Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр. Варна………………2021
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Четвърти касационен състав, в
публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА
ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и в
присъствието на прокурора С И, като разгледа докладваното от съдията Ивета
Пекова к.адм.дело № 418 по описа на Административен съд гр. Варна за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена касационна
жалба от И.С.Г. против Решение №
260078/22.01.21г. по НАХД №4675/2020г. на ВРС, ХІІІ състав, с което е
потвърдено наказателно постановление № 23-0000792/11.09.2020г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на
чл.36 §2, т.“ii“ от Регламент 165/14 на ЕС, на
основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500лв. Касаторът твърди, че решението на
ВРС е неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди, че тъй като 13.06.2020г. и 14.06.20г.
са били събота и неделя, е ползвал седмичната си почивка и не се е намирал в
превозното средство и е нямал задължение да представя формуляр за този период
от време. Счита, че описаното деяние в НП не осъществява от обективна страна
състава на административно нарушение на чл.36 §2,
т.“ii“ от Регламент ЕС № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета, поради което наложеното за него административно
наказание е незаконосъобразно и води до незаконосъобразност на издаденото НП. С
поправка на Регламент ЕС №165/2014г. на ЕП и на Съвета текстът на чл.34 §3,
втора алиния е изменен, като държавите –членки не налагат на водачите изискване
да прядставят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не
са били в превозното средство. Твърди и че неправилни са изводите на ВРС
относно приложението на чл.28 ЗАНН. По делото няма доказателства да е наказван
да други такива нарушения, периодът, за който се твърди, че не е представил
доказателства съвпада с междуседмичната му почивка, за която не е длъжен да
представя формуляр, поради което дори и да е налице извършено нарушение, то е
маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли решението на ВРС да бъде
отменено, както и издаденото НП.
Ответникът
Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-Варна, редовно призован, не се явява
представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на И.С.Г. против НП №
23-0000792/11.09.2020г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.36 §2, т.“ii“ от Регламент 165/14 на ЕС, на основание чл.93в,
ал.17, т.3 от ЗАвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
1500лв. За да се произнесе по спора,
районният съд е установил от фактическа страна, че на 29.06.2020г. в гр.Варна, на
ул.“Девня“ бил спрян за проверка водач на товарен автомобил, при която се
установило, че водачът Г. извършва обществен превоз на товари /в момента
празен/ по маршрут България-Гърция, видно от представените от него пътни листи
с т.а. с рег.№ Е ****КХ с прикачено полуремарке. Превозното средство било оборудвано с
дигитален тахограф. Водачът следвало да представи тахографски листи за всичките
28 дни преди текущия ден, дигитална карта на водач, ако има такава, всеки ръчен
запис или разпечатка за периода предхождащ проверката. В представената карта на
водача за дигитален тахограф №000000003UMJ000, не били регистрирани данни за
периода 05:03ч. на 13.06.2020г. до 00:22часа на 15.06.2020г., също така не било
представено удостоверение за дейности. С оглед констатираното на въззивника Г.
бил съставен АУАН, предявен му и връчен срещу подпис и без възражения. Въз основа на
съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със
спора съд в
мотивите си е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно, нарушението е
описано със съставомерните му белези, установено от събраните по делото
доказателства и правилно квалифицирано, а наложената глоба е в предвидения в
санкционната разпоредба размер. ВРС е обсъдил възраженията на наказаното лице,
които е приел за неоснователни. Приел и че е неприложима разпоредбата на чл. 28, буква „А” от ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
Относно допустимостта на
жалбата и правния интерес от обжалване съдът следи служебно. Съдът дължи произнасяне по същество на спора само по
редовна и допустима жалба.
В случая
жалбата подадена до ВРС не е подписана, като ВРС не е изпълнил задължението си
да провери редовността и допустимостта на жалбата, както и да даде възможност
на подателя й да я подпише.
Решението е недопустимо. ВРС е разгледал жалба,
която не е подписана, т.е. не е бил сезиран с редовна жалба.
Предвид горното,
съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния
съд е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено и делото да се върне
на ВРС за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото,
въззивната инстанция следва да провери редовноста и допустимостта
на подадената пред него жалба, като я остави без движение и даде възможност на
жалбоподателя да подпише
същата и едва след тази проверка да разгледа спора по същество.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260078/22.01.21г. по НАХД №4675/2020г. на
ВРС, ХІІІ състав и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.