№ 138
гр. Велико Търново, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500146 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 260060/ 24.11.2021 г., постановено по гр.д. № 31/ 2020 г.
по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да
заплати на ищеца К. И. А., ЕГН **********, от с. Славейково, Община
Дряново, сумата 30 000 лева, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 497 от КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
претърпяно ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 944,80 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП на 09.02.2020 г.; ОТХВЪРЛИЛ е
иска на ищеца срещу ответника за обезщетение за неимуществени вреди над
30 000 лева до претендираната сума от 50 000 лева, като неоснователен и
недоказан; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат Х. К. от АК – гр.
1
Велико Търново сумата 1 458,80 лева – адвокатски хонорар, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт – по сметка на Габровския Окръжен съд, сумата
2 144,80 лева, представляваща държавна такса за настоящото производство и
5 лева при служебно издаване на Изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 1 368 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на А. Р. А., ЕГН **********,
от с. Голям извор, община Стамболово, област Хасково, в качеството на трето
лице – помагач на страната на ответника.
Недоволен от постановеното Решение в частта, с която е отхвърлен
иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 30 000 лева до
претендирания размер от 50 000 лева, или за разликата от 20 000 лева, ищецът
К. И. А., ЕГН **********, от с. Славейково, Община Дряново, чрез
пълномощника си адвокат Х. К. от АК – гр. Велико Търново, е подал въззивна
жалба. Оплакването е за порочност на съдебния акт, в обжалваната част.
Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост поради противоречие
с материалния закон и съдебната практика. Твърди се и че решението е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от
въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да постанови
Решение по съществото на спора, като уважи изцяло иска за обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 05.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни отговор е подал ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат Т. Т. от АК
– гр. София. В него е изразено становище за бланкетност и неоснователност
на въззивната жалба, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от
въззивния съд да остави без уважение жалбата. Претендират се разноски.
Въззивна жалба е подадена и от ответника ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ срещу решението, в осъдителните му части, с които съдът
е присъдил обезщетение за неимуществени вреди над 15 000 лева до
присъдените 30 000 лева и е определен момента, от който е присъдена законна
2
лихва върху обезщетението. Навеждат се доводи за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия ищец; за липсата на причинна
връзка между ПТП и получените от ищеца увреждания; за неполагане на
грижи от страна на ищеца за здравословното му състояние след ПТП, в
резултат на което процесът на възстановяване е продължил по-дълго време от
обичайното; за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, като са изложени съображения в подкрепа на доводите. Иска се от
въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението в
обжалваната част.
В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни
не са подали отговор на жалбата.
Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и провери
правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1523/
02.06.2020 г., от ищеца К. И. А., ЕГН **********, от с. Славейково, Община
Дряново, чрез пълномощника си адвокат Х. К. от АК – гр. Велико Търново,
срещу ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД и с цена – 50 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 944,80 лева – обезщетение за имуществени вреди. В
исковата молба ищецът твърди, че на 09.02.2020 г., около 16,30 часа, в с.
Езерово, област Пловдив, водачът А. Р. А., при управление на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Х 07****, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
застрахователно дружество, блъска умишлено правомерно движещият се
пешеходец К. И. А., като му причинява средна телесна повреда, изразяваща се
в многофрагментно счупване на десен глезен. За времето от 09.02.2020 г. до
12.02.2020 г. пострадалият ищец е бил лекуван в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД – гр. Пловдив чрез поставяне на гипсова имобилизация. Ищецът е бил
3
приет наново в болницата за периода 25.02.2020 г. – 02.03.2020 г., като му е
направена операция и са му били поставени импланти. В исковата молба се
твърди, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил множество
травми: Фрактура на дясна подбедрица с множествени счупвания; Вторична
операция за поставяне на метални остиосинтези; Кръвонасядания по дясна и
лява ръка, по дясна част на гръден кош, в областта на тила; Травма на носа;
Сътресение на мозъка; Пост-оперативни белези от ляво и дясно на десен
глезен, около 10-12 см. от двете страни. При получаването и лечението на
травмите ищецът е претърпял болки и страдания, инцидентът е довел до стрес
и безпокойство у ищеца, продължаващо и до днес. Дълго време той страда от
безсъние, тревожност, липса на желание за социални контакти, страх от
непредвидена смърт. Походката на ищеца се променила с дълбоко накуцване
и ограничен обем на движение на десен долен крайник. Ищецът е бил в
невъзможност да практикува професията си като „секач на дървен материал“,
което го е поставило в крайно лошо финансово състояние и загуба на доходи.
Пострадалият ищец е направил разноски за престой в болничното заведение и
за закупуване на метална плака общо в размер на 944,80 лева. Подадена е
била писмена застрахователна претенция пред застрахователя, с посочване на
банкова сметка, по която е била образувана щета № 0411-630-0004-2020, като
не е било направено плащане от страна на застрахователя. Ищецът
претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, както и обезщетение за претърпените имуществени
вреди в размер на 944,80 лева, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на деликта – 09.02.2020 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се и разноски.
Пред Габровския Окръжен съд е образувано гр.д. № 31/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 14.05.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат К. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото е поискал от съда да уважи исковете, като в
представената писмена защита е изложил доводи за основателността им.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността и
размерът на исковете, включително и началният момент на претенцията по
акцесорните искове, навеждайки и довод за съпричиняване от страна на
4
пострадалия ищец. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният
представител на ответника – адвокат А. от АК – гр. София е поискал от съда
да отхвърли исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи
за тяхната неоснователност и недоказаност.
Третото лице А. Р. А. – привлечено да подпомага ответното
застрахователно дружество, чрез адвокат В. Г. е подало отговор на исковата
молба, оспорвайки основателността на исковете.
От фактическа страна се установява следното:
С влязла в сила на 05.03.2021 г. Присъда № 53/ 07.07.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 907/ 2020 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд,
изменена с Решение № 260002/ 21.02.2020 г. по в.н.о.х.д. № 383/ 2020 г. по
описа на Пловдивския Апелативен съд, подсъдимият А. Р. А. е бил признат за
виновен в това, че на 09.02.2020 г., в с. Езерово, община Първомай, област
Пловдив, на ул. „1-ва“, при управление на МПС – лек автомобил/ микробус
„Форд Транзит“, с рег. № Х 07****, е нарушил правилата за движение по
пътищата в ЗДвП, при което умишлено е причинил средна телесна повреда
на К. И. А., изразяваща се в счупване на костите в долна трета на дясната
подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен
крайник.
С исковата молба ищецът е представил писмо на ответното
застрахователно дружество, от съдържанието на което се установява, че пред
него е постъпила писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от
КЗ, въз основа на която е била образувана щета № 0411-630-0004-2020, като
липсват данни по нея да е било изплатено застрахователно обезщетение.
След извършена служебна справка съдът е констатирал, че е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното застрахователно дружество за периода от 04.02.2020 г. до
03.02.2021 г. на МПС с ДКН Х 07****.
С оглед оспорване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването
на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото
лице инж. М. И. Х.в е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на
26.10.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, отговорило е
на поставените от страните въпроси, заключението не е било оспорено от
страните и е прието от съда.
5
Във връзка с изясняване получените от ищеца травматични
увреждания, съдът е допусна извършването на съдебно – медицинска
експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Н. М. В. е отговорило
на поставените му задачи. В о.с.з. на 14.05.2021 г. вещото лице е заявило, че
подържа заключението, отговорило е на въпросите на страните, заключението
не е било оспорено от страните и е прието от съда.
До разпит е бил допуснат един свидетел.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
Спорът между страните пред въззивната инстанция е относно размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева, като
ищецът претендира присъждане на предявения размер от 50 000 лева, а
ответното застрахователно дружество – до сумата 15 000 лева, поради което
въззивният съд приема за безспорно между страните наличието на деликт, на
валидно застрахователно правоотношение и отправена писмена
застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, т.е.
наличието на предпоставките за уважаване на иска.
Съгласно Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи от съда по справедливост, след преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания
могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. – изброяването е примерно.
В случая ищецът е бил на 38 години, когато е пострадал при ПТП,
което е било причинено умишлено от деликвента, който съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата от съда САТЕ е предприел
рязък завой с управлявания от него микробус и е ударил пътуващата насреща
каруца в задната лява част на коня, и предна лява гума на каруцата, при който
удар ищецът е изхвръкнал напред и наляво спрямо посоката си на движение,
при което е възможен контакт с най-долната средна част на предния капак на
микробуса. След последвалото сбиване между ищеца и деликвента,
6
последният се качва на микробуса, подкарва го, но след 100 м. завива обратно
и блъска с него качилият се на тротоара ищец, след което продължава
движението си.
Според показанията на свидетелката Г. Д. Б. която съжителства с
ищеца, същият е работел към горското – режел и товарел дърва, като след
инцидента не можел да върши тази работа, защото му се подувал крака и
лекарите казали, че ще започне да куца, и наистина е така. Обстоятелството,
че ищецът, който е на 38 г. и е в работоспособна възраст изпитва затруднения
в работата си и и затруднения във връзка с финансовата издръжка на
семейството, в което има малко дете, както и начина на извършване на
деликта следва да бъдат взети предвид при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Според вещото лице, изготвило СМЕ, ищецът е получил следните
увреждания: множествена закрита фрактура на дясна подбедрица;
кръвонасядане в областта на главата – челна и лицева части; кръвонасядане в
гръдния кош вдясно. Възстановителният период не е завършен при ищеца,
като предвид фрактурата на десен долен крайник, здравословното му
състояние няма да се възстанови напълно, като ще останат ограничени по
обем движения в дясната глезенна става и нарушение в правилната походка.
Вещото лице посочва, че по данни на ищеца, поради финансова
невъзможност, не е извършвал физиотерапия или рехабилитация. В о.с.з. на
14.05.2021 г., на въпрос на процесуалния представител на ищеца – адвокат К.,
как ще се отрази травмата на възможността на ищеца да продължи работата
си, вещото лице отговаря, че счупването ограничава възможността на ищеца
да извършва тази работа /на дървосекач/ и пълно възстановяване не е
възможно, с оглед нарушената конгруентност на ставата.
Въззивният съд приема, че по време на ПТП и на медицинските
манипулации ищецът е търпял силни болки и страдания, като интензитетът
им е намалял с течение на времето. С оглед на прегледа при изготвяне
заключението по допуснатата СМЕ вещото лице посочва, че ищецът
продължава да търпи болки, свързани с движения на глезенната става при
акта на ходене. Тези болки и страдания представляват неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване като при определяне размера на обезщетението
следва да се вземат предвид обстоятелствата, че възстановителният период не
7
е завършен и пълно възстановяване не е възможно.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид
и лимитите на отговорност, визирани в чл. 492, т. 1 от КЗ, които са отражение
на обществено-икономическата обстановка в страната и които към момента
на ПТП – 09.02.2020 г. са 10 420 000 лева за всяко застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите лица.
Предвид на гореизложеното въззивният съд намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на ПТП е сумата 40 000 лева. За тази сума искът е основателен и
следва да се уважи.
С отговора на исковата молба и в подадената въззивна жалба
ответникът ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ навежда доводи за съпричиняване
от страна на пострадалия ищец, изразяващо се отправяне тежки обиди спрямо
деликвента, включително и заплашвайки го с бензинова резачка, както и в
управляване на каруца без регистрация и право да се движи по пътищата на
републиканската пътна мрежа, която не е притежавала място за сядане на
водача, и не е била обезопасена. Твърди се също така, че пострадалият е
могъл да избегне втория удар като се отмести от пътя при приближаващото
МПС.
Тези доводи са несъстоятелни по следните съображения:
С оглед умишления характер на деянието на деликвента, без значение
е обстоятелството, че каруцата е била без регистрация за движение по
републиканската пътна мрежа. В о.с.з. на 26.10.2021 г. вещото лице посочва,
че липсват данни дали ищецът е седял или стоял в каруцата, но по принцип
има дървена скамейка, разположена в предната част на каруцата, на която
водачът седи при управлението й, като въззивният съд намира, че при скорост
от 42 км/ час на буса при удара, напълно възможно е водачът да изпадне от
каруцата и в седящо положение. Въззивният съд оставя без коментар
възражението, че каруцата не е притежавала никакви средства за
обезопасяване на неправомерно управлявалия водач. След първия удар е
възникнал конфликт между ищеца и деликвента, в рамките на който се е
стигнало до размяна на обиди, заплахи – включително и с бензинова резачка,
и до физически сблъсък, явяващи се следствие на удара, а не причина за него.
При втория удар на буса с дясната подбедрица на ищеца, последният е стоял
8
на тротоара до метална ограда, а не на пътя, за да може да избегне удара.
С оглед изложените съображения възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия ищец е неоснователно и следва да се остави без
движение.
Върху главницата следва да се присъди лихва за забава, считано от
датата на подаване на писмената застрахователна претенция – 04.03.2020 г. до
окончателното й изплащане. Първостепенният съд е присъдил лихва за забава
от 05.06.2020 г. – денят, следващ изтичане тримесечния срок за произнасяне
по писмената претенция. С въззивната си жалба жалбоподателят-ищец не е
обжалвал решението в тази му част, напротив – поискал е присъждане на
лихва за забава върху неприсъдената главница от 20 000 лева, считано от
05.06.2020 г. до окончателното й изплащане. С въззивната си жалба
жалбоподателят-ответник е обжалвал решението и в частта, с която е
определен момента, от който е присъдена лихва за забава върху
обезщетението, но не е направил искане в тази насока, нито пък е изпълнил
указанията на въззивния съд, дадени с определението по реда на чл. 267 от
ГПК да уточни обжалва ли началния момент, от който е присъдена лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди и кой според него е
началния момент на присъждането й, както и да направи искане в тази насока,
поради което, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
въззивният съд не се произнася по този въпрос.
Като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 30 000 лева до 40 000 лева, или за разликата от 10 000 лева,
първостепенният съд е постановил неправилно Решение, което следва да се
отмени в тази обжалвана част. В останалите обжалвани части решението е
правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ответникът ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“
дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокат Х. Р. К. за
осъществената безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38 от ЗА,
както следва: пред първата съдебна инстанция, с оглед уважената част от
исковете, в размер на 1 758,34 лева, т.е. на адвокат К. следва да бъдат
присъдени още 299,54 лева; пред втората съдебна инстанция, с оглед
уважената част от искането, в размер на 830 лева. Ответникът ЗАД „ОЗК
9
ЗАСТРАХОВАНЕ“ дължи заплащане на държавна такса, с оглед уважената
част от иска, в размер на 400 лева и 5 лева при евентуално служебно издаване
на Изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на
Великотърновския Апелативен съд.
Ищецът К. И. А. е бил освободен от заплащане на държавни такси и
разноски по делото, но при отхвърляне на иска той дължи заплащане на
направените от насрещната страна разноски, с оглед на отхвърлената част.
Пред първата съдебна инстанция ищецът дължи на ответника заплащане на
направените от него разноски, с оглед на отхвърлената част на исковете, в
размер на 677,20 лева, като решението в частта за разноските над сумата
677,20 лева до присъдената сума 1 368 лева, или за разликата от 690,80 лева
следва да се отмени, като неправилно. Пред втората съдебна инстанция
жалбоподателят-ищец дължи заплащане, с оглед отхвърлената част на иска,
на жалбоподателя-ответник направените от него разноски в размер на 810
лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260060/ 24.11.2021 г., постановено по гр.д. № 31/
2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд, в следните негови части: в
частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от К. И. А., ЕГН **********,
от с. Славейково, Община Дряново, срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, иск, с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от
09.02.2020 г., над 30 000 лева до 40 000 лева, или за разликата от 10 000 лева;
в частта за разноските, с която ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ е осъдено да
заплати на К. И. А. над сумата 677,20 лева до присъдената сума 1 368 лева,
или за разликата от 690,80 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, да заплати на К. И. А., ЕГН **********, от с.
Славейково, Община Дряново, сумата 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП от 09.02.2020 г., причинено виновно от А. Р. А., водач на „Форд
10
Транзит“, с рег. № Х 07****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на писмената застрахователна претенция – 04.03.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260060/ 24.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 31/ 2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, да заплати на адвокат Х. Р. К. от АК – гр. Велико
Търново, с адрес на кантората в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 3,
ет. 1, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ
на ищеца К. И. А. по реда на чл. 38 от ЗА, както следва: пред първата съдебна
инстанция, с оглед уважената част от исковете, още 299,54 /двеста деветдесет
и девет лева, и петдесет и четири стотинки/ лева; пред втората съдебна
инстанция, с оглед уважената част от искането, в размер на 830 /осемстотин и
тридесет/ лева.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН **********, от с. Славейково, Община
Дряново, да заплати, с оглед отхвърлената част на иска, на ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище в гр. София, направените
разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.
Решението е постановено при участието на А. Р. А., ЕГН **********,
от с. Голям извор, община Стамболово, област Хасково, в качеството на трето
лице – помагач на страната на жалбоподателя -ответник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11