Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260161 23.12.2021 год. гр.
Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На петнадесети октомври
2021 год.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Д. ДЯКОВА
Секретар: Румяна Радева
Като разгледа докладваното от
съдията гр. д.№ 982/2020 год. за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано е въз основа на искова молба рег.№ 2751/11.08.2020 год.
,депозирана пред Районен съд Б., уточнена с молба рег.№ 262866/10.12.2020 год. ,с която е заявена претенция на С.П.Д., ЕГН **********,***
против М.Д.П., ЕГН **********,*** по чл.23 ал.2 от СК за лично притежание в обем от
¾ ид.ч. на недвижим имот в гр. Б., основано на частична трансформация на
лични средства в придобиването му по
време на брака.
Предявеният
от С.П.Д., ЕГН**********,*** против М.Д.П.,ЕГН **********,*** иск е за установяване,че недвижим имот :двуетажна жилищна сграда в гр.Б.
с идентификатор 02508.77.74.1 е
отчасти обект на негово лично притежание.
Изложени
са твърдения,че гражданския брак на страните,сключен на дата *** год. е бил
прекратен с развод с влязло в сила на
дата 07.06.2019 год. съдебно решение .Жилищната сграда понастоящем била напълно построена и
обзаведена,но не била въведена в експлоатация.Част от действията по
изграждането й били предприети отчасти преди брака на страните и заплатени с лични средства на ищеца в общ
размер от 32 422.34 лв.,от които сумата от 5 492.24 лв. –разходи във
връзка с отстъпване право на строеж, а 4 210 лв. за издаване строително
разрешение,изработване на проектна документация,такси за присъединяване към ВиК
и Ел.Строежът от първа плоча нагоре бил завършен с личен труд на ищеца и
неговия баща,равняващ се на над 400 дни по стопански начин.В строителството
било вложени лични средства на ищеца от преди брака в размер на влогова
наличност от 22 740 лв.,подарени
средства от родителите му,средства от продажбата на личен автомобил,придобит преди брака.
Отправено е искане да бъде признато за установено по
отношение на ответника,че на основание вложени лични средства в придобиването преди брака и реализацията по време на
брака на право на строеж е собственик на ¾ ид.части от правото
на собственост върху двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 57.50 кв. и
разгъната застроена площ от 126.50 кв.м.,състояща се от първи етаж,включващ
входно антре,коридор,дневна-трапезария,кухня,баня с тоалетна, мокро
помещение,килер,лятна тераса и вътрешно стълбище за втори етаж, включващ коридор,три спални,
всяка с излаз на обща тераса и баня с тоалетна- сграда с идентификатор 02508.77.74.1 по КККР на
гр.Б.,ведно с отстъпеното право на строеж върху ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 02508.77.74,целият с площ от 440 кв.м.
Ответникът М.Д.П. оспорва основателността
на претенцията,тъй като неверни били твърдения в исковата молба относно вложените труд, средства и техния
произход в построяването на жилищната
сграда.Строежът бил осъществен със съвместен личен труд на страните по делото и техните
родители и с материали,закупувани от
съпрузите.В строежа били вложени средства на ответницата в размер от
22 000 ,а ответникът не разполагал с лични средства в сочения от него
размер,нито пък в строежа били влагани средства от продажбата на негов личен
автомобил или средства,дарени му от родителите му. Признава,че правото на строеж и разрешителното за строеж
са заплатени от ищеца от преди брака, както и че към момента на сключване на
гражданския брак на страните, строежът е бил изпълнен до кота първа плоча.Липсата обаче на съставени по време на строителството
Акт 14,Акт 15 и Акт 16 ,правела невъзможна преценката какви по размер лични
средства на страните,респ.общи такива са вложени за построяването на семейния
им дом. Настоява за отхвърляне на исковата претенция в цялост .
Установителния
иск по чл.23 ал.2 от СК за преобразуване на лично имущество е неоснователен въз основана
на фактически констатации и правни изводи както следва:
С влязло в сила на дата
07.06.2019 год. решение по гр.д.№28/2019
год. на Районен съд Каварна е бил
прекратен с развод гражданския брак на
страните по делото, сключен на *** год.
пред длъжностното лице по гражданското състояние при Община Б..
С договор от
дата 29.03.2006 год. ,вписан в
Службата по вписванията гр. Б. под № *** год.,Община гр.Б. е отстъпила на С.П.Д.
правото на строеж върху общински имот с площ от 220 кв.м.,находящ се в гр. Б.,актуван
с акт за частна общинска собственост №
1817/11.01.2005 год. ,представляващ ½ ид.ч. от УПИ **,кв.**
по ПУП на *** ,гр.Б. /ПИ № 02508.77.74 по КК на гр.Б./,целият с площ от 440
кв.м. за изграждане на жилищна сграда за задоволяване на собствените жилищни
нужди. Правото на строеж е било отстъпено възмездно за сумата от 5 281.00
лв.,както и такса по чл.42 т.22 от НОАМТЦУ на ОбС-Б. ,представляваща 2 % от
стойността на правото на строеж в размер на 105.62 лв.
На С.П.Д.
е било разрешено да построи в ПИ **,кв.** :жилищна
сграда със ЗП-57.50 кв.м. и РЗП-126.50
кв.м. по силата на разрешение за строеж № 6/09.01.2007 год. на главния
архитект на Община Б., за което е била платена такса в размер на 126.00 лв.
Страните
сочат различен период на изграждане на двуетажната постройка,респ. различен момент ,в който сградата е била изградена в
груб строеж,респ.напълно с довършителни работи:ищецът-месец февруари 2007
год.-месец юни ,вкл.2007 год.;ответницата- месец февруари 2007 год.-месец май
2008 год.Противоречиви са и показанията на свидетелите относно горните
обстоятелства.
Вещото
лице не е установило ,да са били съставени съобразно предвижданията на НАРЕДБА № 3 от
31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,посочените
в чл. 7 от същата актове ,вкл. т.нар. Акт за приемане на конструкцията Образец
14,съставян след като е завършен грубия
строеж и удостоверяващ,че е годна да
понесе всички предвидени по проект натоварвания при експлоатация и разрешаващ
изпълнението на довършителните СМР.Не се твърди по делото,актовете по чл. 7 от
посочената наредба да са били съставени,нито пък се представят по делото.От
Община Б. са били изпратени с писмо от дата 01.07.2021 год. единствено
комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект в работна
фаза със съществените изисквания към строежите от дата 04.01.2007 год.;заявление
за осигуряване на присъствие на служители на общинската администрация при
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строеж във връзка с разпоредбите на чл. 157 ал.2 от ЗУТ от дата 22.02.2007 год.
и уведомление от ищеца от дата 20.12.2007 год. по чл.158 ал.2 от ЗУТ,че е заверена заповедната книга на строежа.
Спора
по делото е между бивши съпрузи относно собствеността на сграда ,построена по
време на брака и в реализация на отстъпено право на строеж на един от бившите
съпрузи преди брака.
По
своята същност правото на строеж е вещно право, което следва обременения
участък земя при прехвърлянето му от собственика на земята, противопоставимо е
както на собственика на земята, така и на всяко трето лице и дава възможност на
носителя си да построи и притежава собственост върху определен обект, отделно
от собствеността на земята, включително да възстанови този обект отново, ако
последния погине.Когато правото на
строеж съставлява лично по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.),респ.чл.22 ал.1 от СК от 2009
год. имущество на единия съпруг, то запазва този си
характер и след построяването на обекта, за който е учредено, доколкото и след
реализирането му продължава да съществува в латентно състояние и само носителят
му може да възстанови обекта, ако последния погине. В този смисъл при спор по чл. 21 СК от 1985 г. (отм.) ,респ.чл.23
от СК от 2009 год.касаещ сградата, построена въз основа на отстъпената
безвъзмездно на единия съпруг суперфиция не настъпва трансформация на лично
имущество в размер на стойността на правото на строеж. Съпругът суперфициар
продължава да бъде едноличен носител на съществуващото в латентно състояние
право на строеж, а съпружеска имуществена общност е само построената с общи
средства сграда, респ. идеална част от сграда-така решение № 259 / 21.10.2011 год. по гр. д. № 96/2011 год. на
ВКС II
г. о.,решение № 216/15.10.2013 год. по гр.д.№2925/2013 год. на
ВКС,І г.о.
Недвижимите
и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако
придобиването е станало, докато трае бракът.
Правото на собственост, както и всички субективни
вещни права имат за обект определена вещ, обособен материален предмет, върху
който се съсредоточава това право, което се характеризира с абсолютната власт
на носителя му, от която произтичат и различните му правомощия. Без да
съществува такъв обект не може да съществува и вещното право на собственост.
Законът е предвидил различни хипотези на правото на собственост в зависимост от
обектите и тяхното деление на видове по различни критерии, но във всички случаи
обектът трябва да е обособен като самостоятелен такъв -така решение № 542 / 18.01.2011 год. по гр. д. № 1469/2009 год. на
ВКС,
II г. о.
Моментът
на придобиването на недвижим имот следва
да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на
съответния придобивен способ-така т.2 от Постановление № 5 от 31.X.1972 год. на
Пленума на ВС. Разпоредбата на
чл.181 от ЗУТ определя завършването на
грубия строеж като момент на придобиване на собственост на сградата,респ.
обектите в сградата. До
тогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена
към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още не
е упражнено.
Правото на строеж е ограничено вещно
право, което дава право на носителя му да построи сграда в чужд имот и в
отклонение от правилото на приращението на чл. 92 ЗС да
придобие собствеността върху постройката.То се трансформира в право на
собственост с построяването на обекта, за което е учредено в груб строеж,
законната дефиниция за който е дадена в § 5 т. 46 от ДР на ЗУТ и
§ 1 т.2 от ДР на ЗКИР- това е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на
довършителните работи. От този момент се счита, че е налице самостоятелен обект
на собственост и съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ
разпореждане може да се извършва не с правото на строеж, което се е
трансформирало в право на собственост, а със сградата или самостоятелни обекти
от нея-така решение № 16/16.06.2010 год. по гр.д.№ 442/2009 год. на ВКС,І г.о.
Установяването на груб строеж, завършен преди влизане в сила
на ЗУТ (31.03.2001 год.), може да става с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания-така решение № 277/28.06.2012 год. по
гр.д.№ 259/2012 год. на ВКС,І г.о.Процесния строеж е реализиран по време на
действие на ЗУТ (2007-2008 год.),т.е. по време на действие на ЗУТ. Създадена е касационна практика –решение № 46/12.03.2010
год. по гр.д.№ 725/2009 год. на ВКС,ІІ г.о.;решение № 19/27.01.2016 год. по
гр.д.№ 1 600/2015 год. на ВКС,ІІІ г.о.,относно тълкуването на легалната
дефиниция на закона на § 5 в т. 42 от ДР на ЗУТ с оглед изискванията на чл.
181, ал. 2 ЗУТ,
във вр. с чл. 159, ал. 2 ЗУТ, според която
установяването на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в
"груб вид" по смисъла на закона се извършва по установения в
цитираните по-горе правни норми - с акт на общинската администрация,
осъществяваща надзорни строителни функции. Единствено актът на общинската
администрация, с който се дава преценка за степента на завършеност на сградата е
меродавният момент, който ще дава отговор
на въпроса доколко правото на строеж се е реализирало в самостоятелен обект.
Горното
води до извод,че не е установен по делото с допустими доказателствени средства моментът,в
който е възникнал обекта на суперфициарна собственост-двуетажна сграда в
гр.Б., което е пречка да бъде направена преценката дали е по време на брака на
страните по делото,каква е придобивната му стойност и какъв е размера и
произхода на средствата,вложени в негово изграждане,т.е. на предпоставките за
уважаване на заявената претенция за трансформация.
С
оглед на горното ,искът следва да бъде
отхвърлен.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.П.Д.,
ЕГН**********,*** против М.Д.П.,ЕГН **********,*** иск по чл. 23 ал.2 от СК за
установяване,
че на основание вложени лични средства
в придобиването преди брака и
реализацията по време на брака на право
на строеж е собственик на ¾
ид.части от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 57.50 кв. и разгъната застроена площ от 126.50 кв.м.,състояща се от
първи етаж,включващ входно антре,коридор,дневна-трапезария,кухня,баня с
тоалетна, мокро помещение,килер,лятна тераса и вътрешно стълбище за втори етаж, включващ коридор,три спални,
всяка с излаз на обща тераса и баня с тоалетна- сграда с идентификатор 02508.77.74.1 по КККР на
гр.Б.,ведно с отстъпеното право на строеж върху ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 02508.77.74,целият с площ от 440 кв.м.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: