в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса за настоящото
производство.
С оглед изхода
на делото, направеното искане на ищеца следва да бъде уважено и се осъди
ответникът на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 10 лв.
На основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1
за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. В.Т. – САК сумата
от 150 лева, съразмерно на уважената част от иска.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. ****** да заплати на С.Т.К., ЕГН – ********** ***,
офис 3 – чрез адвокат В.Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на проведено
досъдебно производство 1428/2013г. по описа на 09 РУП-СДВР, ведно със законната
лихва, считано от 05.02.2015г. до окончателното й заплащане и на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата от 10 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 500
лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв., както и претенцията за
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за периода 26.02.2014г. до
04.02.2015г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. *****, да заплати на В. Г. Т., ЕГН – **********, адвокат от САК, с
адрес: ***, офис 3 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата 150 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: